Ще се върнат ли „силата и юмрукът“ на министъра на транспорта?

17.03.2019 г.  Ще се върнат ли „силата и юмрукът“ на министъра на транспорта?

 Наскоро бе публикуван за обсъждане проект за Закон за държавните предприятия „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“. Ще има ли отговор на въпроса: „Как се осигуряват в транспортно отношение икономиката на страната и действията на армията, ако се наложи да се водят бойни действия за защита целостта на държавата или по-просто казано как се осигурява безопасността на държавата в транспортно отношение?“

Генерал-майор от запаса Христин Христов*

Безопасност на държавата, национална сигурност- понятия в които е вложено онова, което трябва да гарантира на българите, че страната ни ще бъде надеждно защитена, границите и ненарушими, суверенитета гарантиран и накрая това, че българите ще си останат българи.

Без да теоретизираме, само за пълнота на изложението и поради  факта, че в последно време някои политически дейци в България безсъдържателното жонглират с тези понятия ще представим определенията и същността  им., дадени в Уикипедия

Безопасност е състоянието на защитеност на жизненоважните интереси на личност, организация, предприятие, общество от потенциално или реално съществуващи заплахи. Обикновено осигуряването на безопасността се изразява в спазване на съвкупност от правила за предотвратяване на аварии и спасяване на живота на хората.

Национална сигурност са мерките, предприети от една държава, за да осигури своето оцеляване и безопасност. Националната сигурност включва спирането на нападения — отвътре (вътрешни) и отвън (външни), както и закрилата и благосъстоянието на гражданите.

В Чл. 2. на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност е определено, че „Национална сигурност е динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети.“

Понятията безопасност и националната сигурност не са еднозначни, а включват в себе си комплекс от видове. В своето изложение ще разгледам само един аспект от тях-осигуряване военната безопасност от гледна точка на транспортното осигуряване на икономиката на страната и действията на армията в екстремални условия.

Днес темата за състоянието на армията, която е основният елемент за осигуряване на военната безопасност на държавата, нейното кадрово и материално-техническо осигуряване е на злобата на деня.

Бушуват страсти около избора на изтребител за ВВС, веднага се противопоставя необходимостта от превъоръжаването на Сухопътни войски, изскачат стряскащи данни за недокомплекта от личен състав и т.н.

Отново пръкна спорът дали ни е нужна армия или е достатъчно да ни защитава само НАТО, къде са по-нужни пари и тези за армията не са ли разходи за лукс и разкош?

Въобще това е за публиката, за електората. А за тези, които отговарят за националната сигурност, би трябвало и ние се надяваме това да е така, че не може да има  нито спорове нито колебания - целият комплекс от мероприятия, осигуряващи националната сигурност трябва де се изпълняват планомерно и пълно!

В тази връзка искам да обърна внимание на транспортното осигуряване на икономиката, армията и страната, като цяло, при осъществяването на териториалната отбрана.

Известно е, че без суровини, окомплектоващи изделия, възли и агрегати и всичко останало икономиката не може да работи, а без навреме и в пълен обем доставени горива, въоръжение, продоволствие, бойна и осигуряваща техника, без възможност частите и съединенията да извършват маньовър, армията не може да изпълнява задачите си.

За това са нужни пътища - автомобилни и железни с необходимата пропускателна и превозна способност.

Със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е вменено като задължение организирането, изграждането и поддръжката на транспортните и съобщителни обекти за нуждите на отбраната, осигуряването и поддържането на военновременните мощности в транспортната и съобщителната мрежа (чл. 38 и чл. 40). Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията не разполага с отделна администрация, която практически да изпълнява посочените задачи, нещо повече, съдейки по чл.8,ал.1, т.3 от цитирания по-горе закон, той дори не е член на Съвета по сигурността.

Във времето назад в развърнатата система за отбранително-мобилизационна подготовка бяха съставени планове за техническо прикритие на транспортните обекти, участъци и направления, натрупваха се и се поддържаха мобилизационни запаси от материали и конструкции за възстановяване на мостовете, горното строене на железния и автомобилните пътища. Поддържаха се мобилизационни запаси за окомплектоване на мобилизационните формирования и мобилизационни места за развръщането им, основни и запасни пунктове за управление и всичко останало за осигуряване безопасността на страната.

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията разполагаше с военизирани и невоенизирани формирования, с които тази задача бе изпълнима.

Към военизираните формирования спадаха Войските на Министерството на транспорта (ВМТ) и Висшето военно транспортно училище (ВВТУ).

Невоенизираните формирования се комплектуваха от транспортните фирми с предмет на дейност строителство, ремонт и поддържане на железните и автомобилни пътища.  Автомобилните превози, както за осигуряване на възстановителните работи, така и за икономиката на страната, се извършваха от формирования на автомобилните фирми.

По разделението на железопътната мрежа на железопътни управления, а за автомобилните пътища на пътни такива, а за автомобилния транспорт по административното деление на страната, бяха закрепени съответните формирования, които осъществяваха прикритие на транспортните комуникации. Поддържаше се резерв от материали и конструкции за възстановяване разрушенията по пътищата за съобщение, осигуряваше се подготовка на личен състав и комплектуване на командите и формированията, и всичко необходимо за развръщането им от осигуряване на вещево имущество и продоволствие до бойното и техническото им въоръжаване. 

Същата система работеше и в мирно време за действие при бедствия, аварии и крупни катастрофи. Особено внимание се отделяше на действията по ликвидиране на последствията от евентуална авария в АЕЦ „Козлодуй“.

Кратко ще се спра на дейността на ВМТ. По мнението на много от министрите ръководили Министерството но транспорта това бяха „силите, юмрука на министъра“, с които той решаваше най-сложните задачи по осигуряване безопасността на движението.

Във всякакви условия на обстановката, по всяко време на годината и денонощието по заповед на министъра поделенията на Войските излизаха на трасето и с подготвения си личен състав и специализираното техническо въоръжение разчистваха разрушените елементи на пътя или моста, разсипани товари, свлекли се земни маси и скали, и ако щете ринеха снега по навеищата. Възстановяваха разрушенията и откриваха движението в максимално кратки срокове.

За осигуряване на икономиката на страната и маньовъра на съединенията и частите на армията в транспортно отношение, на железопътните и пътни съединения бяха определени райони за прикритие, беше заделен мобилизационен ресурс за докомплектуване до военновременните щатове, съхраняваха се и се поддържаха бази с мобилизационно имущество, необходимо за развръщането им. В учебно съединение се подготвяха кадри по 24 специалности за изпълнение на задачите по възстановяване на пътищата и съоръженията по тях, управление на сложната железопътна, пътна и просто строителна механизация. Хиляди младежи получиха своята професия в това съединение и възможността да се реализират като пълноправни граждани на страната.

В ежедневието се провеждаха учебно-практически занятия по принципа“ „Войникът трябва да се готви за това, което ще прави на война“, а на мобилизационни сборове и учения щабовете, частите и съединенията отработваха елементите на бойното си предназначение.

Това беше в миналото, близко или далечно, все минало.

През 2000 година от Народното събрание бе приет „Закон за преобразуване на Строителните войски, Войските на министерството на транспорта и Войските на комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия“ (Обн., ДВ, бр. 57 от 14 юли 2000 г.).

По уверенията на идеолозите на това преобразуване новосъздаденото Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“ щеше да изпълнява всичко, което правеха войските и по своя статут щяха да са военизирана организация без пагони.

Какво се случи и как се реализира тази декларация ще пропуснем, защото със следващият ход на държавното ръководство обстановката коренно се промени- през 2012 година е приет от Народното събрание и с Указ №457 на Президента на Републиката обнародван „Закон за отмяна на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на министерството на транспорта и Войските на комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия“.

Този акт ведно с приетата с ПМС №267 от 16.11.2010 година „Наредба за планиране на граждански ресурси за отбрана“ и реалните действия на държавните органи по реализацията им ни дава основание да поставим въпроса: Как сега се осигурява в транспортно отношение икономиката на страната и действията на армията ако се наложи да се водят бойни действия за защита целостта на държавата“, или по-просто казано как се осигурява безопасността на държавата в транспортно отношение?

Решаването на тези въпроси, с които започнахме разговора някой може би омаловажава, но както и най-съвършената машина не може да работи дори без най-малкото си винтче, така и националната сигурност не може да бъде гарантирана без изпълнението на който и да е елемент на комплекса.

Наскоро бе публикуван за обсъждане проект за Закон за държавните предприятия „Транспортно строителство и възстановяване“ и „Съобщително строителство и възстановяване“.

Запознавайки се с мотивите и становищата публикувани за обсъждане оставаме с впечатлението, че с приемането на закона държавата в лицето на ДП ТСВ ще получи така необходимия инструмент за достигане на висока степен на гаранции за решаването на този въпрос и като следствие осигуряването на военната безопасност на държавата.

Обаче, по наше мнение, това е основната, само първа крачка за достигане на крайната цел. От тук нататък, както е предвидено в чл.17, ал.1 от проекта за закон при определяне на задълженията на предприятието по чл.3, ал.2, би следвало възможно най-пълно да се обхванат дейностите, свързани с осигуряване на военната безопасност на държавата.

С приемането на закона последващите действия ще са в полето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Надяваме се, че министърът и неговите подчинени, решаващи тези въпроси, съвместно с тези на ДП ТСВ ще обърнат необходимото внимание и ще обхванат пълния комплекс от задължения на предприятието, за да може да сме сигурни, че функционирането на транспортната система, както по отношение на ликвидиране последствията от стихийни бедствия, крупни аварии и катастрофи, така и в рамките на териториалната отбрана ще бъде гарантирано.

*Авторът е началник на ВМТ до март 1997 г., академик, д-р, инженер, завършил семестриално ВАГЩ – Москва, по специалност „Безопаснот на държавата“