Да уважаваме всички, които са служили на България

01.08.2018 г. Да уважаваме всички, които са служили на България

 Нека в нормативната уредба да влезе понятието „Военнослужещи от запаса и резерва с най-малко 10 години стаж във Въоръжените сили”, за да получат права, които те са заслужили.

Otbrana.com

Воден от разбирането, че хората, посветили своя живот в служба на Отечествотоq заслужават не само уважение, но и значително по-висок социален статус в нашето общество, председателят на на УС на РСОСЗР гр.Русе майор от резерва инж. Димитър Вълков изпрати до редакцията писмо, в което предлага и настоява да се направят промени в законите и други актове, които се отнасят до офицерите и сержантите от запаса и резерва. Според него е  наложително да бъде въведена следната категория: „Военнослужещи от запаса и резерва с най-малко 10 години стаж във Въоръжените сили”. И тези хора да получат съответните права, а не само пенсионираните военнослужещи.

В цялата нормативна уредба на Министерството на отбраната, касаеща офицерите и сержантите от запаса фигурира терминът "Пенсионирани военнослужещи", посочва майор Вълков. И продължава: „Този термин е унаследен от времето преди 1989 г., когато на всеки кадрови военнослужещ беше „гарантирано” правото, след навършването на определена възраст и стаж да се пенсионира.  След 1989 г. в резултат на нескончаемите реформи в БА, същата беше тотално редуцирана, а голяма част от кадровите офицери и сержанти бяха съкратени или принудени да напуснат не по собствено желание. Съгласно действащото към него момент законодателство (Закона за всеобщата военна служба ДВ изв. бр. 13/1958, последно изм.и доп. ДВ бр.62/1993; и Закона за отбраната и въоръжените сили  ДВ изв. бр. 112/1995, последно изм. ДВ бр.102/2008)  службата в редовете на Въоръжените сили се изпълняваше на основание Договор за кадрова военна служба със срок най-малко 10 години от завършващите средните и висши военни училища (чл. 120, ал.2 от ЗОВС), с изтичането на който се считаше, че са изпълнени задълженията към МО, МВР и други ведомства! Поемайки ангажиментите си в чл.117, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили(ДВ изв. бр. 112/1995, последно изм. ДВ бр.102/2008) държавата „гарантира” заемането на кадрови военни длъжности при ясни и точни критерии, но в последствие самата тя не изпълнява, позовайки се на законодателни промени, промяна във военно-политическата и икономическа ситуация в страната, въпреки че горецитираният член гласи: „Държавата гарантира на кадровите военнослужещи заемането на кадрови военни длъжности и съответстващото им кадрово развитие съгласно сключения договор, професионална квалификация и резултатите от служебната дейност при зачитане интересите на военната служба и на военнослужещите.”

От правна гледна точка всеки военнослужещ, който е прослужил 10 години е изпълнил своите ангажименти по договора, но независимо от неговото желание да продължи да изпълнява кадрова военна служба, държавата го е ограничила в правото му на избор.   Ограниченията в законодателството на тази категория военнослужещи към момента на тяхното освобождаване не им е осигурявало дори правото да протестират или да обжалват този акт на държавата, въпреки че те са решили да се развиват професионално в областта на отбраната и сигурността. Еднократните обезщетения, които са получили към момента на освобождаването им от кадрова военна служба не могат да компенсират пропуснатите ползи и проваленото им бъдеще и кариера.

Темата за социалната адаптация на освободените от кадрова военна служба военнослужещи беше регламентирана едва през 2009 г. с приемането на НАРЕДБА № Н-15 от 13 юли 2009 г. за адаптация при освобождаване от военна служба, по-късно отменена с въвеждането на нова НАРЕДБА № Н-29 от 12.11.2010 г. Въпреки регламентирането на тази дейност от Министерството на отбраната, очевидно тя не постигна желаните резултати за осигуряване на успешен преход в цивилната сфера на освободените военнослужещи. Още повече, че от такава възможност не можаха да се възползват всички онези, освободени от кадрова военна служба преди 2009 г., а това беше най-многобройния контингент офицери и сержанти. Едновременно с това съгласно настоящото законодателство съществува явна неравнопоставеност между тези две категории (пенсионирани и непенсионирани военнослужещи), тъй като липсва съизмеримост за приноса им към държавата при служба в редовете на Въоръжените сили. Какъв е критерият за това: дали тези които са служили до пенсиониране или всички онези, които са изслужили 10, 15, 17, 19 години и т.н., но поради обективна невъзможност създадена от държавата, не са могли да упражнят това си право.”

На основание на изложеното майор Вълков смята, че е необходимо да се излезе от стереотипа да се говори и мисли за социалната политика на Министерството на отбраната единствено от гледна точка на въпросите, касаещи проблемите на пенсионираните военнослужещи, ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите, игнорирайки  категорията на кадровите военнослужещи изслужили най-малко 10 години във Въоръжените сили на Република България. „Следва да се вземе предвид и фактът, че към настоящия момент тази категория кадрови военнослужещи съставлява основния команден състав на мобилизационния резерв, съгласно Закона за резерва на Въоръжените сили, с който държавата им вменява отговорности без да им даде нужното признание за тяхната компетентност и прослужено време. Елиминирайки ги, като категория военнослужещи в действащото законодателство,  държавата на практика отказва да им осигури минимален социален пакет и достойно съществуване, въпреки че в определени случаи тя ще поиска от тях да бъде защитавана и отбранявана. След като в нормативната уредба на Министерството на вътрешните работи съществува регламент за категорията служители с най-малко 10 години стаж в системата на министерството, то би следвало правилата за целия сектор сигурност и отбрана да бъдат уеднаквени и да има равнопоставеност ( справка чл.233, ал.1 от Закона за МВР, чл.215, ал.1, т.3 и 4, и чл.273, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за МВР).”

В редица страни-членки на НАТО и членки на Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва на страните-членки на НАТО-CIOR, в които член е и Република България, посочва в писмото си майор Вълков, е въведена категорията „Ветеран от въоръжените сили”, отнасяща се за кадровите военнослужещи, служили в редовете на Въоръжените сили и/или участвали в мироопазващи мисии в чужбина. Това от своя страна показва, че съществуващата практика по примера на тези страни може да бъде въведена и в нашето законодателство. Ето защо, продължава той, е наложително да се извърши преглед на законодателството и поднормативните актове в сферата на отбраната и сигурността и навсякъде да бъде въведена следната категория: „Военнослужещи от запаса и резерва с най-малко 10 години стаж във Въоръжените сили”. От правна гледна точка, се отбелязва в писмото,  не съществува проблем, тъй като вече в отменен нормативен акт (отм. Наредба № Н-16 от 2009 г. за социалните дейности на Министерството на отбраната) такава категория е била регламентирана в чл. 4, т.3 от същата наредба, който гласи: „чл.4 Почивната база, управлявана от Агенцията, се ползва от:

т.3. военнослужещи от резерва и цивилни служители с най-малко 7 години трудов/служебен стаж в структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 ЗОВСРБ”. Удостоверяването на този статут следва да се регламентира с Инструкция на Министъра на отбраната. На базата на тази инструкция трябва да се въведе постоянно действащо Удостоверение или служебна карта за статута на двете категории военнослужещи от запаса и резерва: пенсионирани военнослужещи и военнослужещи от запаса и резерва с най-малко 10 години стаж във Въоръжените сили, като за целта се отменят изискванията за издаване на служебна бележка от структурите на ЦВО при ползването на базите за почивка, рехабилитация и лечение на МО.

Майор Вълков прави конкретни предложения за промени на текстове на ЗОВС, правилника за прилагане на закона, наредбата на МО за материално подпомагане, наредбата за организацията и дейността на военните
клубове и представителните обекти на министерството на отбраната,  наредбата заа военно-почивното дело, наредбата заа определяне на реда за ползване и заплащане на медицинските дейности в болниците за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в структурата на военномедицинската академия и в други документи.