Тържествената проверка (заря) по повод Националния празник на България - Трети март.

03.03.2018 г. Тържествената проверка (заря) по повод Националния празник на България - Трети март.

 Президентът ген. Румен Радев: Българската историческа енергия е в осъзнатата стойност на свободата и в отговорността пред мъчениците, които платиха цената й.

Otbrana.com

 „140 години по-късно ние трябва да помним нашата история, защото другите не забравят тяхната. Нашата, българска историческа енергия не е в носталгията по минало величие, а в осъзнатата стойност на свободата, в отговорността пред мъчениците, които платиха цената й, в светлия идеал на „чистата и свята република“. Това заяви държавният глава ген. Румен Радев в словото си по време на тържествената проверка (заря) по повод Националния празник на България - Трети март.

Президентът и Върховен главнокомандващ въоръжените сили прие почетния строй на представителните части на Българската армия на площад „Народно събрание“.

Командващ тържествената проверка (заря)  бе заместник-командирът на Сухопътни войски бригаден генерал Валери Цолов. В ритуала участваха представителни блокове от Националната гвардейска част, военните формирования 28860-Г. Малина, 42600-Мусачево, 22320 – Божурище, знаменен взвод, венценосци, факлоносци от Националната гвардейска част, Гвардейският представителен духов оркестър и огнева група от в.ф. 22980 – София.

 В изказването си държавният глава подчерта, че на днешната дата бе подписан Санстефанският мирен договор, който сбъдна мечтите на нашите възрожденци всички българи да живеят в една свободна държава. „Този блян живя само няколко месеца. Погреба го Берлинският конгрес. В цяла Европа романтичните надежди на XIX век загинаха под откоса на драматичния XX век. Но споменът за пролетта на 1878 г. ще остане непреходното българско вдъхновение“, заяви Румен Радев.

По думите на президента, „това е споменът за дързостта на младите хъшове, селяни, даскали, които след многогодишни борби, през април 76-та, с цената на живота си върнаха Българския въпрос в дневния ред на Европа, но и споменът за Виктор Юго и Макгахан, които чуха стенанията на Панагюрище и Батак“.

„Това е споменът за братския порив на руското общество, който доказа, че православните българи не са сами. Него ние няма да забравим. Не ще забравим и великите слова в манифеста на император Александър II, който обявява война на Османската империя, защото „това налага чувството за справедливост и собственото наше достойнство“. „Народът сам се вдигна на война, воглаве с Царя“, пише в дневника си Достоевски, а хората четяха манифеста и се кръстеха“, посочи президентът в словото си.

Румен Радев беше категоричен, че тези сцени и чувства са дълбоки и неподвластни на користни политически интерпретации.

Президентът Румен Радев изрази признателността на народа ни към войните от много народи – руснаци, румънци, финландци, украинци, белоруси, поляци, литовци, сърби и черногорци и много други, положили кости по бранните полета на Руско-турската освободителна война за Освобождението на България. „За всички тях България е последен дом, тях почитаме като свои герои“, каза държавният глава.

Сред гостите, присъствали на тържествената заря-проверка на площада бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, Българският патриарх Неофит, Московският и на цяла Русия патриарх Кирил, премиерът Бойко Борисов, министри, началикът на отбраната,  народни представители, посланици, генерали и офицери, стотици граждани.

По-рано днес президентът Румен Радев беше посрещнат с официална церемония на историческия връх Шипка, по време на която прие рапорта на началника на караула. Държавният глава присъства на панихида в памет на загиналите български и руски воини.

Хиляди българи и чуждестранни гости изкачиха връх Шипка, за да съпреживеят националния ни празник - 3 март.

Началото на тържествените чествания на 140-та годишнина от Освобождението на България от турско робство започна с благодарствен молебен за загиналите бойци. 
Той бе отслужен от българския патриарх Неофит и руския патриарх Кирил в храм-паметника "Рождество Христово" в град Шипка, община Казанлък.

"Докато я има България, ще го има и българския народ", каза българският патриарх Неофит.

На тази дата - 3 март, трябва да се поклоним пред героите на българската свобода и нашето минало, заяви в словото си държавният глава Румен Радев. След 140 години трудно може някои да каже кои са български и кои са руски кости. От тези кости е изградена българската свобода, а също така руската и българската бойна слава, допълни той.

"Вие, драги сънародници, сте били тук през всичките тези години, когато политиците ги нямаше", заяви Радев в речта си.

Вие сте опълченци на историческата правда, която пазите да не бъде поругана и избягвана. "Хекатомбата на връх Шипка извисява нашата свобода. Да живее България", завърши изказването си президентът Румен Радев.

Руският патриарх Кирил също отправи тържествени пожелания и благодарности за националния празник на България.

"140 години ни отделят от Шипченската епопея и войниците, жертвали живота си, не изчезват от народната памет", каза руският патриарх. Той припомни думите на Христос, че няма по-голяма любов от тази към всички български и руски опълченци, жертвали живота си за извоюване на свободата.

"Да бъде вечна и свята тяхната памет", каза патриарх Кирил.

Кметът на община Казанлък Галина Стоянова заяви в Шипка, че тук преди 140 години Отечеството поздрави България, надигнала се от петвековното турско робство.

"Датата 3 март винаги ще ни напомня за всички опълченци, дали живота си за свободата на България. Ще ни напомня за Васил Левски, за четата на Бенковски и за всички, които са участвали в паметните битки. Честит празник!", пожела Стоянова.

В тържествата на Шипка участват президентът Румен Радев, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, българският патриарх Неофит и руският патриарх Кирил, народни представители и кметът на община Казанлък Галина Стоянова.

В София тържествата за националния празник започнаха пред храм-паметника "Св. Александър Невски" с военен ритуал, изпълнен от гвардейската рота на Българската армия. 
Министърът на отбраната Красимир Каракачанов поздрави гвардейците, след което бе издигнат националният трибагреник пред паметника на Незнайния воин.

В официалната церемония пред Паметника на Незнайния воин участваха министърът на отбраната Красимир Каракачанов, началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев, заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, командващият на Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Любчо Тодоров, командирите на Сухопътните войски и Военновъздушните сили генерал-майор Михаил Попов и генерал-майор Цанко Стойков, висши офицери от Въоръжените сили.

На тържествения ритуал присъстваха вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, министри, народни представители, общественици, представители на дипломатическия корпус у нас, на военно-патриотичните съюзи и родолюбиви организации, както и на религиозните вероизповедания и стотици граждани.

На 3 март пред Паметника на българския опълченец в София се състоя тържествено честване на празника.

Организатори бяха Столична община, Фондация "Героите на България" и Сдружение на приятелите на Русия "Александър Невски". 

В програмата участваха актьорите Силвия Лулчева и Мариус Донкин, певците Мая Нешкова, Мартина Иванова и Илия Луков, хор "Гусла" с художествен ръководител акад. Валентин Бобевски, ученикът Мартин Желев. 

Днес, вече 140 години е денят, в който България свежда глава пред героите, извоювали нейната свобода със своите страдания и саможертва”. Това каза в приветствено слово пред паметника на българския опълченец в София заместник-кметът на Столична община доц.д-р Тодор Чобанов

В думите си пред много граждани, д-р Чобанов каза още: „Казано е, че когато Бог много обича някой, подлага го на големи изпитания. По пътеките на хилядолетната си история българският народ премина през възходи и падения, през триумфи и трагедии. Не веднъж, не два пъти, а три пъти бе завладяван от своите врагове – един път – оттатък Дунав, два пъти – тук, в нашата любима Родина. Но като феникс от пепелищата, българският народ се надигаше отново и отново, за да се пребори за най-важното – за свободата, която е дар от Бога.

За да възстановява отново и отново своята държавност, за да докаже, че е достоен. Трудно е да си представим днес какво значи пет века чужда власт. Да живееш с мисълта, че твоята несвобода ще бъде участ на децата ти, на внуците ти, на всеки следващ от твоя род. Петстотин години не успяха да просъществуват велики империи, за петстотин години Европа премина от Средновековието във днешния век на технологиите. А българският народ се бори за свободата си пет века – въстание след въстание, завера след завера, мъченик след мъченик, но също и храм след храм, училище след училище – българинът изковаваше у себе си силата, с която да счупи оковите на чуждата власт и да бъде отново свободен. Доказваше на света, че е народ достоен за свободата. А светът гледаше съчувствено на нашите страдания. Надигаха се гласове, трупаше се гняв, Априлското въстание, завършило с поредните зверства и жестокости, отвори онази люта рана в сърцето на тирана, за която говореха нашите мъченици на свободата. Войната от 1877–1879 стана неизбежна. Това бе война справедлива, война – освободителна, в която хиляди се сражаваха и умряха водени от най-справедлива кауза – свободата на един поробен народ.

Обикновеният човек воюваше със сърце и душа в тази война, защото знаеше, че с неговата пушка ще дойде свободата, ще бъде извоювано достойнството на един народ.

Днес, вече 140 години е денят, в който България свежда глава пред героите, извоювали нейната свобода със своите страдания и саможертва. Свежда глава пред знайните и незнайни руски, белоруски, украински, грузински, финландски, румънски войни и СЛАВНИТЕ български опълченци. Устремена към своето бъдеще, подредила се с другите европейски народи, както учеше Апостола, България помни. Да пребъде свободата! Да живее България!”