Контраадмирал Митко Петев,командир на ВМС: Очакваме през 2021 г. да пуснем първия нов кораб на вода

25.03.2019 г. Контраадмирал Митко Петев,командир на ВМС: Очакваме през 2021 г. да пуснем първия нов кораб на вода

 Едно интервю на Венцислав Жеков за в. „Българска армия”

Тази година военният ни флот отбелязва 140 г. от създаването си. Във връзка със тази годишнина Военноморските сили имат изключително амбициозна програма, която съвпада с тенденциите, които се наблюдават през последните години, за активно участие и отстояване на националната независимост и суверенитета на морските пространства на България и утвърждаването на ВМС като надежден партньор на нашите съюзници от НАТО в областта на морската сигурност

– Г-н контраадмирал, какви акценти си поставихте в основните  направления за работа през годината?
– На първо място трябва да отбележим, че поддържането на тези способности и адекватната защита на морския суверенитет на България е приоритет, който ВМС винаги имат за изпълнение. Успоредно с това усилията ще бъдат насочени в придобиването и развиването на необходимите способности за изпълнение на нашата основна мисия, като, разбира се, това означава активно участие в прегледа на отбраната и националната сигурност на Република България, а също и реализирането на приоритетните инвестиционни проекти, като водещият е придобиването на многофункционалния модулен патрулен кораб.

– Докъде стигна този проект, какви са параметрите му към момента? 
– Процедурата в момента е в ход и очакваме тази година да имаме едно успешно финализиране на този основен проект. Трябва да отбележим също, че успоредно с това осъществяваме и поддържане на оперативната съвместимост, което е и следващият ни приоритет. Той не се изпълнява само от силите на море или от корабните формирования, но и щабовете имат за изпълнение задачи. Всичките процедури по планиране, организиране, провеждане, командване, контрол и анализиране на коалиционни морски операции трябва да бъдат усвоени в пълен обем. 

– През април тази година се очакват офертите за построяването на двата многофункционални кораба, какви са изискванията по проекта и какви са Вашите очаквания?
– Поставените изисквания към проекта са добре формулирани в тактико-техническото задание, което беше разработено и актуализирано и фактически то отразява необходимите способности, които очакваме да придобием с придобиването на тези платформи. Те са формулирани от един изключително широк колектив от специалисти, където участват Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“, специалисти от Военноморското училище и разбира се, широко представени специалисти от Военноморските сили на Република България. Очакванията ни са тази година да можем да извършим съответното класиране на офертите, които ще бъдат подадени. Към този момент остават пет фирми, които продължават да участват във формирането на тези оферти, като идеята е до юни да завършат подборът, класирането на подадените оферти и до края на годината да се финализират необходимите клаузи в проектодоговора, който е част от поканата за предоставяне на оферти. Тоест, съвсем реалистично е да очакваме тази година да завърши този цикъл, като очакванията ни са до 2024 г. българските Военноморски сили да получат тези кораби. Още първите стъпки в тази посока ще бъдат ясни през 2021 г., когато ще имаме възможност да пуснем първия кораб на вода. През 2022 г. той ще бъде оборудван, за да се стигне до финализиране. 

– Какви други проекти очаквате да се реализират за ВМС?
– Очакваме и други проекти по модернизацията и възстановяването на въоръжението и техниката да се сбъднат. Това е проектът за възстановяване на способностите на фрегатите Дръзки“ и „Верни“ и въвеждането в строя на фрегатата „Горди“. Към момента за 2019 г. има поет ангажимент от военното и политическото ръководство да бъдат извършени необходимите финансови разчети, за да бъдат осигурени всички тези действия. Не на последно място наред с всички национални проекти ВМС движат и два европейски проекта и един проект, обвързан с изграждането на способности на НАТО. Единият от европейските проекти е за създаване на модулни способности за подводни интервенции, където ние спечелихме подкрепата на Европейската комисия и в момента този проект е сред 17-те проекта, които се подкрепят от Европейската агенция по отбрана. Вторият проект е свързан с участието в системата за морско наблюдение. Не на последно място е изграждането на Координационен център, който ще подобри способността за обмяна на информация за морската осведоменост с НАТО и създаване на база данни за противоминната обстановка. 

– По отношение на новите кораби предвижда ли се българско участие в изграждането им? 
– Не само, че се предвижда такова, но и в поканата за подаване на оферти задължително единият кораб трябва да бъде построен в България. Това не изключва опцията и двата кораба да бъдат построение у нас. Наред с това изискване една от фирмите, която е заявила готовност и е демонстрирала, че има способност, е българска. Една от основните корабостроителници е представител на българската индустрия, а втората – независимо коя корабостроителница ще спечели изпълнението на проекта, има ангажимент да предостави необходимото индустриално сътрудничество и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка и пряко да участва с български партньор в построяването на кораба.

– В какви международни учения, мисии и операции на НАТО и ЕС ще участват българските ВМС през тази година?
– Тенденцията за динамизъм в ежедневието и в подготовката на ВМС вече се превърна в традиция и така за поредна година можем да се похвалим, че ще участваме в 11 международни учения и три операции. Част от ученията са организирани от българска страна, най-голямото международно учение, което всяка година организираме е „Бриз“. То отново ще бъде насочено към провеждане на морска операция за сигурност съвместно с нашите коалиционни партньори. Широко ще бъде застъпено и междуведомственото сътрудничество. Участваме и участвахме също в учения на ВМС на Румъния, участваме и в постоянната военноморска група на НАТО с фрегатата „Дръзки“. В ученията на противоминните сили на Гърция и Турция също ще имаме участие. Изключително важно за нас е да продължим ангажимента, който България има в операцията на НАТО „Морски защитник“, която е планирана за източната част на Средиземно море, защото по този начин ние демонстрираме, че България чрез своите ВМС е генератор на сигурност в региона и може да очаква и да разчита при необходимост на подкрепа от своите съюзници. 
Участието в двете операции на ЕС за свободата на корабоплаването в Аденския залив, както и участието ни в операцията на ЕС за борба с нелегалната емиграция в Средиземно море остават също ангажименти, като там имаме щабни офицери, които подпомагат работата на щаба, управляващ операциите. 

***

Морски годишнини
Наред със 140-годишнината на флота ВМС имат повод да празнуват и още няколко други кръгли годишнини през настоящата 2019 г. Това е 120-годишнината от създаването на Щаба на ВМС, която вече беше отпразнувана, а след това отбелязаха 135 г. от създаването на Представителния духов оркестър, който се явява неразделна част от сложния организъм на ВМС на България. 
Тази година се отбелязват и 60 г. от създаването на вертолетната авиобаза към ВМС. Отбелязват се още и 10 г. от вдигането на флаговете на минния ловец „Цибър”, на фрегатата „Верни“ и не на последно място – 30 г. от вдигането на флага на корветата „Бодри“ и фрегата „Смели“.