Част втора: Стратегическата стабилност и ракетно-ядрения арсенал на Китай

03.02.2019 г. Част втора: Стратегическата стабилност и ракетно-ядрения арсенал на Китай

 Най-вероятното развитие на военно-политическата обстановка в триъгълника САЩ-Русия-Китай след денонсиране на Договора за ликвидиране на ракетите с малка и средна далекобойност ще се изрази в активна надпревара във въоръжаването, включително и в нови направления като хиперзвуковите оръжия, оръжията на нови физически принципи и военния космос.

Полковник о.з. доцент д-р Гергин Гергинов, Асоциация на артилеристите и ракетчиците от запаса „Олимпий Панов”

 

Китай и евентуален нов договор

Вероятно Китай не би имал нищо против да участва в евентуален договор за намаляване на СНВ, но при условие САЩ и Русия да изравнят потенциалите си с неговия. При такова  неприемливо условие той едва ли ще бъде допуснат да участва в бъдещи преговори по СНВ. Разбира се, ако посочения брой ядрени заряди  действително е 280. При друго условие той самият не би участвал в такъв договор.

САЩ считат и с право, че Китай трябва да участва в евентуален нов договор по балистичните ракети с малка /до 1000 км/ и средна /до 5500 км/ далекобойност, включително и по крилатите със земно базиране. Русия също е заинтересована от китайското участие, тъй като ще стане ясно колко и какви ракетни комплекси евентуално биха насочени срещу нейна територия.

Как Китай би могъл да участва в евентуален такъв договор?

Ако допуснем, че съгласно нов ДРМСД Русия и САЩ няма да приемат на въоръжение такива ракетни комплекси, то, за да има баланс,  Китай трябва да ликвидира своите, т.е. да ги унищожи, както това направиха САЩ и СССР в съответствие с Договора от 1987 г. Ако Китай направи това, той ще остане без защита срещу възможностите на своите съседи, например Индия, и особено срещу мощния Тихоокеански флот на САЩ. Поради това такъв вариант за Китай е неприемлив.

При условие, че евентуален нов договор с китайско участие разреши сздаване на  ракети с малка и средна далекобойност, но постави ограничение на броя им, то и САЩ, и Русия ще могат да развърнат срещу Китай такива комплекси. Вероятно, в зависимост от приетото ограничение, на страната ще се наложи да намали броя на своите или поне да не го увеличава. В този случай балансът ще създаде сериозна опасност за страната, която днес не съществува. Затова твърде съмнително е Китай да се съгласи и на такъв вариант.

Ако Китай откаже участие в нов договор, то най-вероятно САЩ за кратко време ще създадат и ще разположат на базите си в Тихоокеанския ТВД, включително и на Южна корея и Япония, съответен брой ракетни комплекси със средна далекобойност, с които заплахата за Китай ще стане значително по-голям.

ххх                                                                                                                          

Според врид-министъра на отбраната Патрик Шанахан главното внимание на САЩ трябва да се насочи към Китай. Следователно за неутрализирането му ще е необходимо не  само съответно количество стратегически ракетни комплекси, но и такива със средна далекобойност, като броят им ще зависи от китайското неизвестно в ракетното уравнение. Без да е ясно неговото количествено измерение стратегическа стабилност на Тихоокеанския ТВД няма да бъде постигната. Военно-политическата стабилност на Европейския ТВД също ще бъде нарушена, ако Европа отново стане заложник на американските интереси. Това е твърде вероятно, тъй като засега няма признаци, че политиката на САЩ за едновременно сдържане на Русия и Китай, ще се промени.

Най-вероятното развитие на военно-политическата обстановка в триъгълника САЩ-Русия-Китай след денонсиране на ДРМСД ще се изрази в активна надпревара във въоръжаването, включително и в нови направления като хиперзвуковите оръжия, оръжията на нови физически принципи и военния космос. Поради това в продължителен период от време стратегическата стабилност на планетата ще бъде неустойчива с всички произтичащи последствия от това.