Какво обсъди Комисията по отбрана на изнеесеното си заседание в НВУ „Васил Левски“- част трета

18.06.2018 г. Какво обсъди Комисията по отбрана на изнеесеното си заседание в НВУ „Васил Левски“- част трета

 Otbrana.com

Два въпроса бяха в дневния ред на изнесеното заседание на Комисията по отбрана, което се проведе на 12 юни в НВУ „Васил Левски“. В „Отбрана“ имаше два материала за заседанието. Поради предизвикания интерес в три последователни публикации предалагаме на нашите читатели стенограмата от заседанието, която можете да намерите на сайта на Народното събрание. Първият – „Актуални въпроси на състоянието и перспективите на развитие на Националния военен университет в системата на военното образование и обучение“ и вторият – „Роля, място и перспективи за развитие на отбраната и армията, като стълб на държавността.“ Заседанието беше ръкооводено от председателя на комисията ген. Константин Попов.

***

Част трета

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви. Кратко, но с изключително съдържание.
Господин Узунов, заповядайте.
КРАСИМИР УЗУНОВ: Господин Генерал, ще бъда много кратък – там, където свърши професорът.
За съжаление, на Вас Ви предстои наистина да отговаряте ще има ли държава, или няма да има. Оттам – дали ще има армия, или няма да има.
Къде е проблемът според мен? 
Нарушена е връзката между народ и армия, тъй като кризата в обществото има както икономическо, така и духовно измерение. Всичко това се отразява не само върху армия – народ, още повече, както каза господин Шаламанов, старата армия беше разградена, но не създадохме нова.
Проблемът за мен е, че еднопартийната система, която управляваше армията близо 45 години, я заменихме с многопартийната система, която не доведе до ефективна деполитизация, а напротив: направи разнообразни по характер внушения, където политическата партизанщина се превърна в път за бързо кариерно развитие. Примери може да видите много. Оттам нататък се стигна до изпреварване на опита и придобитите възможности, където, когато става въпрос за командири, това няма как да се навакса, когато се пропуснат.
Смятам, че е в правомощията на Комисията, където имате и заместник-председател на парламента, че с въвеждането на гражданския модул в Министерството на отбраната, говоря за 1991-1992 г. и годините след това, не можа да се гарантира ефективен граждански контрол върху армията, контрол върху дейността на Министерството и не доведе до ефективно разделение на цивилна от военна част вътре в самото министерство. Все още не са регулирани отношенията между цивилно и военно ръководство близо 30 години след 1989 г.
Прилагането на така наречения интегриран модел по времето на министър Цонев увеличи с административност чертежа, вместо да го облекчи.
Създадена и унаследена е според мен тежка, тромава структура на администрацията, която е непосилна за ефективността на въоръжените сили. Става въпрос за около 9000 чиновници срещу 16 хиляди военнослужещи. Това води до попадане във ведомството на случайни хора без отношение към него. Това са политически назначения, които се унаследяват.
Лично за мен армията се е затворила към обществото посредством редица често пъти глупави решения, както имаше тарифа за общини, които трябваше да заплащат заря на армията, за да направи такава. Връзката между общество в Стара Загора и армията беше класически случай – това беше за трети март, преди години, не сега.
Не се познава действителната проблематика на армията през последните години, като изключим сегашния състав на Комисията, най-вече заради концентрацията на офицери и генерали, които са минали през нея, но по принцип парламентът се нуждае от сериозно ограмотяване по проблема за армията, тъй като те виждат в това само искане за пари и го разсъждават между селско стопанство и икономика.
Очевидно е, че така наречените Дни на отворени врати, където Търново беше един от първите, които го правиха, не са достатъчни. Тук има гарнизони, в които вече няма войска – примерно Свищов на 80 км, където никой не работи с хората, не се търсят начини. За мен е ликвидирана цялата възпитателна страна на армията, на което в разрез с това, което казва Гранитски, не смятам, че голото връщане на наборната служба ще бъде панацея, ако не започне да се работи. Всички, които са били преди нас в тази армия, разликата е била, че са били много пишещи, а това значи и четящи. В момента ние търсим хора за армията като работна ръка, тоест дали ги търсим за армия или нещо друго, но тук човешкият фактор ще бъде изключително важен. Това, което генерал Богданов разказа за училището, заслужава наистина поздравления, но тези хора трябва да се мотивират и тук не става дума само за финанси, а за възпитание, за отношение, което го няма в армията.
Слаби са според мен възпитателните институти от страна на армията, не се използват пълноценно, като започнем от дирекцията по паметници, култура, отдих и украса, като минем през по-голямо натоварване на преподавателския състав, за да може да работи в обществото, и не на последно място музеите, защото от някогашните музеи на българската армия е останало едно псевдоподобие в Ямбол, което го представяме за музей на бойната слава, а по наше време той не можеше да мине за една средностатистическа военна сбирка. Търново трябва да има военен музей! Този музей трябва да възпитава, той трябва да вдъхва доверие. Ние имаме откъде да тръгнем да се учим. Категорично: не познаваме българската военна история, като най-голямо основание за патриотизъм и за работа, особено на местно ниво, защото при 40 пехотни полка една териториална армия няма как. Ние се възмущаваме, че в България се прави опит да се празнува безсмъртния полк на руснаците, но ние не правим празнуване на безсмъртния полк на Първата световна война, когато имаме 3-4,5 млн.население и 885-хилядна действаща армия и един милион 27 хиляди мобилизирани.
Лично за мен наистина се намираме в безпътица. Не е панацея дали ще направим една военновъздушна база с чуждо участие. Ако направим тази база, трябва да отговорим на въпроса дали търсим професионална армия от наемници, които да служат, без да се възпитават. Те да знаят, че служат само за това. Такова нещо е Чуждестранният легион. Другото е, ако ще правим Българска армия, тя трябва да стъпи на здрави национални устои, на здраво възпитание и да се върнем към неща, които, за съжаление, според мен четвърт век сме ги пропуснали.
Всичко друго мога да говоря, но това виждам, като обикаляме по страната и мисля, че всички ще се съгласите с мен.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря на господин Узунов.
Сега предлагам следния регламент.
Останаха около 30 минути. 
Моля да регламентираме изказванията и въпросите по две минути, ако има въпроси от колегите тук. По две минути – отговори, за да можем да приключим.
Искам още един път да благодаря на нашите гости в Комисията по отбрана. Мисля, че за първи път се създава такъв форум. Да благодаря негласно и на председателя на Комисията, че ги покани!
Заповядайте, колеги.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Най-напред искам да попитам колегите от Комисията: колко души са получили тази визия, защото поне тези, които сме тук, чуваме за първи път нещата, които казвате. Това, първо. Ако може, по-нататък да получим по-нататък визията.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Визията е изпратена до абсолютно всички.
ЖУЛИЕТА ГЕОРГИЕВА: Не е изпратена.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Как да не е изпратена?
НИКОЛАЙ ДОЦЕВ: Изпратена е на електронен носител.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Изпратена е по електронен път. 
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Току-що си проверих пощата, нямам нищо.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ще помоля още веднъж да я изпратим.
Ще помоля, понеже някой непрекъснато идва при мен и казва: „Аз нямам тази информация“, ако имате необходимост от информация, Комисията по отбрана има сътрудници, обръщайте се към тях.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Гранитски засегна голяма част от това, което и аз исках да кажа.
Тъй като и господин Шаламанов реагира на някои неща, както и аз, той с големи букви отчита, че трябва да се създаде организация за трансформация.
Трансформация в Българската армия вече не може да има, защото тя е трансформирана тотално. Тези трансформации започнаха от 1999 г. и лично тогава господин Шаламанов, като заместник-министър на отбраната, говореше да се създаде малка, но добре оборудвана и въоръжена армия. Армията през годините, планът от 1999 г., след това различните планове, да не ги споменавам до края, както и Бялата книга за отбраната, която също не се случи, от планиран от 1,5% бюджет беше между 1% до 1,3%, в най-добрия случай, когато се плащаха модернизационните проекти, направени към този момент. Всичко се срина.
Трябва да се започне трансформация, но Българската армия няма накъде да се трансформира повече. Трябва да започне трансформация, преглед на въоръжените сили най-вече на другите министерства, които се включват в смисъла на въоръжените сили, защото досега МО провеждаше прегледи, докато другите министерства нищо не направиха. Беше казано колко хиляди са в МВР, Гранична полиция и т.н., а изведнъж се оказа, че не могат да пазят границата и трябва да се включи армията. Промениха се задълженията на армията, за да може да бъде охранявана границата, както трябва.
Господин Шаламанов, информацията, която казахте, че ако започнат някакви действия, колегите от зенитно-ракетни войски трябва да ги пуснем вкъщи да почиват, поне аз така го разбрах, мисля, че това нещо е дълбоко невярно. Хубаво е, че няма ЗРВ и липсват…
РЕПЛИКА: Мога да подкрепя господин Шаламанов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Тогава имате малко информация. последните учения, които се провеждат от 2005 г. насам, които се провеждат с ВВС на натовските държави, най-вече със САЩ, Англия, след това дойдоха представители от Италия и Германия, провеждат се съвместни учения. Не си мислете, че военната наука и хората, които работят, стоят на едно място и не използват максимално възможностите да се обучават и да намират начин.
Решено е. С транспондер, топ тауъка би трябвало да кажем, че нямаме право да носим и „Ер полисинг“, ако разсъждаваме по този начин. Нещата са много сериозни и не трябва да влизаме…
Затова реагирам. Ако Ви чуят колегите от Зенитно-ракетни войски, ще реагират по съвсем друг начин, защото те правят всичко възможно да са в крак с времето, независимо от трудностите, които изпитват, и с резервни части, с недостига на финансови средства и така нататък.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Отговор от колегите.
Разбрах, че господин Емил Христов ще има изказване.
Нека се лимитираме до две минути, за да има възможност за повече въпроси.
ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Трансформацията в никакъв случай не трябва да се разбира като намаляване на числеността или закриване. Трансформацията в основата си е превъоръжаване – за това говоря.
Нека не забравяме, че в резултат на приемането на План 2004 бюджетът за отбрана през 2000 г. беше 3,2% от брутния вътрешен продукт. Той беше над 2% до 2009 г., в резултат на което в периода от 2002 до 2013 г. бяха усвоени доста над 2 млрд. лв. за купуване на нова техника – „Спартан“, „Кугър“, „Пантер“, „Мерцедес“-и, „Пилатос“-и, както и бяха получени безвъзмездно от САЩ десетки „Хамър“-и, машини „Гардиън“, бяха купени пустинни котки, така че това изигра изключително позитивна роля.
На втория възникнал въпрос, с решение на Народно събрание от 1999 г., приемайки Военната доктрина, всъщност Сухопътни войски, Строителни войски, Транспортни войски и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения не бяха закрити, а бяха трансформирани в държавни предприятия със закон. Съставът там по същество е запазен, но на друг принцип. Те могат да провеждат своята възпитателна роля на всички, които работят в тези държавни предприятия.
По въпроса със Зенитно-ракетните войски и радарите няма да влизам в подробности. Споделих това, което е резултат на преговорите, в които участвах през 1999 г., и представяне на решенията в парламента. Това е безспорен факт.
За съжаление, много скоро Вие ще се изправите пред проблема, че когато България бъде напълно интегрирана с елемента ЕSB в интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО, няма да има нито един български радар, който да допринесе за разпознатата авиационна картина над България. Същото се отнася и до Зенитно-ракетните войски. Неслучайно Полша и Румъния инвестират огромни средства -. Милиарди, за придобиване на модерни зенитно-ракетни системи, които са изключително нужни. България е единствената страна в НАТО, която няма тридименсионни цифрови радари, което е много, много сериозен проблем.
Използвам възможността да подкрепя напълно това, което каза господин Узунов. За мен връзката между армия и общество е изключително важна и за това трябва да се намери решение.
По предложението на академик Марков, напълно го подкрепям. Считам, че превъоръжаването на Българската армия не може да стане по Закона за обществените поръчки, просто не може да стане, уважаеми дами и господа народни представители! Десет – дванадесет милиарда в стратегически важна област да бъдат харчени така, както се харчат пари за картофи или за дрехи, просто е невъзможно! Още през 2002 г на масата на депутатите имаше Закон за модернизацията. Считам, че превъоръжаването може да се случи само чрез национална програма и Закон за превъоръжаването, който да уреди всички въпроси, за които тук се говори – механизмите на финансиране, на индустриално сътрудничество, на индустриално партньорство, начините за получаване на средства – възмездно или безвъзмездно от съюзници. Иначе ще бъде много трудно. От последните десетина, петнадесет години, когато бяха похарчени тези над 2 милиарда, и най-вече от опита на Зенитно-ракетни войски, където са похарчени над 40 милиона без абсолютно никакъв резултат, това го има в доклада, внесен в Министерския съвет и в парламента, е показателно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Шаламанов.
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинявам се, но само да изчистим едно недоразумение, господин Председател, което възникна съвсем случайно.
Вие, господин генерал, говорихте за подготовката на Зенитно-ракетни войски, там съм абсолютно съгласен. Подготовката е на високо ниво.
Вие, господин Шаламанов, обаче говорехте за възможността на идентификация на авиацията в полет, тоест, ако искате FF, ако искате NRZ. Да, ние нямаме Зенитно-ракетен комплекс, нито двата дивизиона, които притежават Сухопътни войски, които са на високо ниво и като подготовка, и това го показват на Шабла – говоря за двата дивизиона „Оса“, нито дивизиона „Кун“ в Стара Загора, да не говорим за другите, за S-300. Това е проблемът, за който говореше господин Шаламанов. Този проблем ще изключи, и то не само Зенитно-ракетни войски, ще изключи включително и локаторите, защото те също не са в състояние.
Вярно е, правени бяха опити, може би по Ваше време, но това, което ни предлагаха другите страни, мисля, че Словакия ни предлага модел, който те са използвали – за вграждане на FF в някои зенитно-ракетни комплекси, но на нас ни се видя тогава скъпо и не го взехме. Това беше недоразумението, говорехме за различни неща. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте за други въпроси и становища.
Господин Ибрямов, заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Председател, благодаря.
Господин Бригаден генерал Богданов, в началото искам да Ви благодаря за топлото посрещане и усилията, които сте положили Комисията по отбрана да заседава днес във Военното училище.
Ще оставя без коментар изложението и на четиримата наши гости.
Политическата коректност от моя страна изисква обаче, господин Председател, да обърна внимание на следното.
В дневния ред, който аз съм получил, не мога да коментирам дневния ред, който са получили останалите мои колеги, втора точка отсъства. Аз не съм подготвен по тази втора точка, не зная, че ще има изложение от наши видни историци, анализатори, мислители. Чувствах се като на конференция. Естествено, моите уважения, приемам аргументите на всеки един от Вас. Това е именно политическия плурализъм – политиците да слушат, да внимават и да приемат това, което е необходимо да приемат като послание от хората, които излагат своите мнения.
Ще оставя без коментар всеки един от Вас.
Колкото до визията, която чухме, аз също не съм получил на нито един от моите имейли тази визия.
При посочването на втора точка, която имаме днес, най-малкото ние, като народни представители, наша задача е да се запознаваме с материалите, които ще бъдат изнасяни по време на заседание на дадена комисия, да се подготвим на база визията и характера, който проявяват нашите гости. Това не е упрек, но е коректно да бъдем запознати с надлежния дневен ред, който ни е предоставен. Това правя като коментар, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за забележката, господин Ибрямов.
Ще помоля сътрудниците да извадят разпечатка, скрийншотове от компютрите си на кой адрес какво и как е изпращано, специално за визията. (Реплики от секретаря на Комисията Жулиета Георгиева.)
Извинявам се за този начин на организиране на заседанието. Само обаче да припомня, че обявих това на предишното заседание, дори обявих имената на участниците. Съжалявам, ако някой не е прочел стенограмите или до него не е достигнала информация, че ще имаме такива гости на заседанието.
Господин Вангелов, имате думата.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Направи ми впечатление, че и в четирите изложения чух свои мисли, и то многократно. Направи ми впечатление, че противоречията и в четирите изложения са в много малък сегмент. Направи ми впечатление, че те взаимно се допълват, по-точната дума е, че се балансират, защото имаме нужда и от наборна служба, и от повече от 2% от брутния вътрешен продукт, и от пълна съвместимост, и от многонационални… От всичко, което казахте, имаме нужда. В случая изказвам мнение, че съм приятно изненадан мислите ни да са в една посока. Сигурен съм, че не съм само аз в Комисията, който споделя подобно мнение.
Един кратък въпрос към господин Шаламанов: когато бюджетът за отбрана е бил 3,5%, колко е бил самият брутен вътрешен продукт тогава?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Шаламанов.
ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: В абсолютни стойности, естествено, бюджетът е бил много по-малък, отколкото е сега. Брутният вътрешен продукт, без да мога да цитирам, трябва да погледна в документа, е под половината на този в момента. Това беше времето след финансовата криза. Вие знаете, че дори през 1999 г. изтрихме три нули от нашата валута.
Все пак процентът е много важен, защото той акумулира средства. Този растеж беше предвиден именно сега, когато говорим да погледнем след 2024 г., и е въпрос да видим в рамките на 12-годишен период, който е нормалният период за цялостно превъоръжаване, ако стоим на този праг – 2%, а от тях 20% за превъоръжаване, впрочем 2% от 2% за изследвания и технологии, тъй като превъоръжаване с купуване от пазара без научни изследвания, без развойна дейност в България не е целесъобразно, ще се получи много сериозна сума. Не виждаме защо да не бъде направен този поглед, така че да боравим с реалната сума за реалното превъоръжаване. 
Фиксирайки се върху тези два или три проекта, които са на стойност три или четири милиарда, само първата им част, ние всъщност се самоограничаваме да видим цялата картина и да намерим най-доброто решение, защото когато човек се самоограничава, той не може да намери и най-доброто решение.
Искам да завърша със следното. Лично за екипа, с който сме работили, сигурен съм, че това споделят всички: няма друг проект в България, освен превъоръжаването на въоръжените сили, който по своята обхватност, технологичност, важност да може да помогне българската държавност да се възроди, да укрепне и да се обедини нацията. Няма друг такъв проект!
Не искам да спекулирам с други проекти, които в момента са на масата – хъбове, атомни централи, но няма друг такъв проект. Ако за 10 години българският народ се мобилизира, похарчи 10-12 милиарда и получи армия изцяло превъоръжена, изключително добре подготвена, с добър Национален военен университет, с въвличане на обществото, с търсене след първите стъпки на механизъм, ако не за връщане на наборната служба, поне за развитие на система за ангажиране на всички млади хора, този проект ще промени България. Заслужава си усилието, заслужава си да имаме визия. Не казваме, че това е единствената визия, само казваме, че без визия, на парче това не може да се случи. Ще пропуснем невероятен шанс за България.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Адмирал Манушев, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Генерал, господа офицери, курсанти, господин Академик, господа! Сериозни въпроси се поставиха. 
Искам да кажа, че много от нещата, които си говорехме, са хубави за Комисията, ако си ги гледаме в София, да си казваме и политическите виждания – как една партия оценява всичко, което се е случило, се случва и ще се случва, но ми се струва, че на тази среща не трябва да забравяме, че сме в Националния военен университет и с нас са и курсантите. С този сериозен минорен тон не виждам бъдещите офицери с каква мотивация ще тръгнат да стават офицери по-нататък.
Не съм съгласен, че армията е умряла, че армията я няма. Армията е жива! Препоръчвам Ви, момичета и момчета, да прочетете последния Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Публикуван е на страницата на Министерството на отбраната, за да видите как е живяла и какво е правила тази година армията, колко неща са се случили, колко учения са се провели, колко стратегически документи са разработени, колко доктрини, колко пъти армията е участвала в подкрепа на международния мир, колко пъти е участвала в подкрепа на населението в мирно време. Българската армия е жива! Не бива да насаждаме в цялото общество, че е умряла и я няма. Просто не е вярно, да знаете! Армията живее и в нея служат български мъже и жени, които са се отдали на тази професия.
Модернизацията на армията. С много от нещата, които каза господин Шаламанов, съм съгласен и са верни, но все отнякъде трябва да започнем, защото твърде дълго отлагахме във времето всичко. Повярвайте, правеха се научнообосновани стратегически прегледи. Аз съм участник в такъв от 2004 г., с огромно участие на хора, които са правили такива неща и в най-модерните армии, и навсякъде по света. Ползвахме техния опит. Тогава наистина сигурно брутният вътрешен продукт е бил по-нисък, но поне в Стратегическия преглед от 2004 г. имаше План 2010 – до 2010 г . трябваше да завърши модернизацията на българската армия и там беше разчетено какво усилие ще се прави всяка година във финансово изражение. Включително тогава правителството се ангажира 2,5% от брутния вътрешен продукт да се отделят за модернизацията на армията и за промяната.
Българската армия и Министерството на отбраната е първата институция, която премина да работи по всички стандарти на НАТО. Програмното финансиране и планиране на дейността беше постигнато първо във въоръжените сили.
Погледнато цялостно, аз и в парламента не се съгласих, че трябва да чакаме и да правим още един нов преглед, та тогава да започне модернизацията. Всяко едно забавяне оскъпява страшно много това, което правим. Просто няма да можем с 2% да си позволим да направим това, което искаме. Затова тези проекти трябва час по-скоро да се случат, да има настойчивостта и капацитета на хората, които ги разработват, както в двата вида въоръжени сили – ВВС и Сухопътни войски, надявам се да го направят час по-скоро и във Военноморските сили, и тези проекти да стартират.
Повярвайте, 2005 г. беше проведена обществена поръчка. Четири най-модерни френски корвети струваха 770 млн. лв., с ТЕЛ (?) програма. Когато минаха 4-5 години от 2011-2012 г., и пак заговорихме за този проект, ставаше въпрос за същите пари, но можеха да се купят не повече от две корвети. Сега виждате, че за близо един милиард – две корвети. Това е само за няколко години, не говоря колко струваха останалите проекти.
Включително за проекта на ВМС, който се провали не поради некадърността на Министерство на отбраната и екипа, който го разработва, а поради това, че финансовите средства в съвременните условия не бяха достатъчни за два такива модерни кораба. Вкарването в този проект на ДДС, който от миналата година е задължителен да влиза в тези разходи, това са 160 млн. лв., тоест от 820 млн. намалиха проекта на флота със 160 млн. Тези, които почти спечелиха, бяха готови и се отказаха в последния момент – една българска фирма, каза, че ако до края на тази година не им осигурим парите и те да поръчат оръжието, за да го купят, догодина то ще е минимум с 20% по-скъпо – същото въоръжение, същите оръдия, същите радари ще струват 20% по-скъпо. С вдигането на тези 20% с парите, които им даваме, те не могат да построят корабите и рискуват не да спечелят от това, което правят, а да загубят и да фалират завода си. Вижте за какво става въпрос! 
Затова: никакво отлагане с модернизацията! Трябва да започнем отнякъде.
Казвате, че нямаме визията какво ще правим следващите осем, следващите шест години, но трябва да започнем. Не започнем ли, чакаме ли цялостно да го направим, няма да имаме тази финансова възможност. Тези неща струват страшно много.
Не искам да оставате с никакво съмнение правилно ли е решението ни, че сме членове на НАТО, на Вашингтонския договор. Не се съмнявайте! Ние служехме във време, когато пишехме планове на ръка за кръгова отбрана. Нашата държава няма ресурса – нито човешки, нито икономически, да води кръгова отбрана. Единствените по-слаби от нас тогава беше Македония, всички съседи бяха по-силни от нас. Нашето членство до голяма степен е и гаранция. Затова всички документи, които се разработват, всички планове са в изпълнение на колективната отбрана. Смятаме, че ако ще воюваме, ще воюваме заедно със съюзниците, дано не се налага!
По отношение на геополитиката в региона – стана сложно и трудно. Повярвайте, до 2014 г. нямахме никакви проблеми с Русия. Имаше оперативно военноморско съединение в продължение на 13 години, което се казва „Блексифор“. Всяка година два пъти го активирахме, плават 6 кораба под един флаг на един адмирал от шестте държави, посещаваме всички пристанища, навсякъде ни посрещат с хляб и сол, и си мислехме, че най-после Черно море ще живее в мир. Явно сме били наивни хора на средна възраст. След 2008 г. се натегнаха нещата в Грузия, което направи Русия. След това с Крим и Украйна стана съвсем зле. Това нещо се разруши и го няма изобщо. Напрежението е много сериозно.
Крим е бил 174 години в Русия и в Съветския съюз. Ние сме били 500 години в друга империя. Можем ли да кажем, че тя има основания да ни вземе, защото сме били 500 години там? Не можем!
ИВАН ГРАНИТСКИ: 98% от населението на Крим се самоопредели.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: За това трябваше политически да се разберат, а не по този начин да се вземе – със сила. Това е грубо нарушение на международно установения ред.
Съжалявам, но не може…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да не влизаме в диалог.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Само да кажа…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да не влизаме в диалог, моля Ви.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Ама той се намеси.
ИВАН ГРАНИТСКИ: А атаката на Сирия, Ирак и Либия нали беше?...
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Аз не Ви прекъсвах, господин Гранитски, моля Ви се. Казвам това заради курсантите, не заради нас, ние можем да си го разбираме всякак.
1995 г. САЩ и Русия стават гарант на Украйна за нейната териториална цялост, тъй като Украйна се отказва от ядрените сили. Една трета от руския, от съветския ядрен потенциал е бил в Украйна. Те го връщат на Русия. Тези две държави казват: „Ние сме гаранти“. Не може този, който ти е гарант, след това да ти вземе част, дори да е исторически и всякак негова. За това нещо трябваше да има преговори и да се разберат. Мислех, че ще направят това, но за съжаление не се случи.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал, все пак сме ограничени във времето.
ПЛАМЕН МИЛУШЕВ: Не мога да не кажа няколко думи по това, което каза господин Узунов – за духа и възпитанието в армията. Не е въпрос само на пари, на модернизация и това да е мотивацията! Това е ежедневна апостолска работа на всички български офицери. 
Той току-що ми даде да чета една книга. Офицерите през първата световна война. Как да готвим офицери, кои са добрите? Казва се: „Имахме офицери, но тези от Военното училище не стигат. Най-добрите, възпитани, културни, бяха истински. Не ни стигат, направихме Школа за запасни офицери – с променлив успех, добре. Направихме от сержанти. Не се справиха с тази работа.
Много е важно, господин Генерал, какви лидери възпитавате тук! Освен подготвени, мотивирани, истински българи и да познават войската, войника и отношението към него.
Пожелавам успех на Университета! Страхотно се справяте! Така трябва да продължите! Пред Вас е бъдещето! Не се отчайвайте! България е над всичко! Да живее България!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Съжалявам, господин Витанов ще ме извини, но времето свърши. Това е изключително демократично, подходящо за Военната комисия. (Смях, оживление.) Нека да не създаваме проблеми на колегите, които са организирали това, хора ни чакат отвън, по центрове и така нататък.
Смятам, че независимо от факта, че има различни мнения, можем да се обединим около едно: държава без армия няма, България без армия не е държава!
Благодаря за участието на курсантите.
Да кажа: това е лесна комисия. Съобразяваме се с това, че сме в Националния военен университет. Елате да видите какво става в една нормална комисия, където има доста различни гледни точки, има доста повече емоции. Важното е, че тук емоцията беше положителна, имаше желание за обединение и се надявам, че и господин Витанов ще ме извини, че му отнемам думата. Всички имате въпроси, но преждеговорившите сте доста недисциплинирани по време на отговорите.
Преди да закрия заседанието, искам да благодаря още веднъж на генерал Богданов. От името на Комисията, на Народно събрание, от името на всички Вас да му поднеса плакета на Народнота събрание. Заповядайт. (Подава кутия с плакет. Ръкопляскания.)
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Много е красива.
Сега ми позволете, защото това е първото заседание на комисия на Народно събрание в Националния военен университет, и то на Комисията по отбрана! Тъй като България винаги има нужда от своите строители, независимо от времето, затова, господин Генерал, позволете ми да поднеса на Комисията специално този подарък, специално издание, поръчано от нас, на „Строители на съвременна България“ (Подава книгата. Ръкопляскания.) 
Освен това и плакета на Университета – традиционно, по военно – подарък. (Подава плакета. Ръкопляскания.) 
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря. 
Закривам заседанието.