Армията е призвана да защитава и нравственото пространство на България

29.07.2011 г. Армията е призвана да защитава и нравственото пространство на България

Снежина Темелкова

        Запазването  на  историческия  спомен, културните  ценности  и традиции  и  тяхното  развитие  чрез  формите  на изкуството  и  културата, оформят  бъдещето  на днешните  и  утрешни  граждани  на  България. Инвестицията в здраво, образовано, културно и конкурентноспособно младо поколение също допринася за  националната сигурност на една държава. В историята на нашата страна винаги е имало тежки и трудни години, но несломимият дух на българина е устоявал на всички препятствия. Не трябва с лека ръка да позволяваме да се унищожат създадените традиции и ценности от поколенията преди нас. Нашата грижа е да ги съхраним и предадем на следващите поколения. Такава е мисията на днешните българи. При  съвременните  промени  в  морално-естетическите  схващания  в  световен  мащаб армията  е призвана  не  само  да  защитава териториалната  цялост  на  страната, но  и нравственото  и?  пространство.

Нека не забравяме, че редица военни културни институции стават основа за развитието на гражданските културни структури в страната. Например, преди 130 г. се създава първият военен духов оркестър, а върху основата на военните оркестри през 20-те години на 20 век се градят гражданските оркестрови структури. Военната киностудия е създадена през 1936 г., а държавното предприятие „Българска кинематография” е създадено едва след Втората световна война. Най-старият любителски документален филм също е на военна тематика и то през далечната 1909 година („Тържествата на 2 май във Военното училище с упражненията и раздаването на наградите”).  Малко известен е фактът, че военният театър се ражда у нас заедно с раждането на българската свобода през 1878 г. в гр. Шумен. Първият военен вестник „Народна защита” излиза през 1886 г. Малцина знаят, че Софийската държавна филхармония е продължител на Царския военен симфоничен оркестър, създаден от големия цигулар Саша Попов (дядото на известната млада оперна певица Александрина Пендачанска). Създаден е през 1936 г. и е зачислен към  Гвардейския полк, така както сега Националната гвардейска част полага грижи за Гвардейския представителен духов оркестър и за Представителния ансамбъл на Въоръжените сили и така стана дом  на изкуството в българската армия.

Благодарение на това, че военното министерство се проявява като меценат за изкуството и културата, през годините са създадени редица творби (живопис, графика, скулптура, музикални произведения, поезия, белетристика и др.), останали в културната съкровищница на страната ни. Голяма част от българските творци са свързани с армейската култура и изкуство. Военното ведомство е привличало в редиците си изявени имена, а мнозина млади творци, започват своя творчески път от културните интитуции на БА, оставяйки по-късно следа в културната история на България. Едни от най-големите имена в областта на живописта и скулптурата са работили за българската армия : Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора, Борис Денев, Станьо Стаматов, Иван Лазаров, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Александър Поплилов, Ненко Балкански и много други.”

 ***
Снежина Темелкова е родена в гр. Шумен, на 27 март - международния ден на театъра. Зодия Овен. Свързана е с армейската култура още от детските си години. Участва активно в художествената самодейност и на 10 годишна възраст вече печели първото си отличие. Завършва математическата гимназия в родния си град и Държавната музикалната академия в София - специалност пеене и втора специалност флейта при Симеон Щерев. Влиза в състава на новосформирания Ансамбъл на транспортни войски, а по-късно става солистка на Ансамбъла на строителни войски,  с който изнася стотици концерти пред воините и гражданството.
Снежина Темелкова е носител на редица награди от национални и международни конкурси и фестивали, включително „Малтийския трофей”, както и Наградата за най-добър изпълнител, Наградата на пресата и голямата награда „Сребърната раковина” от фестивала GALA в Куба. Била е солистка на бигбенда на БНР, с който има записани към 15 песни в Българското радио. Участвала е в концертни турнета из страната като солистка и на „Динамит Брас Бенд”. Работи като музикален редактор във Военния телевизионен канал. Година по-късно става отговорен редактор „Музика и забава” в телевизията. Още първият проект, който реализира, е свързан с Ансамбъла на БА. Това са няколко коледни клипа на песни, а първият и? филм е за квартет „Армейска песен”, който тя определя като музикална публицистика. Нейна рожба е музикалното предаване „РОК & ХЕВИ с Тома Спространов”. През 2009 г. става магистър по национална сигурност и отбрана. Завършва Команднощабния факултет на ВА „Г. С. Раковски”. От февруари 2009 г. е началник на Ансамбъла на БА, който днес се нарича Представителен ансамбъл на въоръжените сили.