Армията е пълна със ... закони

05.09.2018 г. Армията е пълна със ... закони

 А дефицитът е в броя на хората. Дали доброволците ще спасят положението?

Спирдон Спирдонов

Вместо с хора и нова техника, армията все по-успешно се пълни със закони или с променени текстове. Устройството, функциите, правата и задълженията на Въоръжените сили у нас се уреждат най-малко в седем закона, без да броим Конституцията. За да се информира за носенето на самата военна служба, българският гражданин трябва да прочете поне пет от тях. Отделните категории военнослужещи и цивилни служители в системата на отбраната упражняват правата си и носят отговорност по различни закони.

Вече стана ясно, че изход от непривлекателността на военната професия се търси във въвеждането на доброволна служба. Министър Каракачанов говори отдавна за това. Една от медиите, за която е известно, че черпи вода от извора, вече обяви идеята за промени на Закона за отбраната и Въоръжените сили, които щели да бъдат предоставени на депутатите и за обществено обсъждане в средата на септември.

Има индикации, че доброволната служба може да намали кандидатите за професионалната и да доведе до обратен резултат. Служилият 5- 10 години, например, може да се окаже в доста незавидно положение след напускане на армията, отколкото т.нар. доброволец, прекарал няколко месеца в казармата. И не само той. В подобна ситуация би могъл да попадне и един войник с 20 години стаж в армията, който, според закона, трябва да се уволни на 46 години без право на пенсия.

Защо да не стана доброволец, например, при положение, че след няколко месеца служба властта ще ми съдейства да си намеря държавна служба или да работя в частна фирма? Или да ми заплащат таксите за обучение, ако ме приемат държавна поръчка в някой от университетите. Още повече, че образованието няма да бъде непреодолим критерий за доброволното влизане в казармата. А ако съм неграмотен, при първоначалната военна подготовка ще бъда записан на вечерно училище, за да завърша средно образование. На определен етап от военната си подготовка ще получавам и заплата във вид на стипендия, например.

Всичко е много добре. Така трябва да се прави. Без стимули и то много сериозни, едва ли ще има успех. Очевидно промените са адресирани и към определена група млади хора от българското общество, за които доброволната служба ще има и социално звучене. Разбира се, на командирите ще се падне тежестта за три, четири, пет или шест месеца, да ги убедят, че всичко това им се дава, за да бъдат полезни на армията години след уволнението си. Или при желание и добра подготовка да подпишат първия си професионален договор за три години. Нещо, като във футбола. Играеш до някоя възраст на аматьорски начала и ако треньорът или президентът на клуба те хареса сключваш договор и получаваш заплата. После могат да те продадат и да вземат някой лев. В армията не може да стане точно така, но пък се предполага, че придобитите за няколко месеца военни знания и умения ще се ползват от държавата поне още 20-25 години.  Каквато по същество е голямата идея на доброволната военна служба.

При всички случаи, обаче, на доброволната служба би трябвало да се гледа като на съпътстващ елемент на армията и въоръжените сили. В този смисъл вниманието към кандидатите за нея – финансово или друго, не бива да създава впечатление на изоставяне на грижите за професионалните военнослужещи. Това, предполага, например, връщане в Закона за отбраната и Въоръжените сили на раздела за социалната политика. Имаше един министър на отбраната, който твърдеше, че за тази дейност си има Министерство на труда и социалната политика и резултатите ги знаем. Един от тях са промените в Кодекса за социално осигуряване, които предизвикаха вълна от рапорти за напускане и създадоха права, на които в армията се гледа по различен начин. 

България вече има опит с доброволната военна служба. Макар и в други, много по-тежки условия, т.е. в национална катастрофа след края на Първата световна война. Тогава войниците доброволци са служили минимум 12 години. Изпълнилите задължителния срок се уволнявали и получавали 5000 лв. или държавна служба.  Службата им във войската се зачитала за пенсия на общо основание. Но тогава това ни е била войската. Спасението е било в доброволната служба. Днес не е така. Спасението би трябвало да е в адекватната политика спрямо армията и хората, които служат в нея. Така че едва ли основното внимание на правителството и военното ведомство през есенната парламентарна сесия трябва да бъде точно тази тема. В това време приоритет е бюджетът за следващата година. Точно той би могъл да напълни армията с хора. Дефицитът е при хората, не е в броя на законите.

Защо да не станем като Швейцария?

Редовната армия на страната наброява около 24 000 войници, но само в рамките на два дни Швейцария може да мобилизира 1,7 млн.  души. Мъжете над 20-годишна възраст задължително преминават 90-дневно военно обучение в редовете на армията. След края на обучението всеки получава личен автомат и пистолет, боеприпаси и три комплекта униформи. И  едноседмичен пакет със суха храна – т.н. “Министерска консерва” , която боецът има задължението да обновява след изтичане на срока на годност. До 32-годишна възраст резервистът е длъжен да премине 8 военни обучения от по 3 седмици.  Основна особеност на Швейцарската армия е усиленото обучение на офицерите-резервисти. По правило те преминават допълнителни сборове в размер на 100 дни за всеки статус. Военният бюджет на Швейцария е над 5 милиарда долара, а за орязване на парите за армията и дума не може да става. По-скоро се теглят допълнителни кредити в интерес на развитието на армията.