Кюстендил бе домакин на конференция за Първата световна война

07.12.2017 г. Кюстендил бе домакин на конференция за Първата световна война

 Даниела Стоименова

С поднасяне на венци и цветя на паметника на Булаир в Кюстендил бе дадено началото на Международната научна конференция „Първата световна война на Балканите и участието на България в нея през 1917 г.“. Сред гостите на събитието бяха и зам.-министърът на отбраната Анатолий Величков и директорът на дирекция „Социална политика” на МО Иво Антонов.

„Първата световна война е фундаментално и епохално събитие. За България и Балканите тя има дълбоки и трайни политически, икономически и военни последици. Участниците на конференцията не са само хора, които изследват документи, те са хора, които пазят военната памет на българската държава. Те осветляват обществото ни, нацията ни и нашите деца, за това какво са правили техните деди и командирите им през голямата война”, заяви при откриването на конференцията зам.-министър Величков.
„Надявам се, че в бъдеще ще имаме шанса оценявайки събитията от Първата световна война да можем да бъдем заедно бариера пред тяхното повтаряне. Благодаря ви, че сме заедно и разбира се с вашата памет и себераздаване, действително се надявам Кюстендил като бивша военна столица и настояща научна и с мъдростта, целият ни свят да се превърне в столица на любовта. Надявам се повече никога да не говорим за вражди”, каза при откриването кметът на Община Кюстендил Петър Паунов.

„На тази конференция ще се чуят различни гледни точки за изминалите събития през Първата световна война. Кюстендил е станала военна столица на България още през 1915 година. През следващите 3 години и половина тя се превръща и в културна столица на страната, с което може да се гордеят кюстендилци. Тук пристигат много интелектуалци. Културният и военният живот е кипял с пълна сила. Кюстендил се превръща в един стратегически център”, заяви проф. доц. д-р Александър Гребенаров, председател на Македонския научен институт.

Организатори на конференцията са Институт за исторически изследвания – БАН, община Кюстендил, Регионален Исторически музей – Кюстендил и Македонски научен институт.