За никого не е без значение бъдещето!

15.03.2018 г. За никого не е без значение бъдещето!

 Арабска поговорка: „Една армия се готви 100 г., за да се използва един път“

Ген. Цветан Тотомиров*

Неспирните дейности по „редуцирането“ на армията, смяната на сроковете и подмяната на плановете  за модернизацията в угода на не знам кого, докараха офицерите в незавидно състояние. Граденият години наред авторитет на армията се руши, а престижът, който имаха военнослужещите в обществото, се изгуби.

Това са

неприятни изводи,

които водят към лоши и непредвидими опасности. Да се правим, че не ги забелязваме, още повече да се лъжем, че ги няма, ще бъде още по-голямо престъпление. Дългът налага всички ние и най-вече правоимащите институции да изучат и анализират проблемите, за да могат да се видят и да се направят опити да бъдат поне намалени, ако не се успее окончателно да бъдат премахнати.

Сега с посочения

некомплект

(офицери и професионални войници) е повече от ясно, че няма желаещи да се посветят на военната професия, а това крие една голяма опасност за бъдещето на армията, така и за обществото. Всичко това, не носи ли неприятното предположение, че след някоя друга година армията ни ще се изпразни от офицери и войници, от синовете на своя народ, години да защитават своето отечество?

Да, по тези въпроси в обществото винаги е имало спорове, има ги и сега, което е най-хубавият начин да се стигне до истината, истината такава, каквато е. Водят се и сега дебати – за връщане на наборната служба, за доброволната наборна служба и т. н., но дали това ще доведе до желаните резултати.

Но трябва да знаем, че всеки млад човек, за да се отдаде на някоя бъдеща професия, трябва преди всичко да види в нея някои материални и морални облаги, трябва да намери нещо привлекателно, както в настоящия момент, така и в близко и далечно бъдеще.

Разбира се и във военната кариера има много привлекателни неща за младежите и девойките. Но трябва да сме наясно, че всеки млад човек, а и неговите родители, при решаването на бъдещето, обмислят и притеглят всичко онова, което може да съпътства военната кариера. Обсъждат се настоящите проблеми на офицерите, които са на действителна служба, така и на тези, които вече са в запаса, отношението на обществото към военнослужещите и т.н. и чак тогава се стига до някакво решение.

А как ще се отразят сегашните реалности върху един млад човек изпитващ желание да се посвети на военната кариера?

Поради непрекъснатите манипулации през последните години обществото започна да гледа на офицерите като на обикновени чиновници, нужни на държавата, за да я предпазят от някакви въображаеми опасности. Идеализмът да пазим държавата от чужди посегателства, както са ни го завещали нашите предци и учители и както някога страстно се е насаждало в душите на подрастващото поколение, изгуби своя блясък и се възприема твърде слабо от младите хора. А както се върви е твърде възможно и да бъде и окончателно забравен.

Затова и немалка част от обществото, привикнало към пълна свобода и независимост, стремейки се с всички сили към мир и напредък, ненавижда войската и я смята като непоносимо бреме за държавата. Не зачитат и офицерската професия, която в името на дълга към отечеството осигурява мира и спокойствието на своите съотечественици. Нещо повече от такива,

офицерите търпят упреци и обиди,

които не всеки би могъл да понесе. А офицерът, винаги е бил и си остава истински роб на дълга. Той си остава войник и по съвест и по призвание – верен на своя обществен дълг и стремящ се да изпълни своята обществена мисия. За службата той жертва и младост и здраве, и ум, и сили, жертва всичко и получава онова призвание от своя народ, което му се полага.

Привилегиите на офицера в обществото в много страни по света (някога и сега) се смятат като твърде доходен капитал за държавата. Прието е, а е и така, че колкото повече човек е издигнат духовно в обществото, толкова и чувството за дълг и отговорност е по-различно, а критериите за оценки по-високи. Само този, който не осъзнава отговорността на своите деяния, само той би си позволил да върши такива неща, причиняващи вреда, както на своите близки, така и на обществото като цяло.

Характерно за новата ни история е, че почти всички правителства не разбраха моралните стойности на привилегиите или не искаха да ги разберат, за да могат по-лесно да ги премахват, а резултатите са повече от катрастрофални.

Накрая, след като е изхарчил своята младост и здраве, за да служи на един непризнат дълг и след като е станал негоден не само на своята служба, но и за каквато да е друга работа, офицерът трябва да излезе в запаса, за да отстъпи място на по-младите си колеги и в замяна на това да получава пенсия, с която не ще може да посрещне дори и най-належащите си нужди.

Много ми е трудно да прогнозирам как ще се отрази всичко това на тези, които са решили да се посветят на военната професия. Струва ми се, че всеки би се замислял и би подлагал на обсъждане минусите и плюсовете на бъдещата военна кариера. Сигурен съм, че и родителите биха подпомогнали този процес, защото за тях не е без значение бъдещето на детето им. Още повече че в днешния ХХІ век, стига да имаш желание да се учиш и да си здрав, можеш да спечелиш и слава и богатство.

Затова трябва да се запитаме кой би желал да се обрече на трудната и непоносимата военна кариера, обхващаща бляскава външност, бедна вътрешност, пълно себеотричане и незавидна пенсия.

Има ли нужда да си задаваме тези въпроси след като пред нас стоят фактите. Кандидатите за военните училища от година на година намаляват и са по-малко от определената квота за приемане. Налага се провеждането на различни допълнителни гимнастики за попълването на обявените места. Некомплектът с професионални войници в армията непрекъснато расте.

Тези констатации, потвърдени с реални числа, трябва да бъдат на вниманието на всички власти в държавата, на всички политически сили, които милеят за бъдещето на армията, която се е стремяла да дава всичко от себе си за бъдещето на страната. И да не забравяме, че който не може да храни собствената си армия, храни чужда.

А военото ръководство не трябва, като историците да гледа само на миналото или като политиците да не вижда по-далеч от следващите избори, а да предвижда бъдещето и да предупреждава за предстоящите поблеми и предлага превантивни решения.

***

Живеем в години, когато пагубният дух на сепаратизма върлува изтребително във всички области на обществения живот, затова и дългът налага на всеки от нас да говори не само за своите нужди и желания, а и за нуждите и интересите от обществен характер. Само така егоизмът и саможивството, които разяждат системата на днешното общество, ще млъкнат и вместо тях да заговори себеотрицанието, готовността за саможертва за достигането на общите цели и отечествените идеали.

 *Авторът е началник на Генералния щаб на Българската армия от 2 септември 1994  до 11 юни 1997 г.