Позиция: Обединение – да, но дали на всяка цена?

29.11.2017 г. Позиция: Обединение – да, но дали на всяка цена?

 Капитан I  ранг от резерва  Станко Станков, ветеран-командир на подводница от Българските ВМС

 

Идеята за обединяване на различните неправителствени организации в сферата на отбраната и сигурността, инициирана на Деветия конгрес на СОСЗР, безспорно е разумна и най-важното – перспективна. Възможностите обаче, за създаване на общ съюз следва да се анализират задълбочено и прозрачно, след което да се премине към синтез на идеята по отношение на формата на обединението, неговия статут, основополагащите го документи, органите за управление, планиране и контрол, както и характера на членството в него. „Механичната” процедура, налагана ни от ръководството на СОСЗР е, меко казано несериозна. Защо?

В материала на уважавания от всички нас полковник от запаса Спирдон Спирдонов, публикуван в „Отбрана. com” на 27 ноември т.г., озаглавен „Запасното войнство тръгва към обединение”, обективно са изложени вижданията на ръководството на СОСЗР за пътя на обединяването. Само че в тях прозират куп опити за налагане на решения, недомислия и недоглеждания...

На първо място се набиват в очи т.н. „принципни положения на обединението”. И първото „принципно положение е, че обединението „стъпва върху структурите, устава и програмата на СОСЗР?! ... Може да се използва формата на колективно членство?!” Ами че това, извинете, си е чиста проба „поглъщане” на организациите от „големия” съюз!

Второ, през септамври 2018 година се предвижда провеждане на „първият Национален събор на обединеното запасно воинство.” Щом на събора ще сме вече обединени, значи т.н. „Обединителен конгрес” следва вече да е подготвен и проведен, нали? Кога? Или няма да сме съвсем обединени на събора? И с какво право Деветият конгрес на СОСЗР вече е решил кога, и как да станат нещата?

И още. „На Десетия конгрес, през 2021 г. трябва да отидем единни?!” На какъв Десети конгрес? Ако има „Обединителен конгрес”, през 2018-та, на новото обединение, той следва да е „Учредителен”, а следващият да е „Втори”. Или аз нещо не разбирам, или замисълът е „Обединителният” да е „Поглъщателен”, между „Деветия” и „Десетия” на „кърмилницата”.

И какви „карти, значки и документи, които удостоверяват принадлежността на членовете към СОСЗР?” Нали ще правим нещо ново, или...? Боите се, че ако не се казва СОСЗР няма да е легитимно? Всуе!

Колкото до политизацията, тя е несъвместима със статута на неправителсвена, гражданска организация. Но тя, политизацията, няма нищо общо с активното участие в обществено-политическия живот.  НПО-тата, господа следва да са коректив на властта, а не да „драпат” за власт, по Алеко Константиновски!

Но и тази „крушка си има опашка”. Защото разнобоя сред запасното воинство има не една, а много майки и тя не е София, а  са политическите партии! Които после най-често се превръщат в „бащи”, не знам дали ме разбрахте.... Аз лично безкрайно тача паметта на баща си и не искам други „бащи”!

Напълно подкрепям само мнението на уважавания от мен учен – академик Стефан Воденичаров.

Ако погледнем реално на нещата, колеги, СОСЗР не е готов да ни обедини! Той още не може да се отърси от партийно влияние. Много на място е и примерът с председателите – генерали. Затова по-младшите чинове не искат да членуват в него. Омръзнало им е да ги командват. Нека първо СОСЗР попълни редиците си със сержантски, старшински  и редови състав от резерва, да преодолее манталитета си на „единствен легитимен” и да не „лежи” на членството в СИОР, защото в света има много международни, легитимирани организации в които членуват български НПО! Пример – членството на Българската военноморска конфедерация (БВМК) в Международната морска конфедерация (INTERNATIONAL MARITIME CONFEDERATION, IMC), в която членуват организации на флотски ветерани от Австрия, Белгия, Германия, Италия, Обединеното кралство и др.

И накрая. Продължавам да мисля, че обединението няма алтернатива. Но, „Механика”-та е точна наука и е далеч от социалните такива. Обединението следва да е нещо НОВО и, струва ми се, единствената приемлива форма е конфедеративната. Тя ще гарантира независимостта  на колективните членове и демократичността на управлението!

За да се случи това, някой трябва да преодолее мераците си!

(Авторът в случая не ангажира със своето лично мнение  институциите, в които работи и членува.)