Има подводни камъни по пътя на превъоръжаването на армията

31.07.2018 г. Има подводни камъни по пътя на превъоръжаването на армията

 Трите проекта, приети от парламента, са важни, но не решават големите проблеми на Въоръжените сили, смята ген. Кольо Милев, депутатът от "БСП за България" и член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Всички планове за модернизация нямат значение, ако продължава да расте недостигът от военнослужещи, смята той.

Спирдон Спирдонов

-          "БСП за България" и вие лично гласувахте за трите проекта за модернизация на БА, които предвиждат превъоръжаване с бойни машини на пехотата, многоцелеви изтребители за ВВС и многофункционални патрулни кораби за ВМС. По време на обсъждането в комисията по отбрана и в пленарната зала обаче изразихте определени резерви. Какво имате предвид?
- Факт е, че армията ни отдавна се нуждае от превъоръжаване. Това едва ли някой може да го отрече. Само депутатите от "Воля" изразиха друго мнение. Трите проекта са важни, но не решават проблемите. Който не е запознат със състоянието на армията, само той може да твърди, че с 2-3 млрд. лв. Въоръжените сили могат да бъдат изправени на крака.
- Депутатите би трябвало да са запознати добре със състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Нали правителството внесе доклад на тази тема и го обсъждахте?
- Така е. Има доклад и той бе приет с гласовете на управляващите. Това обаче бе закъснял документ. Приемането му в средата на годината едва ли ще даде възможност да се вземат бързи и конкретни мерки за преодоляване на слабостите. Подобна практика обаче не е прецедент. Предишният доклад беше гласуван през септември. Аз и моите колеги сме категорични, че много от истините за състоянието на БА са премълчани, макар за управляващите това да е най-критичният доклад, внасян в парламента.
- Все пак приемането на трите проекта за инвестиционни разходи е факт. Вече се предприемат следващите стъпки от МО. Няколко пъти споменавате за подводни камъни в тяхната реализация. Какво имате предвид? Нека да започнем от осигуряването на батальонните бойни групи с бронирани машини.
- Трябва да признаем, че трите ни батальонни бойни групи не са пълнокръвни. На практика те са частично усилени механизирани батальони. Не разполагат с пълен комплект средства за бойно, специално и логистично осигуряване. Нямат и средства за ПВО, както и достатъчна огнева поддръжка и логистика. Поради тези и други причини не биха могли да се използват пълноценно.
- Къде виждате подводни камъни при самолетите?
- Новите бойни самолети, които предстои да закупим, ще решават само задачите по "Еър полисинг". Те няма да са в състояние да покрият целия спектър от отговорности на бойната ни авиация. Има реална опасност, поради малкия им брой, да останат бързо без ресурс. Известна е обстановката около нас. Ние сме на източната граница на НАТО, и то на морската, където много често патрулират различни самолети. Рискът е от бързо изчерпване на ресурсите на нашите самолети, което може да постави под съмнение и изпълнението на задачите по "Еър полисинг".
- Какъв е изходът?
- Подобна прогноза би трябвало много добре да се анализира. Може би трябва да купуваме в близко бъдеще леки и евтини самолети, а многоцелевите да се използват само в краен случай. Защо МО и Щабът на отбраната да не стигнат до този извод?
- А за корабите?
- Приехме инвестиционен разход за два многоцелеви патрулни кораба за нуждите на ВМС. Възможно е в близко бъдеще да достигнем до извода, че са недостатъчни. Впрочем, и в проекта бе записано, че са необходими поне четири. По същество ще разполагаме с един кораб, докато другият е на доков ремонт.
- Не може да отречете стремежа за включване на българската отбранителна индустрия в реализирането на проектите.
- Да, има такъв момент и в трите проекта, поне в част от дейностите по сглобяването, поддръжката и производството на боеприпаси и други дейности. Всички тези предположения и изисквания крият определен риск. В проектите няма оценка на риска при положение, че не сме в състояние да участваме или не ни бъде разрешено по различни причини. При такива скъпи проекти с такива условия, които поставяме, оценка на риска е задължителна. Няма и алтернативни решения за изразходването на средствата, ако проектите не се осъществят по някаква причина.
- Едно от предимствата на проектите е, че изплащането е разсрочено и няма да наруши финансовия баланс на други сфери.
- В прекалено дългия срок за придобиване на техниката се крие друг риск. Тук могат да се изброят доста подводни камъни. На власт е възможно да дойдат партии или коалиции, които са против проектите. За десетина години ще има смени и на екипажите на машините, което ще се отрази на подготовката им и на срока за привеждане в готовност за използване. Оскъпяването на проекта във времето би могло да го доведе до невъзможност за изпълнение. Първите серии машини ще бъдат в извънгаранционно обслужване и дори ще се окажат морално остарели в края на реализиране на проекта. В развитите страни обновяването на подобни системи се извършва на 7-10 години. 
- Това поставя въпроса за поддържането на наличната техника. На последната среща на върха на НАТО бе взето решение за освобождаване от руско въоръжение.
- Прави впечатление, че еуфорията от гласуването на проектите крие проблема с наличната техника. При този дълъг срок на придобиване е ясно, че ще се разчита на това, което имаме в момента. За съжаление, не се предлага дългосрочна програма, поне за 10 години напред, за да се реши този проблем. Самото придобиване на нова техника не носи способности, докато тази техника не бъде усвоена от екипажите. На запад дават срок на екипажите 1-2 години за усвояване и тогава ги включват в бойния строй.
- Каква е конкретната ви информация?
- Сухопътните войски разполагат с достатъчно техника, която може да бъде приведена в готовност, но нямат необходимите средства. Международното оръжейно изложение "Хемус 2018" показа, че българският бизнес е в състояние да помогне, но проблемът изглежда не е на дневен ред в МО. С тези танкове, бойни машини, артилерийски системи, противотанкови и зенитни средства, инженерна, химическа и логистична техника поне 30 държави в света успяват да поддържат на ниво своите сухопътни сили. Изключихме възможността да развием целия комплект свързочни средства, които нашата промишленост предложи през 2000 г., и сега разчитаме на внос на снети от въоръжение. Бойната разузнавателна машина "Сова" се нуждае от смяна на разузнавателното оборудване, но няма идея за това.
- Като сухопътен офицер как гледате на този въпрос във ВВС и ВМС?
- Нито един вид въоръжена сила не може да се развива сам за себе си. Проблемите в единия се отразяват на изпълнението на задачите от другите. Във ВВС например не е извършвана профилактика  на зенитно-ракетните комплекси и не е продължаван ресурсът от лицензирани изпълнители. Проблемен е въпросът и с комуникационните, информационните и навигационните системи. Няма програма за опознаване на въздушното пространство и получаване на информация отвън, респективно от Турция, която може да бъде изкривена. Проблемен е и въпросът с вертолетите - френски и руски, които не само са в неизправност, но и гълтат много средства за поддръжка. Дълго време вися във въздуха договорът за логистична поддръжка на военнотранспортните самолети "Спартан".
Във ВМС проблемите не са по-малки. Изтича ресурсът на всички кораби. Могат да останат или без двигатели, или без системи, или без екипажи. Ние сме единственият член на НАТО, който осигурява средства за противоминна защита и поставяне на минни заграждения. До построяването на патрулните кораби ще се окажем без средства за охрана на важни морски транспортни коридори и за спасяване в открито море. Проблем е вече участието ни в съюзнически инициативи на море. Модернизацията на белгийските фрегати все още не е излязла от чекмеджетата.
- Какво предлагате?
- Решението е приемане на програма за възстановяване по видове въоръжени сили за 50-70 млн. лв. годишно. Средствата не би трябвало да отиват за МиГ-29, чийто ремонт следва да върви заедно с основния проект, а да се съсредоточат  върху останалата техника.
Всички планове за модернизация обаче нямат значение, ако продължава да расте недостигът от военнослужещи. Тук нормативните усилия са обречени. Би могло например да се приеме нов план за развитие на Въоръжените сили, който под формата на структурни промени да потули този дефицит. Ясно е, че усилията на парче не дават резултат. Би могло да се използва опитът на САЩ след войните. Независима работна група от икономисти, финансисти, социолози, военни експерти от строя и резерва, както и други специалисти, да разработи и да предложи на правителството решения на проблема за заплащането, компенсациите по време на служба и след това стимулирането, статута в обществото и т.н. У нас в момента този въпрос не могат да решат нито МО, нито правителството, което очевидно не желае, нито парламентът, който няма такива експерти и възможности.

***

 

Кольо Милев е роден на 26 юли 1953 г. във варненското с. Рудник. Завършил е ВНВУ "Васил Левски" във Велико Търново, а след това и ВА в София. Бил е командир на Инженерно-сапьорния полк в с. Сотиря. През 2001 г. завършва Генералщабния факултет на ВА. През 2006 и 2007 г. е главен координатор на поделенията от БА, участващи в борбата с наводненията по р. Дунав. Последователно е командир на 55-а Инженерно-сапьорна бригада и на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Кмет на Сливен (2011-2015 г.). Депутат от "БСП за България" в 44-то НС, член на парламентарната комисия по отбрана и на групите за приятелство с Русия и САЩ. Член е на СОСЗР.(Интервюто е публикувано в днешния брой на в. „Дума”)