Размисли…, по повод на една годишнина

11.02.2019 г. Размисли…, по повод на една годишнина

 Ген. Стефан Стефанов*

В началото на март т.г. се навършват 160 години от рождението на един  всеотдаен и знаменателен с делата си полковник от запаса Кирил Козловски. Времето неумолимо слага своя негативен отпечатък на забрава, изтривайки по безкомпромисен начин спомените за него. А изчезнат ли спомените, изчезва и човека. Особено ако е скромен, и непознат за широката общественост, без да е парадирал със значимостта на своите действия. А „величието на скромните“, както твърдеше приживе Йовков – „има трогателна и страшна красота, защото не вика, не се показва, защото е всичкото съкровище на тия хора, но е скрито и случайно се открива“.

Да повдигнем завесата на миналото… 

На  8 март, в далечната 1859 г. в град Ямбол, в родолюбивия род на Иван Параскевов се ражда момче, кръстено с популярното за града име Кирил и записано като Кирил Иванов Козловски. Години по-късно, за съгражданите му не е било изненада, че този запомняш се с буйните си прояви, но любознателен по характер младеж, след като завършва класното училище в родния си град ще избере да продължи образованието си не къде да е, а в престижния за времето си „Робърт колеж“ в Цариград. Никой не е предполагал обаче, че Кирчо, както го наричали приятелите му, едва навършил 19 години, ще кандидатства и ще бъде приет за кадет в първия випуск на Военното училище. Само след по-малко от 5 месеца (курсът на обучение е бил много кратък) той ще го завърши и през май 1879 г. зауряд-прапорщик Козловски ще бъде назначен на редовна служба в Източнорумелийската милиция. Следва типичната, за един безкористен строеви офицер, кариера. Командир на рота в Сръбско-българската война, командир на дружина в 12 пехотен полк, командир на 4-ти резервен полк и по-късно, командир на 11 резервен полк. През 1900 г., на 41 години е пенсиониран с чин полковник, поради достигането на определения по тогавашния закон, срок за прослужени във войската години. Озовал се на улицата, като много други негови съвипускници, той се опитва да се прехранва с преводаческа дейност. Възрожденският му дух не му дава покой, а чувството му за справедливост му подсказва, че трябва да се предприеме нещо за защита правата и отстояване на заслугите за свободата на Отечеството на десетките офицери от запаса. В продължение на следващите 5-6 години той неуморно обикаля софийските адреси на пенсионирани офицери и ги агитира за създаването на някаква организация, която да послужи за опора в битките им за по-добър живот. Упоритостта му е възнаградена и на 16 септември 1907 г., след продължителни дебати, на сбирка на съмишленици, генерали и офицери от запаса, в току що открития Офицерски клуб (сегашният Централен военен клуб) се взема историческото решение за сформирането на Софийско дружество на запасните офицери. Знаменателно събитие. Полковникът от запаса Козловски, е мотора на създадената организация. По негово предложение тя ще бъде оглавена от наскоро пенсионирания и негов съвипускник от Военното училище, командир на 1-ва Пехотна софийска дивизия и бивш комендант на столичния гарнизон, генерал-майор Никола Бочев. Козловски е избран за секретар на дружеството. Поставено е началото на изграждането на национално сдружение на запасното офицерство. Две години по-късно, на 18 май 1909 г. е свикан първия конгрес на запасните офицери, на който е учреден и Съюз на офицерите от запаса. За главен секретар е избран отново неуморният полковник Козловски.

През следващите десетилетия съюзът преминава през различни перипетии и е въвлечен в не една битка. Козловски е активен участник. Отдаден изцяло на идеята за утвърждаване на съюза в българското общество, той добива популярност със своята всеотдайност и последователност. Мисълта да оглави съюза или да създаде и ръководи друга организация, извън неговия състав, въпреки многобройните си поддръжници му е била чужда. А е имал моралното право, в качеството си на идеен създател и учредител на сдружението на запасното офицерство, да заеме ръководен пост в него. Козловски много добре е разбирал ключовата роля на главния секретар за привличането и обединяването на офицерите от запаса, и стриктно я е изпълнявал. Въпреки напредналата си възраст, той дава ценни съвети и участва в изработването и приемането, през май 1941 г. на Закон за общия съюз на запасното войнство. Философията на сдружението е намерила израз още в чл.1 „Общият съюз на запасното войнство се образува от:

А) Съюза на запасните офицери;

Б) Съюза на запасните подофицери;

В) Общество на кавалерите на ордена за храброст и знака му в България;

Г) Съюза на бойците от фронта;

Д) Съюза на младите бойци доброволци в България“.

По-надолу в чл.5, е заложен по недвусмислен начин, духа на единството на запасните офицери: „В общия съюз на запасното войнство членуват задължително съюзите, изброени в чл.1 на този закон. Други организации с подобни цели и състав не се разрешават. Съществуващите такива се разтурят“.

Така формулирана, разпоредбата по императивен начин очертава политиката на сдружението, която изключва всякакви паралелни структури, опорочаващи идеалната му цел.

Стоя с наведена глава в парцел 45, ред 7, пред гроб 6-ти, в Централните софийски гробища. На това място, в семпла семейна гробница, на 18.02.1947 г. е намерил заслужен покой полковникът от запаса Козловски. Мястото е обрасло с гъсти храсти и чемшир и е в съседство, с други погребани и видно забравени представители, от близкото минало на софийския елит. Обземат ме нерадостни мисли. За бъдещето на родолюбивото му дело. За перспективата 40 годишната му самоотвержена борба за просперитета на запасното войнство да бъде отречена, под претекст, че е атрибут на миналото. Тогава, за разлика от сега, обединението на запасното войнство не е било цел, а предпоставка за неговото съществуване. В онова неспокойно време се е вървяло към единение, което е било следствие на съзряване и задълбочено осмисляне на важната роля в обществения живот, на съюза на запасните, в пълния смисъл на думата. Какъв парадокс ! Днес живеем в демократично време, в което свободата на сдружаване е една от основните конституционни свободи на правовата държава. Но сдружаването по идеи и ценности, което изключва самоцелното създаване не всевъзможни правни субекти. Този извод, с още по-голяма сила, е от значение за хората от запасното войнство.

Днес да си участник в създаването на всевъзможни асоциации, конфедерации и др. правно организационни форми, извън обхвата на национално представителното сдружение, е условие да бъдеш забелязан и гаранция да си важен фактор в процесите на разединение, които през последните години раздират запасното войнство.

Как ли би реагирал достолепният ветеран от българската войска Козловски, ако му бяха връчили някаква, скалъпена в кабинет „Визия“, за развитие на нещо, което той, в продължение на години е изстрадал и после създал? А как ли би се почувствал, ако  му стане достояние, че неколцина самопровъзгласили се „експерти“, зачеркнат 110 годишната история на съюза, част от която е самият той, игнорират целия му самоотвержен труд и настояват всичко да започне отначало …? В търсенето на смислен отговор си спомням думите на академик Антон Дончев – „Големият недостатък на нашето време е мандатното мислене. Днес основният ни проблем са ценностите“. Академикът ни намеква, че сме осъдени да съжителстваме с хора с обърната ценностна система. За съжаление, някои от тях са в нашите редици…

Гледам обраслия с бръшлян и белязан от капризите на времето паметник и си мисля в какво преходно време живеем. Въпреки това паметникът е устоял, споменът за който е издигнат – също. И определено вдъхва респект към идните поколения. Убеден съм, че на 18 февруари, когато отбелязваме поредната годишнина от трагичната смърт на Апостола на свободата Васил Левски ще се намерят и патриоти, които да си спомнят, че на тази дата е погребан и основателят на нашия съюз, полковникът от запаса Кирил Иванов Козловски. А за членовете на Столичната организация на съюза – този ден ще бъде ден за преклонение, но и за размисъл, защото „ Всичко се състои в нашите задружни сили!“.

* Авторът е председател на Столичната организация на СОСЗР

На снимката: Шестият редовен конгрес на Съюза на запасните офицери се провежда от 28 до 31 ноември 1923 г. В резолюция на СЗО се подчертава надпартийната същност на Съюза, но конгресът отбелязва, че Съюзът не може да остане безучастен по основните национални въпроси от които зависи бъдещето на страната и народа.