Отбраната не е даденост и за нея се работи всеки ден

03.08.2018 г. Отбраната не е даденост и за нея се работи всеки ден

 Тя изисква не само средства, но и време, а това се постига чрез хората, казва в интервю за в. „Българска армия” председателят на Комисията по отбрана в парламента ген. Константин Попов.

Росица Цонева

– Генерал Попов, как народните представители от Комисията по отбрана подкрепиха Българската армия?
– Трябва дебело да се подчертае, че Комисията по отбрана беше изключително ангажирана с решаването на натрупалите се проблеми пред Министерството на отбраната. Имаше прекрасен диалог. Разбира се – и сериозни несъгласия, но когато ставаше дума за въпросите за отбраната, намирахме добрия тон и търсихме общите решения. И най-добрият пример за това е подкрепата от страна на опозицията на проектите за модернизация на Въоръжените сили в пленарна зала. А проектът за модернизация на Сухопътни войски беше подкрепен дори и в Комисията. Това дава верния поглед на българското общество към решаването на проблемите на отбраната и на ВС. Имам предвид, че депутатите представляват различни политически сили и такъв консенсус означава много, защото се изисква дълъг времеви политически хоризонт за осъществяване на модернизацията. И гарантира, че тези  политики няма да се сменят. Според мен това е голям общ успех. И трябва да отдадем заслуженото на Министерството на отбраната за това, че се бяха подготвили достатъчно убедително, така че – уважение към всички, работили по трите проекта, за да могат да ги представят така добре.

– Как решенията от срещата на върха на НАТО ще се отразят в развитието на Българската армия?
– Очевидно е, че има различни мнения. И те обикновено се появяват, когато има по-сериозни изисквания към отбраната. И се търсят различни пътища. Второ, силен момент беше това обединение около важността на отбраната за всички страни – членки на Алианса. И никакви съмнения, че в отбраната трябва да се инвестира. Третият важен момент беше посланието, излъчено „между редовете”: че отбраната не е задача само на структура като Министерството на отбраната. Това е държавна и коалиционна политика. Защото да инвестираш в сектор отбрана, съвсем не означава единствено и само да увеличиш бюджета на МО. Много други структури имат отговорност, държавата има отговорност към отбраната. И не само като самозащита, но и като начин на поведение и отношение към сигурността. Добре е да си вземем поуките и от миналото. Според мен по-важното е на базата на тези поуки да можем да построим бъдещето на сектор отбрана. През годините имаше много зигзази, много проблеми, както и субективни и обективни фактори за тяхното появяване. Не само ние съкращавахме армията и не само у нас имаше икономическа криза. Но, ако само спорим, кой е по-големият грешник, ще изпуснем важното: кой днес трябва да строи Българската армия и как. И смятам, че през последните 2–3 г. като общество преминахме нашия Рубикон и осъзнахме, че в отбраната трябва да се инвестира. Да, в нея не всичко става веднага, иска се време. Дълбоко се заблуждава, който мисли, че от утре можем „да отрежем с нож” и да кажем, че имаме стабилна армия. Отбраната не е даденост и за нея се работи всеки ден. Тя изисква не само средства, но и време. А това се постига чрез хората. Когато гласувахме бюджета м.г. имахме предвид, че най-важното в отбраната наистина са хората. И няма значение каква техника ще закупиш, ако служещите в сектора са неглижирани, недоволни или си тръгват оскърбени… Отговорността ни в политическите дебати по проблемите на отбраната станаха по-принципни, защото тези дебати могат да ударят по бойния дух на военнослужещите. Стара истина е, че една армия, с каквото и да е въоръжена, без боен дух губи битката. И вече не трябва да говорим просто за мотивация, защото какво означава това – да ходиш в поделението на работа?… А за боен дух, защото това е Българската армия, която защитава българския народ и държавата и тя трябва да е армия победител. Ние трябва да градим победители. А решаването досега на проблемите на армията на парче може би ни доведе до някои грешни решения. Затова се радвам, дано не се лъжа, че сега има някакво положително начало и позитивна енергия в отношението към проблемите на отбраната.

– Макар сега да започва трудното…
– Да, и го казах и в Комисията по отбрана. Институциите извършихме огромна работа и парламентът гласува трите модернизационни проекта. Но от тук нататък всички ще гледаме към Министерството на отбраната, към тяхната военна експертиза и политическите им решения. А парламентът ще бъде в ролята си на контролиращ от името на народа орган по осъществяването на проектите, като вниманието ще се фокусира върху реалната работа в МО.

А как ще увеличим отбранителния бюджет на заветните 2% от БВП, има ли Сектор отбрана капацитет „да ги усвои”?
– Важно е, дали армията има капацитет да поеме и усвои тези средства. Но същината на въпроса е не да ги усвои и похарчи, а да ги превърне в способности. Смятам, че в армията има добри експерти, но трябва малко по-голяма решителност. И затова и МО в лицето на политическото и на военното си ръководство трябва да бъде окуражено да работи. Те имат подкрепата ни, но им трябва и подкрепата на обществото. Трябва да оценим тяхната дейност и да им дадем доверие в аванс. И да им кажем, че имат нашето доверие, а те да работят и да взимат смели решения. Защото правителството и лично премиерът Борисов взеха смелото решение да има ръст на разходите за отбрана. И с него се дава шанс да се случи това, за което от доста време мечтаем – модернизацията. Имаме увереността, че армията и ВС са приоритет. Сега в МО могат да стъпят на сериозни анализи и да изградят връзката бюджет–способности, като постигнат най-ефективното решение. За което обаче е необходима реална оценка на обстановката в национален и в геополитически план. Трябва да се предвидят предизвикателствата към сигурността след 10 г. и възможните конфликти тогава. За да имаме армия, която не само да може да отреагира, но и да побеждава при тези предизвикателства. Днес имаме изключително силно задвижване със сериозен консeнсус на процеса на модернизацията на армията и идеята за интеграция – и на системите за сигурност в България, и на системите за сигурност като колективна отбрана. Напомням, че има решение на Министерския съвет, което казва, че трябва да се извърши стратегически преглед на системите за сигурност и отбрана. Тези изглеждащи бюрократски написани два реда ще изискват много работа, ангажираност и промяна във философията на отбраната на страната. Досега винаги се правеше преглед на Въоръжените сили и останалите ангажирани в сигурността живееха щастливо в неведение и убеденост, че това не е тяхна работа. 

– И в анонимност…
– Защото така им беше удобно. С това решение на правителството вече не е така. Защото и по Конституция отбраната на страната е задължение на всеки, а не задача единствено само на хората в униформа.

– Необходимо ли е да се актуализират след срещата на върха на Алианса Програмата за развитие на отбранителните способности и Планът за развитие на ВС 2020?
– Извършен е анализ и има промени, приети от МС, в Плана за развитие на ВС, има и стъпки за решаване на някои проблеми в краткосрочен план. Но е важно да се направи стратегическият преглед и то да се направи с ентусиазъм – извинявайте за непрофесионалния израз. Този преглед не бива да е формален и да замазва проблемите, той трябва да поставя изисквания. Изисквания на нивото на динамичните процеси, които се развиват в сферата на сигурността – в регионален и в световен план. Ние доскоро не си представяхме например, че ще имаме договор с Македония, че ще поставим на масата темата за Западните Балкани, а днес имаме сериозен позитивен потенциал. Преди време уважаваният от мен мнистър на отбраната Ангел Найденов направи всичко възможно да има стратегически преглед в сектор сигурност и отбрана. Но тогава управляващите го редуцираха до преглед само в отбраната, но дори и това не се случи. Дали времето, дали реално желанието не им стигна… Затова говорим днес и за необходимата доза ентусиазъм за провеждане на такъв стратегически преглед, което означава да имаш и правилното и сериозно разбиране на темите държава, държавност, отбрана.

– Ефективен ли е моделът за кадровото развитие на военнослужещите и как се преодолява недокомплектът в личния състав, за да се съхранят способностите?
 – Моделите можем да ги сменяме, да търсим най-различни решения. И бяха направени сериозни стъпки. Когато например бях началник на отбраната, ген. Боцев предложи за известно време да отпадне предишният модел, свързан с регистрите. За да имат командирите повече свобода и да могат да реагират по-адекватно. В този модел лично смятам, че има прекалено големи ограничения, трябва да има много по-голяма гъвкавост. Сега командирите имат по-голяма отговорност в комплектоването на личния състав, но моделът като цяло трябва да дава по-голяма свобода и да се премахне бюрокрацията. Затова поставих въпроса в Комисията по отбрана. Една процедура за назначаване на войници тече от 5 до 6 месеца, има и много ограничения, ако си бил в един вид ВС, да заемеш позиция в друг. А в много държави със сериозни способности имат точно обратното изискване – да си преминал през видовете ВС, за да получиш по-широката картина и това да ти осигури и по-голямото развитие. А ние сме се ограничили и не сме достатъчно гъвкави. И това също е една от темите за по-голяма интеграция вътре в МО, във ВС, за възможностите за по-бързата реакция, за сработването. Искам обаче да засегна една тема, която досега не съм поставял в Комисията по отбрана – по мое настояване през 2016 г. в ЗОВС влезе една точка за създаване на Етичен кодекс. И когато говорим за бойния дух на Българската армия, за кадрово развитие и за личен състав, една такава тема е важна. И се надявам МО да я развие и завърши скоро. Това засяга и начина, по който се отнасяш към службата си, към подчинените и към началниците си, към основните ценности, които армията ни защитава. И докато Уставът засяга правилата, това е нещо, което изгражда и има отношение към духа в армията. В делата и думите на полковник Борис Дрангов ги има основните постулати за Етичния кодекс, от който ние сега се нуждаем. 

– Какво липсва, за да можем да участваме по-активно в проекти в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество?
– От ръководството на Министерството нееднократно докладваха по тази тема. Имаше и конференция, на която участваха г-н Бойко Борисов и г-жа Нинова и там отново се търсеха възможности как да се впишем в общата европейска отбрана. Проведохме и интерпарламентарна конференция с над 200 човека у нас. Тя беше едно от парламентарните измерения по време на председателството ни с много сериозен резултат, какъвто много държави председатели преди нас не постигнаха. По време на председателствата в Естония например страните не се съгласиха да подпишат съвместен Протокол. У нас също никой не очакваше да се подпише такъв документ. Но с председателя на външната ни парламентарна комисия Джема Грозданова работихме няколко месеца по „стиковане” на позициите на страните и предложихме т.нар. Стейтмънт на Тройката. Това е документ на трите председателстващи държави: Естония, България и Австрия, който беше одобрен и приет от всичките 28 държави. Това беше наш, български успех. Но по отношение на европейската отбрана не бива да се отива в крайности и да се казва: или европейска отбрана, или НАТО. Това не е конструктивно.

А каква е съдбата на малките модернизационни проекти с не по-малко значение за армията ни от трите големи и как се финансират?
– Съвсем нормално е общественият интерес да е привлечен от големите инвестиционни проекти. И да не се говори за т.нар. „малки”. А те по-важност са изключително сериозни, независимо дали има, или не обществено внимание върху тях. И именно това може да подведе и ръководството на МО, и на Щаба по отбраната да ги неглижират. Надявам се, че и Щабът, и ръководството на МО ще им обърнат необходимото внимание.

– Смятате ли за необходима една законодателна инициатива за стимулиране на кадровото развитие на военните медици след години на девоенизиране на военната ни медицина?
– Смятам, категорично да.

Чувате ли достатъчно военната експертиза?
– Това, което направихме като промяна в ЗОВС, на която и аз бях вносител, е само с положителен знак като резултат: добилите висше военно офицерско звание да бъдат представяни и изслушвани в Комисията по отбрана. И опозицията оцени възможностите, които дават тези представяния. Това е едно желание на Комисията да има диалог с висшия офицерски състав, но едновременно с това и да се ходи и във формированията. Ние правим своите изнесени заседания, последното от които във Велико Търново. А съм сигурен, че и всеки член на Комисията има и лични впечатления от срещи с военнослужещи. Затова смятам, гласът на военните се чува при нас.

– Как работите с Министерството на отбраната, каква е оценката Ви?
– Пет плюс!