Обединението на запасните, от непостижима цел към екзистенциален въпрос

03.08.2017 г. Обединението на запасните, от непостижима цел към екзистенциален въпрос

 Бригаден генерал от резерва Стефан Стефанов

Преди повече от 140 г. Апостолът на свободата отправяше призив чрез своите писма до по-богатите си сънародници, че свободата е близко и може да бъде постигната, но „всичко се състои в нашите задружни сили“. Сега, когато имаме тази свобода, но са застрашени устоите на държавността ни, обединението на запасните от сектор „Сигурност“, се превръща в осъзната необходимост. Днешните заплахи имат различни лица - нефункционираща система за сигурност, трайна стагнация в икономическото ни развитие, демографски срив, ескалираща престъпност и задълбочаващи се проблеми с малцинствата. И за най-непредубедения е ясно, че степента на тяхното проявление зависи от зрелостта и сплотеността на гражданското ни общество.  

Многобройните военнородолюбиви организации, доколкото по съдържание са такива, са

принудени да търсят обединение

под натиска на обстоятелствата. Съществува и друга причина – тяхното оцеляване. Самоопределянето им през годините, като самостоятелни съсловни формирования, на базата на общи специфични умения, придобити в армията (вид въоръжени сили, род войска) или последвала професионална квалификация (възпитаници на колежа на НАТО в Рим, Руски военни академии и т.н.) се оказваше достатъчно за тяхното съществуване. Сега обаче бъдещето им става неясно. Липсва обновление. Въоръжените ни сили са сведени до пределния възможен минимум. А и военната професия загуби миналия си престиж. Практиката доказва, че ограничени по своя количествен състав и разединени в идеите за постигане на целите, със затихваща дейност, авторитетните в близкото минало самостоятелни запасни организации са осъдени на вегетиране, до момента на тяхното саморазпускане. Желанието и патриотичните чувства на членовете им няма да помогнат. Запазването им във времето, като професионални сдружения, може да бъде потърсено само в интегрирането в обща и ефективна структура, с определен статус в българското общество. Очевидно е, че това ще бъде един не лек път, който относително самостоятелните сдружения са призвани да изминат, загърбили субективните си пристрастия, в името на една обща цел.

Наложилите се през последните години

взаимоотношения в гилдията на запасните,

подсказват, че първо трябва да бъде постигнато съгласие, между ръководствата на регистрирани организации по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за воденето на конструктивни разговори в тази насока. Постигането на единомислие по формата на бъдещата интегрирана структура на функциониране, е на следващо място. Преобладаващото мнение е, че трябва да бъде запазена сегашната форма на сдружението – Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР). Правото на конгреса е да реши дали това наименование на организацията точно ще съответства на нейното съдържание, след очакваните обединителни процеси. Предложения за изменения в заглавието не липсват. Например – „Обединен съюз на……“ или „Конфедеративно сдружение на….”. Допуска се и, към сегашното наименование да бъде добавено „…..и на действителна военна служба“ с привличането на военнослужещите от армията и т.н. Не трябва да се избързва с предприемането на радикална промяна, само защото е необходимо постигането на единомислие. Аз съм за традицията, но отчитайки новите реалности, пред които е изправен съюза.

Според известния публицист Алек Попов: „Заглавието е фокусът на историята. Оста, около която се върти този малък свят“. Заглавието на българския СОСЗР е препратка от миналото към настоящето, но съдържа и послание към запасното ни войнство за неговото рационално бъдеще.

Семантично думата „обединение“ не се различава съществено от думата „съединение“. И все пак, настоящото състояние на организациите на запасните в „разсипан вид“ налага да търсим обединение, а не тяхното съединение. В случая, не това е най-важното. Още повече, че известната от миналото ясновидка Вера Кочовска, приживе твърдеше, че „не съединението прави силата, а единението“. Определящото е, да бъде взето конкретно решение, по условията и сроковете за стартирането на процесите по реалното приобщаване  на различните военнопатриотични структури в обновеното сдружение – СОСЗР.

Своевременно постигане на предварителна съгласуваност между ръководствата на заинтересованите субекти, по

условията за единение,

ще бъде от решаващо значение за нейното успешно финализиране. А тези условия могат да бъдат:

            1. Обединителните процеси да се развиват под егидата на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Аргументите в тази насока са общоизвестни. Нека не забравяме, че СОСЗР си е извоювал правото, официално да представлява националната ни запасна гилдия зад граница, в т.ч. и по линия на НАТО – Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва към НАТО (СИОР).

            2.Способите за обединение могат да бъдат чрез различни правно-организационни форми, като напр. присъединяване на желаещите формирования към организацията на СОСЗР, под формата на асоцииран или колективен член или чрез вливането им във вече съществуващи структури на Съюза като пълноправни членове. Това разбира се, е автономно решение на самите кандидати, които следва да преценят много добре пределите на своята самостоятелност, от какво могат да се лишат, в името на това членство, и какво задължително ще съхранят в името на суверенитета си.

Настоящият Устав на СОСЗР (чл.9 ал.2) регламентира четири категории членствени правоотношения: индивидуални, колективни, почетни и асоциирани. Предложенията за въвеждането на нови категории – федеративени или конфедеративни членове трябва внимателно да бъдат обсъдени от гл.т. на тяхната целесъобразност и законосъобразност.

            3. Основополагащият документ за обединението да бъде Устава на СОСЗР, осъвременен и допълнен съобразно очакваната нова правно-организационна форма и функции на Съюза. Новоприетите колективни и асоциирани членове следва да  декларират, че приемат Устава на Съюза, към който се присъединяват, с произтичащото от това задължение да хармонизират своите вътрешни правила.

            4. Решенията на ръководните органи на Съюза да бъдат задължителни за всички членове. Полезно би било в състава на Централния съвет да бъдат включени председателите на регистрираните военнопатриотични формирования по ЗЮЛНЦ, с реална членска маса и след подадена молба, придружена от писмено решение на съответните им ръководни органи за присъединяването им към СОСЗР. Останалият състав на Централния съвет да бъде избиран с тайно гласуване от конгреса, без председателите на Областните съвети, които по право членуват в него.  

            5. Дейността на всички членове на съюза да бъде съобразена с характера, целите и средствата за тяхното постигане, регламентирани в Устава на съюза.

Според авторитетния конституционалист доц. д-р Маргарита Златарева „Уставът на сдружението е основа на членствените правоотношения и израз на автономията на сдружението“. Освен това той има белези на организационен договор, но играе роля и на обективно право както за членуващите в организацията, така и за трети лица, съда и евентуално надзорния орган при тълкуване и като мащаб на съдебна проверка, поради съдържащите се в него устройствени норми.

Нормата в чл.11, ал.1 от ЗЮЛНЦ делегира правомощие на Устава да определи устройството на сдружението. Следователно Устава на СОСЗР в този си вид, по отношение на органите за управление на централно ниво, е

волеизява на болшинството от делегатите

на предишния конгрес и те са законово обосновани. В чл. 26, ал.1 на Устава, органите за управление на СОСЗР са регламентирани: колективен върховен орган (Общото събрание или Конгресът); управителен орган (Централен съвет) и изпълнителен орган (Управителен съвет). С оглед по-ефективното управление на Съюза е целесъобразно да бъдат разширени и конкретизирани правомощията  на Централния съвет, който е с функциите на ръководен орган между конгресите. Авторитетът му трябва да нарасне не само защото се избира от конгреса, но и защото упражнява своеобразен контрол на дейността на Управителния съвет. Същият по своята правна същност е оперативен орган на управление, който подпомага и осигурява изпълнението на решенията на Централния съвет. Това е своеобразен щаб на председателя на СОСЗР, той трябва да се избира по негово предложение от състава на Централния съвет и се ръководи от него. 

Доколкото Уставът регламентира вътрешните правила за поведение на членовете те трябва да са наясно с определените им задължения и правомощия. По тази причина прецизирането им е наложително. За колективните членове, участието в изборния процес е сведено до определяне на действията на упълномощен от тях представител. Асоциираните членове нямат такива правомощия. Те не могат да избират и да бъдат избирани. Следователно, за привличането им в СОСЗР трябва

да се акцентира  на бъдещи ползи

и своеобразни компенсации като: получаване на безплатни консултации и подкрепа от съюзното ръководство за реализирането на местни инициативи, участие в различни национални и международни прояви, достъп до материалната база на СОСЗР и пр. Отношението към асоциираните членове трябва да бъде подчинено на идеята, че между тях има потенциални кандидати за редовно членство в СОСЗР.

Остава открит въпросът относно

процедурата за избор на председател на СОСЗР,

който е и председател на Управителния съвет. Съществуващата методология не е в достатъчна степен демократична и създава предпоставки за манипулации по време на гласуването. Предложението, председателят да бъде избиран от делегатите, с право на гласуване от Конгреса, при това с таен вот, намалява възможностите за „купуване“ на гласове. Така ще бъдат избегнати всякакви съмнения за недемократичен избор. Практиките в това отношение изобилстват.

В Българската академия на науките, изборът на ръководството– председател, зам.-председатели, главен научен секретар и, обърнете внимание, членовете на Управителния съвет е предоставен на Общото събрание на академията.

В Българския футболен съюз Конгресът избира и освобождава президента на федерацията, членовете на Изпълнителния комитет, изпълнителния директор и новите членове на съюза.

Запасната гилдия, има не по-малко право, да избира ръководството си на широка демократична основа. Преследва се и друго значение. От една страна всички стават солидарно отговорни към избора на ръководство, а от друга, демократично избраното ръководство ще бъде два пъти по-ангажирано към очакванията на гласувалото мнозинство. И тогава, както призовава Апостола: „Всички зависят от вишегласието“. 

Обединението ще бъде един труден процес. Първите стъпки са направени. Към досегашните четири военнопатриотични формирования - колективни членове на СОСЗР – Национална асоциация „Сигурност”; „Асоциация на разузнавачите от запаса“, „Асоциация на военните разузнавачи“ и „Съюз на парашутистите в България“ са приети Асоциацията на Сухопътните войски, Алианс Български командоси и Национален алианс „Ред, единство, държава”. Процесът стартира и остави на заден план въпроса, с екзистенциално значение, има ли бъдеще организацията на запасното войнство в България. Очакваме и Конгресът да узакони предприетите до сега действия и да приеме най-демократичните и рационални  предложения за бъдещото му развитие.

Време е за истинска промяна в Съюза. Тя е възможна, но трябва да загърбим апатията, да бъдем активни в процесите на вземане на решения и непримирими към слабостите на трайно установеното положение в СОСЗР.

Без единение, обединението би се превърнало в самоцел, не водещо до желаните същностни промени.