Необходимо е активизиране на военното сътрудничество между България и Италия

08.11.2017 г. Необходимо е активизиране на военното сътрудничество между България и Италия

 Военната професия в Италия дава високо социално положение на хората в армията, те са са уважавани от обществото, казва генерал от резерва Антонио Трогу вицепрезидентът на секцията на Съюза на италианските офицери от запаса (UNUCIу нас и бивш аташе по отбраната в София.

Спирдон Спирдонов

По повод Деня на италианското национално единство и Деня на въоръжените сили – 4 ноември, в посолството на Република Италия у нас се проведе разговор на тема "Италианската армия - история, развитие и бъдеще". Презентацията направи бригаден генерал от резерва Антонио Трогу, вицепрезидент на секцията на Съюза на италианските офицери от запаса (UNUCIу нас, член на СОСЗР в България и бивш аташе по отбраната в София. На поканата на Негово Превъзходителство посланик Стефано Балди се отзоваха действащи и запасни генерали и офицери. СОСЗР бе представен от председателя генерал от резерва Златан Стойков, заместник-председателя генерал-майор от запаса Васил Върбанов и председателя на Клуба за международни връзки старши лейтенант от запаса Владимир Томов.

-         Г-н генерал, тази проява традиционна ли е?

-         През тази година бе учредена българската секция на Италианския съюз на офицерите от резерва. Решихме в навечерието на 4 ноември да запознаем представители на българската военна и гражданска общност с историята и състоянието на Въоръжените сили на Италия. Освен това, на 12 ноември ще проведем съвместна възпоменателна церемония в София на военните гробища на Италия, Франция, Германия и Великобритания.  Датата 4 ноември е свързана с участието ни в Първата световна война и обединението на Италия. Тя е Празник на победата.

-         Какво е днес Италианската армия за страната си?

-         Всяка една армия, в това число и италианската, е необходима за страната си и за добро, и за лошо. Лошото е войната. Доброто е помощта, която оказва на властта и населението при природни бедствия и аварии. А в Италия, това се налага често и при такава необходимост Въоръжените сили са на първа линия.

-         Това създава ли добър образ на армията сред обществото?

-         Да така е. Армията у нас има добър имидж в обществото.

-         Вероятно това е предпоставка за повишен интерес към военната професия?

-          Този въпрос може да бъде разгледан от две страни. Често липсата на работа те кара да избираш нещо, което, може би, не е твоята мечта. По принцип, обаче много хора в момента имат интерес към военната професия не поради факта, че не могат да си намерят работа, а от патриотични чувства и дълг към родината. Мога да кажа, че военната професия у нас е професия над препитанието. Тя дава високо социално положение на военнослужещите в обществото. Хората в армията са уважавани.

-         Тези дни се навършиха 10 години, откакто на въоръжение в българските ВВС е италиански военно-транспортен самолет „Спартан“. Нашите специалисти са много доволни от тази машина. Това е добър пример за двустранното ни военно сътрудничество. Какъв е коментарът Ви в сегашно време на двустранното ни военно сътрудничество?

-         Да, това е отличен самолет. Ние работихме много добре и за подготовката на българските екипажи. Що се отнася до въпроса Ви за двустранното военно сътрудничество, ми се струва, че в последно време то не е от първите приоритети за българското Министерство на отбраната. Няма последващо развитие на сътрудничеството ни от предишните години. Разбира се, за подобно развитие е необходим двустранен интерес. Има сфери, в които Италия наистина може да бъде полезна. Военните ни академии и училища в трите вида въоръжени сили са с традиции и висок престиж. В тях непрекъснато има много чуждестранни обучаеми. Имам усещането, че липсва визия за двустранното ни сътрудничество.

-         За сметка на това е активно сътрудничеството между резервистките организации на двете страни?

-         Да, така е. В последно време, обаче, ми се струва, че има едно отдръпване. Не зная на какво се дължи, но се надявам да е временно. Показали сме през годините, че можем да сме си полезни. Трябва да продължим започнатото.

***

Antonio Trogu (Антонио Трогу) е бригаден генерал от запаса  Италианските Военновъздушни сили. Роден е на 26 август 1954 г. Завършва средното си образование в Авиационния институт за граждански пилоти. Обучава се в Италианската военна академия и  в училището по приложно военно дело от 1974 г. до 1978 г., във Военен колеж от 1988 г. до 1989 г., във Висш военен колеж от 1991 г. до  1992 г. и  във Висшия институт по отбрана  от  2005 г. до 2006 г. От 1984 г. до 1985 г. завършва курс за пилоти на вертолети на Въздушните сили и курс за пилоти на вертолети на армията. След това, той е бил зачислен към Първи армейски авиационен полк в гр. Витербо Там служи като офицер в оперативния отдел, командир на ескадрила и като командир на батальон  от 1985 г. до 1996 г.

През 1996 г. е назначен за началник-щаб на Военното училище по авиация. От 1998 г. до 2000 г. е командир на 66-ти Въздушно-пехотен полк във гр. Форли и  участва в мисия в Босна от август до декември 1998 г. и в Албания от август 1999 г. до февруари 2000 г.

От 2000 до 2002 г. е като командир във Военното училище по авиация и през 2002 г. е назначен за началник-щаб  на Армейското авиационно главно командване От 2007 г. до 2010 г. служи като аташе по отбраната към Италианското посолство в София.

Притежава диплома и магистърска степен по стратегически науки. С Президентски указ е награден с „Орден за заслуги пред Италианската република“  /Cavaliere della Repubblica Italiana/

Той е получил множество военни ордени и награди, включително Сребърния кръст за заслуги в армията и Сребърния кръст за заслуги в отбраната на Франция.