Гордея се, че съм част от семейството на знаещи и можещи ракетни и артилерийски специалисти

07.09.2018 г. Гордея се, че съм част от семейството на знаещи и можещи ракетни и артилерийски специалисти

 Полковник проф. д-р Сашо Евлогиев

На 01.09.2018 г. (събота) присъствах в гр. Приморско на тържествено откриване на паметен знак на ракетчиците и артилеристи, осъществили преди 50 години първият пуск с ракетен комплекс ОТР 8К11 в Република България. Доколкото ми е известно, това е първото откриване на паметен знак по случай  честване на годишнина от ракетчиците и артилеристите в такъв мащаб (повече от 180 човека).

На тържеството присъстваха командирът на ВМС контраадмирал Митко Петев, който прие почетния караул; о.р. бригаден генерал Стефан Янев, секретар на Президента на Република България по сигурност и отбрана; о.р. полк. Илия Милушев, съветник на Президента на Република България, о.р. ген.-лейт. Димитър Желев Тодоров, областният управител на Бургаска област г-н Вълчо Чолаков, д-р Димитър Германов, кмет на община Приморско; г-жа Златина Тюлиева, председател на Общински съвет Приморско, о.р. ген.-майор Вълчо Фотев, председател на Клуб Ракетни войски и артилерия „Олимпий Панов“, о.р. бриг. генерал Васил Джелебов, председател на Областната организация на СОСЗР, много офицери и сержанти от запасните организации в Бургас, Ямбол, София, Шумен и други.

Участвайки в това първо по своя мащаб събиране на офицери и сержанти от резерва и запаса ракетчици и артилеристи, изпитвах различни чувства.

От една страна, чувство на възхищение, защото само за няколко години от създаването на ракетните войски участниците – войници, сержанти и офицери са поели тази огромна отговорност и смелост: „ да организират и проведат първите стрелби на територията на нашата Родина с ракетен комплекс 8К11“. Каква дързост! „Новоизлюпените“ български ракетчици провеждат стрелбите пред цялото държавно ръководство и наблюдатели от бившия Варшавски договор, изпреварвайки германци, чехи, поляци, румънци и други нации.

От друга страна изпитвах чувство на благодарност. Благодарност към моите преподаватели от военното училище, които са успели да предадат своите теоретични знания и да ми създадат практически умения, които ми позволяват да организирам и провеждам бойни стрелби с различни системи и комплекси.

Трето, изпитвах и чувство на гордост, че аз съм малка част от това „семейство“ на знаещи и можещи ракетни и артилерийски специалисти.

За съжаление, част от участниците в тези събития вече не са между живите – вечна им памет и да почиват в мир. Други не са в добро здравословно състояние и не можаха да присъстват. Трети, не бяха уведомени своевременно и не успяха да организират транспорта си до гр. Приморско.

Тези, които взеха участие в мероприятието за пореден път доказаха, че когато хората са обединени около една идея, около една кауза, то тя винаги е успешна.

Дай Боже, и за напред повече идеи да обединяват нашите усилия и да бъдат реализирани с успех.

Успех български ракетчици и артилеристи!