Институтът по отбрана играе ключова роля в модернизацията на армията

08.07.2018 г. Институтът по отбрана играе ключова роля в модернизацията на армията

 Имам големи амбиции, прекрасен екип и съм уверен, че ще успеем, казва директорът на това уникално  научноизследователско, опитно-конструкторско и експертно-техническо звено полковник д-р Димитър Кирков, който държи да се знае, че е кадър на войската, започнал офицерската си служба през 1986 г. от тогавашната Девета танкова бригада.

Спирдон Спирдонов

-                     Г-н полковник, Вие сте от осем месеца на тази длъжност. Какви са намеренията Ви?

-                     Институтът по отбрана е утвърдена в България  и международно призната институция, която е доказала уникалната си експертиза в сферата на сигурността и обраната. Като директор на този институт съм си  поставил много амбициозни задачи. Първо искам да открия института към обществото. Като казвам обществото, разбирам граждански и държавен контрол, и академични общности. Факт е, че в миналото се бяхме доста позатворили. Това не може да продължава до безкрай. Отворил съм института максимално. Нямам претенции към моите служители. Това са хора експерти и изследователи с голям опит. По-разумното е да направиш така, че хората да работят по новите условия. Това правя в момента.

-                     На дневен ред в армията, включително и в обществото, са трите основни проекта за модернизация за придобиване на самолети, бойни машини и патрулни кораби. Каква е ролята на института?

-                     Да, те заемат много важно място в нашата работа. Аз съм офицер инженер от Сухопътни войски. Проектът за пехотата е най-завъртян, ако мога така да се изразя, защото в него има най-различна техника. Тръгва и проектът за корабите, вече бе подкрепен от Комисията по отбрана. Заедно с този за изтребителите, това са трите най-тежки проекта за модернизация на армията. Математическият модел, който правихме, методиките, всичко това, е тествано и сработи.

-                     Има ли голяма разлика между проекта за патрулните кораби, който бе гласуван от парламента в началото на юни 2016 г. и актуализирания?

-                     Няма, разликата е в отделянето на средства за ДДС. Този въпрос с ДДС е малко особен. В натовските държави поръчките за армията са чисти, ДДС няма. Ние, разбира се, се съобразяваме с условията у нас.

-                     Какви са ангажиментите на института по тези проекти?

-                     Ние правим т.нар. ТТЗ – тактико-технически задания. При пехотата е малко по-сложно, защото имаме 13 ТТЗ-а. Различни са за всеки вид дейност и за всеки вид техника. Това е най-тежкият проект. Моята голяма надежда е, този проект за тръгне, защото за пехотата позакъсняхме. До тук се стигна от нередовното финансиране. Първо загубихме техника, сега може да загубим хора. Рано или късно хората излизат от тази система, а влизат все по-малко.

-                     По кои други проекти работи институтът?

-                     Трите са основните, но имаме много други. Работим по комуникационно-информационните проекти ТЕТРА и СТРАНДЖА. Основен деец сме в киберзащитата. Започнахме активно да се появяваме на „пазара” на този тип дейност. Дори ходихме на едно киберизложение в Израел. Обетованата земя в това отношение е не години, а десетки години преди нас. Хората знаят, че това е бъдещето на живота. Знаят, че са най-опасните моменти и си го работят.  Имаме и пет активни вътрешноведомствени проекти по научната програма на Министерството на отбраната. Работим и по още 7-8. Само от началото на годината сме направили около 380 технически спецификации. Имайте предвид, че институтът не е само за наука. Той е организационен комплекс между научна  и експертна част. Научната част е по-малко от половината състав, другите са експерти. Става дума за дейности по летателна годност, оценка на качеството, сертификация и военна стандартизация. Освен това, имаме и три акредитирани лаборатории на европейско и българско ниво. Министърът отпусна определени средства, започваме да придобиваме нови уреди.

-                     През последните години имаше спекулации, че Институтът по отбрана, едва ли не, променя проектите за модернизация и има последна дума.

-                     Това не може да стане по никакъв начин. Казвам с най-голяма отговорност, че заявителят, т.е ползвателят на този продукт, поставя условията си какво иска да прави това нещо. Реално погледнато, това са му параметрите. Единственото, което можем да направим е там, където имаме съмнения за насочване на процеси, да разширим границите. Техническите задания и тактико-технически спецификации се изготвят по заявки на възложителите от системата на Министерството на отбраната. Работата по техните заявки е комплексна и включва отчитането на ноу-хау, иновации и технологични тенденции в различни области, за да бъде разработено подробно изискване за всеки един от зададените от възложителите параметри. В техническите задания и тактико-техническите спецификации се задават установени международни /ЕС и НАТО/ стандарти, които да регламентират качеството, което се изисква от възложителите.  

-                     В края на май и началото на юни се проведе XIII Специализирана международна изложба за отбранителна техника „Хемус – 2018”. Според Вас, тя ще помогне ли на модернизацията на армията?

-                     Помага с това, че се виждат новите неща. В тези изложби участвам от 2010 г. Изложението е едно бижу, много добро завоевание. Първо, защото там се събират много хора от световно известни фирми. Нашият институт имаше три сфери на отговорност: научна конференция, демонстрационните стрелби на полигон „Змейово” и представителен щанд. На тази девета по ред международна научна конференция за първи път участваха хора от такъв висок ранг, като еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар, промишленост, предприемачество и малки и средни предприятия Елжбета Бенковска, председателят на Европейската агенция по отбрана Хорхе Домек, министърът на отбраната и двамата му заместници, заместник-министърът по европейското председателство Олег Попов. Имаше 250 регистрирани участници и над 90 научни доклада и съобщения. Направихме много срещи, от които има голяма полза.  Поставил съм си задачата институтът да се превърне в топлата връзка между отбранителния бизнес и двете основни министерства – на отбраната и икономиката. Вече постигаме това. Отбранителинят бизнес присъства на всички наши форуми.

-                     Какво показа демонстрацията на Змейово?

-                     Точно това, за което говорихме преди малко. Участваха пет големи български фирми – ВМЗ, Аркус, Дунарит, Стройпроект и Ахелой и за първи път една чуждестранна - финландската Патрия, която показа машината си. Демонстрирани бяха 19 изделия, наблюдаваха около 200 представители и пет международни делегации.

-                     Около този полигон имаше облаци, разпръснаха ли се?

-                     Това е едно уникално съоръжение. Ще бъде много неприятно, ако с лека ръка загубим способностите му. Облаците се разпръснаха, но нефинансирането на полигона целево за специални уреди, реактиви и материали, ще доведе до обратния ефект. Полигонът е превенцията за армията. Изпитва всички партиди от боеприпаси, за които се съмняваме, че могат да бъдат опасни. Т.е. стопираме процеса, който може да доведе до сериозни инциденти. От друга страна, бизнесът не може без този полигон. Такива полигони са единици в Европа. Бизнесът непрекъснато изпитва там своите продукти. Натоварването е много голямо. Традиционно от полигона се интересуват представители от Африка.

-                     Имаше ли интерес към щанда на института по време на изложбата?

-                     На него демонстрирахме 32 отбранителни продукта, в чието разработване имаме участие или научно съдържание. Щандът беше посетен от 11 международни делегации. Интерес проявиха президентът, министърът на отбраната и други членове на кабинета.

-                     Част от военното образование ли е Институтът по отбрана?

-                     Абсолютно, на всички срещи и съвещания ние сме четвъртата структура на военното образование. Т.е. заедно с Военна академия, НВУ, ВВМУ. Академичният профил на института  се изразява в трима професори, 12 доцента и 7 доктори. Двете научни дирекции са в състав от 34 човека, като повече от половината са академичен състав с хабилитации или степени. В момента измерението на военно-образователната ни система е в две неща. Имаме 13 докторанта, които се обучават, отделно 6 са защитили. Най-хубавото е, че имаме една от най-високите акредитации на пет научни специалности. Едната е с 9,46 от 10 възможни, което е изключително високо. Най-ниската ми е 9,22. Амбицията ми е да разширим възможностите на института на 9 научни специалности. Трябва да пробием в сферата на оптиката. „Оптикс АД” – Панагюрище, например ни направи кабинет за обучение на докторанти. Сега очаквам това са стори „Самел 90 АД” до края на годината. Това е пътят, хората се отзовават. Разгърнахме и мощни международни контакти с 12 държави и 18 европейски университета.  Много е важно, че участваме в 10 европейски проекта, като един от тях ръководим. Много са нещата при нас. Амбициите ми няма да спрат до тук. Искам да разчупя средата, а институтът да демонстрира способности. Доволен съм от екипа си. Заместникът ми полковник доц. д-р Николай Стоянов е много подготвен. Същото се отнася и за директорите на дирекции.

-                     Разбирам, че тече и процес на подмладяване. Има ли потенциал за това? Има ли интерес от военнослужещи?

-                     Да, имаме двама асистента  на 24 и 25 години. За военнослужещите не стои добре въпросът. Докторанти имаме много. От тези 13 девет са военнослужещи. Истината е, че пада качеството на военното образование. А и условията са други. Как да дойде един качествен специалист от страната в София, след като няма какво да осигуриш на семейството му? Пак повтарям обаче, амбициите ни няма да спрат до тук.  Имам прекрасен екип, сигурен съм, че ще успеем!