Развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили

01.09.2017 г. Развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили

 Лекция на началника на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев на тържественото откриване на учебната 2017/2018 година във Военна академия „Г. С. Раковски” 1 септември 2017 г., София

Otbrana.com

Уважаеми господин президент и върховен главнокомандващ въоръжените сили,

Уважаеми господин заместник-министър на отбраната, Господа генерали, адмирали и офицери,

Госпожи и господа,

Позволете ми да поздравя ръководството и академичната общност на Военна академия „Георги Стойков Раковски” с откриването на новата 2017 – 2018 учебна година и да благодаря за предоставената ми възможност да споделя с вас вижданията на военното ръководството по въпросите за развитието на отбранителните способности, за направленията за модернизация на Българската армия и за приноса към операциите на НАТО и ЕС.

Развитие на отбранителните способности

Днес сме свидетели на една изключително динамична среда на сигурност и темата за изграждане на отбранителни способности има своето актуално звучене. Новите реалности ни изправят пред редица нови предизвикателства, налагащи изграждането и поддържането на отбранителен потенциал, способен за адекватен отговор на съвременната среда на сигурност. Това налага страната ни и респективно нашите въоръжени сили да изграждат и поддържат способности, гарантиращи националния суверенитет, а така също и осигуряващи един равностоен принос към колективната отбрана на Алианса и към процеса по изграждане на отбранителни способности в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Като говорим за отбранителни способности, ми позволете да отбележа, че основополагащите документи, които определят развитието на способностите на въоръжените ни сили, са Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020 и Планът за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2020 г. Важно е да споменем, че Програмата е ключов документ, приет от Народното събрание, който задава основните насоки за изграждане на отбранителните способности на Въоръжените ни сили до 2020 година. Тя определя приоритетите за развитието на способностите на въоръжените сили, подходите за реализиране на отбранителната политика, нивото на политическа амбиция в отбраната и е ясен ангажимент за изграждането, поддръжката, развитието и използването на съвременни въоръжени сили с потенциал за изпълнение на конституционните задължения, нашите съюзнически ангажименти в системата за колективна сигурност и отбрана, а също така и за изпълнение на задачи в интерес на националната сигурност в мирно време. Като държава-членка на НАТО и ЕС ние изграждаме своята сигурност с използването на механизмите на колективната отбрана в НАТО и чрез Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз, като трябва да подчертаем, че това означава и споделена отговорност, изискваща от нас адекватен принос за сигурността и отбраната на съюзниците и за защита и реализиране на общите интереси в областта на сигурността в НАТО и ЕС.

В това отношение искам да подчертая, че продължаваме системната работа по изграждането на способности и по развитието на въоръжените ни сили в съответствие със заложените в Програмата приоритетни направления, които в периода до 2020 г. са, както следва:

- постигане на високо ниво на оперативна съвместимост със съюзниците;

- развитие на комуникационно-информационните системи на силите за развръщане и за участие в операции и мисии зад граница;

- повишаване мобилността на формированията от Сухопътни войски;

- развитие на способностите на Военноморските сили за борба с морски мини, морски и въздушен противник;

- развитие на системите за самозащита на летателните апарати;

- развитие на способностите за водене на разузнаване, наблюдение и целеуказване;

- развитие на способностите за ядрена, химическа и биологическа защита;

- изграждане на невоенни способности за използване в операции за стабилизиране и възстановяване, провеждани от Алианса.

Колективната отбрана на Алианса е най-надеждното средство за защита и в тази връзка въоръжените сили се изграждат и подготвят за изпълнение на своите задължения в този контекст. Това се реализира чрез участието на страната ни в процеса на планиране на отбраната в НАТО и на планиране на способности в ЕС. По този начин и дефинираните приоритети за изграждане на въоръжените сили са в пълен синхрон с изискванията и поетите ангажименти под формата на цели за способности за Република България. Както ви е известно, целите за способности са изискванията на Алианса, адресирани към страните-членки за изграждането на отбранителни способности и за подготовката на декларирани формирования за нуждите на колективната отбрана в духа на основополагащите принципи на НАТО за справедливо споделяне на отговорностите и тежестите между страните-членки в рамките на разумното предизвикателство към тях.

Страната ни в момента изпълнява пакет „Цели за способности 2013”, а от началото на 2018 г. стартира изпълнението на новия пакет „Цели за способности 2017”. Съгласно този пакет Република България е поела ангажимент по изпълнението на 59 цели за способности и по подготовката на 46 формирования за участие в колективната отбрана. Тук искам да обърна внимание, че в резултат на продължаващата трансформация на НАТО и адаптацията му към променената среда на сигурност фокусът вече се поставя върху изграждане на силна колективна отбрана и капацитет за възпиране вместо развитие на способности за операции извън териториите на страните-членки.

Пакетът „Цели за способности 2017” е от новия цикъл на процеса на планиране на отбраната на Алианса и с него се осигурява приемственост и последователност с изпълнявания пакет „Цели за способности 2013”. В същото време той следва да осигури изпълнението на операции за колективна отбрана и воденето на бойни действия с висок интензитет. В тази връзка допълнително се поставят изисквания към Въоръжените сили на Република България, а именно:

- основата на приноса ни от Сухопътни войски са механизирана бригада и формирования за бойно осигуряване и бойна поддръжка. Фокусът е върху подготовката и повишаването готовността на силите за развръщане, повишаването на огневата мощ на формированията, създаването на необходимите запаси от бойни припаси с решаваща роля за успеха на операцията и развитието на способностите за разузнаване, наблюдение и целеуказване ;

- за ВВС особено важни ще бъдат подготовката и повишаването готовността на силите за развръщане, развитието на способностите на системата за командване и управление с основно внимание на силите и средствата за Air Policing и тактическия въздушен транспорт;

 - за ВМС като приоритетни ще се развиват способностите за надводна борба и самозащита на силите, като основен акцент са фрегатите и миночистачите;

- за Бригада "Специални сили" ще се развиват способностите на системата за командване и управление;

- от спомагателните способности ще се развиват киберзащитата, ЯХБЗ и КИС.

Когато говорим за развитие на отбранителните способности, ние си даваме ясна сметка, че този процес е продължителен във времето и ресурсоемък. За съжаление обаче, недостатъчното ресурсно осигуряване на програмите на въоръжените сили през последните години, в това число за изпълнение на пакета „Цели за способности 2013“, се запази като тенденция. Въпреки усилията на ръководителите на всички нива, поддържането на изградените способности беше силно затруднено и се характеризираше с постоянно препланиране за по-късен период на ресурсите за възстановяване изправността на въоръжението и техниката и за развитие на нови способности. Споделям тези факти с вас в духа на реализма и в уверение на това, че ръководството на Министерството на отбраната ще продължи активно да работи за осигуряване на необходимите ресурси за отбрана.

Както в началото споменах, другият стратегически документ, който е основа за нашата работа, е Планът за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2020 г. Промените в средата на сигурност, от една страна, и предприетите в НАТО мерки за гарантиране на сигурността на съюзниците, от друга, изведоха на преден план необходимостта от съкращаване на сроковете за реорганизиране на някои формирования и структури от въоръжените сили с цел осигуряване на необходимите способности. В тази връзка през 2016 г. бяха извършени изменения и допълнения в приетия с Постановление № 382 на Министерския съвет от 2015 г. План за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2020 г. За актуализиране на Плана допълнително предстои да се извърши преглед на неговото изпълнение, в това число ресурсното му осигуряване и изпълнението на инвестиционните проекти за модернизация.

В изпълнение на дейностите по Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г. Република България изгражда оперативно съвместими въоръжени сили с единна система за командване и управление в мирно време и при кризи със съответната организация, численост, въоръжение, техника и подготовка, които да отговорят на изискванията на сложната съвременна среда на сигурност и да са в състояние да изпълнят назначените им задачи по трите мисии: „Отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност“ и „Принос към националната сигурност в мирно време“.

В съответствие с нивото на национална амбиция се развиват и поддържат балансирани способности на трите вида въоръжени сили за планиране и ефективно провеждане на операции с приоритет в областите бойна ефективност, информационно осигуряване, командване, управление и комуникация.

- В областта бойна ефективност съществен принос имат: придобиването на нова бойна бронирана машина със съответното оборудване и екипировка и подготовката на три батальонни бойни групи от състава на механизираните 6 бригади; придобиването на нов тип основен боен самолет с осигурената за него интегрирана логистична поддръжка; придобиването на модулен патрулен кораб и модернизацията на корабните платформи чрез оборудване с противокорабни ракетни комплекси, система за противовъздушна отбрана и торпедно въоръжение, трикоординатен радар, дистанционно пилотируем летателен апарат и бойна информационна система.

- В областта командване, управление и комуникация приоритет ще бъде развитието на Център за управление и киберотбрана  в рамките на проект „Киберзащита“, заедно с развитието на автоматизираната информационна система и адаптацията на полевите системи за управление в рамките на федеративните мрежи за управление на мисиите на НАТО.

- В областта информационно осигуряване се предвижда модернизация на системите за контрол и наблюдение с придобиване на 4-6 трикоординатни радара. Ще продължи участието на страната ни в инициативата на НАТО „Съюзно земно наблюдение“ и в Програмата на НАТО за ранно предупреждение и контрол от въздуха. Изграждането на способности за съвместно разузнаване, системно наблюдение и непосредствено разузнаване ще допринесе за цялостното изпълнение на изискванията. Освен в горепосочените приоритетни области, въоръжените сили развиват и поддържат способности и в областите:

Подготовка – за повишаването ефективността на действията на формированията и за непосредствената подготовка преди участие в операции войсковите единици от видовете въоръжени сили провеждат множество национални и международни учения. Трябва да отбележим, че обхватът на подготовката им се разширява с присъединяването на страната ни към групата от страни с рамкова нация Германия в контекста на Концепцията за рамкова нация, и с включването на задачи на Българската армия по охрана на държавната граница и противодействие на тероризма.

Стратегическо развръщане – за поддържането на такива способности страната ни продължава членството си в Програмата на НАТО за стратегически въздушен превоз С-17 и в Многонационалния координационен център за превоз по море.

Поддръжка – за изграждането на способности за придвижване и транспорт, инженерно осигуряване, медицинско осигуряване, управление на доставките, поддръжката и обслужването на въоръжението, бойната техника и материалните средства, необходими за поддържане на боеспособността на войските и силите, страната ни ще продължи участието си в Многонационалното интегрирано логистично формирование на НАТО.

Защита и мобилност – изграждането на способности за защита на личен състав, съоръжения, техника и оборудване се извършва в контекста на изпълнението на изискванията по пакет „Цели за способности 2013“, а от началото на 2018 г. по пакет „Цели за способности 2017“, като ще се търсят подходи за тяхното придобиване и чрез участие в многонационални проекти на НАТО и ЕС.

В дългосрочен план ще е необходимо да бъдат придобити ключови за съвременните операции способности за въздушно разузнаване и наблюдение, изграждане и поддържане на обща оперативна картина, комуникационно- информационна поддръжка, мобилна логистика, действия в градска среда, нощем и при екстремни климатични условия и за защита на критична инфраструктура.

С цел внасяне на повече яснота относно процеса по изграждане и поддържане на необходимите отбранителни способности ще се спра на основните направления за модернизация на Българската армия.

Основни направления за модернизация на Българската армия

В съответствие с Плана за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2020 г. фокусът на усилията в краткосрочен период е поставен върху модернизацията на Българската армия. През първия основен етап до 2018 г. следва да стартират основните инвестиционни проекти за модернизация, а от 2019 г. до края на 2020 г. и след това модернизацията ще продължи и ще се изграждат нови способности.

Анализът на моментното състояние на въоръжените сили показа области, в които е налице дефицит от способности, обусловен най-вече от използването на физически остаряла, несъвместима или със силно ограничен ресурс материална база, техника и бойни платформи, предимно руско производство.

За преодоляването на този дефицит от способности Планът, а и Програмата преди него дефинират основните инвестиционни проекти, а именно:

- изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади;

- придобиване на нов тип боен самолет;

- придобиване на нови трикоординатни радари;

- развитие на автоматизирани системи за командване и управление;

- модернизация на фрегатите, клас E-71;

- придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб.

За постигане на по-голяма ефективност при управлението на инвестиционните проекти продължават усилията за въвеждането на проектен подход на основата на метода „Управление на проекти в контролирана среда“. Разработеното и прието Ръководство за проектно управление в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, утвърдено със Заповед на министъра на отбраната № ОХ- 947/09.12.2016 г. регламентира инициирането, управлението и реализацията на инвестиционните проекти, необходими за изграждане и поддържане на отбранителните способности за изпълнение на мисиите на въоръжените сили и декларираните цели за способности във връзка с членството на Република България в НАТО и ЕС.

През юни 2016 г. Бордът за управление на портфолио от проекти одобри вътрешноведомствения документ „Каталог на инвестиционните проекти и проектни намерения на Министерство на отбраната до 2020 г.“, който включва 26 инвестиционни проекта и обхваща текущите, планираните и бъдещите инвестиционни проекти и проектни намерения в периода 2016 – 2020 г. Финансовата рамка, необходима за тяхното осъществяване, е в съответствие с ангажимента от срещата на високо равнище на НАТО в Уелс за повишаване на разходите за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт на страната, от които 20% за капиталови разходи, като в Плана се предвижда това да се случи поетапно в периода от 2018 г. до 2024 г. Още през 2016 г. във връзка с променената среда на сигурност и в съответствие с поетия ангажимент за допълнително целево финансиране от централния бюджет за големите модернизационни проекти бяха взети ключови решения по отношение на модернизацията на българските въоръжение сили.

По проект „Придобиване на нов тип боен самолет”: През юни 2016 г. Народното събрание одобри Проект за инвестиционен разход, с което се даде мандат на Министерството на отбраната за стартиране на този проект. Той предвижда осъвременяване на авиационния парк на българските Военновъздушни сили и преодоляване на зависимостта от страни производители, които не са членове на НАТО или ЕС, чрез придобиване на 16 броя самолета на два етапа. Предвижда се проектът да бъде реализиран чрез сключване на междуправителствено споразумение. Беше изготвен детайлен план за реализацията му.

По проект „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб”: През юни 2016 г. Народното събрание одобри Проект за инвестиционен разход, с което се даде мандат на Министерството на отбраната за стартиране на проекта. По този проект се предвижда придобиване на два многофункционални модулни патрулни кораба в рамките на седем години. С реализацията му ще бъдат заменени кораби, които не подлежат на модернизация. Предвижда се проектът да бъде изпълнен съгласно Закона за обществени поръчки.

В съответствие с принципа за баланс при модернизацията на видовете въоръжени сили се ускори дейността по проекта „Придобиване и поддръжка на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада”. С реализацията на този проект ще бъде преодолян съществуващият дефицит от способности в механизираните формирования от състава на Сухопътните войски, ще бъде постигната оперативна съвместимост със страните-членки на НАТО и ЕС при участие в съвместни операции и ще се повиши военнотехническото ниво на бойните бронирани машини съгласно съвременните изисквания за бойна ефективност. През декември 2016 г. беше изпратено Запитване за информация до фирми производители на такава техника. Към момента получените отговори се обработват от сформираната експертна работна група, която ще извърши анализ и оценка на вариантите за реализация на проекта. Беше актуализиран Проектът за инвестиционен разход с цел последващото му внасяне за разглеждане в Министерския съвет и Народното събрание. Проектът е разработен за времеви интервал от дванадесет години, като е предвидено придобиването на 198 единици бойна и специална техника и на допълнително оборудване за комплектуване на три батальонни бойни групи. В него е включена и интегрираната логистична поддръжка през целия жизнен цикъл на отбранителните продукти. Въпреки множеството затруднения, съпътстващи процесите по изграждане на отбранителните способности, ръководителите на всички нива полагат усилия за подготовка и участие на формирования от Българската армия в мисии и операции на НАТО и ЕС.

Участие в операции на НАТО и ЕС

Участието ни в операции зад граница е връх в изпълнението на съюзническите ни ангажименти, практическо реализиране на отбранителните ни способности и в крайна сметка, катализатор на трансформационните процеси във въоръжените сили. Приносът на Република България в съюзни операции и мисии допринася за издигането на международния престиж на нашата страна, за подготовката на кадри и за повишаването на нивото на оперативната ни съвместимост с нашите съюзници и партньори. Към настоящия момент 151 български военнослужещи дават своя принос в единните усилия на съюзни и коалиционни партньори в Афганистан, Босна и Херцеговина, Косово, Грузия, Мали и в други горещи точки на света. Операции на НАТО В мисията на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане в Афганистан „Решителна подкрепа”  в момента участват 109 военнослужещи (национален елемент, група за охрана на летището в Кандахар, екип от съветници, разузнавателна група и щабни офицери). В съответствие с декларираното на последната Конференция за генериране на сили през юни т.г., желание за увеличаване на приноса ни се очаква броят на българските военнослужещи да достигне до 160 през 2018 г. В Косово българският контингент участва с 20 военнослужещи (разузнавателна група, щабни офицери и група за специално разузнаване) и с 1 военнослужещ в състава на многонационалното интегрирано логистично формирование за контрол на придвижването, развърнато за нуждите на KFOR.

На срещата на върха във Варшава на 8 и 9 юли 2016 г. се взе решение антитерористичната операция по чл. 5 от Вашингтонския договор Active Endeavour да се трансформира в операция на НАТО за морска сигурност извън чл. 5 под името Sea Guardian. Тя се провежда във водите на Средиземно море и от 2016 г. Република България участва в нея с един кораб за срок от един месец, като за тази година е планирано участието на фрегатата „Дръзки” с екипаж до 153 души за периода октомври – ноември. Република България участва и с един офицер в състава на щаба на Постоянната военноморска група на НАТО-2. Общо в операции на НАТО към момента са ангажирани 130 военнослужещи. Операции на Европейския съюз Във военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина ALTHEA Република България участва с 10 военнослужещи, развърнати в района на операцията, и с рота и национален поддържащ елемент в състава на междинния регионален резерв на територията на нашата страна с 10-дневна готовност за развръщане. В операцията за борба с пиратството край бреговете на Сомалия ATALANTA участваме с един офицер в оперативния щаб в Нортууд, Великобритания. В гражданската мисия за наблюдение на Европейския съюз в Грузия участваме с 4 военнослужещи. 12 В мисията за обучение на силите за сигурност на Мали участваме с 5 военнослужещи (медицински екип Роля 1 в състав от 4 военнослужещи и 1 щабен офицер към щаба на мисията в Бамако). Във военноморската операция на ЕС в Средиземно море EU NAVFOR MED/SOPHIA страната ни участва с 1 военнослужещ в оперативния щаб на операцията. Общо в мисии и операции на Европейския съюз участваме с 21 военнослужещи и със 113 военнослужещи междинен резерв на операция ALTHEA, разположени на наша територия.

Освен участието в операции и мисии на НАТО и ЕС Република България взема участие и в усилените Сили за отговор на НАТО с 573 военнослужещи и 2 кораба. Общият брой на българските военнослужещи, участващи в мисии и операции зад граница и други ангажименти на НАТО през 2017 г., се очаква да достигне около 990.

Бих искал да обърна внимание, че когато говорим за изграждане на способности, ние ги разглеждаме в тяхната комплексност и взаимовръзка. Всяка способност е съвкупност от добре известните ни елементи: доктрини и концепции; организационна структура; подготовка; материални средства; личен състав; ръководство, командване и управление; инфраструктура; оперативна съвместимост. Това означава, че придобиването на материални средства по който и да е от проектите само по себе си не води автоматично до придобиването на способност, защото например без високо подготвен състав, който да поддържа и използва съответното оборудване, то е безполезно.

Ръководството на Щаба на отбраната си дава ясна сметка, че независимо от комплексния характер на способностите хората са основен техен елемент, а формированията от въоръжените сили са техният носител. Казвам това не случайно, а защото днес ние сме изправени и пред предизвикателството от дефицит на личен състав. Въпреки усилията за набиране и задържане на подготвен личен състав проблемът с некомплекта от военнослужещи в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия продължава да се задълбочава, като вече достига  застрашителни нива. Заедно с ресурсните ограничения и остарялата техника, дефицитът на подготвени кадри поставя формированията пред сериозни предизвикателства при тяхната подготовка, поддържането на бойна готовност и способности за изпълнение на по-сложни в технологично и тактическо отношение бойни задачи. Тук е и мястото на Военната академия, от която очакваме полагането на усилия за преодоляване на дефицитите, свързани с обучението и подготовката на личния състав.

Уважаеми господин президент,

Уважаеми господин заместник-министър на отбраната, Господа генерали, адмирали и офицери,

Госпожи и господа,

Накрая бих искал да подчертая, че като страна-членка на НАТО и на ЕС сме изправени пред отговорността да изградим съвременни и модерни въоръжени сили и да подддържаме образа на страната ни като надежден съюзник. Изпълнението на ангажиментите по целите за способности и развитието на отбранителните способности е основа за осигуряване на адекватен принос на страната ни към колективната отбрана на НАТО и към процеса на изграждане на отбранителни способности в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана. Модернизацията на въоръжените сили има ключова роля за постигането на висока степен на оперативна съвместимост и на готовност за бойно използване на декларираните формирования. Даваме си сметка, че това е тежка задача, която изисква вниманието на държавното и политическото ръководство, както и на ръководството на Министерството на отбраната, и е необходимо тя да получи широка обществена подкрепа за адекватно финансиране.

Искрено пожелавам успех на ръководството на Военна академия „Георги Стойков Раковски” и академичната общност при формирането на бъдещите лидери и експерти в системата за национална сигурност и отбрана. Пожелавам на слушателите, курсистите и студентите да използват пълноценно възможността за усвояване на нови, съвременни знания и умения, да придобият солидни теоретични основи, върху които да градят своето бъдещо  развитие, и активно да допринасят за развитието на националните отбранителни способности.

На добър час през новата учебна година!

Благодаря за вниманието!