КООСО: Предложените промени в Стратегията за национална сигурност не я актуализират

02.02.2018 г.  КООСО: Предложените промени в Стратегията за национална сигурност не я актуализират

 Otbrana.com

Преобладаващата част от новите текстове в проекта са неточни и неясни и не са резултат на анализ и прогнозиране на въздействието им върху националната сигурност, поради което не могат да послужат като основа за формиране на политики и извършване на промени в концептуални и нормативни документи, свързани с националната сигурност. Това се посочва в становище на Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната, подписано от нейния председател полковник от запаса Иван Иванов.

***

Становище на КООСО по проекта на актуализираната Стратегия за национална сигурност 
Проектът на актуализирана стратегия за национална сигурност е разработен в изпълнение на препоръката на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при Президента на Републиката, състоял се на 30 май 2017 г. Впоследствие със заповед на министър-председателя е създадена междуведомствена работна група, която е подготвила и представила за обществено обсъждане настоящия проект. 
Анализът на извършените допълнения и изменения в Стратегията за национална сигурност (СНС) показва, че работната група е положила усилия за изпълнение на поставената й задача. 35% от текстовете са актуализирани, а 4% от старите текстове са отпаднали. Включени са и две нови секторни политики- за киберсигурността (макар и само от една точка) и за управление при кризи.  

Най-сериозно са актуализирани разделите „Политика за сигурност“- 35 нови и 15 актуализирани точки и „Среда за сигурност“- 30 нови и 7 актуализирани точки. В процентно отношение 85% от новите текстове са в посочените два раздела. В тях са и 70% от допълнените текстове. Тези факти и цифри красноречиво говорят в каква посока са били насочени усилията при актуализацията на Стратегията. 
Необходимо е да се отбележи, че работната група не е отстранила някои сериозни пропуски и недостатъци на действащата Стратегия за национална сигурност, по които експертната общност реагира още при нейното приемане и които се откроиха през изминалите почти седем години. Най- съществената претенция към Стратегията е, че тя не е в необходимата степен адекватна на дълбоките промени в глобалната среда за сигурност, налагащи разработването и приемането на нова Стратегия за национална сигурност. 
Въпреки, че настоящата Стратегия беше приета от Правителството, считаме за уместно да изтъкнем нейните най-съществени слабости и пропуски и да предложим конкретни промени в нейната структура и съдържание. 
Синтезирано, бележките и предложенията по СНС се изразяват в следното: 
1. Структурата на актуализираната стратегия не съответства на изискванията на системната методология, съхранила е досегашния си произволно подреден вид, който не се подчинява на никаква логика, а разделите на документа са с различна структура. 
Независимо от липсата на международни стандарти и национално решение за структурата и съдържанието на такъв стратегически документ, в стратегиите за национална сигурност на редица страни, наши партньори, са се утвърдили следните елементи: 
- Определяне на националните цели и интереси, свързани със сигурността и отбраната ; 
- Определяне на параметрите на международната и националната среда за сигурност при идентифициране на заплахите, рисковете и предизвикателствата и възможностите за гарантиране на сигурност в тази среда; 
- Определяне на визията за политиките и общите действия за постигане на целите и удовлетворяване на интересите на нацията в съществуващата среда за сигурност. 
Актуализираната Стратегия се състои от шест раздела със съответните подраздели. Уводът, Общите положения и Заключението също, са обозначени като раздели на стратегията, което е нетипично. Целесъобразно е Уводът да се замени с Въведение, в което да се представи основната рамка на стратегията и накратко да се изложи нейното съдържание. Още по-неприемливо е в раздел със заглавие „Общи положения“ да се разглеждат същностни въпроси на Стратегията, каквито са националните интереси и принципите на политиката за национална сигурност. Тук са посочени и 18 национални интереса, без да се степенуват или класифицират по определени категории. 
Първият подраздел на четвърти раздел е озаглавен също „Общи положения“. Другите раздели на Стратегията нямат такива подраздели. В трети раздел има подраздел „Общи изводи за средата за сигурност“. Останалите раздели не завършват с общи изводи. Тези примери потвърждават нейния хаотичен стил, който не съответства на нивото на ръководен национален стратегически документ. 
2. Проектът на Стратегията за национална сигурност не е балансиран. На „Политиката за сигурност“ са отделени 115 точки, т.e. над 50% от целия обем на Стратегията, а на основния, пети раздел - “Система за национална сигурност“ - 33 точки, или три и половина пъти по-малко, като само шест от тях са нови. Този раздел се нуждае от най-детайлно прецизиране, тъй като съдържа общите действия за реализиране на политиките за сигурност. Предложението е да се съкрати обемът на разделите „Външната и Вътрешна среда за сигурност“ и „Секторните политики за сигурност“, които са обременени с някои ненужни подробности. 
3. Стратегията разглежда редица въпроси, особено рисковете и заплахите за външната и вътрешната сигурност в статично положение, такива каквито са към момента. Не са очертани тенденциите на развитие и прогнозите за засилване или отслабване на заплахите за сигурността и отбраната на страната през предстоящия 10- годишен период. Не се изтъква влиянието на непрекъснато променящият се световен ред и на очертаващото се противопоставяне на световните сили. Не се посочва кой и как от Националния интегриран сектор за сигурност ще противодейства на тези заплахи и предизвикателства и какви способности трябва да притежава секторът за тази цел. 
4. Не става ясна философията на актуализацията на Стратегията за национална сигурност.Тя няма вид на завършен и издържан в качествено отношение стратегически документ. Не е посочено какво искаме да постигнем през предстоящия 10- годишен период, как ще го постигнем, с какви ресурси и способности. 
5. В актуализираната Стратегия няма текстове, които да определят какво произтича за сигурността и отбраната на страната от навлизането на света в четвъртата технологична революция, в ерата на изкуствения интелект, на роботизацията, на скоростното развитиена новите комуникационно-информационни технологии. Отражението на тази революция върху военното дело и върху системите за сигурност е така съществено, че безспорно налага отразяване на съответните политики в Стратегията за национална сигурност. 
6. Не са очертани политиките за промяна по отношение на държавния монопол върху системата за национална сигурност. Държавата безспорно е решаващият фактор в областта на сигурността и отбраната на страната. Опитът от последните години обаче показва, че тя сама не може да се справи с предизвикателствата - например по отношение на обществения ред и вътрешната сигурност. В тази връзка все по-актуален става въпросът за предоставяне някои от своите компетенции и функции в областта на сигурността на бизнеса и гражданското общество, както и по кои дейности може да има споделена компетентност и отговорност.Няма ги и политиките за развитие на публично-частното партньорство в областта на националната сигурност. 
7. Един от най-сериозните недостатъци на проекта на актуализираната Стратегия за национална сигурност е, че в него не са посочени националните цели в областта на отбраната и сигурността, които трябва да се постигнат през периода на валидност на Стратегията. Не може да има стратегически документ без стратегически цели. Политиката за национална сигурност в крайна сметка е процес на вземане на решения, дефиниране на цели, създаване на условия за тяхното осъществяване и заделяне на ресурси. 
Стратегически цели на политиката за сигурност могат да бъдат: 
- Осигуряване надеждна защита на правата, свободите и сигурността на българските граждани; 
- Защита на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на страната; 
- Осигуряване на условия за демократично функциониране на държавните институции; 
- Пълноценна интеграция на страната в европейските и евроатлантически структури; 
- Създаване на условия и благоприятна среда за реализиране на националните интереси и цели; 
- Поставяне на корупцията по високите етажи на властта в умерени граници; 
- Противодействие на хибридните и на информационните войни; 
- Справяне с най-острите проблеми в областта на образованието, демографията и здравеопазването, които имат непосредствено отношение към сигурността и отбраната; 
8. Въпреки извършените промени и допълнения в раздел „Среда за сигурност: рискове и заплахи“,в него не става ясно какви са тенденциите, факторите и заплахите за националната ни сигурност. Показателите, определящи средата за сигурност са представени хаотично без никаква логическа последователност. Липсват традиционните характеристики на външните рисковете и заплахи - глобални, континентални и регионални. В този раздел се заобикалят фундаменталните изменения, които определят развитието на световните процеси и на международните отношения. Най-съществената промяна в глобалната среда за сигурност е неизбежната замяната на установения след 1991 г. световен ред с нов такъв, преминаването от еднополюсен към многополюсен свят, което означава, че САЩ не могат повече сами да вземат решения за световната политика, както и обстоятелството, че либералният модел е изчерпил своите възможности.Никак не е случайно, че в Глобалната стратегия на ЕС за външна политика и политика за сигурност се посочва, че “Европейският съюз работи за световен ред, основан на международното право…...Стремежът е за трансформиране, а не просто запазване на съществуващите системи.“ Точно тези дълбоки промени доведоха до приемането на нови стратегически документи, включително от САЩ, Китай и Русия. 
Много от заплахите, посочени в подраздел „Вътрешна среда за сигурност“ са функция на лошото управление на правителството. Не може състоянието на общественото здраве, пътнотранспортните произшествия, демографската криза, недостигът на медикаменти и средства за лечение на българските граждани и конвенционалната престъпност да се издигат в ранг на заплахи за националната сигурност. Техният генезис не е някъде извън страната, а е в резултат на лошо провеждани секторни политики. 
Авторите на актуализираната Стратегия очевидно съзнателно избягват отговорите на такива особено чувствителни за националната ни сигурност въпроси, свързани с измененията в глобалната среда за сигурност, каквито са: 
- Поставя ли България националните си интереси над колективните в рамките на НАТО и ЕС? 
- Заплаха ли е Русия за национална ни сигурност? 
- Ще се запази ли през предстоящия 10- годишен период статутът на България на прифронтова държава? 
- България ще предоставя ли своята територия, въздушно и морско пространство на войски, тежки оръжия и ядрени средства на други държави? 
- Ще продължи ли политиката за изграждане и поддържане на чужди бази у нас, независимо от това как те се наричат? 
- България ще участва ли в регионални военни структури като например Черноморска флотилия и други от този род? 
9. В четвърти раздел - „Политика за сигурност“е необходимо да се коригират текстовете на т.т. 67 и 68,отнасящи се до формулирането и провеждането на политиката за сигурност. Посочените в тях текстове са дискусионни. Политиката каквато и да е тя се изразява в мерки и действия за постигане на определена цел, състояние или резултат. В този раздел са посочени три приоритета: утвърждаване върховенството на закона, справедливо и в разумни срокове правораздаване и насърчаване на стопанската дейност за гарантиране на приходите в бюджета. Ако това са били приоритети през 2011 г., когато е започнал мониторингътв сектор Правосъдие и вътрешен ред, то сега е 2018 г. и приоритетите следва да се обвържат с промените във външната и вътрешна среда за сигурност, а именно: 
- Укрепване на отбраната и развитие на въоръжените сили 
- Осигуряване на надеждна защита на населението и критичната инфраструктура при бедствия и терористични удари; 
- Повишаване жизнения стандарт на гражданите; 
- Повишаване на икономическия ръст на страната; 
- Подобряване на здравеопазването; развитие на науката, технологиите и образованието 
- По-нататъшно развитие на интеграционните процеси на страната в колективните системи за сигурност и отбрана. Активно участие в изграждането на общата европейска отбрана; 
- Изграждане на национален потенциал в областта на киберсигурността и киберотбраната и за противодействие на хибридните войни; 
- Укрепване на службите за разузнаване и контраразузнаване и повишаване качеството на техния информационен продукт. 
В подраздела “Общи положения“ трябва да има текстове по общата политика за сигурност, които да очертават процеса на формиране и провеждане на тази политика и да разграничават функциите и компетенциите на органите и институциите от сектора за сигурност. Тук следва да се отбележи и сигурността на гражданите, състоянието на която съгласно точка 148 на Стратегията, е „основен критерий за ефективността на Системата за национална сигурност.“ В този подраздел не на последно място трябва да дойде киберсигурността и управление при кризи, които неправилно са изведени като секторни политики. 
В подраздела „Отбранителна политика“ се изброяват мисиите на въоръжените сили, а след това се посочва, че Националната отбранителна стратегия определя тези мисиите и задачи. Такъв подход към подобен документ е несериозен. Не се споменава нищо и за възникващите нови задачи пред въоръжените сили като борба с тероризма, охрана на границите и др. Не може също така да не се търси решение и на въпроса,който възниква и в други европейски страни, а именно - използването на въоръжените сили в мирно време на своя територия. 
Целесъобразно е също така да няма подраздел “Общи положения“, а вторият подраздел вместо „Приоритети“, да се нарече „Обща политика за сигурност“. 
10. От най-сериозни корекции се нуждае пети раздел „Система за национална сигурност“, който е целесъобразно да се нарече “Общи действия на държавата, бизнеса, НПО и гражданите за реализиране на политиките и визията за сигурност иотбрана“. Системата за национална сигурност включва различни органи, които осъществяват политиката за сигурност и съставляват институционалната рамка на системата. Тук следва да се конкретизират дейностите и връзките и взаимоотношенията между отделните елементи на системата (дипломатически, отбранителен, разузнавателен, контраразузнавателен, оперативно-издирвателен, правоохранителен и охранителен). 
И в двата варианта на Стратегията липсва визия за общите действия за осигуряване на сигурността и отбраната.

В актуализираната Стратегия трябва да се предвидят конкретни мерки и действия по изграждането и развитието на системата за национална сигурност, които да се осъществят през предстоящия 10- годишен период. Такива могат да бъдат:
- Извършване на Стратегически преглед на Системата за национална сигурност и на тази основа формулиране на основните принципи, цели и приоритети за изграждането, развитието и функционирането на единна СНС; 
- Разработване на Концептуалния модел на СНС, който да съдържа визия за йерархичните нива, архитектурата, статута и обхвата на дейностите и елементите на Системата за национална сигурност и да определя правомощията, функциите и задачите на органите с ръководни и управленски ангажименти, на изпълнителните органи, на тези с координиращи и съвещателни функции и на органите за контрол; 
- Определяне на функциите и задачите на системите в областта на национална сигурност, на техните подсистеми, елементи и компоненти; 
- Определяне на въпросите от концептуален, институционален, нормативен и ресурсен характер, които са свързани с успешното функциониране на СНС; 
- Приемане на устройствен закон на единната СНС; 
- Разработване на Визия за създаването и развитието на Интегриран национален сектор за сигурност и отбрана, гарантиращ наличието на органи и структури с общи правила за действие, личен състав и съответни способности в областта на националната сигурност; 
- Изясняване и окончателно решаване на въпроса какъв тип армия ще развиваме- професионална, наборна или смесен тип; 
- Поставяне на дейностите от сигурността и отбраната в единно правно пространство чрез извършване на преглед на нормативната уредба, регламентираща въпросите на сигурността и отбраната.Сега в тази област действат над 20 различни закона в част от които фигурират противоречащи или взаимно отричащи се текстове, а друга част са остарели и са загубили актуалност. 
Във втория подраздел да намерят място действията за ресурсното, финансовото, материално-техническото и информационното осигуряване. 
Обобщавайки анализа на проекта на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България можем да формулираме следните изводи: 
1. Извършените промени и допълнения в Стратегията за национална сигурност не са постигнали целта си да я актуализират и приведат в съответствие с настъпилите промени в средата за сигурност. 
2. Преобладаващата част от новите текстове в проекта са неточни и неясни и не са резултат на анализ и прогнозиране на въздействието им върху националната сигурност, поради което не могат да послужат като основа за формиране на политики и извършване на промени в концептуални и нормативни документи, свързани с националната сигурност. 
3. Настъпилите промени във външната и вътрешна среда за сигурност, както и несполучливия опит за актуализиране на стратегията красноречиво показват необходимостта от провеждането на Стратегически преглед и разработването на нова Стратегия за национална сигурност . 
4. Проведените обществени обсъждания на стратегията с областните администрации и академичните общности на университетите от периферията на страната (Русенския университет, Югозападният университет, Великотърновския университет, академичната общност на Варна и др.) са похвални, но те не могат да заместят задълбочения анализ основан на научни подходи и методи, в резултат на което Актуализираната СНС се характеризира с посочените в този анализ недостатъци. 
Председател на УС НА КООСО: Иван ИВАНОВ

29.01.2018 г.

София