Още през тази година ще започне Стратегическият преглед на отбраната
05.09.2018 г.
Резултатите от него ще бъдат основа за разработване на Програма 2032 и ще определят основните насоки и параметри за развитие на Въоръжените сили до посочената година. Това посочва началникът на отбраната генерал Андрей Боцев в лекцията си „Предизвикателства и перспективи за развитието и изграждането на Въоръжените сили на Република България в условията на динамично променящата се военностратегическа среда за сигурност” при откриването на учебната година във Военна академия „Г. С. Раковски”. Публикуваме я, поради проявения голям интерес към изразените намерения и тези.
Otbrana.com
Уважаеми господин министър, уважаеми господа генерали и офицери, уважаеми слушатели и студенти,
Безспорен е приносът на академичната общност за подготовката и обучението на квалифицирани военни кадри и цивилни служители, в съответствие с високите критерии и изисквания на времето, в което живеем. Дейност, с която академията се справя успешно вече над сто години.
За мен е изключителна чест и удоволствие при откриването на новата учебна година да застана пред Вас и да изнеса настоящата лекция. В нея ще се спра основно на предизвикателствата и перспективите за развитието и изграждането на Въоръжените сили на Република България в условията на динамично променящата се военностратегическа среда за сигурност.
Отражението на глобалната финансова и икономическа криза върху икономиката на Република България наложи
редуциране на предвижданото ресурсно осигуряване на Въоръжените сили.
Появилите се през последните години проблеми в процеса на изпълнението на настоящия и предходните планове за организационно изграждане на Въоръжените сили генерират проблемни области в процеса на развитието и поддържането на отбранителните способности. Наред със съществуващите традиционни рискове и заплахи, възникнаха нови по-комплексни и по-трудни за наблюдение, оценка, превенция и противодействие. Независимо от отсъствието на пряка военна заплаха за суверенитета и териториалната цялост на Република България,
пряка опасност генерират:
нестабилността в близост до границата ни, задълбочаването на процесите на дестабилизация в Черноморския регион и Източното Средиземноморие, европейската мигрантска криза, дейността на т.нар. Ислямска държава и на повлияните от джихадистката идеология групи на европейска територия. Предизвикателство пред националната и съюзната сигурност остава все по-широкото прилагане на хибридни средства за постигане от отделни държави на асиметрично превъзходство в стратегически план. Този динамичен и противоречив характер на съвременната стратегическа среда на сигурност налага все по-високи изисквания към системата за национална сигурност и към Въоръжените сили, като основен инструмент на отбранителната политика на страната. Въоръжените сили ще продължат своето развитие чрез прилагане на
подхода за планиране на отбраната, базирано на способности.
Този подход за планиране позволява изграждането на сили, притежаващи необходимите способности за посрещане на широк спектър от предизвикателства, справяне с рисковете и неутрализиране на заплахите, при отчитане на ресурсните възможности и се явява особено ефективен при висока степен на неопределеност на средата за сигурност.
В тази връзка и в изпълнение на заложените в Плана за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. в началото на 2018 г. беше проведен
Преглед на изпълнението на План за развитие на Въоръжените сили до 2020 г.
Той имаше за цел да определи необходимостта от реорганизиране на военните формирования през втория етап на действие на плана в съответствие с неговата реализация, ресурсното осигуряване, изпълнението на инвестиционните проекти за модернизация и темповете на освобождаване от излишни имоти, имущества, въоръжения, техника и боеприпаси. При извършването на прегледа бяха отчетени: динамичният характер на стратегическата среда на сигурност и тенденциите за нейното развитие; поетите политически ангажименти за постепенно увеличаване на разходите за отбрана; прегледът на планиращите сценарии; необходимите отбранителни способности за гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО, изпълнение на ангажиментите по подкрепа на международния мир и сигурност, и приносът към националната сигурност в мирно време; както и необходимостта от изменения в нормативната уредба.
Анализът на изпълнението на План 2020 показа,
че Въоръжените сили ще продължат и в бъдеще да се развиват и поддържат способности в областите: подготовка, стратегическо развръщане, бойна ефективност, поддръжка, командване и управление, защита и мобилност и информационно осигуряване. Искам да обърна внимание, че когато говорим за изграждането на способности, ние ги разглеждаме в тяхната комплексност и взаимовръзка. Всяка способност е съвкупност от добре известните ни елементи: доктрини и концепции; организационна структура; подготовка; материални средства; личен състав; ръководство, командване и управление; инфраструктура и оперативна съвместимост. В тази насока ще се фокусирам върху
компонентите на способностите,
като основополагащи императиви за развитие и изграждане на Въоръжените сили на Република България. Компонент на способностите са доктрините и концепциите. Актуализираната Стратегия за национална сигурност залага поетапно увеличаване на бюджета за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт на страната. Отчетена е необходимостта от реализиране на инвестиционните проекти за придобиване на нови основни бойни платформи и модернизация на Въоръжените сили, както и от създаване на система за прозрачен, ясен подбор и кариерно развитие на военнослужещите и цивилните служители, която да включва и ефективен пакет от мерки за мотивация. В тази връзка през 2017 г. Министерския съвет прие „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“, с който се посочват способите за реализиране на нарастването на разходите за отбрана до 2024 г. Стратегията определя като основен приоритет и изпълнението на приетите от Република България Цели за способностите на НАТО за колективна отбрана, както и изграждането на отбранителни способности на Европейския съюз. С приемането от Народното събрание на актуализираната Стратегия се даде възможност за подобряване механизма за планиране и изпълнение на политиките за национална сигурност, включително чрез по-ефективно използване потенциала от членството на Република България в НАТО и Европейския съюз. Развитието на доктриналните документи е от ключово значение за ефективната подготовка на войските и силите, като основен императив при изграждането на отбранителни способности. Започналият преглед на доктрините следва да продължи, като до 2020 г. се извърши
преглед на всички базови и значителна част от поддържащите доктрини на Въоръжените сили.
Паралелно с него, ще се извърши преглед и актуализиране на приложните документи (тактики, техники и процедури), използвани пряко в подготовката на щабовете, войските и силите.
да се поддържа достатъчен човешки ресурс, който да бъде адекватно подготвен.
За недопускане загуба на боеспособност и придобиване на нови умения, използвайки наличните ресурси, подготовката на щабовете, войските и силите се провежда със следните приоритети:
- поддържане и развитие на необходимите способности за гарантиране сигурността и отбраната на страната; - подготовка на формированията, определени за участие в операции и мисии зад граница и на формированията, декларирани за участие в Силите за отговор на НАТО, Силите за бърз военен отговор на Европейския съюз и бойната група ХЕЛБРОК;
- поддържане нивото на подготовка на силите и средствата за носене на бойно дежурство, за наблюдение и контрол на въздушното и морските пространства;
- поддържане готовност на определените формирования за действие при терористична заплаха и за преодоляване последствията от осъществен терористичен акт, както и поддържане на способности за подпомагане на МВР по охрана на държавната граница.
За изпълнение на тези приоритети, подготовката е насочена към:
- провеждане колективна подготовка с едновременното участие на формирования от Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната;
- използване възможностите за участие в съвместни учения, тренировки и подготовки със съюзници от НАТО и Европейския съюз, и страни партньори на територията на страната и в чужбина. Увеличаване участието на личен състав от Въоръжените сили в международни и регионални инициативи и учения за придобиване на специфични умения и компетенции за повишаване на оперативната съвместимост;
- засилено използване на симулациите в подготовката. Прилагане на възможностите, предоставени от изградените ресурсни библиотеки, с цел улесняване на бързото намиране и споделяне на информация и за електронно обучение, като неизменна част от процеса на индивидуалната подготовка;
- осигуряване на необходимите ресурси за повишаване нальота и бойните способности на летците. Неразделна част от подготовката са обучение, повишаване на квалификацията, провеждане на учения, планиране на операции, разработване на концепции и доктрини, изучаване на поуки от практиката и тяхното прилагане. Предвиждаме за повишаване ефективността на подготовката да разширим използването на Центъра за изследване, изграждане и развитие на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. Компонент на способностите е ресурсното осигуряване. Споменатият по-рано Национален план осигурява в голяма степен поетия ангажимент на Срещата на върха на НАТО в Уелс за постепенно увеличаване на разходите за отбрана на съюзниците. В същото време, ще продължи да съществува недостиг при осигуряване на пакет Цели за способности 2017. Разходите за отбрана, заложени в този план, променят част от параметрите, описани в Плана за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. Измененията са основно в разходите за отбрана като процент от брутния вътрешен продукт и създаване на възможности за назначаване на военнослужещи на вакантните длъжности. Това от своя страна изисква ново
приоритизиране на инвестиционните проекти.
Състоянието на основното въоръжение и техниката остава критично, независимо от повишените инвестиции за поддръжка и ремонт на основни бойни платформи. Същите се експлоатират с редица ограничения, водещи до снижаване на бойната им ефективност и риск за здравето и живота на личния състав. Някои системи са толкова остарели, че дори и осигуряването на достатъчно финансови ресурси няма да може да реши проблемите с тяхната поддръжка и експлоатация. Националният план за повишаване разходите за отбрана до 2024 г. предвижда осигуряване на основните ресурсоемки проекти за модернизация: „Придобиване и поддръжка на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада”, „Придобиване на нов тип боен самолет”, „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб” и „Осигуряване на летателната годност на самолети МиГ 29“. С осигуряване на тези средства нивото на капиталови разходи ще достигне 29% от планираните финансови средства за отбрана. Ще продължи изпълнението на ново приоритизираните инвестиционни проекти, които са започнали през първия етап на План 2020 или са стартирали през предходните години, както и стартиране на нови инвестиционни проекти, включени в Портфолиото от проекти на Министерството на отбраната.
Следващият компонент на способностите е
личният състав.
Военното ръководство на Министерството на отбраната напълно споделя мнението, че личният състав на Въоръжените сили е техният най-ценен ресурс, основен компонент на способностите им и носител на традициите на редица поколения преди нас. Затова и грижата към хората в отбраната е приоритет с първостепенно значение. Поради голямото количество напускащи и липсата на достатъчен финансов ресурс за набиране на нови военнослужещи, текущият некомплект военнослужещи за Видовете въоръжени сили общо е 20%. Това предизвиква допълнителни компромиси при изпълнение на поетите съюзни ангажименти и увеличава дефицита от отбранителни способности на военните формирования. Въпреки увеличените средства за възнаграждения на военнослужещите, все още не може да се достигне приемлив обществен баланс за осигуряване необходимата социална устойчивост в армията. Това води до системен отлив на подготвени кадри и спад в мотивацията на военнослужещите. Усилията, които бяха положени през последната година, са стъпки в правилната посока за преодоляването на този основен проблем. Неизпълнението на инвестиционните планове за модернизация и забавеното темпо на освобождаване от излишни имоти, имущества, въоръжения, техника и боеприпаси, не позволяват по-нататъшно съкращение на личен състав без загуба на съществени отбранителни способности. Важен елемент за преодоляване на проблема с окомплектоването с личен състав е повишаване мотивацията за военна служба. В тази връзка ще се промени механизмът за формиране на основното месечно възнаграждение на военнослужещите, като същото бъде в съответствие с присвоеното им военно звание и заеманата длъжност. Това ще позволи увеличаване на разликите в заплащането между отделните категории и звания, като се спазва принципът за заплащане според поеманите отговорности и конкретните функционални задължения, изпълнявани от военнослужещите. Отпуснатите през 2018 г. допълнителни средства към бюджета на Министерството на отбраната в размер на 100 милиона лева позволиха известно увеличение на заплатите на военнослужещите, което обаче е недостатъчно. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение на военнослужещите изостава от размера на минималната работна заплата. С цел повишаване заплащането на военнослужещите ще се търсят възможности за обвързване размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България с ръста на минималната работна заплата за страната. Наред с това е необходимо създаване на нормативна уредба за устройване членовете на семейството на военнослужещи в детски и учебни заведения и гарантиране на трудова заетост на съпругите (съпрузите), или компенсирането им с минимална работна заплата при преместването на военнослужещите от един гарнизон в друг. Увеличаване продължителността на службата на военнослужещите по категории е друг основен елемент, който ще намали некомплекта във въоръжените сили. Предвид параметрите, възприети в структурите на Министерството на вътрешните работи и средно приетите възрасти за военнослужещите в страните от НАТО тази логика има своето значение. Такава практика се прилага в САЩ, Германия, Франция, Гърция, Латвия, Хърватска, Унгария, Австрия и др. Единствено в Белгия и Литва параметрите са сходни с тези в нашата страна. Инфраструктурата като компонент на способностите.
Изискванията към способностите на формированията налагат изграждането и поддържането на съвременна
учебно-материална база
с възможности за нейното непрекъснато усъвършенстване и осъвременяване. Гарнизонните учебни центрове и приказармената учебноматериална база във войските и силите не осигуряват в пълен обем провеждането на планираните мероприятия по подготовката на формированията. Всички проблеми с дооборудване на кабинетната база и стрелбищата години наред е за сметка на получените от закриващите се и реорганизиращи се формирования материални средства, но този процес не може да продължава постоянно. Недостигът на финансови средства, липсата на ремонтни органи и квалифициран персонал, обслужващ техническите съоръжения, остарелият и амортизиран сграден фонд са основните проблеми при поддържането на военната инфраструктура. Поддръжката на имоти с отпаднала необходимост продължава да акумулира значителни разходи. В тази връзка е необходимо да се предприемат адекватни действия за освобождаване на Въоръжените сили от ненужните инфраструктурни обекти. Основните усилия за подобряване и оптимизиране на инфраструктурата на военните формирования през тази и следващите години ще се насочи към поддържане и подобряване на инфраструктурата в съответствие със съвременните санитарнохигиенни изисквания и норми, придобиване на модерни технически средства за противопожарна защита, ускоряване на процедурата по бракуване на сгради с установена негодност за съществуване и освобождаване от инфраструктура с отпаднала необходимост, подобряване на учебно-материалната база и инвестиции в симулатори и тренажори. Реализирането на споразумения с общини за предоставяне на имоти с отпаднала необходимост срещу извършване на строително-ремонтни дейности за подобряване инфраструктурата във войсковите райони е възможен вариант за поддържане на учебно-материалната база. Необходимо е да бъде изграден, сертифициран и въведен в експлоатация специализиран полигон за ядрена, химическа и биологическа защита, на който не само специализирани формирования, а така също и други формирования от Българската армия и страни членки на НАТО, да провеждат полева подготовка, с цел повишаване способностите на личния състав и формированията за действия в условия на ядрено, химическо и биологическо заразяване и токсични индустриални материали. Последният компонент на способностите е
оперативната съвместимост.
Както знаете, пътищата за постигане на оперативната съвместимост са: участие на военните формирования в съюзни учения и съвместни подготовки; синхронизиране и хармонизиране на нормативната база, организационната и командната структура на Въоръжените сили по съвременните разбирания в НАТО; модернизация съгласно приетите стандарти в НАТО; осигуряване на съвместими платформи, с които ефективно да си взаимодействаме със съюзниците; прилагане на общи стандарти и процедури; осигуряване на необходимите инфраструктура, материални и финансови ресурси. Продължаваме развитието на инициативи и реализирането на проекти с общо финансиране от НАТО за свързване на Учебен полигон „Ново село“ с полигоните в Хохенфелс и Графенвьор (Германия), и тренировъчния център на НАТО Бидгошч (Полша). В ход е разработването на единен план с учения на българска територия и участие в учения извън страната, включително с използване на съвместните съоръжения, с цел интегрирането им в плановете за учения на НАТО и Европейския съюз. Продължава нашето участие в инициативата на НАТО за Свързаност на силите, като ще се търсят и допълнителни възможности за развитие на способности на двустранна, многостранна основа и на основата на Концепцията за рамковата нация. Ще продължи съвместната подготовка с Щабния елемент за интегриране на силите на НАТО в Република България за осигуряване поддръжка като страна домакин. В регионален аспект ще се развива инициативата с Румъния за подобряване на съвместната интегрирана подготовка и учения в рамките на многонационалната бригада от състава на многонационална дивизия „Югоизток“. С изключителна важност е постигането на оперативна съвместимост в областта на киберотбраната. Приоритетът е насочен към придобиване на пълни способности по киберзащита на центъра за управление и киберотбрана към Стационарната комуникационна и информационна система. Осъществяването на част от посочените в компонентите на способностите перспективи, както и развитието на Въоръжените сили е свързано и със
законодателни промени,
които могат да бъдат реализирани след извършване на Стратегически преглед на отбраната. Във връзка с това, както и с изтичането през 2020 г. на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020, предстои разработване на такава
Програма с хоризонт до 2032 г.
Изготвена е пътна карта, която предвижда през 2018 г. да започне процесът по провеждането на Стратегически преглед на отбраната, като част от планирания за провеждане Стратегически преглед на сигурността и отбраната. Резултатите от него ще бъдат основа за разработване на Програма 2032 и ще определят основните насоки и параметри за развитие на Въоръжените сили до посочената година. След приемане от Народното събрание на Програма 2032, на нейна база ще бъде разработен
План за развитие на Въоръжените сили до 2026 г.,
който ще определи конкретните параметри и срокове за развитието на Въоръжените сили в периода. Неговото изпълнение ще започне от 2021 година, с изтичане на настоящия План 2020.
Уважаеми дами и господа,
В заключение мога да заявя, че глобалните политически и икономически промени са съпроводени със сериозни изменения в средата на сигурност в Черноморския регион, която представлява сложна и динамична комбинация от кризи и конфликти. Две са главните заплахи, произтичащи от развитието на тази среда – международния тероризъм и гражданските конфликти. Тези заплахи ще генерират все по-често необходимост от военен отговор – бърз, адекватен, гъвкав, навсякъде, където е необходимо. Това са фактори, които също ще оказват влияние при определяне тенденциите в развитието на Въоръжените сили.
Скъпи слушатели и студенти,
Пожелавам ви ползотворен труд, личностно и професионално усъвършенстване, справяне с казусите в обучението и възприемане на богатия научен и изследователски опит от преподавателите. На добър час през новата учебна година!
