Предизвикателства пред отбранителната политика в новата стратегическа среда

01.09.2017 г. Предизвикателства пред отбранителната политика в новата стратегическа среда

 Лекция на заместник-министър председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България Красимир Каракачанов при тържественото откриване на академичната 2017/2018 г. във Военна академия „Г.С. Раковски”, представена от заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов на 1 септември 2017 г.

Otbrana.com

Уважаеми господин президент и върховен главнокомандващ въоръжените сили,

Уважаеми генерал-лейтенант Боцев,

Уважаеми генерал-майор Ангелов,

Господа генерали, адмирали и офицери,

Уважаеми преподаватели, курсисти, студенти, докторанти, специализанти и слушатели,

Госпожи и господа,

Имам честта по поръчение на заместник-министър председателя и министър на отбраната Красимир Каракачанов от негово име да изнеса първата лекция за новата академична година в най-старото висше военно-учебно заведение у нас. Темата за предизвикателствата пред отбранителната политика на страната в новата среда на сигурност е изключително актуална и с голям заряд на практическо изпълнение. Като утвърдена национална институция за висше образование, квалификация и научни изследвания по национална сигурност и отбрана, Военната академия има отговорната мисия да подготвя бъдещите лидери в тези сфери и е най-подходящото място за дискусия по темата.

В началото на изложението бих искал да акцентирам върху лидерството. Сега то ни е необходимо повече от всякога, предвид характера и мащаба на предизвикателствата, рисковете и заплахите, стоящи пред държавата и обществото. Затова Академията трябва да подготвя млади и мотивирани професионалисти – както военни, така и цивилни. Те са хората, които са  предопределени в бъдеще да формират основата на модерна национална система за отбрана на Република България като ефективен и уважаван член на НАТО и ЕС. Заедно с нашите съюзници днес сме изправени пред лицето на безпрецедентни предизвикателства на нова, фундаментално променена, все по- динамична стратегическа среда за сигурност. Хибридният характер на конфликтите вече е правило, а не изключение. Противопоставянето и напрежението в Черноморско-Каспийския регион се запазва. Нарастването на руския военен потенциал в Крим, съчетано с нарастване на военноморските сили и способности в акваторията на Черно море води до трайно нарушаване на регионалния баланс – както в геополитически, така и във военен аспект. В отговор НАТО също засилва своето присъствие по източния си фланг. Неизпълнението на Минските споразумения за кризата в Украйна и липсата на напредък по „замразените“ конфликти са допълнителни фактори за нестабилност.

Нестабилността на юг от нас крие сериозни рискове и заплахи. Бежанските потоци и нелегалният трафик на хора са инструмент на т.нар. Ислямска държава и други терористични организации за извеждане на техни последователи в Европа. Това повишава терористичната заплаха.

Значителен остава рискът и от организирането на нови маршрути за нелегален трафик по границите ни. Обстановката в Западните Балкани също остава сложна и противоречива. Потенциалът за бързо ескалиране на напрежението се запазва, особено като се имат предвид възможностите на външни за региона фактори да използват исторически натрупаните противоречия и остатъчния конфликтен потенциал за свои цели. Хибридните заплахи са сред най-актуалните предизвикателства в днешно време. Освен медии, активно се използват и социалните мрежи за разпространение на фалшиви новини, включително и за състоянието на нашите въоръжени сили и за Българската армия. Хибридното въздействие се изразява и под формата на  скрито финансиране на различни субекти, с цел тяхното включване в пропагандни акции срещу външнополитическата ориентация на страната.

Заплахата от тероризъм се запазва, независимо от предприеманите мерки. Сред най-застрашени извън страната са военните ни контингенти в международни операции и мисии и основно в Афганистан. Предвид предстоящото първо българско председателство на Съвета на ЕС от 1 януари 2018 г. , ще подчертая, че съгласно Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС (2016), „живеем във време на екзистенциална криза — в ЕС и извън него. Нашият съюз е застрашен. Нашият европейски проект, който донесе невиждан преди мир, благоденствие и демокрация, се поставя под въпрос.“ Това е време на безпрецедентни предизвикателства, но и на „изключителни възможности“. Ето защо днес повече от всякога ни е необходима по-силна и по-обединена Европа. Конкретно това означава да изградим една по-ефективна Обща политика за сигурност и отбрана на ЕС, разполагаща с необходимите ресурси и възможности да защитава сигурността на държавите-членки и техните граждани при необходимост. Една силна обща европейска отбрана следва ефективно да допълва усилията на Северноатлантическия съюз, като той остава главният гарант за сигурността и отбраната на държавите-членки.

Оценката на стратегическата среда и предприетите действия на ниво НАТО и ЕС за справяне с предизвикателствата на новата среда за сигурност са отразени в управленската програма на правителството в частта й за отбраната. Главната наша цел е да осигурим изграждането и развитието на българските въоръжени сили като надежден гарант за националната сигурност в условията на променящия се свят. Приемственост в постигнатите положителни резултати в отбранителната политика до сега и изграждане на способности са ключовите елементи, които изразяват цялостната философия на този документ. От нашите действия зависи дали ще го изпълним с реално съдържание.

Ето защо от решаващо значение е актуализацията на стратегическата концептуална база на националната сигурност. В ход е актуализацията на Стратегията за национална сигурност, така че да съответства на коренно променената външна среда. Очевидно, след това се налага да прегледаме и Доктрината на въоръжените сили и другите базови и поддържащи доктрини. Необходимо е да разработим и конкретни политики и мерки за недопускане на външна намеса във вътрешнополитическия живот на страната.

Продължава изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020 и основаващия се на нея План за развитие на въоръжените сили 2020. Прегледът на тези два документа ще бъде изтеглен от първото тримесечие на 2018 г. за периода 15.09.-30.11.2017 г. В тази връзка трябва да оценим валидността на оценките за средата за сигурност в Програма 2020, както и да отразим новопоявилите се рискове и заплахи след нейното приемане през 2015 г. Следва да отчетем и актуалните резултати от Процеса на отбранително планиране на НАТО и особено работата по новия Пакет „Цели за способности“ на Алианса.

На тази основа предстои да оценим доколко сегашните състав, структура и численост на въоръжените сили са актуални и какво трябва да се промени. Следва да прегледаме структурата и органите за управление на стратегическо, оперативно и тактическо ниво. В контекста на прегледа на командната структура на НАТО трябва да направим преглед на системата за командване и управление на българските въоръжени сили, така че да отговорим доколко тя съответства на реалните ни потребности в случай на криза.

В съответствие с променената среда за сигурност през 2016 г. вече беше актуализирана Националната отбранителна стратегия. НАТО има разработен план за отбрана на страната. Разработен е и Национален план за оказване на поддръжка от Република България като страна-домакин на сили на НАТО. Изготвен е и Стратегически план за действие на въоръжените сили. Актуализирана е и правно-нормативната база на отбраната. С промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България беше правно регламентирано участието на въоръжените сили в охраната на държавната граница. Разполагаме и с възможността да усилваме охраната на въздушното ни пространство със съюзнически сили и средства – направление, по което предстои да работим още по-активно занапред. Бригада „Специални сили“ вече е непосредствено подчинена на началника на отбраната.

С промени в Закона за резерва е усъвършенствана нормативната уредба, регламентираща дейността на резерва и на системата за привличане, селектиране и подбор на кандидати за служба в доброволния резерв. Промените в Закона за военната полиция позволиха подробно регламентиране на оперативно-издирвателната дейност. Със Закона за противодействие на тероризма участието на въоръжените сили в борбата срещу тероризма е правно регламентирано. В тази връзка вече са определени формированията от въоръжените сили, които преминават през специализирана подготовка по координирани с МВР програми. Променената среда за сигурност поставя нови и по-високи изисквания към отбранителните способности на държавата ни в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. И не само. Това е предизвикателство към системата за национална сигурност като цяло. Ето защо от сега нататък е необходимо единство в действията на всички нейни елементи. Междуведомствената координация и ефективното взаимодействие, включително обединяване на усилия и споделяне на ресурси, е без алтернатива. Способностите на българските въоръжени сили трябва да бъдат комбинирани с останалите инструменти на националната мощ в политическата, дипломатическата, икономическата и информационната сфери. Така инвестициите в отбраната водят до повишаване на ефективността на цялата система за национална сигурност.

Пред лицето на новите предизвикателства нито една структура от системата за национална сигурност не може да бъде ефективна без взаимодействие с останалите. Отсега нататък следва да търсим още по-добро взаимодействие между всички отговорни структури, включително и утвърждаването на ролята на Съвета по сигурността към Министерски съвет като стратегически координиращ орган. Това е предпоставка за постигане на синергичен ефект в действията на институциите, при което цялото е повече от сбора на съставните му части. Все по-наложително е да поставим въпроса за интегрирано развитие на целия сектор „Сигурност“. Време е да възприемем координиран подход при финансирането на сектора. Тази тема беше разгледана и на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при Президента на 30.05.2017 г., когато политическите сили се обединиха около необходимостта от прилагането на такъв подход. Министерството на отбраната подкрепя практическото изпълнение на тази политика.

През юни т.г. представихме проект на „План на Министерството на отбраната за интегрирано развитие на сектор “Сигурност” и разпределение на ресурсите по отделните държавни органи и структури за периода 2018-2022 г.“ Той отразява нашата визия, както за координираното, синергично развитие на сектор „Сигурност“, така и за преодоляването на най-сериозните проблеми. Тези проблеми са като цяло идентични за всички ведомства. Тяхното решаване на практика има преобладаващо ресурсен характер, но освен това е и въпрос на подобряване на административния капацитет и управлението на процесите. В тази връзка, за справяне със системния финансов недостиг, на заседанието на КСНС беше решено до края на т.г. да приемем Национален план за увеличаване на бюджета за отбрана на 2% от БВП. На тази тема ще се спра по-късно. Пред нас стои задачата да се разработят конкретни политики, механизми, правила, критерии, измерители и други подходящи инструменти за стратегически мениджмънт, които да реализират на практика координираното развитие на сектор „Сигурност“. Това важи особено в случаите, когато се налага спешно финансиране на дейности по защита на националната сигурност, които е невъзможно да се планират предварително и да се финансират чрез бюджетите на ведомствата. Като примери тук ще посоча мащабно стихийно бедствие или промишлена авария, терористична атака, кибератака, масиран мигрантски натиск и др. Изключително важно е всички ведомства да си взаимодействат и да координират действията си не само в оперативен порядък, но и при реализирането на големи инвестиционни проекти за придобиване на въоръжение, техника и оборудване. Това, от една страна, ще намали цената за придобиване, поради по- добрата координация при преговорите с доставчиците, а от друга – ще ангажира нашия национален отбранително-промишлен потенциал. Тук ще изтъкна факта, че миграционният натиск продължава да ангажира значителни финансови, материални и човешки ресурси от сектора „Сигурност“, включително и от българските въоръжени сили. Нараства тяхната роля при охраната на държавната граница, като по закон те вече могат да изпълняват и тези задачи в подкрепа на МВР.

В изпълнение на мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ въоръжените сили продължават активно да подпомагат гранична полиция в борбата с незаконната миграция. Това е конкретен пример на ефективно междуинституционално взаимодействие между Министерството на отбраната и МВР. Убеден съм, че това е бъдещият модел, като сътрудничеството между двете ведомства, а и между всички останали, тепърва предстои да дава конкретни резултати. Тук трябва да мислим занапред не само за обединяване на усилия, но и за споделяне на способности. Защо не и за съвместно придобиване, поддържане и използване на такива, където е възможно, например в областта на КИС или логистиката? В този контекст Министерството на отбраната активно допринася за подобряване на устойчивостта и гражданската готовност на държавата, както и за намаляване на нейната уязвимост от рисковете и заплахите пред сигурността. Устойчивостта означава способност на държавата да устои на възникналите  заплахи и в случай на евентуално тяхно въздействие – да се възстанови възможно най-бързо. В тази логика са и промените в ЗОВС от декември 2016 г. по отбранително- мобилизационната подготовка. Прецизирани са правомощията и задълженията на Министерския съвет, министъра на отбраната, областните управители, ведомствата и юридическите лица с възложени военновременни задачи. Регламентирани са процесите по възлагане на военновременните задачи, като се определят отговорностите на държавните органи по планиране на граждански ресурси за отбрана, с цел създаване на ефективна организация за осигуряване способностите на въоръжените сили и ресурсното осигуряване на Държавния военновременен план. Прецизиран е обхватът и броят на юридическите лица, на които следва да се възлагат военновременни задачи. Планираните и проведени национални и многонационални учения на въоръжените сили подпомагат изграждането, поддържането и усъвършенстването на необходимите способности в контекста на изграждането на устойчивост на държавата и подобряването на взаимодействието между институциите. Практическите аспекти на изграждането на устойчивостта и гражданската готовност ще бъдат обхванати при провеждането на политико-военното учение на НАТО по управление на кризи СМХ17 през октомври. С учението, в което ще участват всички компетентни институции, комплексно ще бъде тествана способността на страната за адекватно реагиране при кризи. Целта е да се проверят плановете за готовност за действие и националните процедури за управление на кризи при хипотетична политико-военна криза.

Госпожи и господа,

Днес пред нас стои най-важната задача – да градим и развиваме отбранителните способности на българските въоръжени сили. Наш дълг е да спрем постепенната ерозия на способностите, дължаща се на системното недофинансиране към проблемите на въоръжените сили. Фокусът на усилията ни по отношение на модернизацията са именно бойните способности, пренебрегвани през последните 20 години. Решени сме да стартираме основните проекти за модернизацията и на трите вида въоръжени сили, така че да осигурим балансирано развитие на способностите. Вече имаме осигурени средства от централния бюджет за изпълнение на одобрените от Народното събрание (юни 2016 г.) инвестиционни проекти за придобиване на авиационна техника за ВВС и на многофункционални модулни патрулни кораби за ВМС. Не са пренебрегнати и нуждите на Сухопътни войски, които през последните години не получиха необходимото внимание и финансиране. В тази връзка се отчита фактът, че Сухопътни войски днес имат най-голям принос към ръководени от НАТО и ЕС операции и към изпълнението на т.нар. трета мисия, включително и охрана на държавната граница. Затова се стремим към стартирането в най-кратки срокове на конкретни проекти за модернизация и на трите вида въоръжени сили, включително и придобиването на нови бойни бронирани машини.

Освен това, за да запазим способностите за охрана на въздушното пространство, се налага да поддържаме и МиГ-29 до придобиването на нов тип боен самолет. Предвиждаме и допълнителни 90 млн. лв. в следващите няколко години за осъществяване на инвестиционния проект „Модернизация на фрегати Е-71“. При реализацията на инвестиционните проекти трябва да използваме максимално потенциала на българската отбранителна индустрия, защото инвестициите във въоръжение и техника, при максимално широко използване на националната отбранителна индустрия, ще доведат до нейното устойчиво развитие и усъвършенстване. Това, от своя страна, ще донесе икономически растеж и повишаване на благосъстоянието на държавата. Ето как отпуснатите от данъкоплатеца средства за отбрана могат да имат възвращаемост в национален план.

Задължително е освен това при реализацията на модернизационните проекти да се осигури поддръжката на придобитото въоръжение и техника през неговия пълен жизнен цикъл и то в България. Трябва да престанем да мислим за модернизацията като за проста покупка на техника. Това е дългосрочен процес, осигуряващ отбранителни способности и създаващ стратегически зависимости с партньори, които е важно да са с нас във военно време, готови да воюват за нашата отбрана по силата на договори и задължения. Без осигуряването на пълния жизнен цикъл ще получим само покупка, но не и способности. Това е въпрос на далновиден стратегически мениджмънт на отбраната и на способност за разумно изразходване на ограничените средства, отпуснати от българския данъкоплатец. Тук е мястото и на българската отбранителна индустрия да предложи прагматични решения за включването си не само в процеса на придобиване, но най-вече и в поддръжката на техниката след това. През 2016 г. в НАТО взехме решение киберпространството да стане пети домейн за провеждане на операции. Всичко това налага ефективно и своевременно развитие на национални способности по киберотбрана, съвместими с тези на НАТО и ЕС. Необходимо е реализиране на проекти за модернизация и в това все по-приоритетно направление.

Системата за отбрана продължава да функционира в условията на системен и остър ресурсен недостиг. Това е и основната причина българските въоръжени сили да изпълняват своите задачи по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС със затруднения, ограничения и повишен риск за живота и здравето на военнослужещите. Поради тази причина е критично наложително да се постигне траен политически консенсус за най-скорошно увеличаване на бюджета за отбрана на 2% от БВП, като 20% от тези средства бъдат изразходвани за придобиване на ново въоръжение и техника и свързаните с това научни изследвания. Изпълнението на  тези условия е предпоставка за преодоляване на натрупания дефицит от критично необходими способности. Това ще позволи реализацията на ключовите решения от срещите на върха на НАТО в Уелс (2014) и Варшава (2016). На специалната среща на върха на НАТО през май т.г. съюзниците поеха ангажимент всеки от тях, включително и България, до края на 2017 г. да приеме Национален план за увеличаване на бюджета за отбрана на 2% от БВП. Този План трябва да отговори как ще нараства бюджетът за отбрана по години, как и къде увеличените средства ще бъдат изразходвани и как с това ще получим по-добър принос за сигурността на Алианса чрез участие в операции и мисии зад граница.

Сегашното ниво на разходите не позволява попълването на некомплекта във въоръжените сили, вече надвишаващ 20%, с тенденция за продължаващо нарастване, както и спирането на отлива от военната професия поради ниското заплащане на труда. Настоящото равнище на работните заплати от 2013г. поставя Министерството на отбраната във все по-неконкурентно положение на пазара на труда, като същевременно хората в отбраната, особено висококвалифицираните специалисти, стават все по-конкурентни и конвертируеми на същия този пазар, особено при работодатели със сродна дейност. Подемът в националната икономика е добро и важно постижение на правителството, ръстът на доходите и на минималната работна заплата са добри факти, които обаче при стагнация на заплатите в отбраната правят военната професия неконкурентна. Допълнителни затруднения за попълване на некомплекта от военнослужещи поставя наложилото се фактическо положение в бюджета за отбрана средствата да се осигуряват за списъчен, а не за щатен личен състав.

Необходимо е да се вземат спешни мерки за предотвратяване на очертаващия се кадрови колапс, като спешно се актуализират заплатите на военнослужещите и се подобри системата за кариерно развитие. За изпълнение на План 2020 в Министерството на отбраната са направени разчети на необходимите допълнителни средства за назначаване на военнослужещи на вакантни длъжности както следва:

 за назначаване на 1300 военнослужещи през 2018 г. – 29 млн. лв.;

за назначаване на 800 военнослужещи през 2019 г. – 51 млн. лв.;

за назначаване на 800 военнослужещи през 2020 г. – 74 млн. лв.

Разходите за текуща издръжка остават крайно недостатъчни както за поддръжката на въоръжението и техниката, така и за провеждането на ефективна бойна подготовка. Анализът на пролетната Макроикономическата прогноза на МФ показва, че са заложени изключително консервативни темпове на растеж на БВП за периода 2017-2020 г., вариращи в рамките на около 3% на годишна база. Практиката през последните няколко години показва, обаче, че тези прогнози се преизпълняват значително, като се натрупва значителен бюджетен излишък. За 2016 г. реалният ръст на БВП според НСИ е 3.4%. Установената практика на изтегляне на бюджетния излишък от икономиката води до нейното преохлаждане и ограничаване на растежа на БВП. Пренасочването на част от този излишък към отбраната, с цел придобиване на нови и модерни способности за въоръжените ни сили с участието и на българската индустрия ще осигури повишаване на заетостта и по-висок темп на икономически растеж. Едновременно с това усилията следва да се фокусират върху подобряване на ефективността и повишаването на отчетността при изразходването на ресурсите, като в Министерството на отбраната продължи усъвършенстването на отбранителния мениджмънт и капацитета за проектно управление. Бих искал да подчертая, че имаме ясна представа за това, какво е реалното състояние на сектора „Отбрана“. Адекватна оценка за него е дадена в приетия през юли от Министерския съвет Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. и най-вече в одобрения на 30.08.2017 г. от правителството Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2016 г. Основният извод е, че българските въоръжени сили са в състояние със затруднения и повишен риск да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Ето защо ще фокусираме усилията си през годината върху спешни мерки за преодоляване на недостига на хора и ускорено стартиране на модернизационните проекти. Това са приоритети, по които се постигна широко политическо съгласие на заседанието на КСНС от 30 май т.г. Министерството на отбраната през 2017 г. ще предложи на правителството и Народното събрание конкретни действия в рамките на Бюджет 2018, насочени към стартирането на политики за решаване на най-сериозните проблеми на въоръжените сили, както и за планомерното изпълнение на целите от Програма 2020 и мероприятията от първата фаза на План 2020.

Те се изразяват по-конкретно в следното:

• Повишаване на заплащането на хората в отбраната;

• Преглед на организацията и дислокацията на въоръжените сили, с оглед на наличните човешки ресурси в регионите на дислокация;

• Изготвяне до края на 2017 г. на Национален план за увеличаване на бюджета за отбрана на 2% от БВП до 2024 г.;

• Стартиране на трите основни модернизационни проекта за Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили;

• Подготовка и изграждане на капацитет в Министерството на отбраната за участие в ротационното председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г.;

• Участие в актуализирането на Стратегията за национална сигурност и нейните военни аспекти;

• Изпълнение на мероприятията от План 2020 за 2017 г., включващи:

- формиране на „Център за управление и киберотбрана”;

 - реорганизиране на бригада „Логистика“;

- формиране на „Бригадно командване” - Благоевград, подчинено на командира на Сухопътни войски;

- реорганизиране на Единния център за начална подготовка – Плевен;

- реорганизиране на „Алпийски батальон“ - Смолян в „Алпийски полк“,

- реорганизиране на „Авиационна база” - Граф Игнатиево. • Ускорено внедряване на Информационна система „Логистика на Българската армия”.

Работим активно и по подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на следващата година. Министерството на отбраната е фокусирало вниманието си към следните приоритети в областта на политико-военните аспекти на Общата политика за сигурност и отбрана: активно подпомагане на изпълнението на инициативите по прилагане на приоритетите на Глобалната стратегия; подкрепа за развитието на военните способности на ЕС; укрепване на сигурността на Западните Балкани; и задълбочаване на сътрудничеството ЕС-НАТО в изпълнение на Съвместната декларация от срещата на върха на Алианса във Варшава. Успешното провеждане на първото българско председателство на Съвета на ЕС е високоотговорна национална задача. Затова в Министерството на отбраната, както и във въоръжените сили, е създадена необходимата организация за реализация на планираните събития, свързани с отбраната – както в Брюксел, така и в София. Съществен момент от подготовката е също така общественото обсъждане на приоритетите.

 В аванс бих искал да обявя, че на 11.09.2017 г. в рамките на лекция пред Стратегическия курс тук те ще бъдат представени и обсъдени, като очакваме активния принос на академичната общност в този процес.

Госпожи и господа,

 В заключение ще се върна върху лидерството във въоръжените сили, за което говорих в началото. При новата среда за сигурност Вие трябва да бъдете подготвяни като лидери, а не като обикновени изпълнители. Ето тук е ролята на военното образование, изискванията към което ще продължат да нарастват. Това изискване да бъдем лидери обаче важи с пълна сила и за нас, които имаме честта и високата отговорност да ръководим в момента сектора за сигурност и отбрана. Що се отнася до приноса на Академията към реализацията на отбранителната политика, очаквам в учебната и научно-изследователската дейност за новата академична година да се обърне внимание на следните конкретни направления: проблеми на сигурността в региона и произтичащите от това изисквания към отбранителните способности; изграждане на устойчивост на национално ниво в контекста на хибридните заплахи; взаимодействие между НАТО и ЕС.

На добър час!