Актуализацията на Стратегията за национална сигурност не е достатъчна

11.02.2018 г. Актуализацията на Стратегията за национална сигурност не е достатъчна

 Назряла е необходимостта за провеждане на стратегически преглед на целия сектор за сигурност, казва народният представител Николай Цонков, заместник-председател на Комисията по отбрана.

Интервю на Спирдон Спирдонов

-          Г-н Цонков, какво е Вашето общо впечатление от проекта на актуализираната Стратегия за национална сигурност, внесен в парламента от правителството?

-          На съвместното заседание на трите парламентарни комисии – по отбрана, вътрешен ред и контрол на специалните служби, бях изненадан от общото впечатления, който е създал проектът. Чух повече хвалби, отколкото критични бележки с цел да се подобри документът и да стане реалистичен. В този смисъл смятам, че актуализираната стратегия не отговаря на обективната среда на сигурност, както в България, така и извън нашите граници.

-          Какво конкретно имате предвид?

-          Имам предвид, че възникват няколко въпроса. Дали, например, когато е започнало обсъждането на актуализацята е направена оценка на въздействието на стратегията до момента върху отделните секторни политики. И какво е показала тази оценка? За съжаление, смятам, че това не е направено. Второ, самата среда на сигурност не е достатъчно задълбочено анализирана. И трето, много бързо и тихо бе разработен този документ. Макар че вносителите говорят за обсъждания в различни експертни среди, включително и научни. Лично аз не видях подобни обсъждания, което също е притеснително.

-          Да не би да смятате, че самата актуализация е остаряла?

-          На практика – да. Не можем един документ, който е приет през 2011 г., да го облечем в някаква актуализация. Поради това трябва да се тръгне към един друг подход, т.е. разработване на нова стратегия. И тя да има един доста по-дългосрочен хоризонт. Да се поставят направленията за работа, къде е България в национален, регионален и по-широк международен план и как се постигат поставените цели в стратегията. Защото в този вариант няма дори и цел. Тази смесица или съвкупност от текстове ми говори по-скоро за несериозно отношение към националната сигурност.

-          Казахте за необходимост от задълбочен анализ на средата на сигурност. Какво друго трябва да се направи, за да имаме работеща стратегия?

-          Крайно необходимо е да се направи един стратегически преглед на целия сектор за сигурност, т.е. не само на отбраната и въоръжените сили. Така ще се видят състоянието на системата и дефицитът от хора и ресурси и на тази база да се подходи към разработването на Стратегия за националната сигурност.

-          Усещате ли нарушаване на единството на сектора за сигурност? Да вземем за пример дори и различния поход при увеличаване на възнагражденията. За едни 5, за други 10, а за трети 15 процента.

-          Така е. От доста време се работи на парче по отношение на този сектор. Това впечатление, разбира се, е за цялата политика на управляващите. Този хаотичен подход идва от незнание за проблемите и как да се решават. Той до голяма степен разделя системата и настройва структури и хора едни срещу други. В крайна сметка без хората, без нормални условия за кариерно развитие, служба, перспективи и живот не бихме могли да постигнем целите, които си поставяме.

-          Смятате ли, че отбраната и вътрешният ред са приоритет в документа?

-          На мен ми направи впечатление, че на основните елементи на системата за защита на националната сигурност са отделени не повече от 5-6 страници, т.е. за войската, полицията и специалните служби. Това не е сериозно и не е правилно. Освен това, в документа няма логическа последователност, има разпокъсаност. Разделът за отбраната е в насипно състояние. Министър Каракачанов започва да говори за промяна на някои задачи на армията, които обективно се налагат, но това не го виждаме в актуализираната стратегия. Очевидно се разширяват задачите на въоръжените сили в мирно време. А някои да се преосмислят. Не виждам и дефиниция за национална сигурност.

-          Каква трябва да бъде тя?

-          Загатнато е, че гражданската сигурност е основната за националната. Аз не съм съгласен с такъв подход. Налице е смесване на понятия и прекалено теоритизиране. Към националната сигурност трябва да подходим от гледна точка на държавата, а не като съвкупност от индивидуалната сигурност на всеки гражданин. А в самата цел трябва да се поставят по-сериозни амбиции пред България и да се посочи как ще бъдат постигнати.

-          Според Вас какъв трябва да бъде хоризонтът на стратегията?

-          Най-малко до 20 години. В документа трябва да има една много по-голяма прогностичност, а не постоянно да правим актуализация.

-          Очаквате ли, че може да се постигне консенсус при приемането  на проекта в пленарната зала на парламента?

-          Надявам се, че предложенията, които направихме ще намерят място в стратегията, което само ще я подобри. Както казах, обаче това не решава генерално въпроса и трябва са се мисли за нова стратегия.  

-          Как гледате на идеята за доброволна военна служба?

-          Идеята е добра. Чух от министъра на отбраната двата варианта, които се обсъждат. Очакваме обаче повече подборности, включително по финансовата обосновка. Категоричен съм, че младите хора трябва да бъдат мотивирани и да бъда привлечени към една начална военна подготовка, облечена в доброволната военна служба или подготовка. Това е възможност да се попълне част от некомплекта на Въоръжените сили, включително и на резерва, където проблемът е много сериозен.

-          Тази тема не измести ли от вниманието на обществото модернизацията на армията?

-        Действително, модернизационните проекти изчезнаха като тема в общественото пространство. Макар, че хората са основният елемента на тази система и трябва да се решат проблемите с некомплекта и с тяхната мотивация. Добре е, обаче тези два процеса да вървят ръка за ръка. За съжаление в бюджета за отбрана няма сериозно увеличение и в този смисъл едва ли ще бъдат решени проблемите на хората във Въоръжените сили. Още повече, че конкуренцията на пазара на труда е много голяма и в това отношение отбраната сериозно изостава. При тази ситуация  е илюзия привличането на квалифицирани кадри, които да овладеят бързо и използват при необходимост модерното въоръжение. Да не говорим, че не се осигуряват елементарни нужди на военнослужещите, включително облекло, обувки, жилища и др. Проблемът не е само в големите, но и в малките модернизационни проекти. Но преди да се продължи с големите модернизационни проекти, следва да се направи стратегически преглед на отбраната. Това е много важно и не разбирам защо няма разбиране по този въпрос и се прави частичен преглед на структурите. Надявам се, че в определен момент тази идея ще бъде приета от управляващите.