Разиграха операция „Деве баир“ отпреди 74 години

06.10.2018 г. Разиграха операция „Деве баир“ отпреди 74 години

 Клубът за военно-исторически реконструкции „Братя по оръжие“ припомни „Операция Деве баир-8-14.IX.1944г“! Събитието се случи, днес, 6 октомври, на 200 метра северно от село Гюешево, обл Кюстендил, в подножието на Деве Баир! Проявата бе осъществена с любезната подкрепа на Министерство на отбраната, Националната гвардейска част, община Кюстендил и кметство Гюешево. Включиха се военнослужещи от 68-а бригада „Специални сили“ начело с командира бригаден генерал Явор Матеев и от Служба „Военна полиция“. Както и преедставители на военно-патриотичните организации.

Спирдон Спирдонов

Участваха около 100 доброволци, както и оригинална бойна техника от Втората световна война - мотоциклети, бойни коли, артилерия. По повод 130 години от създаването на Български държавни железници и за събитието, „Холдинг БДЖ“ ЕАД предостави автентична влакова композиция с парен локомотив от 1935г., с която войската пристигна на гара Гюешево и стовари на военната рампа техниката.

Иво Антонов, директор на дирекция „Социална политика“ в МО, като водещ динамиката с ефрейторски нашивки, припомни, че на това място преди 74 години в непрекъснати кръвопролитни боеве 9-и пехотен Пловдивски полк с командир полковник Иван Бонев успява да спре многократно превъзхождащите го немски войски, нахлули през държавната ни граница и опитващи се да пробият към град Кюстендил.

Въстановката се проведе с любезната подкрепа на Министерство на отбраната, Националната гвардейска част, община Кюстендил и кметство Гюешево. Включиха се военнослужещи от 68-а бригада „Специални сили“ начело с командира бригаден генерал Явор Матеев и от Служба „Военна полиция“. Направи впечатление големия интерес от населението в този край и най-вече от децата. Специално внимаие бе обърнато на деветимата ветерани от Втората световна война доц. д-р Иван Сечанов, капитан далечно плаване Атанас Илев, доц. д-р Софи Пинкас, Мария Стоянова, Георги Христов, Методи Деянов, Борис Гърнев, Любен Ризов  и Тодор Гогов. Някои от тях са взели участие именно в тези боеве.

Динамиката, която следваше хронологично събитията от това време, започна с артилерийска подготовка от две 122-мм гаубици на НГЧ. Немците излязоха от гората, успяха да атакуват, но нашите се бяха окопали добре и ги спряха. Последваха контраатака, ръкопашни боеве, медицинска евакуация и вдигане знамето на победата. Всички участници събраха аплодисментите на наблюдаващите. Местни свещеници се помолиха за загиналите. Деца дадоха по един карамфил на доброволците, а хората се надпреварваха да се снимат с реконструкторите  и  техниката.
Възстановката, която бе посветена и на 140 години от създаването на Българската армия, наблюдаваха още доц. д-р Иван Сечанов, председател на Съюза на ветераните от войните на България
(СВВБ) , носител на орден „За храброст“, капитан далечно плаване Атанас Илев, председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, също носител на орден „За храброст“, генерал от запаса Златан Стойков, председател на СОСЗР, Николай Колев, председател на Сдружението на бившите сини каски „4 май“, запасни и резервисти. Софийската група се водеше от началника на отдел „Военни паметници и военно-патриотично възпитание“ в дирекция „Социална политика“ на МО полковник от резерва Манол Тенчев. Начело на гвардейците бе началник-щабът на НГЧ полковник Петър Киндалов. Пловдивските представители, като наследници на 9-и пехотен полк, се водеха от председателя на Отбластната организация на СОСЗР бригаден генерал от запаса Янко Янев. Групата на СОСЗР и на СВВБ от гр. Раковски донесе пръст от родния дом на Иван Ченков Терзийски, загинал при боевете на Деве баир на 11 септември 1944. В групата беше и правнук на героя. Те предоставиха и дръвче, което да бъде засадено в памет на техния съгражданин. Домакините се водеха от кмета на Кюстендил Петър Паунов, кмета на Гюешево Таня Георгиева  и председателя на Областната организация на СВВБ майор от запаса Тодор Гогов. Дупница бе представена от група офицери и сержанти начело с генерал-лейтенант от запаса Иван Цеков.

Бях войник в Кюстендил, каза Георги Христов, роден през 1922 г. На 8 септември  тръгнахме за Деве бар пеш. Всеки с оръжието си, той със своята минохвъргачка. Няма да забрави загиналите си другари, включително и тези, които намерили смъртта си поради грешна стрелба на нашата авиация. Продължил участието си във войната и стигнал до Алпите.

Доцент д-р Иван Сечанов си спомня следото: „След една седмица обучение на стрелба с картечница, на 1 октомври 1944 г. с влак от рампата на летището на гр.Пловдив потеглихме за гр.Кюстендил. На 3 октомври сутринта бяхме в гр.Кюстендил и веднага потеглихме за село и гара Гюешево – на границата. По пътя влакът беше обстрелван от немски самолет и дадохме първите двама души жертви и четири ранени. Девети пехотен пловдивски полк от няколко дни водеше тежки сражения с настъпващата немска армия към Гюешево.- Кюстендил. Рано сутринта на 4 октомври се придвижихме по ридовете на Деве баир и Варовище и с мощно „ура” и „на нож” изненадахме немците и те панически започнаха да отстъпват към манастира Св. Йоаким и Крива Паланка. С непрекъснати сражения на 8 октомври превзехме Крива Паланка. От фронта се върнах поумнял и по мъдрял, но и пооглушал. За два месеца фронт бях пораснал с години. Щастието и голямата радост бе, че бях картечар, но от взривовете на мини и снаряди около картечното гнездо, оглушах. Минаха месеци докато ми се оправи слуха. Повърхностните наранявания по лицето, ръцете и тялото бързо минаха. Те бяха вследствие на многократното ми заравяне с пръст и камъни от взривовете, но останах жив – късмет.“

Каква е историята?  Продължава Иво Антонов: „В началото на септември 1944г малка България е на прага на драматични събития. На 2 септември идва на власт, макар и само за седем дни, правителството на Константин Муравиев (БЗНС), което скъсва дипломатически отношения с Германия на 5 септември. В отговор немските войски на територията на Македония и бивша Югославия започват да разоръжават, пленяват и изпращат в концентрационни лагери нашите окупационни части, а по „старата“ ни граница се съсредоточават сили на Райха, чиито намерения не са загадка за нашето разузнаване. Опитните германци нямат намерение да чакат България да ги нападне първа и да отреже пътя за отстъпление от Гърция и Егейските острови на 300 000 немски бойци от групата армии „Е“. Немците знаят много добре, че най-добрата защита е нападението и се готвят да накажат бившия си съюзник. Вече са сторили същото с италианците и мислят, че българите също ще се окажат лесен противник. В отговор правителството на Муравиев заповядва на 4 септември  „старата“ ни граница да се осигури с наши, макар и малобройни, армейски части, а всички български окупационни части избегнали немски плен с цената на тежки битки с немците и бомбардирани и от немската, и от съюзническата авиация трескаво бързат да се приберат в „стара“ България. Основното шосе за изтегляне към Родината минава през Деве Баир над с.Гюешево. Там и в района на Крива Паланка немците са струпали силна групировка, която отрязва пътя и се готви да нахлуе в България.

На 5 септември 9-и пехотен Пловдивски полк под командването на полковник Иван Бонев получава заповед с придадени артилерийски и бронеизтребителни поделения да се изнесе в района на град Кюстендил, като прегради пътя от Крива Паланка в участъка село Бобешано - връх Руен и да не позволи на немски части да преминат старата граница.“

И още от историята„След боевете при Деве Баир командващият българската армия генерал Владимир Стойчев пристига на място и изказва благодарност на командира и всички чинове за блестящо проведената операция „Деве баир”. Командирът на полка полковник Иван Бонев е награден с орден „За храброст“ - ІV степен, първи клас. Делегация от кюстендилци, водена от кмета д-р Ливадински, го провъзгласява за Почетен гражданин на Кюстендил. 9-и пехотен полк продължава победния си път през Крива Паланка, Стражин, Страцин, река Пчиня... Завръща се тържествено в Пловдив, а командирът му полковник Иван Бонев е носен на ръце от възторжените си войници. Само месец по-късно отказалият да сътрудничи на новата власт командир е арестуван, жестоко репресиран по затвори и лагери и убит. Героят от Деве баир, „Спасителят на Кюстендил“, както го наричат благодарните кюстендилци, доблестният командир загива не на бойното поле, а смазан от бой и болести в затвора. Нелепа и тъжна история, която вместо до омраза трябва да води до поука! Защото България е една и никакви политически пристрастия не трябва да са по-силни от чувството за дълг към Отечеството и любовта към род и Родина! Вечна е паметта за подвига на 9-и пехотен полк, готов да умре воден от храбрия си командир, но да не отстъпи и крачка назад! Победата при Деве Баир осигурява следващите успешни операции на Българската армия в Македония и бивша Югославия през първата фаза на войната.“

Родолюбивата инициатива завърши с възпоменателно тържество пред паметника на загиналите във Втората световна война. Да не забравяме героите, загинали за България, да следваме светлия им пример, призоваха доц. д- Иван Сечанов и бригаден генерал  Явор Матеев. Бяха положени венци от Общината в Кюстендил, от военно-патриотичните съюзи и клуб „Братя по оръжие“.

Снимка: Димитър Бебенов