Депутатите не подкрепиха предложението за доброволна наборна военна служба

14.03.2018 г. Депутатите не подкрепиха предложението за доброволна наборна военна служба

 За текстовете, с които се актуализира Стратегията за национална сигурност и решението за приемането й гласуваха съответно 117 и 118 депутати. От ПГ „БСП за  България” се въздържаха.

Спирдон Спирдонов

В Стратегията за национална сигурност да се запише въвеждане на система за доброволна наборна военна служба, вместо „доброволна военна подготовка”, предложи народният представител Славчо Велков. С 51 гласа” против”, 54 „въздържали се” и само 44 „за” парламентът показа, че е против връщането на наборната военна служба. Ако управляващите бяха се съгласили с опозицията, желанието на министъра на отбраната Красимир Каракачанов за възстановяване на наборната служба щеше да получи важна документална подкрепа.

За текстовете, с които се актуализира стратегията и решението за приемането й гласуваха съответно 117 и 118 депутати. От ПГ „БСП за  България” се въздържаха. Основните им аргументи бяха, че при толкова много промени – около 35 текста, би трябвало да се приеме нова стратегия. С това не се сбъдна предварителното очакване за консенсус при приемането на актуализирания документ.

Депутатите Кольо Милев и Иван Иванов настояваха да има текст, според който Черноморският регион да не се милитаризира и да не се допускат условия за конфликти в него. Това не бе прието, като адмирал Пламен Манушев видя в предложението на генерал Кольо Милев едви ли не опит за закриване на бойния ни флот.

Основната причина за актуализацията е променената среда на сигурност от 2011 г. насам, когато е приета стратегията. Според вносителите актуализирането на текстовете, описващи общата политика за сигурност, създава условия за преодоляване на сериозните проблеми, свързани с ресурсното осигуряване и окомплектоване на ведомствата от системата за защита на националната сигурност. Включени са нови политики, като киберсигурността, транспортната сигурност, управлението при кризи, младежта и спорта и защита на националните архиви като част от културно-историческото наследство.

Изцяло нови са текстовете за управление при кризи, което отразява разбирането за необходимостта от нормативно и институционално укрепване, както и от развиване на способности на институциите, обществото и гражданите за превенция, реагиране и преодоляване на последствията.

Изрично е посочено поетапното увеличаване на бюджета за отбрана до 2 на сто от БВП на страната до 2024 г. Отчетена е необходимостта от реализиране на инвестиционните проекти за придобиване на нови основни бойни платформи и цялостна модернизация на въоръжените сили, както и от създаване на система за прозрачен, ясен подбор и кариерно развитие на военнослужещите и цивилните служители, която да включва и ефективен пакет от мерки за мотивация. Това дава основание да се очаква преодоляване на недостига на личен състав във въоръжените сили на Република България.

При определянето на времевия хоризонт на стратегията – 2025 г., са взети предвид хода и периодичността на политическите и икономическите процеси в Република България, Европейския съюз и държави, които имат съществена роля за състоянието на сигурността в геополитически райони от значение за националната сигурност на Република България.

Министърът на вътрешните работи Валентин Радев благодари на работната група и парламентарните комисии за подготовката на актуализирания вариант на стратегията. В пленарната зала бяха още заместник-министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов, директорът на Служба „Военна информация” бригаден генерал Светослав Даскалов и шефовете на другите специални служби.