Военните разходи, борбата с тероризма и инициативата „Четири по тридесет“ ще обсъждат в Брюксел

10.07.2018 г. Военните разходи, борбата с тероризма и инициативата „Четири по тридесет“ ще обсъждат в Брюксел

 Ние смятаме, каза на пресконференцията си генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че европейските съюзници и Канада ще добавят допълнително 266 милиарда щатски долара за отбраната до 2024 г.

Спирдон Спирдонов

Делегации на 29 страни членки на НАТО, 20 партньори и представители на Организацията на обединените нации, Европейския съюз, Световната банка и Парламентарната асамблея на НАТО ще участват в сряда и четвъртък в 29-а среща на върха на Алианса. България е представена от президента ген. Румен Радев, вицепремиерите Екатерина Захариева – министър на външните работи и Красимир Каракачанов – министър на отбраната и началника на отбраната генерал Андрей Боцев. Очаква се решенията да бъдат свързани с подобряване възпиращата мощ на НАТО, засилване борбата с тероризма и по-справедливо разпределение на финансовата тежест.

В сряда на дневен ред ще бъдат разходите за отбрана. През 2014 г. на срещат ав Уелс лидерите се разбраха да спрат намаляването на разходите да отбрана и достигане на 2 процента от БВП в период от 10 години, т.е. до 2024 г. Напредък по този въпрос вече има. Очакваме, каза на пресконференцията си преди срещата генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, 8 от съюзниците през тази година да разходват 2 процента от БВП за отбрана, докато през 2014 г. бяха само трима. Ние смятаме, каза още той, че европейските съюзници и Канада ще добавят допълнително 266 милиарда щатски долара за отбраната до 2024 г.

Във връзка с борбата с тероризма се очаква НАТО със свои преподаватели да запоне нова обучителна мисия в Ирак за повишаване професионализма на местните сили за сигурност.  Очаква се съюзниците да се споразумеят и за по-голяма подкрепа за ключови партньори в Близкия изток и Северна Африка, включително Тунис и Йордания.

Предвижда се да бъде приета инициативата за готовност „Четири по тридесет“. Става дума за ангажимент до 2020 г. НАТО да разполага с 30 механзирани батальона, 30 ескадрили и 30 бойни кораба, които са в готовност за действие в рамките на 30 или по-малко дни, заяви генералният секретар.

Предстоят разговори за промени в командната структура на НАТО. Например за командвания за Атлантическия океанн в Норфолк, Вирджиния, за военната мобилност в Европа в Улм, Германия и Център за киберзащита. Ще бъдат създадени и нови екипи за борба с хибридните заплахи.

Членовете на НАТО ще поканят Скопие да започне преговори за присъединяване и да стане 30-ия член под новото име  Република Северна Македония. Интерес представлява въпросът на Сръбската национална телевизия към генералния секретар. Става дума дали след поканата към Македония за членство в НАТО ще се промени отношението на Алианса към Сърбия. Отговорът е, че Сърбия е близък и високо ценен партньор на НАТО. Фактът, че очаквам съюзниците от НАТО да поканят Скопие да започне преговори за присъединяване, няма да промени отношенията ни със Сърбия, казва генералният секретар. И допълва: „НАТО напълно зачита решението на Сърбия да не търси членство в Алианса. Но много се радваме, че Сърбия продължава да работи с НАТО като партньор и сме благодарни за това сътрудничество.“

Очаква се лидерите да се договорят да увеличат финансирането за афганистанските сили за сигурност след 2020 г. и да изразят подкрепата си за мирната инициатива и усилията за реформи на президента Ашраф Гани. Нашето присъствие в Афганистан е от жизненоважно значение, за да гарантираме, че страната няма да се превърне в сигурно убежище за международния тероризъм, заяви генералният секретар.