Ген. Тотомиров: Градения години наред авторитет на армията се руши

25.09.2018 г. Ген. Тотомиров: Градения години наред авторитет на армията се руши

 Otbrana.com

От наличния некомплект (офицери и професионални войници) става повече от ясно, че няма желаещи да се посветят на военната професия, а това крие голяма опасност за бъдещето на армията. Това недвусмислено подсказва, че градения години наред авторитет на армията се руши, а престижа който имаха военнослужещите в обществото се изгуби. Думите са на бившия началник на Генералния щаб ген. Цветан Тотомиров. Изпълнявам, пишше той, желанието на много колеги (които ме поздравиха за участието ми в празненството по случай 50 години на батальона в гр.Болярово), да поместя моето слово, за да поздравя и тези, които по различни причини не можаха да бъдат с нас.

* * *

Уважаеми колеги,

Уважаеми госпожи и господа,

Позволете ми да поздравя всички Вас участниците в днешното тържество, а чрез Вас и медиите – всички офицери, сержанти, войници и волнонаемни служители градили, служили и работели в батальона по случай 50 годишнината.
Искам да поздравя и жителите на гр. Болярово и региона, да поздравя ръководството на града и лично господин кмета с този хубав празник. Вие винаги през тези години сте били опора на батальона, а много от задачите по отбраната и охраната на държавната граница изпълнявахме съвместно. И както се вижда от днешното тържество и сега сме заедно.
Винаги съм приветствал, поддържал и участвал в такива срещи на войсковите колективи. Участвам и сега, защото съм съпричастен с вашето поделение. Още през далечната 1969 г. с вашият батальон участвах като посредник в полково-тактическо учение, а след това по различни поводи още много пъти, затова тези срещи напомнят за миналото, напомнят за положения труд от всички Вас, напомнят за нашата младост.
Има една древна мъдрост, която казва че, „Народ , който забравя миналото си е осъден на изчезване“. Защото настоящето винаги е продължение на миналото и основа на бъдещето.

Ето защо честването на годишнината няма равно на себе си и не само за Вас служилите в неговите редици, но и за цялата историческа памет на Българската армия. Защото честваме родолюбивите подбуди, безкористни и чисти от партийно политически пристрастия, генетично свързани със заветите на нашите предци.

Почитаме и се умиляваме пред миналото, не защото всичко е било наред и е нямало повече какво да се желае, а защото чрез него се пренасят благородните завети, моралните послания, честа и достойнството на предците ни.

С такива мисли и чувства днес отбелязваме 50 годишнината от преместването на батальона в гр. Болярово. А най-вълнуващите моменти от тези години най-подробно бяха посочени в експозето на ген. Куртев.
Слушайки историческата справка, и аз, както всички Вас много пъти си задавах въпроса – кои бяха онези подбуди, които караха всички нас – тези които служихме в тези гранични гарнизони, да служим с желание, да се стремим да дадем всичко от себе си в името на Отечеството.
Никога няма да се съглася (както днес някой се опитват да го изопачат), че в основата стоят някакви икономически подбуди или страх от наказания. Всички ние бяхме привързани към казармата и се чувствахме задължени да прилагаме всички свои умения в полза на обществото. И това го правихме денонощно, без да се съобразяваме дали е делник или празник.
Но не трябва да забравяме, че и обществото правеше всичко възможно да подкрепи нашата мотивация. 

Военнослужещите бяха на почит, имаха определени привилегии и добро възнаграждение, както по време на службата, така и след излизане е запаса.
А сега, като че ли живеем в друго време

• време, в което бяха закрити много военни гарнизони, включително и вашият Боляровски гарнизон;

• време, в което безотговорността по стопанисването на военните имоти премина всякакви граници, а кражбите се смятат като нормално явление;

• време, в което има предпоставка да се смята, че е нарушено единството между народа и армията;

• време, в което Българската армия изгуби своя боен потенциал, а числеността на Българската армия достигна квотите на Ньойския мирен договор. Вярно е, че всичко се правеше под формата на реформи, но политиката по унищожаването на армията надделя на д политиката по създаването на „по мобилни, по малобройни и по ефективни въоръжени сили“. 
А с наличния некомплект (офицери и професионални войници) става повече от ясно, че няма желаещи да се посветят на военната професия, а това крие голяма опасност за бъдещето на армията.
Това недвусмислено подсказва, че градения години наред авторитет на армията се руши, а престижа който имаха военнослужещите в обществото се изгуби.

А напоследък, поради непрекъснатите манипулации, обществото започна да гледа на военнослужещите като на обикновени чиновници, нужни на държавата, за да я предпазят от някакви въображаеми опасности или за да изпълняват някакви мисии в чужбина.

Оня идеализъм, да пазим държавата от чужди посегателства, както ни е завещано от нашите предци и учители, и както някога строго се е насаждало в душите на подрастващото поколение, изгуби своята стойност и се възприема твърде слабо от младите хора. А както е тръгнало е твърде възможно да е и окончателно забравено.

Затова не трябва да се учудваме, защо младежите не искат да се посветят на трудната и непоносима военна професия – обхващаща бляскава външност, бедна вътрешност, пълно себеотричане и незавидна пенсия.
Всичко това не трябва да ни учудва – нашето общество е заболяло, изпаднали сме в голяма депресия. Само по този начин можем да обясним всичко, което ни се случва в последно време – задълбочаване на противоречията, агресията между хората, състоянието на дисциплината в училищата, войната по пътищата, корупцията, престъпността ит.н.
Уважаеми колеги, дами и господа,

Казах ги тези неща, защото съм съгласен с Вас, че националния дух трябва да бъде събуден. Можем да бъдем спасени и променени чрез нова вяра, нова философия, която да просветли умовете на хората, да впрегне творческите им сили в общ интерес.

Трябва да открием и оня механизъм, който да въздейства върху духа и душата, върху съвестта и ума на всеки, който е тръгнал да разменя род и Родина срещу финикийски знаци и неразбрал, какво е това национални идеали и интереси.

На нас, хората от запаса и резерва не ни остава нищо друго освен да си пожелаем да доживеем времето, когато обществото ще се излекува от тези заболявания. Но трябва да сме търпеливи, защото това скоро няма да стане.
На всички Вас, искам да благодаря за всичко това което направихте, за вашия батальон, за вашия 53 мсп, за нашата 7 мсд, за Българската армия.

Честит празник!

Бъдете живи и здрави.