За да се обединим, трябва да се променим!

29.01.2018 г. За да се обединим, трябва да се променим!

 

Ген. Цветан Тотомиров*

Новото ръководство но СОСЗР прие като своя първостепенна задача обединяването на всички неправителствени организации от сферата на отбраната и сигурността в единна, мощна и сплотена структура.

Такава структура е съществувала в запасното войнство от неговото създаване и е била смятана за една от най-авторитетните организации, обединяващи офицерите и сержантите, които вече не са на действителна военна служба. Организация, която е имала определени точни и ясни цели: да поддържа високия престиж на българския офицер; да съдейства за съхраняването на воиските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на запасните и действащите офицери от Българската армия: с железни принципи; свободно, доброволно и демократично сдружаване; професионална солидарност на всички офицери и сержанти от запаса и не на последно място е принципът на надпартийността.

Сега всички ние – запасните чинове би трябвало да се замислим и да се запитаме какво се случи през последните 10-15 години в запасното войнство, кои от горе посочените принципи бяха нарушени, за да настъпи така нареченото „роене“ на СОСЗР на нови 50 и повече запасни организации. Всички ние и най-вече запасните организации трябва да си дадем точният обективен отговор, ако искаме това обединяване да се случи.

Повече от наложително е и новото ръководство на СОСЗР да анализира тези въпроси и най-вече въпроса – защо през последните години са били допуснати тези центробежни сили, довели до създаването на нови запасни организации, и тогава да помисли за онези принципни положения за обединяването. А цялостната технология на обединяването трябва да се обсъди и да излезе като обща визия, ако не на всички, то поне на по-голямата част от запасните организации. За да се постигне всичко това, е целесъобразно на едно или повече заседания ръководствата на запасните организации да поставят на обсъждане най-вече въпросите: Какво трябва да се случи със запасното войнство, ако това обединение стане? Какво ще се случи – ако не стане? и Какво не трябва да се случи в запасното войнство, ако това обединение стане? и т.н.

Обединяването на толкова много запасни организации (или на по-голямата част от тях) е много трудна и отговорна задача и може да се случи, ако всичките са достатъчно „узрели“, а ръководствата им са променили своето мислене. И за всички без изключение е в сила поговорката – „Не се ли промениш - загиваш!“

Нещастията винаги са били от незнанието и от несъгласието. Затова ръководствата на запасните организации трябва да проявят както по-голяма търпимост, така и по-голямо взаимно разбиране, за да се достигне до общата цел - създаването на такава организация, която е крайно необходима и всички искаме. Всичко казано по-горе се потвърждава и от това, че въпреки непрекъснатите „реформи“ в армията, които бяха сведени единствено и само в намаляването на личния състав и уволняването на много офицери и сержанти, членуващите в запасните организации не се увеличиха. Свежо попълнение нямаше и поради естествените закони, членската маса намаляваше. Никой не си направи труда да потърси причините за всичко това – защо напусналите армията офицери и сержанти не стават членове на запасните организации.

Този въпрос и неговият отговор е еднакво важен с въпросите за обединяването на запасните организации. А може да се окажат и взаимно свързани. Истината е една, че няма нужда от обединяване, ако членската маса я няма.

Радостно е, че новото ръководство на СОСЗР разбра тази необходимост и издигна призива за обединяването на запасните организации. Хубавото е и това, че много от тези организации подкрепят тази идея. Остават само да се направят и следващите крачки и то стъпка по стъпка към привеждането на думите в дела.

Но за да постигне това обединение желаните резултати трябва да се променим, трябва да излезем от тези дълбоки коловози преди да затънем. Не случайно великият учен Айнщайн по подобни въпроси е изказал следната мисъл: “Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати“

Изводът е, че за да се обединим, трябва да се променим!

* Авторът е началник на Генералния щаб на Българската армия от 2 септември 1994  до 11 юни 1997 г.