Четвъртото измерение на войната

04.03.2019 г. Четвъртото измерение на войната

 Милитаризацията на космоса може да бъде предотвратена само на договорна основа между всички заинтересовани страни и преди всичко от САЩ, Русия и Китай.

Полковник о.з. доцент д-р Гергин Гергинов, Асоциация на артилеристите и ракетчиците  от запаса „Олимпий Панов”

Асиметричният отговор на САЩ

В историята на съветско/руско-американското военно-техническо противопоставяне САЩ винаги са имали приоритет. Ще посоча само няколко примера. Те първи създадоха ядрено оръжие /1945 г./, приеха на въоръжение първата междуконтинентална балистична ракета /1959 г./, разработиха първия касетъчен ядрен боен блок с индивидуално насочване /1970 г./, първи развърнаха мощна групировка от МБР в шахтни  пускови установки /средата на 70-те г./, първи разработиха крилата ракета с полет по профила на местността /1981 г./ и първи започнаха изграждане на система за противоракетна отбрана /ПРО/ с многофункционални ракетни комплекси „земя-космос/въздух/земя” на своя и чужда територия /2015 г./.

През тези десетилетия СССР/Русия догонваше и отговаряше симетрично на всички военно-технически постижения на САЩ с изключение на едно – в съответствие с Договора за ограничаване на системите за ПРО  от 1972 г. тя изгради ограничена система за ПРО само на своя територия.

След първото десетилетие на настоящото столетие се получи нещо необичайно - за първи път Русия изпревари САЩ  по ефективност на конвенционалните крилати ракети със средна далекобойност - 3М14 „Калибър” /обсег 2600 км/ и Х-101 /5500 км/ срещу RGM-109Е „Tomahawk Block IV” /1600 км / и  AGM-86C /1100 км /.

През 2002 г. САЩ денонсираха Договора за ПРО. Асиметричният отговор на Русия бе даден на 1 март 2018 г. и беше предназначен за преодоляване ПРО на САЩ чрез три хиперзвукови оръжия : стратегическия боен блок за МБР 15Ю71 „Авангард”, оперативно-тактическата балистична ракета с вздушно базиране Х-47М2 „Кинжал” и тактическата противокорабна крилата ракета 3М22 „Циркон”. Това постижение е също изпреварващо и САЩ са принудени да догонват. Но докато създадат свои хиперзвукови оръжия, което вероятно ще отнеме 3-5 години, САЩ за първи път решиха да отговорят асиметрично на руските военно-технически постижения чрез нова стратегия за усъвършенстване на системата за противоракетна отбрана

С какви средства за ПРО днес разполагат САЩ?

Националната система за ПРО е в състав от две основни подсистеми : информационно-управляваща и ударна, която  включва комплекси със земно и морско базиране. Значително внимание се отделя на информационно-управляващата подсистема и основно на РЛС за ранно откриване на изстреляни ракети и за контрол на космическото пространство. Те са разположени на територията на САЩ, Англия, Гренландия, Норвегия, Турция, Южна Корея, Япония. По-голямата част от тях ще бъде модернизирана, за да могат да се справят с руската хиперзвукова заплаха.

Космически компонент на подсистемата са спътниците SBIRS /Space-Based Infrared System/, които откриват ракетите около 20 сек след старта, идентифицират ги, определят параметрите на траекторията, а на средния участък разпознават реалната бойна глава от множеството лъжливи цели. С тях постепенно се заменят досегашните DSP /Defense Support Program/, чиито възможности са значително по-малки, а реакционното им време е около минута.

Комплексите сс земно базиране от ударната подсистема са дислоцирани в Аляска и Калифорния /прехващачите GBI-Ground-Based Interceptor, височина на прехващане 2000 км/, в Румъния и наскоро в Полша /комплекс „Aegis Ashore” с противоракета SM-3 Block IB, прехващане на височина до 700 км/ и Япония /„Aegis Ashore” вероятно с SM-3 Block IIА, прехващане на височина до 1500 км/, а в Южна Корея е комплекс THAAD /Terminal High Altitude Area Defense/, способен да прехваща цели на височина до 150 км.

Средствата с морско базиране са разположени на крайцерите „Тикондерога” и разрушителите „Ърли Бърк” на САЩ и на четири японски разрушителя – всички те са въоръжени с комплекс „Aegis” с противоракета SM-3 Block IB, а в недалечно бъдеще с Block IIА.

Необходимата структура за организиране и управление на посочените средства за ПРО започва да се създава още в началото на 60-те години на ХХ век, но съществено развитие  получава през 1982-84 г. Тогава последоветелно се създават Космическо командване на ВВС /Air Force Space Command/, Космическо командване на ВМС /Naval Space Command/ и „Управление за космически системи” на Сухопътните войски /Army Space and Missile Defense Command/, обединени през 1985 г. в Обединено космическо командване /United States Space Command”/, пряко подчинено на министъ.ра на отбраната. То беше закрито през 2002 г.

Нова стратегия за ПРО

Същността на асиметричния отговор на САЩ стана ясна от доклада ”Strong Missile Shield Protects U.S., Allies - Силен противоракетен щит защитава САЩ и съюзниците”, представен от президента Д. Тръмп в Пентагона на 17 януари 2019 г.

Основен явен момент в него е приемане на нова стратегия за усъвършенстване на системата за национална ПРО /National Missile Defense/. Тя трябва да защити територията на САЩ чрез ранно откриване, идентифициране и унищожаване на всички типове ракети по всяко време и на всяко място независимо откъде са изстреляни.

Нов елемент в стратегията е създаване и развръщане на нови информационни и нови ударни средства в околоземното космическо пространство, както и модернизиране на всички съществуващи. Използването на ударни средства с космическо базиране е ново и твърде съществено допълнение. Те обаче трябва да бъдат разработени по нови технологии и на нови физически принципи Реализацията на основната част от предвидената дейност, преди всичко модернизацията, трябва да завърши до 2023 г.

Според ВРИД-министъра на отбраната САЩ П. Шанахан САЩ имат намерение да унищожават ракетите на потенциалния противник над тяхната територия, т.е. на активния участък на траекторията на полета им и дори още преди изстрелването им, като за целта ще се използват и оръжия с космическо базиране.

Това намерение не е официално приета концепция на нанасяне на превантивни удари, но, ако се стигне до подобни действия срещу мощен противник, обстановката може да излезе от контрол и да стане твърде опасна и за самите САЩ.

Господство в космоса не може да се установи без извеждане на ударни средства в него. Използването им означава провеждане на операции по унищожаване на обекти в околоземното космическо и в горните слоеве на въздушното пространство. Следователно  новата стратегия, от една страна, има пряко отношение към ПРО, а от друга тя има и непосредствено отношение към противокосмическата отбрана /ПКО/, т.е. скритата цел на новата стратегия е именно ПКО.  

По същество тя е стратегия за създаване на възможност за провеждане на отбранителни и настъпателни операции в обединен земно-морски-въздушно-космически театър на военните действия /ТВД/. Следователно новата стратегия има за цел създаване на възможности за използване и на четвъртото измерение на войната – космическото.

САЩ вече осъществиха две ударни операции в космоса. На 13 септември 1985 г. те демонстрираха възможностите за ПКО на комплекс ASAT /Air-Launched Anti-Satellite Missile/ – тогава ракета ASM-135, изстреляна от самолет-носител F-15,  унищожи изведен от експлоатация спътник  P78-1 ”Solwind”. Втората операция бе осъществена на 21 февруари 2008 г. тогава от борда на крайцера „Lake Erie” с противоракета SM-3, използвана в случая като клас „кораб-космос”, те унищожиха свой разузнавателен спътник на височина 247 км.

Нова структура за военно-космическа дейност

На срещата в Пентагона президентт Тръмп е категоричен: „Ние сме длъжни да осигурим господство на САЩ в космоса”. Тази мисъл не е нова и не е само намерение. Още през 60-те години на ХХ век 36-ят президент на САЩ Линдън Джонсън /1963– 1969/ заяви: ”Римската империя владееше света, защото умееше да строи пътища. След това, когато започна покоряването на моретата и океаните, доминиращо положение зае британската империя, защото тя имаше кораби. Във века на авиацията ние имаме превъзходство,... защото господстваме във въздуха... Сега това положение ще заеме този, който господства в космоса”. Той отъждестви космоса като ”...командна височина, овладяването на която е равносилно на установяване контрол над планетата”. Такава беше целта и на „Инициативата за стратегическа отбрана” от март 1983 г. на експрезидента Рейгън и през всичките десетилетия след началото на космическата ера тази цел остава важна за САЩ и последователно се работи за нейната реализиция.

Тази цел може да се осъществи само от централизирана военна структура и това е една от причините за указанието на президента Тръмп от март 2018 г. да обяви подготовка за създаване на шести вид въоръжени сили – Космически. Конгресът обаче блокира инициативата на президента, след което през декември 2018 г. той разпореди създаване на Космическо командване в структурата на Министерството на отбраната. На практика това е възстановяване на закритото през 2002 г. Обединено космическо командване. Задачата, поставена пред него е разработване на стратегия за подготовка и водене на бойни действия в космоса с цел постигане на превъзходство в космическото пространство.

Няколко месеца по-късно, на 19 февруари 2019 г., беше подписан президентски указ SPD-4 – „Директива за космическа политика-4”. С него Космическите войски /”Space Force”/ стават нов, шести вид въоръжени сили.

Космическите войски ще функционират съвместно с Космическото командване, създадено през 2018 г. Засега много основни моменти от функциите на двете структури не са ясни. В посочените документи се указва само, че Космическите войски /вероятно се има предвид бъдещия им щаб/ ще организират, подготвят и въоръжават поделенията, а Космическото командване ще планира, организира и провежда космически операции, включително и с използване на ударни средства.

Военно-космическата политика на Русия

Активизирането на военно-космическата дейност на САЩ се обяснява и с назрели военно-политически проблеми, свързани с Русия и особено с Китай. Основен настоящ проблем за САЩ е Русия. С въпросите на ПРО и ПКО СССР/Русия се занимават от началото на 60-те години на ХХ век. След редица преобразования на 1 август 2015 г. Русия създаде Космически войски като род войска в състава на Въздушно-космическите сили – те са формирани на същата дата чрез обединяване на ВВС и Войските за въздушно-космическа отбрана.

Днес подходът на Русия към военното използване на околоземното космическо пространство се изразява в два аспекта : ефективен контрол на противниковите космически обекти и създаване на възможност за неутрализирането им със земно базирани комплекси. През периода 2013-15 г. Русия активно експериментира с четири маневриращи спътника-инспектори от серията „Космос”. Те са подобни на използваните от САЩ през 2006-2017 г. няколко маневриращи спътника, на основата на които са разработени по-ефективните SBSS /Space-Based Surveillance System/.

За противодействие на американските космически обекти засега Русия предпочита създаване на средства клас „земя-космос” с  различно предназначение. Например мощно средство за радиопротиводействие на електронните системи на спътниците е комплекс „Таврида-2.3”, която е в серийно производство от 2018 г. Твърди се, че приетият на опитна войскова експлоатация боен лазер „Пересвет” е в състояние да се справи с оптико-електронните устройства на разузнавателните спътници.

Не могат в САЩ да не отчитат и възможностите за ПКО на мобилната зенинто-ракетна система С-500 „Прометей”, чийто полетни изпитания са планирани за тази година. Успешни полетни изпитания се провеждат и със стационарните ракети-прехващачи от системата за ПРО на Московския промишлен регион А-235 „Нудол”, чиито възможности са сходни с тези на американските антиракети GBI.

Що се отнася до ударни средства „космос-космос”, може да се твърди, че в Русия все още се съхраняват технологичните постижения на СССР за провеждане на космически операции като комплексите „Каскад”, „Щит”, ИС-МУ /”Убиец на спътници”, на въоръжение от 1990  до 1993 г./, на опитните лазерни станции със земно /”Тера-3”/, въздушно /мегаватен лазер А-60 на база ИЛ-76МД/ и с космическо базиране /„Скиф-Д”/, изоставени в края на 80-те години на ХХ век, както и на използваните три орбитални военни станции „Алмаз” /1973-77/. При необходимост някои от тях  могат да се възстановят на нова технологична основа, например, през 2018 г. стана ясно, че е продължена работата по проекта „Сокол-Ешалон” за въздушно-базиран боен лазер.

Китай - бъдещият проблем на САЩ

Китай засега само загатва, но твърде ефектно,  възможностите си за военна дейност в космическото пространство. На 11 януари 2007 г. с противокосмически комплекс ”Dong Neng-1” /ракета „земя-космос” КТ-1 и кинетичен прехващач SC-19/ Китай унищожи свой аварирал метеоспътник  „Fen gyun-1C” /”Вятър и облак-1С”/ на височина 865 км и с това демонстрира възможностите си за ПКО. През септември 2013 г. изстреляна китайска ракета „Kuai zhou” предизвика сериозно безпокойство в Пентагона. Ракетата достигна височина 35000 км, на която летят свързочните спътници на САЩ и ретранслаторите за предаване на информация от разузнавателните спътници, а на 20000 км са навигационните спътници на GPS NAVSTAR.

Вече няколко години три китайски спътника,  обявени като средство за отстраняване на космически боклук, успешно маневрират, сближават се и експериментират с използване на роботизиран манипулатор. Той е подобен на този на американския космоплан Х-37В и с тях могат да се захващат неголями по размер космически обекти. Активното маневриране и инспектиране на космически обекти е първата необходима стъпка към тяхното унищожаване.

Китай реализира и програма Shen-Lung” /”Божествен дракон”/, чиято цел е разработване на безпилотен космоплан, подобен на Х-37В, но извеждан в космоса от модифициран бомбардировач Н-6К. Страната експериментира и с лазерна установка „земя-космос”.

ххх

Извеждането на конвенционални оръжия в космическото пространство не е забранено и то няма да наруши съществуващия Договор от 1967 г. за дейността на държавите по изследване и използване на космоса, Луната и другите небесни тела - той забранява разполагане в космическото пространство само на каквото и да е оръжие за масово поразяване.

Милитаризацията на космоса може да бъде предотвратена само на договорна основа между всички заинтересовани страни и преди всичко от САЩ, Русия и Китай. Опити в това отношение са правят от 2000 г., когато пред ОС на ООН Русия предложи създаване на нови правила за дейност в космоса. Тя беше подкрепена от Китай, но САЩ провалиха инициативата. Нов опит Русия и Китай направиха през 2005 г., но отново под натиска на САЩ той не бе успешен.

През 2008 г. двете страни внесоха в Конференцията по разоръжаване на ООН проект на договор за недопускане на милитаризация на космическото пространство. САЩ обаче предложиха поправки, които обезсмислиха проекта и той беше изоставен.

Русия и Китай не се отказаха и излязоха в ООН с предложение за приемане на резолюция,  в съответствие с която всяка страна да поеме задължение първа да не извежда оръжие в космоса. На 69-та сесия на ООН през 2014 г. тя бе подкрепена от 126 страни и само САЩ, Израел, Грузия и Украйна баха против. След доработване на 71-та сесия /2016 г./ резолюцията беше подкрепена от 130 страни, като против беше само споменатата четворка. Така опитите за недопускане милитаризация на околоземното космическо пространство до сега са неуспешни, а през тези години работата по създаване на оръжия за провеждане на бойни действия в него все повече се активизират.

Забрана за извеждане на конвенционално оржие в космоса няма и затова евентуалното му разполагане може да бъде осъдено от морална гледна точка като стъпка, открила нов етап от надпреварата във въоръжаването – този път космическа.