„Сан Хуан“ – ще узнаем ли истината?

27.11.2017 г.  „Сан Хуан“ – ще узнаем ли истината?

 Капитан I ранг от резерва Станко Станков*

Не. Цялата истина никога няма да узнаем. Защото за цялата истина са нужни очевидци, а такива,най-вероятно няма да има!

Плача и мълча. Сега спирам да мълча. Прелях ги, братята подводничари, още  преди три дни. Так беше и когато загина „Курск“. На втория ден знаех, че няма шанс, защото има три начина да се излезе от затънала подводница от дълбочина 100 метра, но и за трите са необходими две условия – хората да са живи и здрави и системите на лодката да са в ред. Ако едното не е изпълнено – това е краят!

Когато се появиха първите публикации за „Сан Хуан“, придружени с коментара на аржентинските ВМС си помислих:“ И тези лъжат народа си! Както руснаците с „Курск“! Какъв е смисълът да отлагаш истината, била тя и недоизяснена? На хората, на близките, на семействата трябваше да се каже:

„ Връзката с подводницата е прекъсната. Това е знак за аварийна ситуация. Възможни са фатални последствия!“ Край. Не можеш да кажеш истината, защото не я знаеш. Но подготвяш хората за най-лошото! Не си ги излъгал!

Като прочетох, че е раегистрирана „хидроакустична аномалия“(?!) в района на действие на подводника, първоначално го отдадох на неграмотността на журналистите. Такова понятие в нашия речник няма! Оказа се лъжа, естествено – регистриран е взрив! И от кого? И защо, като е регистриран, уж от две станции, нямаме определено място на взрива, респективно подводника в това време? Две станции значи две линии на мястото (пеленги), т.е. място на аварията? Не зная...

Много приятели ме питат – какво стана всъщност? Добре, ето моето лично мнение за аварията.

Първа версия – взрив в акумулаторна яма. Акумулаторна яма  ние, подводничарите наричаме мястото, в което са разположени акумулаторите на подводницата. Пояснявам – на нашия проект подводници, акумулаторната батерия се състоеше от 224 (двеста двадесет и четири) акумулатора, всеки с размер на домашна готварска печка. Теглото на акумулаторната батерия беше равно на една девета част от теглото на кораба!

Оловните акумулатори, освен че дават живот на кораба под вода, отделят непрекъснато водород, особено по време на зареждане. А водородът е взривоопасен – той се пали от открит пламък при процентно съдържание във въздуха около 2 процента, от искра – при 3 процента, а се самовзривява при 4 процента! Реакцията на горене протича при около 2000 градуса!

Ако по някакъв начин – нарушение на процедурите по контрол на процентното съдържание на водород в отсеците, или престъпна небрежност, е предизвикан взрив на водород, последвалият го обемен пожар е „изял“ кислорода в лодката за минути!

При немската серия подводници клас „U”, модификации 206-9-10-12, здравият корпус не е разделен на херметични отсеци, той е тип „яйце“. За срочно изплаване там се разчита на високата подводна скорост – до 22 възла, която осигурява отлична подводна маневреност. Тази лодка под вода е като велосипед - при поворот крени в страната на поворота! Казвам го от опит – „плавах“ под вода на тренажор в Измит, Турция, през 1993 година, на Ü-209”. 

И ако допуснем, че от взрива са последвали нарушения в херметичността на здравия корпус на подводника, следва загуба на плавучест, пропадане и удар в грунда!

После... Господ знае какво!

Втора версия – натъкване на мина от Фолклендската /Малвинската  криза? Напълно възможно. След близо четиридесет години океанските течения и бури могат да разнесат стари мини къде ли не. Нека не забравяме, че съгласно простата статистика – отношение между поставени и унищожени (взривили се) мини, в Черно море и сега има около 3600 необезвредени мини!

Възможна, но малко вероятна е и трета версия – по някаква причина, в процес на потапяне, или в щормово време, в лодката да е постъпило голямо количество вода, което може да причини пропадане по дълбочина, или къси съединения, последвани от пожар. Аз обаче не мисля, че аржентинските ни братя – подводничари са лаици. Едва ли.

Предпоследно – по данни на аржентинските ВМС дълбочината в района на действие на подводницата е от 180 до 900 метра. Самостоятелно излизане от затънала подводница е възможно от дълбочина до 100-110 метра (диша се чист хелий). Спасителен звънец може да работи на дълбочина от 190- 200 метра – водолаз следва да закачи проволката за „асансьора“. Американският спасителен апарат (бях и в него за около 2 часа, в Сан Диего, Калифорния), може много, но пак при условия на живи хора и изправни системи....

Почивайте в мир, витязи на подводните дълбини! Българското подводно братство скърби!

  • Авторът е бил  командир на подводница „Победа“, заместник-командир на Военноморска база-Варна, началник на управление в ГЩ на ВМС и началник на Военноморското училище. Излиза в резерва през ноември 2007 г. Оттогава е председател на управителния съвет на Съюза на подводничарите в Република България (СПРБ).