Десет години без наборна военна служба

01.01.2018 г. Десет години без наборна военна служба

 Оптимизмът на тогавашната власт е победен от реалността. Днес имаме професионална армия, но с една пета по-малко личен състав от нейния щат?!

Спирдон Спирдонов

От 1 януари 2008 г. в България отпадна наборната военна служба. Това стана с промяна на Закона за отбраната и Въоръжените сили, която беше обсъдена от Народното събрание на 28 юни 2006 г. и гласувана следващия ден. Във връзка с тази промяна  на 26 януари 2007 г. парламентът гласува следния текст в Конституцията: „Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон“.

Πocлeдният нaбop вoйници,

oтбивaщи peдoвнa вoeннa cлyжбa, влезe в ĸaзapмaтa в края нa  мapт 2007 г. Сoчeнaтa цифpa бeшe 2300 дoнaбopници, paзпpeдeлeни в пoдeлeниятa нa cтpaнaтa. Това бе Наабор – 1988. Πpиopитeтнo oбaчe с него бяха виĸaни нeoтcлyжилитe млaдeжи oт нaбopитe 1986, 1987 и poдeнитe пpeз пъpвoтo пoлyгoдиe нa 1988 гoдинa. 1600 oт пocлeднитe нaбopни вoйници бяха в Cyxoпътни вoйcĸи, 340 - във Boeннoвъздyшнитe cили, a ocтaнaлитe - в пpяĸo пoдчинeнитe пoдpaздeлeния нa Гeнepaлния щaб нa Бългapcĸaтa apмия.

На 12 май 2007 г. на централния площад "Възраждане" в Плевен се състоя

последната клетва

на наборниците – 1500 момчета,  от Учебна база "Христо Ботев" На клетвата присъстваха министърът на отбраната Веселин Близнаков и началникът на ГЩ на БА генерал Златан Стойков.

Тържественото закриване на наборната военна служба

става доста по-рано от законно обявения срок. На 25 ноември 2007 г. се уволняват  2413 войници в София, Пловдив, Плевен, Сливен и Банско ще се уволнят. Това са последните срочнослужещи. Ритуалът за зачисляване в резерва на последната смяна срочнослужещи започна в 11 ч. пред Паметника на незнайния воин.  Всеки боец от последния набор получи специална грамота. Документът бе подписан от министъра на отбраната Веселин Близнаков и началника на ГЩ на БА генерал Златан Стойков. Някои от войниците като тези в Сливен получиха за спомен и камуфлажните си дрехи. 

На церемонията в София присъстваха още заместник-министрите на отбраната, командващият Сухопътни войски генерал-лейтенант Иван Добрев и други висши военни. Поканени бяха народни представители от парламентарната комисия по отбрана, бивши министри на отбраната, председатели на военно-патриотичните съюзи, областният управител на град София и кметът на столицата. 
Така приключи задължителната наборна военна служба в България, чието начало е положено преди 127 години със Закона за вземане на новобранци в българската войска от 1880 г.

Прибързано или не,

за добро или за лошо, всеки може да си направи изводите. Сега има нов полъх. Само ще припомня, че преди няколко дни министърът на отбраната Красимир Каракачанов каза, че се работи по закона за доброволната военна служба и предстои нейното въвеждане.

Пълно единомислие на всички власти

Ще припомя едно изказване от 28 юни 2006 г. на тогавашния заместник-председател на Комисията по отбрана Янко Янков при обсъждането на текстовете за отмяна на наборната военна служба: „Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Наистина това беше един от най-дискусионните въпроси в нашата комисия. Искам да ви информирам защо сме се спрели на тази дата. Въпросът с професионализацията на Българската армия е сериозен въпрос, който трябва да приключи до 2010 г., но анализите, които бяха направени от предходния началник на Генералния щаб (б.р. – генерал Никола Колев), а и от настоящия (б.р. – генерал Златан Стойков), показват, че има сериозни проблеми и тенденции професионализацията да бъде забавена и на практика оптимистичният вариант за 1 януари 2008 г. е ние да достигнем степен на професионализация в Сухопътните войски около 90-95%. Това предполага тази малка разлика между срока (б.р. – 1 октомври 2007 г.), предложен от господин Филип Димитров, и срока, който предложихме ние, тъй като за три месеца е възможно все пак да се реализира доста по-висока степен на професионализация.
Уважаеми дами и господа, откъде идват проблемите? Проблемите, които идват, се дължат най-вече на социалния статус на професионалния военнослужещ.
Ние проведохме – дължа да ви информирам за това – среща с президента на страната
(б.р. – Георги Първанов), на която присъстваха премиерът (б.р. – Сергей Станишев), началникът на Генералния щаб (б.р. – генерал Златан Стойков), министърът на отбраната (б.р. – Веселин Близнаков), представители на вносителя. На срещата бяха направени подробни финансови разчети, разчети от гледна точка на човешките ресурси и се установи наистина, че се забелязва един сериозен спад на интереса към професионалната военна служба, което на практика може да създаде един проблем с професионализацията на Българската армия. И това освен грижа на правителството може да се окаже впоследствие и грижа на Народното събрание – приемане на определени нормативни документи, свързани с повишаване на социалния статус на професионалния военнослужещ и на неговото семейство, грижа за неговата заплата, за неговите осигуровки, жилищни проблеми и така нататък.
Освен това искам да подчертая тук, че съм напълно съгласен с колегата СтанчоТодоров от гледна точка на резерва. Ние трябва да се замислим сериозно дали горната възрастова граница – 35 години, на този етап при осъществяващия се ресурсен дефицит в Българската армия да остане като такава. Евентуалното повишаване на възрастовата граница за професионалните военнослужещи може да вкара в действие допълнителен човешки ресурс, който притежава нужните физически качества, и да бъде използван за определен период от време, докато армията набави нужния й капацитет.
Що се отнася до финансовите разчети, на този етап те са твърде относителни и по думите на финансовия министър
(б.р. – Пламен Орешарски) Министерството на финансите ще ги осигури в нужната степен, за да бъдат покрити всички разходи по обучението на кадровите военнослужещи.
Аз няма да се спирам на проблема за младите хора, той беше коментиран от господин Константин Димитров. Наистина това е един много сериозен проблем. Отново, уважаеми колеги, над 70 хил. наборници чакат и няма да могат да бъдат приети. Това е един сериозен въпрос, върху който ние трябва да помислим. На практика ускоряването на професионализацията на Българската армия се провежда и в такъв аспект - за да могат да бъдат защитени интересите на младите хора и те да могат спокойно да си планират живота в дългосрочен план.
Така че ние обединихме усилията си пред президента, включително и получихме неговата подкрепа. Там се достигна до един консенсус и между Генералния щаб на Българската армия, Министерството на отбраната и, разбира се, представителите на Народното събрание, тъй като ще трябва да се променят доста нормативни документи в тази връзка. Стигнахме до извода, че този срок е най-оптимален, няма да се отрази съществено на националната сигурност на страната, армията ще може да изпълнява своите ангажименти както в страната, така и в мисиите и това ще бъде от обща полза за националната сигурност.“

Като че ли

оптимизмът бе победен от реалността.

Десет годни по-късно имаме професионална армия, но с една пета по-малко личен състав от нейния щат. Както казва Янко Янков, финансови разчети е имало, но те наистина са били относителни. Сигурно е така, след като няма достатъчно кандидати за войници.