Какво обсъди Комисията по отбрана на изнеесеното си заседание в НВУ „Васил Левски“- част втора

18.06.2018 г. Какво обсъди Комисията по отбрана на изнеесеното си заседание в НВУ „Васил Левски“- част втора

 Otbrana.com

Два въпроса бяха в дневния ред на изнесеното заседание на Комисията по отбрана, което се проведе на 12 юни в НВУ „Васил Левски“. В „Отбрана“ имаше два материала за заседанието. Поради предизвикания интерес в три последователни публикации предалагаме на нашите читатели стенограмата от заседанието, която можете да намерите на сайта на Народното събрание. Първият – „Актуални въпроси на състоянието и перспективите на развитие на Националния военен университет в системата на военното образование и обучение“ и вторият – „Роля, място и перспективи за развитие на отбраната и армията, като стълб на държавността.“ Заседанието беше ръкооводено от председателя на комисията ген. Константин Попов.

***

Част втора
Преминаваме към обсъждане на точка втора.
2. РОЛЯ, МЯСТО И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОТБРАНАТА И АРМИЯТА, КАТО СТЪЛБ НА ДЪРЖАВНОСТТА.
Тук искам отново да благодаря на всички участници, които се отзоваха, защото наистина се постави един много сериозен въпрос – това, което правим, правим ли го правилно, ще има ли ефект и в края на краищата необходими ли сме на тази държава? За какво сме необходими? До къде трябва да стигнем и как трябва да стигнем?
Отново искам да благодаря на основните участници в тази дискусия, на господин Гранитски, на академик Марков, на Велизар Шаламанов, на Красимир Узунов. Това е интелектуален елит, хора мислители, визионери, работещи в различни направления. Затова предполагам, че дискусията ще бъде достатъчно интересна и ползотворна и наистина ще има ефект и за Комисията по отбрана, която да чуе малко по-различното мнение. Да види по какъв начин мислят хората, и то това ниво хора, които мислят за армията като стълб на държавността и да се потърси някакво обединение по този основен въпрос, да няма партийни разграничения, а да има стабилност на системата. Да има ясна визия, стабилност, разбира се, да има дискусия, но както се обединихме за модернизацията на армията, така наистина трябва българската държава и хората да са обединени около желанието Българската армия да играе своята роля и в обществото вътре в държавата.
С това моята сериозна пледоария завърши. 
Ще започнем така, както се разбрахме предварително – с господин Шаламанов, който наистина заедно с екип извърши много сериозна дейност, предлагайки визия, която беше препратена на всеки един от членовете на Комисията по отбрана. Сега имаме удоволствието лично господин Шаламанов да ни запознае по-подробно с тези неща и неща, които вътре не са вписани, разбира се.
Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател, за тази възможност. Уважаеми дами и господа народни представители, това действително е изключително важно. Считам, че по този начин се постига съгласие за тази тема, както каза и генерал Богданов: отбраната е основа на държавността.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми участници в нашата дискусия от Търново, от Военното училище! Аз искам да започна с мотото на Националния военен университет, тъй като тази мисъл на Левски има продължение и тя казва, че „то нас обръща и ние него обръщаме“. Промяната е най постоянното нещо в нашия живот. А промяната изисква визия, тъй като не може просто нещо да бъде сменено, то трябва да ни води към по-добро състояние, към повече способности в конкретния случай. Аз съм много окуражен от това, което представи генерал Богданов, включително и в отговора на въпроси.
Няма да се впускам в история, тъй като в нашата група от поканени гости за тази дискусия има видни историци, но важно е да се отбележи, че след Освобождението от Отоманската империя България изключително сериозно се отнася към развитие на въоръжените си сили до 1944 г., след което в рамките на Варшавския договор също има сериозно усилие за развитие на въоръжените сили – разходите достигат до 15%, 16% от брутния вътрешен продукт.
Проблемът възникна, когато Варшавският договор се саморазпусна и България остана в състояние на вакуум по отношение на военната си доктрина, по отношение на пътя за развитие на българската отбрана. Вие всички си спомняте този период и той беше приключен с приемане на Военната доктрина от българския парламент през 1999 г.
Давам този пример, защото Военната доктрина от 1999 г. е пример за визия, насочена към радикална промяна. Представете си само за миг как би изглеждала Българската армия по актуалния към онова време План 2010, който предвиждаше армията да бъде 65 000 човека, да запази голямо количество въоръжение и техника, а освен това да имаме транспортни войски, строителни войски, войски на Комитета по пощи и далекосъобщения и редица други структури, при положение че сега, когато армията де факто е 30 000 и има много, много по-малко въоръжение и техника, бюджетът не достига тази техника да се поддържа, тези хора да имат достойни заплати и да има необходимата подготовка на всички ангажирани с тази сложна дейност. Ние плащаме много суров данък на това.
Нещо повече, ако България не беше постигнала съгласие за приемане на Военната доктрина 1999 г., най-вероятно сега нямаше да сме член на НАТО, а вероятно като следствие от това нямаше да сме член и на Европейския съюз все още, тоест щяхме да бъдем в категорията на Македония, Украйна, Грузия, Молдова.
С това искам да приключа, подчертавайки колко е важно да има визия, когато предстои голяма промяна. 
Сега се връщаме към днешно време. 
По отношение на средата за сигурност, сравнена с онези години, тя е доста по-усложнена. На първо място, със събитията от 2001 г. и развитието на терористичната заплаха, но най-сериозната промяна в близкото настояще се случи през 2014 г. – това е заплахата от „Ислямска държава“, всички събития, които бяха започнали още преди това в Либия, в Египет, напоследък в Сирия, в Северен Ирак – напрежение навсякъде на юг от нашия континент. Две и четиринадесета година с анексията на Крим от Русия, преди това агресията на Русия срещу Грузия, преди това кибер атаките към Естония създадоха съвсем нова среда за сигурност, която е крайно комплексна, за да бъде адресирана извън сътрудничество в рамките на нашето членство в НАТО и Европейския съюз.
Самите два съюза – НАТО и Европейския съюз, силно се промениха от това, което беше през 99-та година. Деветдесет и девета година новата Стратегическа концепция на НАТО, приета във Вашингтон, срамежливо говореше за европейска идентичност в сигурността и отбраната, въобще нямаше и дума за обща външна политика, обща политика за отбрана и сигурност, а ние знаем, че от миналата година се говори изключително активно за европейска отбрана и вече включително и България е част от това постоянно структурирано сътрудничество, говорим за много сериозно развитие в тази област.
НАТО особено след 2014 г. – срещата в Уелс, след това срещата във Варшава и сега предстоящата среща в Брюксел, се променя и влиза в етап на дългосрочна адаптация. Тази дългосрочна адаптация фокусира върху много по-висока готовност на силите. Вие знаете, че буквално предната седмица министрите на отбраната приеха инициатива за повишена готовност, която изисква 30:30:30:30. Тридесет батальона, 30 кораба, 30 ескадрили с готовност в рамките на 30 дни за участие в пълномащабни военни действия по чл. 5. Вие знаете, че в Уелс се взе решение за повишаване на разходите за отбрана и съответно заделяне на голяма част от тях за превъоръжаване с нова техника. Вие знаете, че по Плана за нарастване на готовността в осем държави се създадоха структури за интеграция на силите, които да подпомогнат бързото развръщане на сили на НАТО, включително така наречените сили „Ви Же Ей Ти Еф“ с изключително висока степен на готовност в броени дни, като те се стремят да усилят силите на съответните държави. Това изисква много висока готовност и оперативна съвместимост на всички сили на тези държави, на цялата структура на силите, разви се и системата за предно присъствие. Всичко това са много сериозни проблеми, които не са адресирани към момента адекватно и всеобхватно в нашите основополагащи документи. Декларацията на президентите от миналата седмица от Варшава, от групата Букурещ – 9, също е много показателна в това отношение, че има сериозни промени в средата, на които ние трябва да отговорим.
Други два елемента, които са адресирани по отношение на средата във Визия 2030 „България в НАТО и европейската отбрана“, са свързани със специфично български въпроси. Единият от тях е въпросът с демографията, който за нас, за всички българи е изключително тревожен и ситуацията е силно влошена по сравнение с това, което беше 99-га година, когато се извърши голяма промяна в сферата на отбраната.
Другият голям въпрос, който не е толкова тревожен, е въпросът с икономическото развитие и възможността на страната да отделя средства за отбрана. Ние сме изключително удовлетворени от приетия план на правителството. Единственият проблем, който виждаме в него, че не се вижда сериозна гаранция, че тези средства ще бъдат осигурени. Там те са разделени на две – средства, които вече са предвидени в бюджета, и средства за отбраната, които трябва да бъдат добавени, но все още не се вижда откъде ще дойдат.
Другото, което ни притеснява в сферата на финансовата рамка, е схващането, че модернизацията може да започне с отлагане на плащанията в бъдещето и с разчитане на това, което може да се получи година по година от бюджета. Отново искам да се обърна към историците: това, което ни беше казано от експерти, които поканихме, е, че България досега никога не се е превъоръжавала от текущия си военен бюджет, винаги това е ставало с привличане на огромен ресурс и намиране на един или двама стратегически съюзници, които са участвали в това превъоръжаване.
На дискусията, която проведохме, лично бившият премиер Иван Костов изключително силно наблегна на това, че ако искаме да имаме реално превъоръжаване, то тази финансова рамка трябва да се огледа още веднъж в период на поне 10-12 години, не да свърши до 2024 г., което е изискваното от Уелс, да се види максималният обем от средства, който можем да акумулираме за отбраната, и тези средства да бъдат използвани като гаранция за финансово осигуряване на цялостна, всеобхватна, балансирана програма за превъоръжаване в рамките поне на 10 години, която би изисквала и специална система за нейното управление. 
Тук искам да подчертая, че според нас всъщност управлението не може да стане чрез проекти за инвестиционния разход. Ние говорим за придобиване на нови способности. Способностите са комплекс от доктрини, организация, личен състав, подготовка, въпроси, свързани с оперативната съвместимост, с поддръжката и всичко това трябва да бъде остойностено, включително да бъде остойностен преходът при навлизане на новата техника и извеждане на старата, тъй като тогава разходите нарастват съществено, а реалните способности за един кратък период от време намаляват и тогава трябва да използваме механизмите на членството в НАТО и Европейския съюз за компенсиране на намалените способности в този преходен период и за балансиране на инвестиционните и текущите разходи, когато навлиза нова техника и паралелно с нея все още се експлоатира стара техника.
Този елемент, свързан с ресурсите: как да бъдат осигурени, как да бъдат управлявани не просто като разход, а като национална програма за придобиване на способности, е в центъра на тази визия.
На трето място, искам да се спра на самата визия, защото тя не може да бъде сведена само до превъоръжаването, независимо че това изглежда най-голямото предизвикателство. Искам да поздравя с взетите решения за тези два проекта, въпреки нашето мнение, че това не решава проблема, но поне показва воля, внимание и ангажимент на парламента.
Визията включва три основни елемента.
Първо, преди да говорим за превъоръжаване, явно е, че сме дошли до момента, в който трябва да се преразгледа структурата на силите и ще Ви кажа защо според нас – екип от поне десетина човека. България не може да продължи да развива структурата на силите, бидейки гранична страна в НАТО и Европейския съюз, без сериозно да помисли и да вземе решение по домакинстване на многонационални структури – многонационална авиобаза, многонационална механизирана бригада, многонационална бригада „Специални сили“, многонационална военноморска база, многонационални пунктове за управление за наблюдение, примерно за наблюдение и ранно предупреждение за активности в Черно море, за въздушното пространство и противоракетната отбрана, тоест без да имаме ясно решение какви многонационални формирования България ще домакинства, трудно можем да планираме превъоръжаването и развитието на националните елементи на нашата структура на силите, както и какви елементи от структурата на силите на България ще участват в други многонационални формирования. Знаете, че към момента 61-ва бригада е афилирана или асоциирана с корпуса в Солун. Доколкото разбирам, Втора лекопехотна бригада ще бъде свързана с дивизията в Букурещ. Имаме съгласие поне една наша рота да бъде във Втора бригада в Крайова за подготовка. Това са все важни стъпки, но това трябва да бъде завършено концептуално преди наистина да имаме яснота как да върви превъоръжаването – с каква техника, в сътрудничество с кои съюзници, защото когато ние имаме многонационални формирования, когато участваме в многонационални формирования, е много важно техниката да бъде на 100% съвместима и да има съвместна логистична поддръжка на тази техника.
Другият въпрос след изчистване на структурата на силите, който към момента не е решен – аз нахвърлих някои идеи, но това са много сериозни въпроси, те изискват преглед на структурата на силите в контекста на членството ни в НАТО и Европейския съюз от Министерството на отбраната – експертна дискусия и внасяне при Вас в парламента, е въпросът за цялостното превъоръжаване, съответно то върви заедно с ускорено извеждане на старата техника. Аз ще Ви дам един пример. Хиляда деветстотин деветдесет и девета година, когато беше подписано Споразумението с НАТО за предоставяне на въздушни коридори, ние извършихме дипломатически пробив. Този дипломатически пробив беше, че за първи път в историята на НАТО те подписаха документ, гарантирайки сигурността на страна нечленка на НАТО. Ще Ви кажа защо беше това. Ние трябваше да изключим абсолютно всички системи за противовъздушна отбрана, най-вече радари и радарите на занитно-ракетните комплекси, тъй като те представляват огромен риск за прилитащите самолети на НАТО да не бъдат разпознати като цели на сръбска територия и да бъдат пуснати антирадарни ракети, като минимум. Оттогава нищо не се е променило в системата за опознаване, в системата за въздушно наблюдение, в системата за управление на зенитно-ракетните средства, което означава, че цялата наша система за въздушно наблюдение и зенитно-ракетни войски не може да участва в чл. 5, тоест, ако съюзниците дойдат да ни помагат в период на застрашеност от конфликт, ние трябва да помолим всички наши военнослужещи от зенитно-ракетни войски и от радиотехнически войски да отидат вкъщи и да не включват радарите си. Това е сериозен проблем, това е документирано. Давам го като пример, защото свръхфокусирането върху важни проекти, какъвто е Проектът за многоцелевия изтребител, всъщност доведе до едно изоставане, примерно в подмяна на радарите, каквато възможност имаше, и генерал Богданов е лично запознат, като командир на База „Кун“. Същото се отнася и за зенитно-ракетните средства. Следователно Програмата за превъоръжаване изисква всеобхватност, баланс между родовете войски по специалности, които бяха посочени на слайдовете, изисква остойностяване на целия този голям обхват в рамките на 10 – 12 години и в съответствие с амбицията за структурата на силите, взимане на принципни решения какво е възможно, какво не е възможно и това, което не е възможно, как се управлява като риск чрез съвместното планиране в рамките на НАТО и Европейския съюз. Тук искам да посоча, че в момента изследваме въпроса как да бъдат използвани средства от Европейския фонд за отбрана, както и нови инициативи, които могат да възникнат в рамките на Европейския съюз, когато ще намалеят средствата, примерно за земеделски субсидии, включително и в кохезионната област, но ще бъдат засилени средствата за отбрана. Ние, като гранична страна, ако имаме подготвени проекти и готовност да покажем, че сме достигнали 2%, от тях 20% за инвестиции, да потърсим чрез многонационални проекти реализация на важни неща, особено по въпросите на въздушното наблюдение, въпросите на граничната сигурност извън рамките на сектора за сигурност и други подобни. 
На следващо място, но първо по важност, е въпросът за развитието на човешкия ресурс. Радвам се, че този въпрос се дискутира днес в Националния военен университет – впрочем той е създаден точно по План 2004, в отговор на Военната доктрина. За човешкия ресурс, за да преценим колко хора и с каква подготовка трябва да готвим, трябва да имаме яснота по структурата на силите дългосрочно и по новата техника, която се въвежда. Принцип в НАТО и в европейските страни, като цяло, е, че закупуването на нова техника в контекста на тази до (английски термин) концепция (1.07.15.9), включва тренажорите, обучението на хора, преоборудване на учебните центрове, на военните училища. Въпросите, които поставя тук генерал Богданов, означават, че всяка нова техника, навлизаща в Българската армия, още преди да навлезе във войските, тези фирми, които спечелят контракта, трябва да оборудват учебни центрове, тренажори, да подготвят лектори, инструктори, да се променят конфигурациите, инфраструктурата на полигоните и да се сключат договори за съвместно обучение поне със страните в Източна Европа. Такива предложения има, както всички знаем, от Полша, от Румъния и от други страни. 
Въпросът за хората е най-важен, но той не може да бъде решен смислено, преди да имаме яснота по структурата на силите и по превъоръжаването.
Накрая, по отношение на хората. Много удовлетворен съм от въпросите, зададени по отношение на инструктори, преподаватели, които са били в мисии. Това е изключително важно. Доколкото си спомням, имаме над 11 – 12 хиляди военнослужещи, които са превъртени в мисии, основно в Афганистан и в Ирак. Числото нараства всеки ден. Това е невероятен капитал. Тези хора, които са били в командната структура на НАТО, в структурата на Силите на НАТО – примерно адмирал Евтимов се прибра, както се прибира генерал Илиев, са безценен ресурс за трансформиране на армията като цяло. Това е част от нашата визия: активно и целенасочено използване на възможностите за ротация и развитие на хората, участвали в операции, в командна структура, в структура на силите. 
Ще завърша с това, с което започнах: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“. Такава голяма трансформационна промяна, която в никакъв случай не се свежда до похарчване на 4 – 5 – 8 – 10 милиарда или закупуване на 150 бронирани машини, осем самолета, 16 самолета, изисква организация за трансформация. Тази организация за трансформация включва Националния военен университет, Военната академия, Военноморското училище, Оперативния учебен център „Чаралица“, Полигон – Ново село, Полигон – Корен, елементи от съвместното командване на силите, елементи от Щаба на Отбраната, които работят като един организъм и извършват тази трансформация по всичките й параметри – от доктрините до логистичната поддръжка и снемане на излишно въоръжение. Това е голямо предизвикателство и нашето притеснение е, че към момента то не се представя като цялостна визия, което може да доведе съвсем скоро до проблеми с реализация на тези два или три амбициозни и важни проекта. Амбицията не е достатъчна, защото да казваме, че ни трябват 16 самолета, но да почваме с осем, пък не знаем нататък какво ще стане; да казваме, че ни трябват примерно 450 или 500 бронирани машини за Сухопътни войски, сигурен съм, че дори и повече, но започваме със 150, пък по-нататък ще видим дали ще има воля, дали ще има пари – това не е добър сигнал за цялостната трансформация. 
Завършвам, за нас тази визия е отворен документ. Тя е направена в рамките на два-три месеца от десетина-петнадесет човека, представена е и във Военна академия на конференция. Много благодарни сме за участието на господин Христов, като представител на парламента. Тя подлежи на развитие, търси дискусия с алтернативи, тъй като това е само едно виждане, в никакъв случай то не е единствено, нито пък е най правилно, защото най-правилно ще бъде това, което приеме парламентът. 
Това, което обаче искаме да предложим на парламента, а и на правителството, е така, както 1999 г., усещайки, че предстои трансформационна промяна, така сега, когато има съгласие, че ни предстои трансформационна промяна, да не я правим без визия, без цялостен документ, който включва обхвата, парите и времето за промяната, и дава възможност всяко едно решение да реферира към този единен документ, да има постоянна подкрепа – и финансова, и като взимане на важните решения.
Благодаря за вниманието. За мен беше удоволствие. Мисля, че примерите, които дадох, могат да ги защитя, тъй като видях няколко реакции. Важно е да се съгласим по миналото, за да вървим към бъдещето. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря на господин Шаламанов.
Смятам да продължим по следния дневен ред: ще минем с господин Гранитски, след това академик Марков. Да започнем с няколко въвеждащи думи на господин Гранитски, след това към академик Марков, който е член-кореспондент, доктор хонорис кауза на Военния университет, и след това – господин Узунов. Това са различни експертизи. След това ще отворим дискусия, защото възникват въпроси и за да не реагираме първосигнално и да влизаме в диспут, а и за да не пропуснем нещо. Тук очакваме наистина да има визия, което е важно, но и какво иска от нас обществото, мястото и ролята на армията, на въоръжените сили и отбраната. Тогава може малко да разширим обхвата. 
Използвам възможността да дам думата на господин Гранитски.
Заповядайте, господин Гранитски.
ИВАН ГРАНИТСКИ: Благодаря Ви, господин Председателю. 
Искам да призова Вашето внимание към началните думи на нашия председател – генерал Попов, че армията е стълб на държавността. Точно това убеждение, тази философия, за съжаление, бе изоставена от повечето български политици след началото на прехода и се прие, че реформирането на армията трябва да стане в посока на нейното отслабване, предвид на включването по-късно, както и стана, в новия Военен съюз НАТО. Така нашата армия от редица правителства и немалко цивилни министри, някои от които не са ходили и в казармата, под формата на трансформация и реформи, както се случи и с образованието, бе доведена до положението днес, именно защото се слушаха чиновниците, а не военните. Редица генерали и специалисти в областта на армията съветваха тогавашните депутати от 90-те години да не предприемат тези необмислени стъпки, които доведоха до това трагично отслабване на Българската армия. В резултат сега ние говорим за увеличаване на бюджета до 2%, но истината, която знаят военните, а и умните политици, е, че бюджетът на нашата армия трябва да бъде не по-малък от 4 – 5%. Това може да се направи, финансистите твърдят, че има средства, за да бъде тя не само превъоръжена, но и възстановена, защото тя е разгромена, както знаем, по волята на политиците тези 20 години. 
Въпросът не е да се спори какви изтребители ще се вземат на въоръжение и какви танкове. Смятам и това е подкрепата и на академичната общност – ние сме я изразявали неведнъж, академик Марков след малко ще продължи тази мисъл – смятаме, първо, че трябва да се възстанови в някаква форма наборната служба, затова подкрепяме идеята на министър Каракачанов. Твърдя, че това е най-добрият военен министър в последните 15 – 20 години, именно от гледна точка на загрижеността към фундаменталната роля на Българската армия, която не е само роля на защитник от евентуална външна агресия, а преди всичко именно да е стълб на държавността. Тя е и най важната възпитателна институция, такава е била винаги в новата история на България – от Освобождението насам: армията, разбира се, църквата, като вяра, и местните власти – общините, които са фундаментът на държавата. Това го знаят и децата. 
Тъй като различни правителства слушаха повече песента на брюкселските сирени – чиновници, които не са запознати с българската специфика и мечтаят да премахнат нашия суверенитет не само във външната политика, но и в областта на отбраната, се стигна до това положение. 
Закриването на Строителни войски също беше ужасна грешка. Те можеха да се трансформират по някакъв начин, защото всички знаят, че Строителните войски даваха не само хляб и образование на по-мургавите наши сънародници, но те даваха и чувство за здрав патриотизъм, на обич към родината си. Този мултинационален, мултикултурален модел, който виждаме, че сега се проваля в Европа и е най-яркият пример за възвръщане на част от суверенитета, са държавите от Вишеградската четворка – Унгария, Чехия, Словакия и Полша. За Австрия да не говорим, тя не е член на НАТО. Виждаме и процесите в Италия. Те показват че, ако европейските страни, а ние сме член на НАТО и на Европейския съюз, не се върнат в някаква форма към своята национална независимост и суверенитет, макар да са в един общ съюз, ги чакат тежки времена не само с ислямизацията, която не е проблем само на някакви гонени от войните нещастни хора. Всички справки доказват, че от тези четири милиона, които са наводнили Европа – главно Франция, Германия, Белгия, Холандия и Швеция – само 8% са реално гонени бежанци с деца, останалите са добре инфилтрирани, подготвени здрави, млади момчета със средства, които създават спящи и будни клетки навсякъде, не само в Европа, за съжаление и в България е това. Службите го знаят и предупреждават нашите политици. Политиците, с малки изключения, се разсейват. 
Мнението на голяма част от академичната общност, от хората, които не сме под пагон, но сме разтревожени от безхаберието на политиците от всички разцветки през последните години, е, че трябва да има радикално преобръщане на отношението към армията. Трябва да се върне престижът на армията, както и на българското образование. Трябва да се вдигне процентът на военния бюджет. Подкрепям тук и поздравявам генерал Богданов, че с такъв – никакъв бюджет, са успели да правят това и го правят, и увеличат двойно и тройно курсантите. Излишно е да Ви припомням класическата истина, че държава, която няма своя армия, ще храни чужда армия. Въпросът не е само до „Ислямска държава“, която знаем кой я създаде, какви процеси и какви интереси я създадоха, въпросът е, че ако не възстановим в следващите пет-десет години Българската армия, много трудно ще стане това, то може да стане само с преобръщане мнението на политиците и на обществото. То страда от това, че Българската армия е неглижирана, че бюджетът й е мизерен и нищожен. Във време, в което имаме 80 хиляди полиция и жандармерия, е позорно да имаме 27-28-хилядна армия. Обратен трябва да е процентът и числата. Да не давам друг пример, освен с Гърция и Румъния. Те също са страни – членки на НАТО, но знаем числеността на техните армии и какъв е бюджетът, който отделят тези страни. Ако се трансформира бюджетът на полицията, тя първо, ще стане по-функционална, а не както сега – тромава, същото може да стане и с бюджета на социалните сфери и министерства. Сега над 2 млрд. лева изтичат в рекрутиране на наши сънародници да раждат по 8, 10, 12 деца, които обаче не учат. Унгарският модел е добре работещ. За 8 години Унгария върна един милион свои сънародници от Европа, 43% се вдигна раждаемостта и дава 33 хил. евро безвъзмездно за трето дете, но само на тези, които учат, които имат завършено средно образование. Ако това стане в България, ето Ви спестени 2 млрд. лв. за армията.
Тук не искам да споря с господин Шаламанов за бомбандировките над Сърбия. Знаете, че сърбите никога няма да ни простят за това, че пуснахме самолетите, които не унищожиха толкова и само военни бази, а мостове и даже китайското посолство, и даже журналисти. Но това бяха, както се твърди, хуманни бомби, те имаха хуманна мисия.
Говори се непрекъснато също така неистината, че Крим е анексиран. Истината е, че е възвърнат. 200 години той е руски и поради глупостта на Хрушчов и други тогавашни ръководители Крим бе даден на страна, която няма нищо общо с тази територия. Нека не използваме този пошъл термин „политкоректност“, защото знаем кой го създаде и продуцира – Сорос, който неслучайно е изгонен от Унгария. Това искам да кажа като начало. Благодаря Ви, господин Генерал.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря. 
Трябва да отбележим, че ни остават 36 минути до края на заседанието.
Заповядайте, академик Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Историческият опит за финансирането на въоръжаването на Царство България и Народна република България. Народна република България има външни заеми, но тогава не е имало обществени поръчки. Това предопределя откъде ще се внесе оръжието. Примерно Австро-Унгария – Манлихер. Цялата ни армия, карабини, пушки – Манлихер. Франция – Шнайдер-Крьозо – скорострелна артилерия. Германия – Круп. Да не говорим после за Съветския съюз. Когато Брежнев през 1973 г. казва: „Тодоре, Вие сте съветския екип на Балканите“, генерал Гюров вади списък: 560 млн. рубли заем за въоръжаване, тогава от най-новото оръжие, но то идва от този, който дава парите. Не знам доколко сега това е възможно, защото тогава не е имало обществени поръчки.
Що се отнася до Българската армия, аз имам кратка формула: „Има Българска армия, има българска държава; няма българска армия, няма българска държава“.
Това, което каза сега Иван Гранитски, навремето го казах на министър-председателя, тогава доц. Орешарски. Знаете, той е икономист и брои левчетата. Казах му, че Наполеон Велики е казал, че щом не искате да храните собствената армия, ще трябва да храните чуждата армия. Ние в продължение на 500 години сме хранили чужда армия, защото не е имало българска държава. Стига толкова, нека си храним българската армия. Най-малко 2% от брутния вътрешен продукт и това да стане колкото се може по-скоро, да не кажа – незабавно, въпреки че финансовият министър това му е работата – да казва: „Няма“. Как обаче за Корпоративна търговска банка намери милиарди? Ако тези милиарди бяха за превъоръжаване на Българската армия, щяха да бъдат много по-смислено употребени.
Историята ни е доказала, че Българската армия е стълб на нашата държавност при независимо какви идеологии и какви режими. Благодаря Ви.