Столичното запасно войнство се активизира

01.11.2018 г. Столичното запасно войнство се активизира

 Ние основателно не свързваме нашите действия с политически искания. Но отговорът, който очакваме да получим, ще бъде от политически субект в лицето на изпълнителната власт. Става въпрос за защита на социални права, които са в основата на немалко партийни програми.

Ген. Стефан Стефанов*

Изминаха две седмици от проведения на 17 октомври в столицата национален протест срещу ниските пенсии и в подкрепа за отпадането на техния „таван“ за всички пенсионери. Случилото се дава достатъчно поводи за анализи и оценки.

За широката общественост стана ясно, че сред организаторите на протеста, представителите на 19 пенсионерски организации, от различни браншови съсловия, главната роля се падна на Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР). Не само поради оглавяването от ръководството на Съюза на Инициативния комитет за провеждането на митинг-шествието, но и поради привличането за участие в него, освен на представители от всичките 24 района на София, и от по-големите градове на страната. Видно е, че такова мероприятие можеше да бъде проведено само от авторитетна организация, разполагаща с необходимите структури на национално ниво, обединени в преследването на общи цели.

За Столичната организация на СОСЗР протестът беше тест за проверка активността на нейния кадрови потенциал и реалните възможности на дружествата и клубовете. Протестът си беше и своеобразно предизвикателство по отношение на жизнеността на идеята, да бъдат обединявани усилията на сродни патриотични и военно-патриотични организации на територията на София, при отстояване на социални искания. Амбициозна цел, която трудно може да бъде постигната, ако конкретна организирана структура не поеме съзнателно риска да бъде обединителка на разнопосочните интереси на многобройните пенсионерски движения. Предпоставките да бъде обвинена във „вождизъм“ или „авторитаризъм“ не се изключват, но могат да бъдат парирани при наличието на доказана членска маса с обзаведени клубни бази в по-големите райони на столицата. За съжаление няма друга организация на запасното войнство, отговаряща на горните изисквания, освен Столичната, което я натоварва с неблагодарната роля в бъдеще, за координатор на подобни изяви в София. Констатацията не е повод за гордост. Напротив! Без наличието на друга алтернатива, отговорността е задължаваща, а претенциите към ръководството й ще бъдат непрекъснати.

През призмата на очертаващата се възможност, изводите от участието на Столичната организация в проведения митинг и последвалото шествие до Народното събрание са привидно обнадеждаващи. Столичните пенсионери крачеха тихомълком зад техните колеги, пристигнали специално за протеста от провинцията. Обяснимо, защото бяха по-малобройни. Оказа се, че е по-трудно да пристигнеш до Министерски съвет от столичния район Сердика, отколкото от Ямбол. Въпреки, че подобно шествие, на военни пенсионери, по „жълтите павета“, през последните двадесетина години не беше провеждано. Липсваше ентусиазмът. Надеждата витаеше във въздуха, но не сгряваше  сърцата. Нямаше е оная вълна на недоволство, която повлича всичко със себе си. Миналото беше изместило настоящето и по булеварда преминаваха предимно беловласи ветерани, трудно подвижни, предизвикващи по-скоро съжаление с окаяния си вид, отколкото възмущение към политиката на властимащите. Отсъстваха представителите на женските организации, на пенсионираните през последните години офицери и сержанти, на бившите волнонаемни служители и на други наскоро пенсионирани служители от системата за националната сигурност.

Въпреки всичко, тестът беше успешен, а резултатите - поучителни. Активността на запасното войнство в София не предизвиква абсолютна удовлетвореност, а по-скоро балансирана неудовлетвореност. Термин, въведен в международната политика от бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. В тази връзка е необходимо едно разяснение. Ние основателно не свързваме нашите действия с политически искания. Но отговорът, който очакваме да получим, ще бъде от политически субект в лицето на изпълнителната власт. Става въпрос за защита на социални права, които са в основата на немалко партийни програми. Свързването на нашите протести сега и в бъще, с която и да е партия е нонсенс. Борбата е надпартийна и се води по други направления. Има за цел гарантирането на достойни старини не само на пенсионерите, свързани със системата за национална сигурност – от армията, полицията и службите за сигурност, а и на останалите наши сънародници прескочили бариерата за пенсионната възраст. В същото време сме наясно, че е много трудно да бъдат изведени на протест обезверени хора. Нихилизмът, който ги е обхванал е трудноизличим. По-опасно е, че е и заразителен. Лечението е в ръцете на ръководствата на дружествата и клубовете. Мобилизиране на неактивните и направляване на колебаещите. От съществено значение е и координиращата роля на председателите на районни организации. Очевидно е, че на този етап, на помощ от друго място Столичната организация на СОСЗР не може да разчита.

Анализът показва, че при наличието на 40 – 45 организации на военно-патриотични, според председателите им, структури, е учудваща проявяваната от преобладаващата част пасивност и подчертана незаинтересованост към решаването на социалните искания на редовите им членове. Дори в самите им управителни органи има противоречия, което е доказателство за характера на конюнктурните интереси, които са ги обсебили. Без реална членска маса, но с приповдигнато настроение при среща с министри, депутати и обществени личности, те декларират, обещават, призовават и т.н., без да осъзнават, че възприетата стратегия е всъщност една демагогия, която временно ги задържа на захаросаното председателско кресло, докато палещите лъчи на ежедневните проблеми на хората не го разтопят. И за това на протеста отсъстваха. Не обичат да бъдат на слънце. Няма да дойдат и на следващия, освен ако… Позволявам си да ги улесня, в търсенето на изход от ситуацията, в която сами са се поставили, припомняйки думите на човека „парламент“ Гиньо Ганев - „До края на живота си, немога да свикна с парадокса, че кучетата се сродяват чрез лай“.  При хората обаче, действията обединяват, докато думите разделят. Което налага, преди всичко действия, най-прекия път за оцеляването на изпразнените от съдържание организации. И спасение за техните председатели. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

*Авторът е председател на Столичната организация на СОСЗР и член на ЦС на СОСЗР.