Дъщеря на ветеран от войната търси помощ за баща си

04.07.2018 г. Дъщеря на ветеран от войната търси помощ за баща си

 Otbrana.com

Има ли генерална (официална) правителствена политика за ветераните фронтоваци, редовни данокъплатци честно и достойно изживяли трудовия си жизнен път, пита Румяна Борисова, дъщеря на фронтовака Георги Иванов от Луковит. Тя търси помощ, защото е изпаднала в невъзможност да се грижи за баща си, който преди 75 години се отзовава на повика на държавата и рискува живота са по бойните полета на Втората световна война. Днес обаче тя не намира нужната опора в същата тази държава.

 Писмото  

До заместник-председателя и главен секретар на Съюза на ветераните от войните на България

капитан I ранг от запаса Марин Петков

Уважаеми г-н Петков,

Баща ми Георги Величков Иванов е роден на 8 септември 1923 г. в гр. Луковит, обл. Ловеч, в семейство на желизничар и домакиня. Двегодишен остава сирак и го отглежда баба му по майчина линия, заедно със седемте си деца в Петревене, Луковитска община. Завършва средно образование в смесената гимназия в Луковит. Отслужва военната си служба в София. Завършва курс за радиотелеграфисти, а след това в гр. Харманли специализира за командир на отделение с военно звание „младши сержант”.

През периода 1944-45 г. участва в състава на Първа българска армия в първата и втората фаза на войната. Неговият полк е бил в Сърбия (Нови сад и Петровадин), в Унгария (гр. Печ, Капушвар, Бецифа и др.), където е командир на отделение радиоспециалисти на радиостанция.

Жив и здрав се завръща в България и създава семейство с майка ми Иванка Лазарова Иванова от с. Петревене и отглеждат две деца: Румяна, родена на 1 октомври 1948 г. и Лъчезар, роден на 15 ноември 1954 г. , който при неизвестни за нас обстоятелства си отива от този свят на 23 години през 1978 г.

Баща ми е работил на строежи във Варна, Мадан и Русе. През 1960 г. се установява със семейството си в Луковит, където построява свой дом със заеми от държавата и приходи от хобито му – пчеларството. Работи като домакин (МОЛ) 12 години в Промкомбинат „Съби Димитров” и 17 години  е домакин на СПТУ „С. Румянцев” в Луковит.  Пенсионира се през 1985 г.

През цялата си трудова биография е бил безпартиен, но дисциплиниран и отговорен. Много години е председател на пчеларското дружество в Луковит и касиер на ветераните от войните. До 91-годишна възраст беше в завидно здравословно състояние. Грижеше се и за майка ми, която осем години беше със 100-процента инвалидност.

Въпреки скромния начин на живот за една година – 2014 – бяха нападани с взлом нощем и бяха обирани скромните им финанси, за което своевременно са сезирали ГПУ – Луковит, прокуратурата и Окръжно управление на МВР – Ловеч.  Отговорът от прокурора бе, че поради неизвестен извършител се прекратява диренето. Стресът и несигурността, в които живяха през последните години дадоха сериозен отпечатък върху психичното им здраве. Наложи се да наемем домашна охрана и фирма „Делта Гард”, на която плащаме месечна такса.

Аз, дъщеря му, Румяна Георгиева Борисова, живея със семейството си в гр. Ловеч. Омъжена съм, имаме две деца. Синът ми Тони Борисов, роден на 21 февруари 1970 г., завършил НСА „В.Левски” в София от 5 години е с инвалидност 95 процента и живее при мен в Ловеч. Дъщеря ми Росица е родена на 19 май 1972 г., завърши УНСС, живее и работи в София. Съпругът ми Борис Тотев Борисов, роден през 1943 г., е пенсионер със 100 процента инвалидност. От 5 години се грижи за 96-годишната си майка в с. Владиня, община Ловеч.

Наред с всичките проблемни обстоятелства, тъй като и аз съм 55 процента инвалидност, след карценомно заболяване и усложнения, два пъти и повече месечно ходех при моите родители в Луковит и им оказвах необходимата помощ. Аз съм на 70 години и със сина ми се издържаме от моята учителска пенсия и неговата инвалидна.

След кончината на майка през януари 2018 г. бях в невъзможност да се грижа за баща ми, който прогресивно се влошаваше.  От Община Луковит и социални грижи ми отказаха съдействие, поради невъзможност до приключване на Програмата, а имало и много чакащи, нуждаещи се от помощ.

Тъй като баща ми е с деменция, хипертония и полиневропатия, не може да се самообслужва и да контролира приема на лекарствата си, се оказа, че в държавните домове за стари хора в София, Ловеч, Добродан, Троянско, Угърчин, Априлци, Орешак и др., където таксата е в рамките на неговата месечна пенсия (други приходи той няма), не е възможно да го приемат.

Временно го приеха в дом „Карамел” (хоспис за възрастни) в с. Добревци, община Ябланица, срещу сумата от 850 лв. за първия месец и по 650 лв. за следващите 4 месеца. Там е  добре обгрижван  и е под лекарско наблюдение, но за нас сумата е непосилна. Неговата пенсия е 321 лв. плюс 26 процента от пенсията на майка, което прави всичко 381, 62 лв.

Аз, като единствен наследник, изчерпих възможностите си да покривам разходите, а физическите ми възможности  и ангажиментите към сина, който от 2 години не е излизал от дома, поради влошено здраве, не съм в състояние да се грижа и за баща ми.  С умиление гледам шестте му медала и празните кошери, осиротелия дом и двор. Вместо баща ми присъствам на събранията (Б. р. – на организацията на ветераните от войните) в гр. Ловеч, на които той бе редовен участник.

С оглед на гореизложеното обективно състояние и факти, се обръщам към Вас за помощ, съдействие и подкрепа.

1. По възможност да бъде преместен в Дом за стари хора с увреждания, където дофинансирането е държавно участие. (Там месечната такса е 70 процента от пенсията.)

2. От къде бих могла да получа ежемесечна финансова помощ от 340 лв. за доплащане на такста в дом „Карамел”, тъй като изчерпах всички възможности?

3. Има ли генерална (официална) правителствена политика за ветераните фронтоваци, редовни данокъплатци честно и достойно изживяли трудовия си жизнен път?

4. Ветераните от фронта в Луковитска община са петима живи, но лежащо болни. На финалната права на живота им кой трябва да се намеси и подкрепи близките им?

Очаквам надежден писмен отговор от Вас, тъй като едва ли съм единствения случай в такова отчаяно състояние.

С уважение: Румяна Борисова, гр. Ловеч, ул. „Г.С.Раковски” 24, моб. тел. 0888 246 377, дом. тел. в Луковит 0697/ 5 51 35