Залъгваме обществото, че в армията ни всичко е наред

22.09.2017 г. Залъгваме обществото, че в армията ни всичко е наред

 Народното събрание обсъди Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2016 г. По този повод разговаряхме с бригаден генерал от резерва Кольо Милев, народен представител от ПГ „БСП за България“, член на Комисията по отбрана.

Спирдон Спирдонов

-          Г-н генерал, защо не подкрепяте внесения от правителството на Бойко Борисов Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за миналата година?

-          Самият факт, че в рамките на три месеца се приемат два варианта на доклада е смущаващ и трябва сериозно да ни обезпокои като народни представители. Смущаващо е като факт, защото в основата на разработката на двата доклада стоят едни и същи екипи от дирекциите на МО, Щаба на отбраната и командванията и щабовете на видовете въоръжени сили. Промяната е основно в политическия кабинет. И затова двата доклада не се различават съществено по съдържание. Различават се по изводите, което говори за политически натиск при изготвянето на докладите. На базата на едни и същи изходни данни, а те не могат да бъдат променени, се правят съществено различни изводи за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Това говори за дирижирано изготвяне на втория доклад, за скриване на истината от обществото и вземане на по-удобни за кабинета решения в областта на отбраната и по отношение на въоръжените сили.

-          Съгласни ли сте с оценките в доклада?

-          Забележете, че докладът е за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Но оценка на състоянието на отбраната, като извод - липсва и пак вниманието е насочено към въоръжените сили, защото е по-удобно. Целият първи раздел е посветен на отбранителната политика, доказва се колко е гъвкава и съобразена с реалностите, но няма извод до какво е довела страната в областта на отбраната тази политика. Отбраната е сложно понятие и включва не само приказки за политика, нормативни документи,  но и реални неща като въоръжени сили, система за управление, ресурси, подготовка на страната за отбрана, подготовка на населението. Но за тези неща няма нито оценка, нито нормални изводи, освен тези за въоръжените сили. На всички е известно, че има военновременен план, но нямаме представа как се изпълнява.

-          Какво имате предвид?

-          Предишното редовно правителство признава, че военновременните запаси не се попълват редовно, дори не изпълняваме директивите на ЕС, а излиза, че това е нещо нормално и не бива да ни смущава. Запасите за военно време, които трябва да са по-големи, откакто сме членове на НАТО от тези при Варшавския договор, не се попълват и опресняват редовно. Боеприпаси не са купувани от 30 години и повече и не достигат за реалното въоръжение, което има в БА. Но и това не е смущаващо и се премълчава. Няма оценка на състоянието на инфраструктурата на страната за нуждите на отбраната, нито за подготовката на населението за отбрана. Тогава за какво говорим и какъв доклад приемаме?

-          В доклада на служебното правителство бе посочено, че Въоръжените сили изпълняват частично своите задължения. Вие как коментирате тази оценка?

-          Точно тази оценка беше основния мотив за разработването на втория доклад. Знаем, че още в доклада за 2015 г. е записан тревожният извод, че въоръжените сили, вкл. Българската армия, само частично изпълняват възложените им от Конституцията задачи. Служебното правителство с пълно право заяви, че Въоръжените сили не са в състояние пълно да изпълняват задачите Третото правителство на ГЕРБ, обаче,  с участието на Обединените патриоти вече заявява, че Въоръжените сили могат напълно да изпълнят възложените им задачи. Браво, достойно за радост на обществото, че е защитено от надвисналата опасност над целия християнски свят, защото защитаваме и външните граници на ЕС.  Но данните са същите за некомплекта на формированията, за недостига на средства за бойна подготовка, за лошото състояние на въоръжението и техниката, за нуждата от подготовка на резерва. За нас, като бивши военни, е странно как се правят такива оптимистични изводи, освен, ако целта не е успокоение на общественото мнение и засилване на доверието му към управляващите.

-          С какви факти бихте аргументирали тези изводи?

-          Има достатъчно факти и те се виждат от обществото. 25 % некомплект общо за армията, е повече от тревожен. Още в царско време 25 % -загубилите боеспособност  части са се смятали за небоеспособни и са били извеждани за попълване. Загубите на Българската армия през цялата Първа световна война са около 22% и тя напуска фронта. Убитите са около 9-10% , а те са безвъзвратни загуби.   По времето на социализма при 20-40 % загуби формированията се считаха за частично боеспособни. Днес при липса в списъчния състав от 25%, а за някои формирования и до 50% се прави изводът, че  те могат напълно да си изпълняват задачите?! Значи, че един екипаж на танк от 3 души, когато го няма механик-водачът е боеспособен и ще тръгне в бой. Или го няма командирът или мерачът. И това е напълно боеспособна  армия? Както се твърди в доклада. Как се води подготовката в ротата, на която половината личен състав и командири ги няма. Вероятно се мисли, че всички са рамбовци и сами повишават подготовката си по време на наряд и компенсации след наряда.

-          Кои са причините за този некомплект?

-          Причините са ясни: ниско заплащане, ниска мотивация за кадрово развитие, нисък статус в обществото. Военната професия не  е вече сигурна и хората напускат и ще продължават да напускат. И никакви оптимистични изводи няма да променят нещата. А оптимистичните изводи дават право на управляващите да не повишават заплащането на военните и да отклоняват средствата към други групи от обществото. Да погледнем въоръжението и техниката на армията, което не е сменяно от 30-40 години. Боеприпасите не са опреснявани и стават опасни за ползване. Залъгваме обществото, че закупуването на нови самолети, кораби или бронирани машини е придобиване на нови способности. Нищо подобно! Това е придобиване на нова техника, за която трябва да се подготвят хора, които да я управляват, да се създадат условия за ремонт и поддръжка и чак тогава можем да  кажем, че сме придобили нови способности. И още нещо, залъгваме обществото с целите, за които ще придобиваме ново въоръжение. В основата слагаме ли задачите по Air Policing, патрулирането в крайбрежните води или участието в мисии. Въоръжените сили, обаче са единен комплект сили, който изпълнява съвместни операции и действия. Точно за това всяко нещо, което се купува трябва да осигурява трите вида въоръжени сили. Новият самолет при криза трябва да завоюва въздушно превъзходство и да подкрепя действията на сухопътната групировка и защитата на обектите на територията на страната. Корабите не се купуват да охраняват несъществуващи приспособления и платформи в морето, а за охрана на териториалните води и подкрепа на действията на сухопътните войски. Вертолетите се купуват за стоварване на десанти, подвоз на товари и други действия в подкрепа на сухопъните войски. Нищо не се купува само за една задача! Сухопътни войски се изграждат да осигуряват и действията на другите два вида въоръжените сили. Това е известно, но като че ли не и на тези, които вземат решения.

-          Какво мислите за състоянието на резерва?

-          Тук бих дал една обща оценка, че липсва подготовка на населението за отбрана. Малко са кандидатите да се готвят като резервисти. Ние нямаме резервни сили за армията. Това е резултатът от досегашната политика. Нито армия, нито резерв за усилване. А силата на Българската армия винаги е била в резерва. Тогава за каква пълна готовност говорим? На какво се надяваме!

-          Какво предлагате?

-          Трябва да сме наясно, че с изводите в доклада залъгваме обществото, че всичко е наред. Нуждаем се от нов Стратегически преглед на отбраната, но не изготвен само от управляващите, а с участието на учените и неправителствените организации от областта на отбраната и сигурността, на базата, на който да променим нещата. Нуждаем се от работещи, немногословни нормативни документи в областта на отбраната.

***

Народният представител ген. Кольо Милев е роден на 26 юли 1953 г. във варненското село Рудник. През 1976 г. завършва Висшето народно военно училище във Велико Търново със специалност „Подемно-транспортни, пътно-строителни и специални машини“ – инженерни войски, а през 1983 г. и Военната академия в София. До 1996 г. е командир на Инженерно-сапьорния полк в с. Сотиря. През 2001 г. завършва Генералщабен факултет на Военната академия в София. През 2006 и 2007 г. е главен координатор на поделенията от Българската армия, участващи в справянето с наводненията по река Дунав. Командир на 55-а Инженерно-сапьорна бригада е от 2002 до 2008. От 1 юли 2009 г. до 3 май 2010 г. е командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада. В периода 8 ноември 2011 – 30 октомври 2015 е кмет на Сливен.

В 44-ото Народно събрание е член на комисиите по отбрана и наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, както и на групите за приятелство на България с Русия и САЩ. Като член на СОСЗР бе делегат на Деветия конгрес на Съюза.