Открихме „Месершмит“-а на подпоручик Тодор Розев

12.05.2018 г. Открихме „Месершмит“-а на подпоручик Тодор Розев

Няма съмнение, че самолетът е собственост на Българскат аармия, казва в интервю за Otbrana.com  и Pan.bg полковник от резерва Манол Тенчев, началник на отдел „Военни паметници и военнопатриотично възпитание“ в дирекция „Социална политика“ на Министерството на отбраната, магистър по история и журналистика

Спирдон Спирдонов

-          Г-н полковник, край с. Марица, община Самоков наскоро открихте останки от свален български изтребител от Втората световна война. Разкажете ни накратко за въоръжението на Въздушните на Н.В. войски през този период. 

-          Доставката на модерни изтребители за нуждите на ВНВВ започва в условията на бушуващата Втора световна война (ВСВ), т.е. през лятото на 1940 г. Тогава ВНВВ получават от Германия 10 бр. Ме-109Е-3 („Стрела“), а по германско наименование „Емил“ (Emil) и шест двуместни Ме-108 B-1 („Лебед“). През 1941 г., след основен ремонт, са доставени още девет Ме-109Е-3 („Стрела“).

-          А с какви изтребители воюват ВНВВ през 1943 и 1944 година?

-          За да отразяват ударите на англо-американската авиация по петролните рафинерии около Плоещ, Румъния и за да защитят столицата София и други населени места, ВНВУ в периода 1943 – август 1944 г. получават от Германия по Програма „Барбара“ общо 145 изтребители Ме-109Е-3 („Стрела“) и Ме-109 G-2/6 (по германско наименование „Густав“ - Gustav). В състава на 6-ти Изтребителен полк е имало на въоръжение и трофейни френски изтребители „Девоатин“ (D-520), докарани в България от пленени френски пилоти, ескортирани от ВНВВ и Луфтвафе.

-          Какви са предположенията Ви по отношение на останките от самолета в района на с. Марица, общ. Самоков? Вече имаше направени някои.

-          Авиационен експерт от ВА „Г. С. Раковски“ изказа свое предположение, че става въпрос за сваления изтребител Ме-109 G-6 на подпоручик Иван Ненов Бонев, загинал след напускане на повредената машина. След отварянето на парашута, поручик Бонев е разстрелян във въздуха от картечниците на американските изтребители P-51B “Мустанг. Въздушният бой се провежда на 11.06.1944 г. и самолетът на поручик Бонев пада край с. Овчеполци, Пазарджишко. За това свидетелства в книгата си „Ние бранихме тебе София“ въздушният ас (15 въздушни победи по точковата система на ВНВВ) ген.-майор Стоян Стоянов, както и Любен Овчаров във книгата си „Въздушните асове на България“. Преди да загине, в същото въздушно сражение, поручик Бонев успява да свали над Средна гора изтребител „Мустанг“. Кавалер е на орден за храброст IV ст. III клас за предишни въздушни победи. Посмъртно е произведен в звание поручик.

-          Какво е вашето мнение по така изложената версия?

-          Лично аз считам, че от извадените на повърхността останки от самолет край с. Марица, община Самоков, се касае за съвсем различно въздушно сражение с други участници. То се разиграва на 24.06.1944 г. Тогава машината на подпоручик Тодор Розев е силно повредена от тежко въоръжени американски изтребители П-38 „Лайтнинг“. Самолетът получава пробойни в двигателя и крилете. Кабината е деформирана, фанара на самолета се заклинва и пилота първоначално не успява да напусне самолета, който стремително пропада към земята. По щастлива случайност се взривява баката с допълнителното гориво и капака на фанара се отваря, което дава възможност на пилота, буквално в последния момент, да напусне самолета и да отвори парашута си. Самолетът се забива в нивите между селата Радуил и Долна баня, Самоковско, за което свидетелства в книгата си „Ние бранихме тебе София“ ген.-майор Стоян Стоянов. Случаят е подробно описан и в книгата на Любен Овчаров „Въздушните асове на България“. Самият поручик Тодор Розев (достигнал до звание полковник) описва подробно случая в книгата си „Спомени на летеца“. Аз който бях между първите на терена, съм убеден, че това е точното място, на което се е разбил самолета на подпоручика Тодор Розев.         

-          Какво следва от тук нататък?

-          Според мен, от тук нататък трябва да се действа много бързо, за да се извадят останките от самолета – до последната гайка. Охраната на терена е свързана с допълнителен ресурс от страна на Военната и Националната полиция. Впрочем, чест и почитания за Военната полиция, която мигновено реагира на сигнала, транспортира мен като представител на дирекция „Социална политика“ на Министерството на отбраната, както и представител на ВА „Г. С. Раковски“ и веднага пое охраната на обекта. Тези момчета си свършиха перфектно работата и заслужават адмирации. Предполагам, че съвсем скоро ще се сформира сборен екип от експерти и специалисти от Сухопътни войски и ВВС с компетентен инженерно сапьорен състав. Добре е да бъде привлечен и археолог от Националния исторически музей (НИМ), тъй като Военноисторическия музей (НВИМ) не разполага с такива кадри, а е необходима консултантска помощ при този вид разкопки. Всичко трябва да се извърши много професионално, за да не се повреди допълнително и без това силно деформираната при сблъсъка със земята машина. Министерството на отбраната следва да осигури доказан компетентен експерт по въпросите на Въздушната война (1943-44 г.) от централната администрация, който да осигури военноисторическата експертиза в хода на разкопките до окончателното им приключване.  

-          Защо са необходими инженерни специалисти?

-          Необходими са, защото лопатата на багера е загребала кутиите с картечните ленти от 13.2 мм. картечници на изтребителя, които вече са на повърхността и част от които са доста опасни. Същите следва внимателно да се обезвредят и да се предоставят на специализирания музей за боеприпаси на Българската армия. На повърхността на терена открихме и гилзи от 20 мм. оръдие на „Месера“, което означава, че пилота е стрелял с него по противника. Възможно е да се открият и запазени 20 мм. боеприпаси от оръдието. Тези гилзи и неизстреляни боеприпаси логично ме навеждат на мисълта, че става въпрос за Месершмит Bf-109 G, на въоръжение във ВНВВ като специална доставка за България, въоръжен с 20 мм. оръдие и две 13.2 мм картечници. Трябва да се работи прецизно и внимателно – с металотърсачи и… лопата по лопата, надолу, до пълното разкриване на останките от машината.

-          Според Вас как трябва да се постъпи с останките от самолета?

-          Вижте, това е изключително ценна и скъпа находка, която е и с най-голям обем, в сравнение с досегашните. Винаги съм мечтал да открия следи от „Месершмит“ и най-накрая това се случи. Това са останки от най-славната и най-кръвопролитна част от историята на Българските ВВС. Това са парите на българските данъкоплатци – нашите бащи и майки, баби и дядовци. Това е 100% собственост на Българската армия. Поради това считам, че всичко открито на терена следва да се транспортира до Авиобаза Граф Игнатиево под надзора на хора с пагони. Там специалистите да измият, почистят и смажат всички детайли и да се помъчат максимално да ги сглобят в първоначалният им вид. Нещо като пъзел, с който най-добре ще се справят експертите от ВВС. След това да се прецени кой точно музей да ги получи като експонати. Това може да бъде всеки музей, който е ангажиран с военната история на България, включително армейските музеи, които съществуват в някои авиобази, като Долна Митрополия и Граф Игнатиево. Да не забравяме, че в Долна Митрополия се съхранява главината от витлото и подкрилки от „Месера“ на инструктора и въздушен ас поручик Любен Кондаков, загинал в неравен въздушен бой с американски изтребители „Лайтнинг“. За това историческо наследство могат да кандидатстват и други музеи, свързани с бойната слава на Българската армия. Никой не бива да придобива монопол върху българското военноисторическо наследство!

 

Ощ е снимки на https://www.facebook.com/profile.php?id=100000531543349