Част първа: Стратегическата стабилност и ракетно-ядрения арсенал на Китай

03.02.2019 г. Част първа: Стратегическата стабилност и ракетно-ядрения арсенал на Китай

 Най-вероятното развитие на военно-политическата обстановка в триъгълника САЩ-Русия-Китай след денонсиране на Договора за ликвидиране на ракетите с малка и средна далекобойност ще се изрази в активна надпревара във въоръжаването, включително и в нови направления като хиперзвуковите оръжия, оръжията на нови физически принципи и военния космос.

Полковник о.з. доцент д-р Гергин Гергинов, Асоциация на артилеристите и ракетчиците от запаса „Олимпий Панов”

 

 Ядрените арсенали и стратегическата стабилност

Известно е, че стратегическата стабилност се основава на баланса, на равенството в стратегическото настъпателно въоржение /СНВ/ на великите ракетно-ядрени държави. Под „баланс” не се разбира количествено равенство, а способността всяка от страните да нанесе унищожителен удар по противника. Количественото равенство има място тогава, когато ударните средства на страните притежават почти еднаква бойна ефективност. Така беше досега, но с разработване на нови оръжия, например хиперзвукови и на нови физически принципи, количественото равенство може да бъде поставено под въпрос.

Вече 7 десетилетия САЩ и СССР/Русия непрекъснато търсят и намират методи за установяване на  баланс между тяхните СНВ и именно този подход е причината, запазила мира на планетата. Борбата за постигане на ядрен, а по-късно и на ракетно-ядрен баланс, започва на 6 август 1945 г., т.е. още след взрива на американската авиационна уранова бомба „Малчуган” /"Little Boy"/ над Хирошима и продължава до днес.

В края на 40-те години на ХХ век производството на ядрени заряди /ЯЗ/ в САЩ започва серийно, а в същото време СССР прилага невероятни усилия да не допусне „Хирошима” на своя територия. Така в продължение на 3 десетилетия двете страни натрупват огромни ядрени арсенали – в САЩ те са в обем 28100, а СССР 23500 ЯЗ. Бързо се увеличават и тяхните носители – междуконтиненталните балистични ракети със земно /МБР/ и морско /БРМБ/ базиране и стратегическите бомбардировачи /СБ/.

Разбирайки невъзможността за реализиране на глобални политически цели с помощта на ядреното оръжие /реално е твърдението, че който удари пръв ще загине втори!/, двете страни предприемат реални стъпки за неговото ограничаване и постепенно намаляване, като усилията се насочват към разработване на високоточни конвенционални ударни средства.

През 1963 г. се подписва договор за забрана на ядрените изпитания в атмосферата, космоса и под водата, в 1968 г. за неразпространяване на ядреното оръжие, в 1971 г. за забрана за разполагането му на морското и океанско дъно, а през 1974 г. за ограничаване мощността на ядрените изпитания до 150 килотона.

За ограничаване и намаляване на ядрените заряди и на тяхните носители от 1972 до 2010 г. са подписани 7 договора, 1 за ракетите с малка и средна далекобойност и 1 за неразпространяване на ракетните технологии – и двата от 1987 г.

На базата на посочените договори ракетно-ядрените потенциали на двете страни значително намаляват. В началото на 1991 г. в арсенала на СССР са 2500 носителя и 10271 ядрени заряда, а в този на САЩ сътветно 2246 и 10563.

Към юли 2018 г. Русия разполага с 779 носителя, от тях развърнати 527, и около 7000  ядрени заряда, от които развърнати 1440, а останалите са резерв и за утилизация. САЩ имат 800 носителя, от които са развърнати 652, и около 6800  ядрени заряда – от тях в бойна готовност са 1350, част от останалите са резервни, а друга част  подлежи на утилизация.

През втората половина на ХХ век редица страни също създават свое ядрено оръжие и носители за него, което начително променя ракетно-ядрената обстановка на планетата. Днес от 9-те страни, които имат ракетно-ядрено оръжие, само Израел и Китай  не декларират произведеното количество. Известна е политиката на Израел, непроменена и до днес,  синтезирана от премиера Голда Мейр /1969-74/: „Първо, у нас няма ядрено оръжие, а второ, ако се наложи, ще го използваме”. Тя е потвърдена и от експрезидента Кацир /1973-78/ „Ние няма да бъдем първи, които ще използват ядрено оръжие, но няма да бъдем и втори”. Близка до нея е и китайската - никакво официално обявяване на произведените ядрени боеприпаси и на носителите за тях.

Китай взривява първото си ядрено устройство на 16 октомври 1964 г., а на 17 юни 1967 г. извършва успешно изпитание на  термоядрен заряд - това е най-краткия период между създаване на ядрено и термоядрено усттройство в света. На 29 септември 1988 г. страната взривява неутронен боеприпас. Тези успехи показват, че още през 80-те години на ХХ век Китай създава значителна научно-производствена база, която непрекъснато се подобрява и активно се използва и днес.  От началото на настоящето столетие тази дейност протича в две основни направления – разработване на касетъчни ядрени бойни елементи с индивидуално насочване, както и на маломощни ядрени заряди. Впрочем напоследък те са приоритет и на САЩ.

Китай подписва Договора за забрана на ядрените изпитания през 1996 г. Той е единствената ядрена държава, която официално декларира, че първа няма да използва ядрено оръжие и че ще поддържа ядрения си потенциал на минимално ниво, гарантиращо сдържане на евентуалните противници. Поради това страната твърди, че развива качествено, което е вярно, а не увеличава количествено ядрения си арсенал - според различни източници той е около 280 ядрени заряда.

Китай няма разврнати ракетно-ядрени комплекси, т.е. те не се намират в постоянна бойна готовност в позиционните райони. Авиационните ядрени бомби и ядрените ракети, заедно с пусковите установки /без тези с шахтно базиране/, се намират в подземни складови бази,  укрити в тунели. Впрочем и ЦРУ не знае колко хиляди километра са поземните тунели, поради което  експрезидентът Обама беше поставил задача за изясняване на проблема. Тунелите са солидно укрепени, с вентилация, отопление, свръзка и всичко необходимо за живот и дейност. Наскоро китайската ИА „Глоубъл таймс” писа, че започва реализиране на проект „Велика стоманена подземна стена”. По всяка вероятност това е по-нататъшно развитие на създадената мрежа от тунели в планините на северната част на страната, която се предполага че е с дължина около 5000 км. Тя е изграждана от Втори артилерийски корпус, преименуван през 2016 г. на Ракетни войски, пряко подчинени на Централния военен съвет. Използването им като укрития на СНВ е една от важните причини да не може с приемлива точност да се установи обема на китайския стратегически ракетно-ядрен потенциал – фактор, който вече пряко влияе върху военно-политическите отношения в триъгълника САЩ-Русия-Китай..

Стратегическата стабилност и ракетите с малка и средна далекобойност

САЩ обявиха, че от 02.02.2019 г. прекратяват да спазват задълженията си по Договора за ликвидиране на ракетите с малка и средна далекобойност /ДРМСД/ и започват процедура по излизане от него. Същевременно предлагат сключване на нов договор по ракетите с малка и средна далекобойност с участие и на други страни. Те отново ултимативно „дадоха” възможност на Русия в продължение на следващите 6 месеца да прекрати действията си, нарушаващи договора. Съгласно ДРМСД страната, която реши да го напусне, има 6 месеца да се подготви и едва тогава може да се счита необвързана с него. Така че САЩ трябва да изчакат тези 6 месеца без да предприемат действия, несъвместими с поетите задължения. Затова нищо не им струва да продължат ултимативния натиск срещу Русия и те вече го правят за втори път – целта е световното обществено мнение да не ги обвинява за денонсиране на този важен, особено за Европа, договор както това стана с Договора за ограничаване на системите за ПРО. 

Днешното ръководство на САЩ няма доблестта да заяви, че този договор вече не го устройва, а прави всичко възможно да обвини за това Русия. САЩ считат и с право, че и други страни трябва да участват в нов ДРМСД, но тъй като арсеналът на страни като КНДР, Индия, Пакистан, Иран, Израел не е значителен, то призивът е насочен преди всичко към Китай. Това е така, защото ракетите с малка и средна далекобойност отдавна вече са фактор, влияещ върху стратегическата стабилност в Тихоокеанския ТВД. Именно поради това договорът вече не удоволетворява САЩ и причина за това не е Русия, а китайският арсенал от ракети с малка и средна далекобойност.

Запазването на договора е изгодно за Русия по две причини – първо, засега ракетният потенциал на Китай не предизвиква особено безпокойство в Русия поради създадените дружески отношения между тях и второ, на Европейския ТВД има относителна военно-политическа стабилност. Запазването на договора е изгодно и за Европа, тъй като евентуалното развръщане на американски ракетни комплекси на територията й ще върне обстановката от 80-те години на ХХ век и континента отново ще трябва да живее под сянката на стотиците насочени една срещу друга ракети.

Същевременно, за да осигури безопасността си и знаейки способността на САЩ да денонсира договори, когато това им е изгодно, Русия заобикаля  договора, готвейки се за момента, в който действието му ще бъде прекратено. Същото, независимо от гръмогласните декларации, правят и САЩ.

Русия разработи и прие на въоръжение леката стратегическа балистична РС-26 „Рубеж” /обесег 2000-6000 км/ и крилатата 9М729 „Новатор”, изпитана до 500 км, но с предполагаем по-голям обхват. На 23 януари т.г. на специален брифинг за военни аташета и журналисти руското министерство на отбраната представи оперативно-тактически ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М”, приет на въоръжение в пълна комплектация през 2006 г. Известно е и преди брифинга, че той е създаден в следните варианти :

- 9К715 „Искандер” /SS-26 STONE”/ с ракета използван за изпитания,

- 9К720 „Искандер-М” /SS-26 STONE-А”/. Той е с автомобилна многофункционална пускова установка 9П78-1 с две направляващи за изстрелване на квазибалистична маневрираща ракета 9М723-1 с далекобойност до 500 км,

- 9К720Э "Искандер-Э" /SS-26 STONE-B/- експортен вариант с ПУ  9П78-1Э с една направляваща за ракета 9М723 /280 км/.

- 9К720 „Искандер-М” /SS-26 STONE-С”/. С две направляващи на ПУ 9П78-1, предназначен за изстрелване и на крилата ракета 9М728 /Р-500, SSC-7/ в транспортно-пускови контейнер също с далекобойност до 500 км. Възможно е една от ракетите на ПУ да бъде балистична, а другата крилата. Според някои източници след старта 9М728 набира височина 6 км с цел намаляване на аеродинамичното съпротивление и следователно увеличаване на далекобойността, а в района на целта височината на траекторията се намалява до 7 м и протича по профила на местността. Именно с този вариант се комплектуват 10-те планирани за развръщане ракетни бригади, всяка с по 12 ПУ.

През 2016 г. е приета на въоръжение нова крилата ракета 9М729 "Новатор" /SSC-8/, която е модификация на щатната 9М728 и която влиза в комплекта на „Искандер-М”. Именно за 9М729 САЩ твърдят, че е с далекобойност над 500 км, което е нарушаване на Договора от 1987 г. Според данни от брифинга новата ракета е с далекобойност 480 км, по-висока точност на системата за управление, по-голяма маса и по-голяма мощност на бойната глава, което води до увеличаване на дължината с 53 см при запазен диаметър на корпуса. Това налага модифициране на пусковата установка /индекс 9П701/, която, освен че поема 9М729, вече е с възможност за зареждане с четири такива или със смесен комплект от балистични и крилати ракети. С това се създава по-добра възможност за нанасяне на удар едновременно с балистична и крилата ракета с цел гарантирано поразяване на целта.

Според САЩ разработването на крилата ракета 9М729 е нарушаване на Договора от 1987 г. Твърдението им вероятно се основава на възможността, добре известна на всеки ракетчик, че винаги е възможно с малки конструктивни промени да се променят характеристиките на ракети, чийто двигател е с течно гориво. 9М729 е с турбореактивен двуконтурен двигател, което позволява, при необходимост, значително да се промени нейната далекобойност. Няма съмнение, че след денонсиране Договора от 1987 г., Русия за кратко време ще създаде потенциал за нанасяне на удари по земни обекти от хиляди километри с ракетите на ОТРК „Искандер-М”, преврщайки го и в комплекс със средна далекобойност.

Интересен момент от брифинга бе готовността на Русия да „демонстрира новата крилата ракета на представители на страните от НАТО, Евросъюза, ОДКБ и БРИКС”. Представители на САЩ, Великобритания, Германия и Франция обаче не присъстват на брифинга, демонстрирайки с това, че организирания показ не променя тяхното убеждение -  Договорът от 1987 г. е  нарушен.

Как САЩ заобикалят Договора от 1987 г.?

Още през 2017 г. те планираха 60 млн долара за разработване на конвенционална крилата ракета със средна далекобойност и земно базиране, забранена от ДРМСД. Това означава, че поне година преди това вече се е обсъждало излизане от договора. Същевременно от юни 2017 г. значително се увеличават производствените възможности на завода в Тусън,  Аризона, в който трябва да се произвежда разработваната ракета. Заобикаляне на Договора от 1987 г. са и комплексите за ПРО „Иджис ашур” в Румъния и наскоро в Полша, които от противоракетни за кратко време могат да станат ударни, от чиито вертикални пускови установки Мк-41 /еднакви с корабните/ се изстрелва  крилата ракета RGM-109 „Tomahawk” /1600-2500 км/. Не е проблем за САЩ инертната челна част на балистичните ракети-мишени, използвани над 90 пъти за изпитания на комплексите за ПРО, да се замени с бойна глава.

Освен това стотиците ударни БЛА по бойни възможности се доближават до ракетите с малка и средна далекобойност. Такива са MQ-1 „Predator” с радиус на действие 750 км и носител на 2 крилати ракети „въздух-земя” AGM-114 „Хелфайър и MQ-9 „Reaper” - той е с обсег 6000 км и се въоръжава с 4 ракети AGM-114 „Хелфайър и 2 авиобомби GBU-12 /обща бойна маса 650 кг/. За сравнение осколъчно-фугасната бойна глава на RGM-109Е е с маса 340 кг.

Така ДРМСД постепенно се обезсмисля, а създадените ударни средства пряко влияят върху стратегическата стабилност.

Посоченият по-горе брой ЯЗ на Китай предизвиква определени съмнения относно неговата достоверност. Гарантираното сдържане на евентуалния противник означава, че Китай, след нанасяне на изпреварващ удар по негова територия, ще може да отговори с ответен, който ще доведе до неприемливи загуби на агресора. За целта той трябва да има минимално необходим брой ЯЗ, оцеляли при изпреварващия удар. Последният, съгласно днешните схващания, ще бъде контрасилов, т.е. ударът ще се нанесе по предполагаемите укрития и установени стартови позиции на МБР, БРМБ и СБ, както и по значителна част от ракетите със средна далекобойност. Този, който реши пръв да нанесе ядрен удар по тези цели, ще го направи масиран. В резултат на това от считания неголям китайски ядрен арсенал, пък дори и той да е разсъсредоточен по подземните укрития в тунелите, едва ли ще остане и част, способна за ответен удар.

Въпросът е нима е възможно политическото и военно ръководство на страната да си позволи подобно рисковано отношение към националната сигурност?

Можем да не се съмняваме, че отношението на страната към собствената си безопасност е твърде сериозно и че при нейното осигуряване са разчетени всички варианти. Тогава, за да се осигури националната сигурност, броят на произведените ЯЗ би трябвало да бъде поне 4-5 пъти по-голям. В този случай евентуалният противник ще трябва да има предвид, че ответният китайски удар ще бъде реалност и не би посегнал към ядрения бутон.

Ракетният потенциал на Китай                                                            

В редица източници се посочва, че към края на 2018 г. Китай разполага с около 200 МБР и 48 БРМБ. Това са шахтната МБР „Dong Feng-5А” /DF-5А, „Източен вятър-5А”/, която е с течно гориво, обсег 12000 км и касетъчна бойна глава с 4-5 бойни елемента с индивидуално насочване и мощност по 350 кт, мобилните с твърдо гориво DF-31 /8000, моноблочна с 1 Мт/, DF-31A /11000 км и 3х300 кт/ и DF-41 /12000, 6-10 х 90-250 кт/. Китай разполага с 4 подводни ракетоносци „проект 096 Цзин”, всяка въоръжена с по 12 БРМБ „Ju Lang-2” /„Гигантска вълна-2”/ с далекобойност 8000 км, 3-4 бойни елемента с индивидуално насочване и мощност по 90 кт. 

Въздушният компонент на триадата включва над 20 СБ  H-6М и Н-6К, въоръжени съответно по 4 и 6 крилати ракети „въздух-земя” ”Chang Jiang-10” /„Дълъг меч-10”, 2500 км/ и носители на ядрени бомби H-6F.

Около 900 са балистичните ракети DF-15А, DF-15В и DF-16 с далекобойност 700-1000 км. Посочените ракети могат да бъдат с ядрена /200-300 кт/ или конвенционална бойна глава.

Страната има на въоръжение над 400 крилати със земно базиране „Dong Hai-10А” /”Източно китайско море-10А”, 2000 км/ и около 350 мобилни балистични ракети с твърдо гориво и средна далекобойност. Такива са съвременните балистични DF-17 /около 2000 км/, която е и носител на тествания хиперзвуков планиращ апарат DF-ZF /или „Xing kong-2”, „Звездно небе-2”/, DF-21 /1800-2500 км/ DF-26В /3000 км/ и DF-26С /4000 км/, известна и като „Guam killer”, способна да достигне базата на САЩ на остров Гуам.

Модификациите DF-21D и DF-26В са първите  в света балистични противокорабни ракети с отделяща се и самонасочваща се бойна глава, предназначена за борба с американските самолетоносачи. Чрез тях Китай е способен да държи авианосните групи на Тихоокеанския флот на САЩ от крайбрежните си води на минимално разстояние 1800 км –  целеуказването за тях се осигурява основно от разузнавателните спътници „Яо ган-1” и „Яо ган-2”.

Според китайската телевизия CCTV от 10 януари т.г. комплекс DF-26А за първи път е развърнат на позиционен район в пустинята Гоби като отговор на навлизането на американски ескадрен миноносец във водите на Параселските острови. С това Китай ясно деменстрира както предназначението на комплекса, така и решимостта си да го използва за защита на близката морска зона, т.е. за постигане на лидерство в Южно-китайско море.

Имайки предвид посочения ракетно-авиационен арсенал, логично е да се изрази съмнение, че 280 ЯЗ са реалност при наличие на почти 2000 стратегически и оперативно-тактически носители. Този арсенал непрекъснато и активно се усъвършенства и увеличава, тъй като страната не е обвързана с никакви международни договори.

Следва продължение