Допуска се вариант да ни дарят изтребители, но оптималният е да си купим

22.05.2018 г. Допуска се вариант да ни дарят изтребители, но оптималният е да си купим

 Спирдон Спирдонов

Актуализираният проект на инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“е внесен в Народното събрание. Той е разпределен за становища в комисиите по отбрана и по бюджет и финанси, след което ще бъде гласуван в пленарна зала. Какви отговори дава проектът на едни от най-задаваните въпроси?  

Какъв е обхватът на проекта?

Проектът за придобиване на нов тип боен самолет е изключително мащабен и комплексен, включващ не само придобиването на самолетите и въоръжението, но и всичко необходимо за ефективната експлоатация на самолетите през жизнения им цикъл, както и изграждане на необходимата инфраструктура.

В реализацията на проекта ще участва не само МО, но и редица други министерства и държавни институции, което изисква координация на тяхната работа по проекта за продължителен период от време.

Кои са основните параметри на проекта?

Броят на самолетите е 16. Проектът ще се реализира на два етапа. На първия ще се придобият не по-малко от 8, на втория още толкова или по-малко, но общо до 16. Самолетите трябва да бъдат доставени в три последователни години, с първа доставка (два самолета) не по-късно от 24 (двадесет и четири) месеца от датата на влизане в сила на договора.

Срокът за доставка зависи от параметрите на сключения договор/и. При ефективна организация на работа, първите самолети могат да се доставят до 2 (две) години от влизане в сила на договора. Съгласно разчетите за подготовка, оперативна готовност за носене на бойно дежурство от първите подготвени пилоти трябва да бъде постигната в края на 3-та година от влизане в сила на договора.

След доставката на 16-те самолета, ще се извърши и снемане от въоръжение на МиГ-29. За реализацията на втория етап се предвижда да се изготви нов проект за инвестиционен разход.

Колко средства са необходими?

Финансовата рамка за първия етап за 1, 8 млрд. лв. с ДДС.

Какви бойни възможности трябва да имат самолетите?

За изпълнение на поставените задачи и покриване на изискванията, изтребителите от българските ВВС следва да разполагат с оборудване, осигуряващо пълната оперативна съвместимост във въздуха и на земята и висока ефективност на въздействие. Изтребителите трябва да имат многоцелеви способности за различните роли, да имат адекватен радар с режими за работа по въздушни и земни цели, съвременен изчислителен комплекс, интегрирана система за самозащита, система за обмен на тактическа информация Link-16, нашлемна система за целеуказване, интеграция на контейнери за наблюдение и целеуказване, интегрирано съвременно високоточно въоръжение, система за планиране и анализ на мисията и симулатори за подготовка на състава. Самолетите следва да притежават и необходимите маневрени и пространствено-времеви характеристики (радиус и продължителност на полета).

Как се определя необходимият брой самолети?

Основен критерий за осигуряване на необходимите оперативни способности в изтребителната авиация, при задачата Air Policing (денонощно дежурство с 2 самолета и 2 летци), е не толкова броят на самолетите, а броят на подготвените летци. Общият брой на дежурствата за една година е 730 (при 24 часово дежурство) или 1460 (при 12 часово дежурство – когато дежурството е разделено на дневно и нощно).

Извършените разчети показват, че необходимата бройка на подготвения летателен състав за задачата по Air Policing е минимум 30 летци. Посочената бройка летци осигурява спазването на действащото в Република България законодателство относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, спазване на продължителността на служебното време и дава възможност за поддържане и повишаване квалификацията на пилотите.

Съгласно приетите стандарти в НАТО (Allied Command Operations Forces Standards, volume IIIStandards for Air Forces), летецът трябва да налита не по-малко от 180 часа на година с цел придобиване и поддържане на необходимите способности при гарантирано ниво на безопасност на полетите. С широкото навлизане на съвременни високотехнологични симулатори (т.н. Full Mission Simulators), в редица държави се прие стандартът за подготовка на летец от 140 часа годишно плюс 40 часа на симулатор.

Нальотът от 140 часа на летец на година е все още недостижим и за останалите нови страни-членки на НАТО (Полша, Чехия и Унгария), където летците акумулират по около 100-110 часа на година. Този нальот е компромисен, но осигурява постигане на сравнително добра летателна подготовка. За поддържане на такъв стандарт на подготовка за 30 летци е необходима авиационна техника, осигуряваща 3000 летателни часа годишно.

В световната практика, като санитарен минимум, е приет нальотът от 80 летателни часа на летец на година. Намаляването му под тази цифра е свързано със сериозни рискове за безопасността на полетите. При това положение задължителният минимален сумарен нальот в изтребителната авиация следва да не пада под 2400 летaтелни часа годишно.

Статистиката показва, че един съвременен изтребител, при добра система на логистично осигуряване, може да изпълнява около 150 - 170 летателни часа на година. Това означава, че за постигане на необходимия годишен нальот от 2400 - 3000 летателни часа, българските ВВС следва да имат в летателна годност от 16 до 20 броя изтребители.

Какво въоръжение трябва да има самолетите?

За решаване на задачи с новия тип боен самолет е задължително и придобиването на основни типове ракетно, бомбово и артилерийско въоръжение, осигуряващи въздействие  във всякакви МТУ, денем и нощем по: въздушни цели във и извън пределите на визуалната видимост;  подвижни и стационарни цели на повърхността с високаточност на поразяване (на по-късен етап).

Доставката на въоръжение задължително обхваща и придобиването на наземно оборудване и обучение на личен състав за неговата експлоатация.

Какви оборудвания следва да се доставят?

Сложността на изпълняваните задачи от съвременните МЦИ изисква наличието на наземни спомагателни системи за обучение и планиране на мисията, даващи възможност на летателния състав за пълноценна подготовка за конкретната мисия в определена обстановка, осигуряваща безопасност на полета и ефективно изпълнение на поставената задача.

За експлоатация на самолетите е необходима доставката на имущество за техническа и логистична поддръжка, като наземно техническо оборудване, измервателна и тестова апаратура, специализирани инструменти, специализирана логистична автотранспортна техника и други. Количеството и видът на това оборудване зависят както от типа на конкретния самолет, така и от договорената система за логистична поддръжка.

Ще се сключи ли договор за интегрирана логистична поддръжка?

Осигуряването на поддръжката на самолетите за целия жизнен цикъл е сложен процес, не по-малко важен от самото придобиване. Опитът от практиката показва, че само 30-50% от общата цена на жизнения цикъл са за придобиване, докато останалите 50-70% са за осигуряване на експлоатацията.

Проектът предвижда, като част от договора за придобиване, първоначално осигуряване на интегрирана логистична поддръжка от типа Performance-Based Logistics за първите 3 години. По този начин се гарантира ефективно усвояване на самолета и достигане на готовност за оперативното му използване.

Впоследствие, след приключване на първоначалния период, следва да се сключи дългосрочен договор за поддръжка на самолетите, каквато е утвърдената практика в редица държави от НАТО и ЕС. По този начин не се налагат непрекъснати процедури и сключване на договори за доставки и услуги и се намалява значително риска при осигуряване на регулярната летателна дейност.

Кои са възможните варианти за реализация на проекта?

Съгласно изискванията на нормативните документи, в Министерството на отбраната е извършен военно-икономически анализ на следните варианти за реализация на проекта: разработване и производство на нов тип боен самолет; модернизация на съществуващ боен самолет или производство по лиценз; придобиване чрез закупуване на нов или употребяван боен самолет; наемане, дарение или предоставяне за безвъзмездно ползване; придобиване чрез участие в международни проекти по линия на НАТО, ЕС, двустранни и многонационални инициативи; комбинация от два или повече варианта.

Анализът показва, че на практика, най-оптималният вариант за реализация на проекта е посредством „придобиване чрез закупуване на нов или употребяван боен самолет“ (анализът е част от утвърдената от министъра на отбраната Концепция за изграждане на отбранителна способност, рег. № 500.3-125/26.10.2012г.).

До кои държави МО предвижда да изпрати нов RFP?

САЩ - F-16 блок 60 (или 70)-новопроизведени и F-16 модернизирани до варианта OFP М6 (или такъв с еквивалентни способности).

САЩ - F/A–18E/F Super Horne – новопроизведен и F/A–18E/F Super Hornet или F/A–18C/D Hornet, модернизиран до вариант със способности, еквивалентни на тези на Super Hornet.

Португалия (с логистичен пакет и въоръжение от САЩ) - F-16 MLU OFP М6 (Third Party Transfer), употребяван.

Държавата Израел- F-16 C/D (Third Party Transfer) модернизирани до варианта OFP М6 (или такъв с еквивалентни способности), употребяван.

Италия - Eurofighter Tranche 1, употребяван.

Федерална Република Германия - Eurofighter Tranche 3, новопроизведен

Република Франция - Dassault Rafale – новопроизведен и употребяван.

Кралство Швеция - Gripen C/D, новопроизведен и Gripen C/D модернизирани до текущата конфигурация в страните-членки на НАТО (Унгария и Чехия)