Какво става с проекта за придобиване на нови кораби за ВМС?

23.06.2018 г. Какво става с проекта за придобиване на нови кораби за ВМС?

 Спирдон Спирдонов

Проектът ще се забави с една година, каза министърът на отбраната Красимир Каракачанов в отговор на въпрос на народния представител Джейхан Ибрямов по време на петъчния парламентарен контрол. Според гласувания проект през юни 2016 г. базовият вариант на първия кораб трябвало да бъде приет през 2020 г., а на втория – през 2021 г. Забавянето, посочва министърът, е заради провалената процедура от отказа на фирмата, която спечели търга, да подпише договора. Той се надява сега първият кораб да бъде приет през 2021 г., а вторият – през 2022 г.

Проектът е актуализиран, стана ясно още от отговора. Добавена е стойността на ДДС. В петък беше последния ден за междуведомственото съгласуване. Министърът съобщи, че до този момент няма забележки, включително и от Мнистерството на финансите. Следователно, посочи той, моето желание е още тази сряда, т.е. 27 юни, проектът да влезе за одобрение от правителството и да бъде внесен в Народното събрание, което да го гласува до средата на юли. Това, на практика, ще означава трите проекта да се движат заедно. Разликата във времето за приемане от парламента ще бъде около 20 дни  и това ще позволи трите проекта да се движат едновременно,  прогнозира министър Каракачанов.

Корабите ще бъдат два, като остава изискването поне единият да бъде построен в България. При промяната на финансовата рамка се добавя ДДС върху 820 млн. лв., които бяха заложени в гласувания преди две години проект. Основният аргумент да се откаже фирмата бе, че с начисляване на ДДС в тази сумата не може да се включи и има опасност да провали проекта. Това, каза министърът, е единствената промяна.

Разработен е и проектът за модернизация на белгийските фрегати, което ще иска допълнителни финансови средства. Определени действия в това отношение са започнати с отпуснати средства от Минстерството на отбраната. Без допълнителни финанси, обаче, той няма да може да се реализира, смята министър Каракачанов.

Проектът на ВМС се провали не поради некадърността на Министерство на отбраната и екипа, който го разработва, а поради това, че финансовите средства в съвременните условия не бяха достатъчни за два такива модерни кораба, каза народният представител вицеадмирал от запаса Пламен Манушев на заседанието на Комисията по  отбрана на 12 юни. И продължи по-нататък: „Вкарването в този проект на ДДС, който от миналата година е задължителен да влиза в тези разходи, това са 160 млн. лв., т.е. от 820 млн. намалиха проекта на флота със 160 млн. Тези, които почти спечелиха, бяха готови и се отказаха в последния момент – една българска фирма, каза, че ако до края на тази година не им осигурим парите и те да поръчат оръжието, за да го купят, догодина то ще е минимум с 20% по-скъпо – същото въоръжение, същите оръдия, същите радари ще струват 20% по-скъпо. С вдигането на тези 20% с парите, които им даваме, те не могат да построят корабите и рискуват не да спечелят от това, което правят, а да загубят и да фалират завода си.“

 От близката история

Българската фирма МТГ „Делфин“ АД отговаря на техническите и финансовите изисквания за реализиране на проекта за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС, съобщи на 15 ноември м.г. Пресцентърът на МО. „Техническите предложения на фирмата удовлетворяват и в значителна степен надхвърлят зададените технически характеристики. Качественото изпълнение на проекта и трансферът на високи технологии се гарантират от рамковите споразумения на МТГ „Делфин“ с 5 водещи компании, чийто продукти са утвърдени на световния пазар. Това са „Thales“ с нейните клонове в Холандия, Франция и Германия, немската „Diehl Defens“, италианската „Leonardo“, френската MBDA и „Rheinmetall“ (Швейцария и Германия). Системният интегратор е „Thales“ с опит в изграждането на повече от 160 кораба. Корабните силови установки (двигатели и дизелгенератори) се доставят от САЩ.

За постигане на международните стандарти за строителството на такъв клас кораби отговорност носи класификационната организация „Bureaeu Veritas“ (Франция), която ще осъществява независим контрол на реализацията на всички етапи.

Така българският бизнес създава своеобразен прецедент – за качеството на резултата са ангажирани европейски компании с над 38 милиарда евро оборот за 2016 г.“