Политиците трябва да станат държавници, преди да се захващат с политиката

11.08.2018 г. Политиците трябва да станат държавници, преди да се захващат с политиката

 Otbrana.com

НАТО няма алтернатива в момента и ще бъдат положени усилия пакта да бъде съхранен. 2% от БВП продукт е достижима норма за разходи за въоръжение. Това заяви в интервю за Дир.бг на рождения си ден (б.р. -- вчера)ген. Никола Колев, който е заемал поста началник на Генералния щаб на Българската армия, началник на кабинета на президента Първанов 2007 - 2012 г. и посланик на страната ни в Холандия в периода 2012 г. - 2016 г. Ген. Колев направи прогноза за изострянето на напрежението САЩ-Иран, коментира отношенията САЩ - Русия, сигурността в Европа и Черно море и други злободневни теми.

- Ген. Колев специалисти и експерти в областта на геополитиката и сигурността обикновено са по-премерени в коментарите си и прогнозите. Как виждате НАТО и бъдещето му при възникналите спорове САЩ - Европа?

- Наистина това става един сериозен проблем на пръв поглед. Но в крайна сметка трябва да вникнем по-дълбоко, тъй като НАТО е един военно-политически съюз, който е създаден с цел да гарантира преди всичко сигурността на държавите-членки на Алианса. Да си припомним той за какво е създаден. След Втората световна война Алиансът е създаден да гарантира сигурността на държавите от Западната част на евроатлантическото пространство от евентуалното разширяване на влиянието на Съветския съюз и така наречения комунистически блок. Тази заплаха вече я няма, но предизвикателствата пред сигурността и на САЩ, и на страните от Западна Европа остават. Така че НАТО е потребно. НАТО обаче, откакто Студената война приключи, се намира в един непрекъснат процес на реформиране, който в крайна сметка не дава очакваните резултати. Почти всички страни намалиха значително разходите си за отбрана, въоръжените си сили, средствата за иновации и изследвания в областта на отбраната, имам предвид технологичните преди всичко, което в момента дава отражение на военния потенциал и военната мощ на НАТО като цяло. Единствено САЩ увеличават своите разходи, финансират технологичните изследвания, развиват въоръжените си сили, което от своя страна увеличава пропастта между технологичното ниво на въоръжените сили на САЩ и другите съюзници. Това предизвиква загриженост в американската страна, в президента Тръмп и сегашната администрация. И те затова поставиха въпроса на последната Среща на върха на НАТО за увеличаване разходите за отбрана като процент от вътрешния брутен продукт. В крайна сметка аз смятам, че тези спорове рано или късно ще бъдат изгладени, защото интересът е един и същ. Противоречията започнаха в областта на големите разлики в разходите за отбрана между САЩ и другите страни членки на НАТО, разшириха се в икономическата област, но мисля, че там ще се намери пресечната точка, която да удовлетвори потребностите и интересите на двете спорещи страни. Но НАТО така или иначе няма алтернатива в момента и ще бъдат положени усилия пактът да бъде съхранен, да бъде адаптиран към новите условия и предизвикателства. Правят се такива усилия, няма консенсус по този въпрос, но рано или късно ще бъде достигнат, тъй като все пак НАТО е потребно. За съжаление предизвикателствата пред сигурността с края на Студената война не намаляха, а се увеличават и в близко време едва ли ще изчезне заплахата.

- Вие сам споменахте, че президентът на САЩ Доналд Тръмп поиска рязко вдигане на разходите за отбрана - съюзниците на НАТО да харчат поне 2% от БВП за въоръжение с перспектива да се достигне до 4%. Дори Германия каза, че това е непосилно, възможно ли е за България?

- Този въпрос политиците го коментират, но като че ли малко слушат все пак експертите, тъй като едно е нивото на амбиции да харчиш много за отбрана, съвсем друго е дали можеш да си го позволиш. Има редица изследвания. Много страни работят по тези въпроси, които определят максималното напрежение на разходи за отбрана като част от вътрешния брутен продукт на всяка една държава, освен това какъв процент от населението на една страна може да бъде ангажирано пряко с отбраната или косвено с другите служби, които работят за сигурността. Военните разходи не могат да растат безкрайно, тъй като те ще доведат до катастрофа и до фалит на която и да е държава. Даже по време на война разходите за отбрана не са били 100% от брутния продукт, нито 100% от населението е било ангажирано в отбраната или във войната. Има такива средни статистически норми, които са на базата на научни анализи, прогнози и исторически опит, покупателна способност, валутата на отделната страна, т.е. това, което се заделя, е от значение не само като процент от брутния вътрешен продукт. Нормалното напрежение за разход от вътрешния брутен продукт е между 1,5% - 2,5% от него, което може да бъде понесено нормално от всяка една страна. САЩ, понеже са военен лидер в НАТО и около 90% от потенциала от НАТО са на Америка, то страната прави големи разходи за отбрана. Една значителна част от разходите за отбрана, може би около 10%, отиват за новите изследвания и развитие на оръжия и технологии. Така, че 2% е достижима норма и тя би позволила нормално да функционират въоръжените сили. Особено ако държавата има потенциал да задоволява със собствено производство потребностите на армията. Изразходваните средства практически се вливат обратно в националната икономика. Ако обаче военните материали се купуват от друга държава, тогава те са загубени за националната икономика, ако не се намерят компенсаторни икономически механизми. Но 4% са прекалено големи за държави като нашата, пък и за други. За Германия също това е голям разход. Числеността на армията също е важна. В мирно време около половин процент от населението на страната е нормално да бъде ангажирано пряко във въоръжените сили. Но все пак това е въпрос и на решение на всяка страна, в зависимост от конкретната среда за сигурност, в която се намира, има ли непосредствени или преки заплахи, за които да се готви, така че всяка държава си има конкретни решения. Но това са едни средни норми към които военните стратези на НАТО препоръчват на политиците. Т.е. бяха взети такива решения, към които да се стремим.

- Брекзит ще повлияе ли на военното сътрудничество в Европа?

- Косвено - да. Защото основата на военното сътрудничество е военната индустрия, а когато се променят условията на икономическото сътрудничество, това ще повлияе и на военния бизнес. Другото, което трябва да се каже за НАТО, е на фона на развиващата се идея за повече Европа в отбраната на страните от ЕС. Това е добро политическо пожелание. Но е трудно осъществимо, затова защото, за да започне да се създава някаква обща система за отбрана в ЕС, трябва да се тръгне от икономиката. Преди всичко страните от ЕС да се договорят и не да се произвеждат два или три танка, два или три типа самолета, неизвестно колко артилерийски системи, да не говоря за лекото въоръжение, което е безброй, а да се унифицира, да се направи кооперация и разделение и специализация, за да се създаде обща икономическа база от гледна точка на хардуера на въоръжените сили, логистиката, системата за осигуряване. Второ, трябва да се създаде единна система на инфраструктурата. Сега НАТО има такава единна система на инфраструктура по отношение на логистиката, по отношение на командване, на управление. Да се направи общоевропейска армия означава да се правят паралелни на натовските структури и да се харчат отново огромни средства? Там има много неясни и нерешени въпроси, които не трябва да противопоставят НАТО и ЕС.

Нека да си спомним идеята за създаване на ЕС, той най-напред не се е наричал така, когато се развива идеята. Идеята е била да се сложи край на тази практика световните войни да започват от Европа и то основно между Франция и Германия заради огромните ресурси на въглища и желязна руда в приграничните им райони. ЕС в основната си идея е проект на сигурността, който обаче постепенно, както гласят законите на Паркинсон, с развитието на огромната бюрокрация и администрация на ЕС, която се саморазвива и си поставя едни крайни цели - ЕС да функционира като Европейски съединени щати. И същата тази администрация се опитва да убеди европейските политически лидери да подкрепят тази идея, което е абсурдно. Защото всяка европейска държава си има собствената си култура, различни езици, нива на икономическо развитие. Паралелът със САЩ не е удачен, тъй като Щатите са създадени на празно място. И може би е крайно време големите политици, ако има все още такива в Европа, да се върнат към първоначалната идея - един проект за сигурността, който да създаде някаква минимална обща база за икономически взаимоотношения - търговия, свързаност на транспортните системи и без прекалени амбиции, които не са осъществими на практика. Така че НАТО и европейската отбрана, за мен е въпрос, който подлежи на много изследвания и дискусии. Трябва да се търси оптималното, икономически изгодното, целесъобразното и ефективното, за да се гарантира сигурността.

- По време на Европредседателството България положи големи усилия за сигурността на Балканите. Как ще повлияе това?

- Мога да кажа, че са похвални усилията на нашите политици по време на Европредседателството да се обърне и фокусира вниманието на ЕС върху проблемите на Балканите. Но според мен, Балканите са аналогът на Близкоизточния проблем. Даже Балканският проблем е по-стар от Близкоизточния, ако се върнем към историята. Близкоизточният проблем започва в началото на 20-и век, а пък Балканският проблем започва в края на 19-и век и още не е намерил решение и дори се задълбочава икономически и политически, вървят нови разделителни линии. Само преди няколко дни ескалира напрежението с изказването на един албански политик. Така че аз не съм голям оптимист въпреки положените усилия, че ще видим скоро някакви практически резултати. Другото, което пречи на решаването на въпроса, е различното ниво на икономическо развитие на страните в региона. То е в основата си на това голямо разделение етническо и религиозно, което се получава на Балканите. Различното ниво на развитие винаги поставя въпроси пред едната общност, която е по-бедната, по-слабо развитата. Започва да се търси виновният за тези разлики и ето нещата стигат на една крачка до конфликта. За да се намали етническото и религиозното противопоставяне, трябва да има инвестиции, които да повдигнат стандарта или да уеднаквят стандарта на живот. Тогава хората няма да обръщат толкова внимание на социалните си проблеми, защото ще бъдат задоволени. Ще обръщат внимание на културата, ще приемат различието като богатство, а не като причина за тяхното състояние. Но инвестициите искат сигурност. И се въртим в един омагьосан кръг. Ето защо не съм оптимист, че скоро ще има решение на тези проблеми.

- В последно време САЩ и Турция като че ли се разминават по редица въпроси за Южния фланг на НАТО, югоизточната ни съседка дори заяви, че ще закупи военна техника от Русия...

- Това не е нещо ново. Турция е силен и влиятелен съюзник и при това прекалено амбициозен. Не винаги това е добре за добрите взаимоотношения. Които познават по-отблизо Турция, знаят, че тази съседна нам държава си има свои цели, които преследва безкомпромисно, без да се съобразява много с другите. Доста отдавна Турция си купува съветско и руско въоръжение и това не е по политически причини, а защото в някои отношения има образци, които са по-добри от западните. Така че това не е изненада. Но тъй като въоръженият пазар е един от големите бизнеси в света, там винаги се свързват големите оръжейни поръчки и доставки с политически въпроси и опит за политическо влияние и предизвикват раздразнение, когато не купим от този, който ни е приятел, партньор, приятел или съюзник, а от другия. Макар че всяка страна има правото да си харчи собствените си пари както намери за добре и по възможно най-добрия за нея начин. И това е преценка на държавниците.

- Конфликтът в Близкия изток остава. Ще има ли той рано или късно решение?

- За Близкия изток мога да кажа скромно мнение от това, което наблюдавам, че там няма трайно и постоянно решение на въпроса и въпреки декларациите, на хоризонта не се вижда просветление. Това е така, тъй като твърде много са преплетени интересите и са конфронтирани на етническа или религиозна основа в отделните общности. Даже в мюсюлманската общност има огромно разделение с различните течения на религията. Това някак си вече е генетично заложено. Там се търсят палеативни решения, които да намалят напрежението и да доведат до някакво снижаване на нивото на въоръженото противопоставяне. Колко години се правят опити, колко преговори, колко договори имаше по този въпрос. Той започна от проблема с Палестина и Израел, но сега се разшири в други страни. Все още този район е богат на ресурси, към които има апетити и там може би трябва да търсим разковничето защо не се намира трайно решение. Но поради близостта на този район до нашите граници, ние трябва са сме по-бдителни и нашите системи за сигурност трябва да са по-подготвени от това, което са в момента.

Един пожар много бързо се разраства, както видяхме това се случи с бежанската вълна. Така че държавното ръководство трябва да положи повече усилия, да отдели повече ресурси да се укрепи и армията и разузнаването и контраразузнаването и всички служби, които отговарят за сигурността.

- Не е ли обнадеждаващо, че президентът е военен и по някакъв начин малко или много той е ангажиран с армията?

- Президентът, според нашата Конституция, няма големи преки правомощия, ресурсите са в изпълнителната власт и в парламента. Той по-скоро може да бъде коректив и за това трябва да има определено ниво на чуваемост между институциите проблемите да се обсъждат на съответното ниво, за да се търсят най-добрите решения, които са в интерес на държавата.

Допреди последната ми длъжност посланик в Холандия, мислех че един човек първо трябва да израсне като политик и след това да се реализира като държавник, но пребивавайки в тази по-малка, но по-богата страна и толкова развита, разбрах, че там нещата са поставени по друг начин. Още от училището децата ги учат да мислят държавнически. Тогава си зададох въпроса кое е първото. Ние от малки трябва да възпитаваме децата да мислят за държавата, а след това, ако решат да стават политици, те вече знаят какво представлява държавата и започват да имат идеи какво да подобрят, ако не им хареса. Там от близо 120 години има коалиционни правителства и програмите на партиите са прозрачни и обвързани наистина с финансовите възможности.

В крайна сметка управлението на една държава е управление на ресурсите на тази държава, а не упражняване в красноречие. Политиката е единственият инструмент в демократичните общества, за да се реализира някаква идея. При нас в момента е точно обратното. Бихте ли ми посочили един политик от настоящите, който да се е изявил, преди да стане такъв като някакъв държавен експерт, който да публикува някакви идеи за държавата. И не може да очакваме, когато някой влезе в общински съвет и стане кмет или в парламента или пък е на изборна длъжност, той тогава да става държавник. Той трябва да е държавник преди да се включи в политиката, но при нас е обърната палачинката.

Затова, когато избраха президентът Румен Радев, си помислих, че в армията се възпитава това държавническото чувство и това би трябвало да му помогне да реализира своите функции, колкото и да са ограничени от нашата Конституция, за да може да бъде коректив на някои законодателни решения или пък на тези на изпълнителната власт, особено свързани с развитието на държавните структури и укрепване на държавата, в това число и сигурността и отбраната. И мисля, че досега президентът Радев точно това прави и го прави със знание, разбиране и убеденост на това, което говори и върши.

- Очаквате ли нова бежанска вълна, която би могла да ни залее от Сирия и каква е перспективата за тази страна? Проблемът остава неразрешен.

- Бежанска вълна, трябва да разделим на две части - има икономическа миграция, която не е преставала, но тя се активира сега и използва каналите, които бяха създадени къде изкуствено, къде импровизирано. Другият вид бежанци са тези, които бягат от войната. За тези хора, които бягат от войната, трябва да се полагат грижи, временно да се приемат в някои страни докато при тях конфликтът бъде потушен и те могат да се върнат обратно без опасност за живота. Или пък да се създават условия на място, каквито идеи има, но засега не знам как ще заработят. Да, временни лагери, но не на европейска територия, защото тези хора дошли веднъж в Европа и видели стандарта на живот трудно биха се върнали отново в родните си места. По отношение на икономическата миграция трябва да сме безкомпромисни. Защото тези хора, които искат веднага да дойдат да живеят при по-високия стандарт на живот в Европа, те всъщност не искат да изминат своя път на развитие на страните си, те не са готови нито професионално, нито образователно, нито ментално и попадайки в такава среда, даже вече второ - трето поколение не се интегрират. Примери много за това - Франция, Англия, Белгия, Германия, а и в другите страни още какво предстои. Така че там също трябва да сме внимателни и вратата не може да бъде широко отворена. Всеки си има територия, дадена му от Господ или завоювана, на която да живее неговият народ, нека да си развива там икономиката, живота и да си извършва своя еволюционен и революционен път, както му е отредено. А не да идват наготово да ползват блага, които с десетилетия и векове са създавани на европейския континент, а в същото време, без да приемат начина на живот, културата и ценностите на приемащата страна. Така че опасността съществува и ние трябва да сме готови за двата вида бежанци - към едните да бъдем безкомпромисни - да се връщат там откъдето са дошли, а за другите от хуманни съображения трябва да се търси някакво решение, но и то да е временно, да не смятат, че постоянно ще намерят подслон тук. Ислямска държава не са повече от 40 000 - 50 000 души, но те са организирани и тероризират милиони. Нима местните хора не могат да се справят?! Какви млади мъже идват тук, бягайки от ИД!? Така че ние трябва да работим в тази посока и да пазим нашите граници. Те са свещени, завоювани с много жертви и те не могат да бъдат отворени за всички.

- Друга конфликтна точка е Иран, ще продължава ли да расте напрежението около тази страна?

- Конфликт едва ли ще има, знаете позицията на ЕС каква е по този въпрос, на Русия на Китай, другите страни, които имат отношение към въпроса. Според мен американският президент направи голяма политическа грешка. Защото, ако той не е доволен от това споразумение, на базата на него, без да го денонсира, можеше да предизвика нов кръг от преговори за неговото адаптиране, подобряване или постигане на други условия. А това става не със силови удряния по масата, защото това е един бумеранг, който ще се върне в САЩ, като страна, която е най-голямата икономическа сила и военна мощ с влияние в света. Как ще гледат хората на САЩ, когато те с лека ръка денонсират междудържавни договори? Така че това за мен бе грешка. Няма да има сериозни последствия. Наскоро влязоха в сила новите санкции срещу Иран. Но вече ЕС, пък и другите страни, според мен, гледат по-меко на Иран и няма да се стигне до конфликт. Остава се с неприятното чувство, че такива договори се денонсират, вместо на тази база да се развиват. В крайна сметка за това е дипломацията, за това са дадени главата и езика на политиците, за да седнат и да търсят решения на проблема. Историята показва, че със сила може да се намери някакво решение, но то не е трайно. Рано или късно силовите решения са променяни от друг по-силен. А историята ни учи, че няма вечни сили.

- Можем ли да имаме зона за сигурност в Черно море, имам предвид и конфликта Украйна?

- Ние трябва да гледаме прагматично на нещата. И стига сме се напъвали да измисляме заплахи там, където ги няма. В Черно море няма такива големи ресурси, за които да се борят държавите - засега няма нито риба, нито нефт, нито газ в такива количества, които да налагат поддържането на големи ВМС, за да ги пазят. Така, че за мен няма опасност от някаква ескалация на напрежение. Да, обвиняват Русия, че тя е причина за напрежението. Но не е ли крайно време политиците, някои военни стратези и техните клакьори да спрат да разчитат на късата памет на хората? Русия е водила войни в Черно море, за да си отвори път към топлите морета и в течение на десетилетия изграждаше Севастопол като своя основна и на практика единствена база за своя флот в Черно море. И ако някой мастит политик наивно си е мислел, че Русия с лека ръка ще се откаже от Черно море, е и или глупак, или много голям глупак.

Политиците си имат своя логика на мислене, но военните винаги сме учени, че ние трябва да се поставяме на мястото на противника и да влезем в неговото мислене. Как се чувства Русия, след като тя водейки се от историческия си опит, винаги е искала да има буферна зона между нея и западните държави или потенциалните си противници? Варшавският договор и тези страни, които бяха от соцлагера, именно те бяха буферната зона между Съветския съюз и Западните държави. Сега Русия няма буферна зона. НАТО опря на нейните граници. Тя какво да прави? Обецата от Втората световна война е развила чувство на самосъхранение в тази държава. Руските политици и държавници трябва да са безотговорни, за да не вземат мерки и се погрижат за сигурността си. За кого Русия е заплаха? За България ли е заплаха? Какво ще вземе от България? Или за Прибалтийските страни с 5-6 милиона население, които нямат и ресурси? Да не говоря за Грузия.

- Премиерът на Русия Дмитрий Медведев обяви, че ако евентуално НАТО приеме Грузия в НАТО, то това би предизвикало "ужасяващ конфликт".

- Само че Грузия едва ли ще влезе в НАТО, ако НАТО спазва собствените си критерии за прием на нови членове.

Турция, другата натовска държава, тя няма Бог знае какви бази в Черно море, нейните основни бази са в Мраморно, Егейско море и в Средиземно море, защото там са ѝ проблемите. Излишен шум се вдига. В Черно море има установено отдавна едно сътрудничество между ВМС. То се наричаше BLACK SEE FORCE и е отлична база за повишаване на доверието и снижаване на напрежението между Черноморските държави. Защо България не стане инициатор да се възстанови?

- Правителството на Меркел предизвика дебат за задължителната военна служба, какво означава това?

- Преди три-четири години в Норвегия проведоха референдум дали да отпадне задължителната военна наборна служба на младежите. Резултатът беше не само да не отпада, но и момичетата да служат задължително някаква повинност - някои в армията, други в медицински учреждения като санитари, но да имат някаква държавна повинност и се почувстват ангажирани с държавните обществени отношения. Ефектът беше обратен. При нас се реши без референдум да отпадне наборната служба. Аз не знам какви щяха да бъдат резултатите, ако имаше такъв, но държавата загуби едно голямо училище за мъжество и патриотизъм. Сега армията е капсулирана.

В Германия въпросът е дискусионен, не знам какво ще решат. Но по-важна е причината, поради която Меркел иска да се въведе и разшири наборната служба, защото няма кандидати за професионалната армия. Същото е и при нас, в момента има сериозен некомплект на армията. Във Франция преди няколко години въведоха професионална армия. Президентът Макрон без много шум връща задължителната наборна служба, защото навсякъде където са професионални армиите, има некомплект. В САЩ попълват армията си с доброволци от латиноамерикански и други държави. Няма достатъчно кандидати. Това е една от последните професии, които привличат младежите.

С отпадането на наборната служба, тук политиците не обърнаха внимание, когато предупреждавахме, но е факт, спада общият интелект на армията. Когато служат всички младежи, има и с висше, и със средно образование, и средното ниво на интелекта и знанието се повишава. Сега в армията отиват да служат предимно младежи, които нямат възможност за друга реализация и това много сваля интелектуалното ниво. Но понякога политиците, които се опитват да бъдат държавници, след като влязат в политиката, много, много не мислят и не се задълбочават, нито слушат експертите. Защото по стара българска традиция, когато някой седне на високия стол, мисли, че всички знания и опит идват със стола, а то не е така.

- Президентите на САЩ и Русия Тръмп и Путин ще се разберат ли стратегически?

- Ванга, ако беше жива, може би щеше да даде отговор. Много е трудно да се каже, защото те двамата са в различни измерения, ако ги наблюдавате по-отблизо. Единият е човек от бизнеса, той към всичко се отнася като към бизнес. Другият е израсъл като държавно формиран човек. Целият му живот е преминал в държавните служби, които се занимават със сигурността. Вторият въпрос, който затруднява даването на отговора, е степенната на самостоятелност при вземане на решения от двамата президенти. В Русия, въпреки нейната демократизация, все пак Путин общо взето е едноличен управленец. Докато в САЩ системата е много сложна. И видяхте след срещата на Тръмп с Путин в Хелзинки каква реакция имаше в САЩ. И то не само от медиите, не само от Конгреса, но и от служби, които са на пряко подчинение на президента на САЩ. Така че много е трудно. Но все пак се надявам на тези позиции лидери от такъв световен мащаб да имат достатъчно разум и да не допускат такава степен на конфронтация и ескалация на напрежението между държавите, която да доведе до нещо, което никой не желае.