Не лесна работа да си командир –преподавател, духовен водач на курсантите

01.11.2017 г. Не лесна работа да си командир –преподавател, духовен водач на курсантите

 Сега бавно, бавно артилерийското училище в Шумен  се руши, класните стаи пустеят, а дворът и плацовете тревясали, на вратите висят катинари с ръждясали вериги. Няма ги курсантите и птиците накацали по клоните на дърветата да ги будят в ранно утро. Но славата на училището  с гордост ще се носи, за да се превърне в една легенда, сказание и мечта, казва полковник от запаса Александър Петев. Поздравяваме полковника с Деня на народните будители!

 

Подполковник от запаса Недю Монев

- Г-н полковник, наскоро  навършихте  90 години. Какво си спомняте от детството?

- Роден съм в с.Ивански, Шуменско.То е в сърцето ми, бащината къща, усмивката на мама и нейнте топли очи, строгия глас на татко, песента на славея и чучилигите. То е моята вселена, аз цял живот го нося в себе си, в мислите и сънищата. И сега бродя по неговите неизброими пътища,  простори, неговата хубост и прелест. От там е почнал моя живот, както казва писателят Ефрем Каранфилов, „Никой истински човек не може да избяга  от своето детство, от родното място, да се откъснеш от там, откъдето си тръгнал по света, както реката не може да се откъсне от своите извори”.Затова и аз нося в мен неугасващи въглени които и сега жарят неспокойната ми душа, които пораждат в мен обич, вяра и оптимизъм.

- Къде сте учили?

- В родното си  село завърших  основно и прогимназиално образовние, гимназия в гр.Шумен.От този град поех пътя си в неизестността.

- Какво сте работили след това, каква е тази неизвестност?

- След завършване на средно образование веднага се включих в бригадирското движение, което продължи 8 месеца - 6 месеца работих на обекта жп-линия „Перник-Волуяк” при тунел № 3 и два месеца в Югославия на жп-линия „Шамад-Сараево”. Тук в района на Босна и Херцеговина работих заедно с бригадири от Унгария, Чехословакия, Франция, Гърция, Полша и Югославия. Между бригадирите цареше братска обич и дружба. Сред  нас беше и поета Павел Матев, който със своите стихове  ни вдъхновяваше за по-големи изяви. По-късно той писа:.. ”Вие бяхте ангели за мен, дошли от Рая да възвестите, че истинския дух е подчинен не на робията, а на звездите...

- След бригадата какво последва ?

- Бях призован да отбия войнишкия си дълг в Трети артилерийски полк в гр.Шумен. От там ме пратиха и завърших ШЗО „Хр.Ботев”, а  след завършването постъпих в  НВУ „Васил Левски” – София. След това завърших  пълен курс в НВАУ „Геоги Димитров”. Като пълен отличник ме назначиха командир на курсантски взвод, а малко по - късно за командир на батарея в същото военно училище. През 1960 г. ме приеха и завърших Военната академия „Георги Сава Раковски”, а след това ме назначиха за старши преподавател в катедра „Артилерийска  стрелба” в ВНВАУ „Георги Димитров” в гр.Шумен. Това е моята орисия на този свят, това беше моята пролет, моята светла и лирична  магия. Казармата беше моя втори дом, семейство, моята  щастлива съдба.

- Не срещнахте ли трудности като преподавател ?

- Офицерската  служба е трудна, сложна и непредвидима. Тя представлява състояние на емоционални особености на характера и професионален навик за бърза и остра реакция. Тя е съдба и наука преди всичко. Учебното заведение  е сурова школа, която изгражда офицери и курсанти, учи ги на дисциплина, трудолюбие,  организираност и отговорност пред  Родината, като нейни бъдещи защитници. Така, че не лесна работа да си командир –преподавател, духовен водач на курсантите на България. Имахме добре изградени учебни заведения, имахме войници, имахме добри традиции, наследени от предците ни. За нас друг модел няма, забравим ли това и България няма да я има. Трябва да се разбере най-после тази истина.

- Мъчно ли ви е като гледате да се руши армията като цяло?

- Как да не ми е мъчно. Младостта ми мина във Военното училище. Понастоящем някои от моите обучаеми са генерали, полковници и когато ги срещна се гордея с тях. Сега бавно, бавно училището се руши, класните стаи пустеят, а дворът и плацовете тревясали, на вратите висят катинари с ръждясали вериги. Няма ги курсантите и птиците накацали по клоните на дърветата да ги будят в ранно утро. Но славата на училището  с гордост ще се носи, за да се превърне в една легенда, сказание и мечта.

-Кога преминахте в запаса и с какво се занимавахте след това?

- Това бе в годината 1977, след като служих повече от 30 години, зад мен се затвори вратата на ВНВАУ „Георги Димитров”, там където  съм изповядвал искрени  и мили чувства. Разделих се със скрита, топла сълза на благодарност, защото там имах приятели, отиваше си нещо скъпо в живота ми. Награждаван съм с много отличия за преподавателската дейност. Освен това  при преминаване в запаса училищното ръководство ми връчи специална грамота за „За изключителни заслуги в развитието и укрепването на българската артилерия”, което е голямо признание и радост за мен.  След  като преминах в запаса се отдадох на обществена работа в квартал „Чайка”, където живея. Едновремено  ме назначиха за учител по  начално военно обучения в  Четвърта езикова гимназия  „Фредерик Жолио-Кюри” – гр.Варна, където работих до 1990 г.След това преминах на обществени начала на работа в СОСЗР. Отначало като  председател на Областния съвет на СОСЗР до 2002 г. след това останах като заместник председател, сега съм член на Областния съвет.

***

Полковник от запаса Александър Йорданов Петев има прекрасно семейство. Двамата със съпругата си Йорданка са отгледали двама сина. Единият,  Йордан е лекар, полковник, доцент, дмн   и заместник началник на Военно-морската болница в гр.Варна. Другият е Митко, който е кантраадмирал, командир на  Военноморските сили на Р. България. Имат трима внуци. Полковник Александър Петев се ползва с голям авторитет сред офицерите и сержантите  от запаса и резерва. Той има благ характер и умения да работи с хората. Понастоящем всеки ден е в клуба на СОСЗР, всеки ще го намери в читалнята да преглежда печата. Редовен абонат за вестник „Българско войнство” и сп. „Вонен глас”. Полковник Петев е един от основателите на Творческия клуб при  Общинския съвет на СОСЗР. Като всеки човек и той има хоби - да рисува околната среда. Някой от картините му са поместени в книга седма „Живеем с времето”, издадена от Общинския съвет на СОСЗР.   Освен това пише и стихове.

Пожелаваме му да е жив и здрав и го поздравяваме с Деня на народните будители!