Живот, отдаден на армията

06.11.2018 г. Живот, отдаден на армията

 100 години от рождението на генерал-полковник Мирчо Асенов. Философски възприемаше съкращенията и казваше – да, армията ни беше голяма, но в други времена, такава численост вече не може да има, спомня си неговият син полковник Светлозар Асенов.                 

Цончо Драгански

Генерал-полковник Мирчо Асенов е роден на 20 октомври 1918 г. Завършва гимназия през 1937 г. и Историко-филологичния факултет на Софийския университет през 1942 г. Взет е да отслужи воинския си дълг в 13-а пехотна допълнена дружина в гр. Кюстендил. Взима участие в първата фаза на Отечествената война като помощник- командир на дружина в операциите при Царево село, Враня и Страцин.

През есента на 1945 г.. е изпратен на едногодишен курс в Народното военно училище в  София. След завършването му постъпва в 1-ви танков полк, но от януари 1947 г. е преместен в Министерството на отбраната в отдел „Личен състав“, преименуван по късно в отдел „Кадри“. В края на декември 1948 г. е изпратен да учи в академия „Фрунзе“ в Москва. Завършва я с отличен успех и от ноември 1951 г. е назначен на длъжност командир на 7-а мотострелкова дивизи (мсд) в Ямбол. Дивизията участва в редица учения. От 1954 г. генерал Асенов е назначен на длъжност заместник- началник на Управление „Кадри“ в Министерството на народната отбрана. Изключително отговорни и трудни са годините, прекарани в министерството, поради подмяната на кадровия състав на армията и оптимизиране на новите щатове. Създават и се разкриват редица нови подразделения и съединения, предислоцират се на нови места щабове на дивизии и полкове.

При проверка през април  1954 г. 7-а мсд не успява да заеме районите си по бойна тревога и получава оценка “Слаб”. Командирът на дивизията е освободен от длъжността, а командващият 3-а армия  генерал Добри Джуров поставя въпроса на генерал Асенов дали желае отново да поеме дивизията. Той се съгласява и от ноември 1954 до март 1958 г. отново е в 7-а дивизия. Това е период на овладяване на ново въоръжение и техника и подготовката на командирите и щабовете, обновени  след организационните изменения и кадровите промени и преминаване на частите на моторна тяга от началото на 1955 г..

След  разговор с министъра на отбраната армейски генерал Панчевски, въпреки молбата му да остане на служба в дивизията,  получава заповед да се яви в министерството, като началник на управление „Кадри“на Българската армия. Длъжността е трудна и изключително отговорна. За тези няколко години се решават редица основни въпроси. Предстои съкращение на много офицери от армията, с добра подготовка, команден стаж и войскови опит. За целите, по предложение на Министерството на отбраната, Министерският съвет приема постановление със следното съдържание: „Отпуска се стипендия от 80 лева за всички съкратени офицери, които пожелаят да следват в Софийския университет без конкурсен изпит. Кандидатите могат да избират специалност по избор. Признават се изпитите на онези, които са положили преди влизането им в казармата. Предоставят се безплатни квартири според възможностите в общежитията на институтите”. Над 90 процента от съкратените военнослужещи се записват с предпочитание към техническите и икономическите специалности. Стипендията от 80 лева е равна на средната заплата в страната за този период.

Министърът на отбраната армейски генерал Иван Михайлов му съобщава: „Вашата работа се оценява като добра и колегиумът ви удостоява за слушател в академията на ГЩ в Москва. Завършва я със златен медал и в края на август 1963 г. е назначен за заместник-командващ на 2-ра армия.

От 12 юни 1967 г. е  командващ 2-ра армия. Познава обстановката в армията и проблемите, които трябва да се решават. Главното внимание на командването и щаба е да се подобри стилът и методът на ръководство, да се  подобри оперативната и бойната подготовка и мобилизационната готовност, подготовката на командирите и щабовете, материалното и техническо осигуряване. По време на службата, като командващ 2-ра армия, се провеждат редица мащабни учения, като стратегическото  учение „Родопи“, ученията  „Плиска”, „Преслав” , „Тунджа“ и много други.

След смяната на много гарнизони, през есента на 1971 г. е  назначен за заместник-министър на отбраната което приема като висока оценка за работата си. Длъжността му позволява да се запознае с големите проблеми, които се решават в областта на икономиката, външната политика, строителството и сигурността на страната, а също и по въпросите от духовната сфера.

По-късно е назначен за главен инспектор на Българската армия. Инспекторатът участва в провеждането на КЩУ, ученията с войски, в разработването на програми, курсове, наставления и други методически пособия. Осъзнава, че решително трябва да се измени стилът и методът на работа в самия инспекторат и в начините на проверките, като се преодолее субективизма в оценките. Един от главните компоненти в стила е да се повиши критерият в цялостната  работа – никакво отстъпление от уставите, курсовете и заповедите. . Една от най-характерните черти, на установения стил е  задълбоченото планиране и съгласуването на всички дейности.

Генерал-полковник Мирчо Асенов умира на 5 април 2005 г. Мнението на тези, които са го познавали, е че той е бил строг, взискателен и човечен. Защитавал е своите мнения и предложения, държал е за точното и в срок изпълнение на приетите  решения. Не е бягал от своята отговорност и не се е стремял да я прехвърля върху своите подчинени. Целият му съзнателен живот е бил отдаден на строителството на Българската армия.

***

Истината е в бойните части

Полковникът от запаса Светлозар Асенов е син на генерал Мирчо Асенов. Завършил е академия „Жуковски” в Москва през 1973 г. и е започнал  офицерската си служба в авиобаза „Граф Игнатиево” като техник на самолет. В авиобаза „Чешнегирово” е бил заместник-инженер на ескадрила, инженер на ескадрила и инженер на полк. Служил е в авиационния корпус в Пловдив. През 1992 г. е станал главен инженер на авиацията. Пенсионирал се е през 2002 г. От 2007 до 2015 г. е преподавател в Техническия университет в Пловдив като доцент.

- Господин Асенов, с какво сте запомнили баща ви генерал-полковник Мирчо Асенов?

- Покрай ученията и постоянните му командировки, много малко го виждах. Рядко е говорил за работата си. Основните ни разговори за армията бяха след като се пенсионира. Спомените му бяха най-вече за 7-а дивизия и за 2-ра армия. Разказвал ми е за неговата организационна дейност при строителството на новите сгради на ВНВУ „Васил Левски” във Велико Търново и ШЗО „Христо Ботев” в Плевен.

- Какви съвети ви е давал?

- Баща ми не опекунстваше, не даваше много съвети. Единствено, когато бях назначен за инженер на полка в „Чешнегирово”, ми даде съвети, който съм спазвал в службата. Каза ми: „Запомни едно, ти ставаш заместник-командир по техниката и въоръжението. Не бъди интригант, не заставай срещу командира, заедно с началника на щаба работете в интерес на командира, подпомагайте го, решавайте общите задачи на полка, не създавайте напрежение в службата. Ти не си бил командир и никога не можеш да разбереш проблемите му и неговата голяма отговорност.” Освен това, имаше ситуация да работя в институт или в академията. Но се вслушах в думите му – истината е в бойните части, в тях отношенията са най-колегиални.

- Как реагира баща ви на промените и съкращенията в армията?

- Мнението му бе, че всяко време си има своите трудности. Споделяше, че по-рано са решавали едни проблеми, влагали са много усилия за бойната подготовка. Сега, в новите условия, други са въпросите, които трябва да се решават. Философски възприемаше съкращенията и казваше – да, армията ни беше голяма, но в други времена, такава численост вече не може да има.