Ген. Златан Стойков: Нашата страна се доказа като отговорен и надежден съюзник

29.03.2019 г. Ген. Златан Стойков: Нашата страна се доказа като отговорен и надежден съюзник

 Изборът за членството ни в НАТО бе продиктуван от нашата европейска идентичност и от убеденост, че мястото ни е в семейството на държавите, които споделят свободата и правата на човека, върховенството на закона, демокрацията и пазарната икономика. Това заяви пред БГНЕС председателят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва ген. о.з. Златан Стойков.

Otbrana.com

БГНЕС: Г-н генерал, вече 15 години България е пълноправен член на НАТО. Каква е равносметката?

Златан Стойков: Петнадесет години членство в Северноатлантическия пакт (НАТО) е достатъчен период от време, за да определим и дадем една много добра оценка, на това което постигна нашата страна. През лятото на 1990 г. Министерство на външните работи приема отправена покана за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО. В резултат на установените дипломатически връзки през есента на 1991 г. Президентът на Р.България Жельо Желев посещава квартирата на НАТО в Брюксел и се среща с генералния секретар Манфред Вьорнер. В резултат на тази среща, само след един месец, през декември Р.България участва като страна – съучредител на Северноатлантическия съвет за сътрудничество (САСС). На заседанието, участващите министри на външните работи приемат историческата „Декларация за диалог, партньорство и сътрудничество“. В последствие, Народното събрание на Р.България приема с пълен консенсус от парламентарно представените политически партии Декларация, която изразява стремежа на България да се присъедини към НАТО и ЕС. Само след един месец от подписването на историческата декларация, нашата страна на 14 февруари 1994 г. подписва Рамковия документ и се присъединява към програмата на НАТО „Партньорство за мир“ (ПЗМ).

Така с тези няколко исторически документа, подписани в периода 1990-1994 г. се поставя началото на присъединителния процес на Р.България към Алианса. През следващите години страната продължава да участва в съвместните заседания на Северноатлантическия съвет и през месец ноември 1994 г. се приема Индивидуалната програма за партньорството между Р.България и НАТО.

Нашата страна безпроблемно се присъединява към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-участнички в ПЗМ относно статута на Въоръжените сили и тяхното участие в дейности по партньорството на чужда територия. Всички действия на нашето правителство по разработването на програми (национални, индивидуални и годишни) бяха насочени към подготовката на страната ни, в т. ч. и Въоръжените сили за приемането ни в НАТО. За първи път делегация, ръководена от президента на Р.България Петър Стоянов през април 1999 г. участва в Срещата на НАТО на най-високо равнище във Вашингтон. На тази среща на Р.България и на останалите шест страни е предложен План на действие за членство в НАТО и е обявена Инициативата на НАТО за Югоизточна Европа. На срещата на най-високо равнище в Прага през ноември 2002 г. ръководителите на страните членки на НАТО официално отправят покана към България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения да започнат преговорите за присъединяването им към НАТО. През следващите години продължават подготвителните процедури, включително и ратифицирането на Вашингтонския договор от април 1949 г. и депозирането на документите по присъединяването към НАТО на седемте нови страни. На официалната церемония в Главната квартира на НАТО на 2 април 2004 г. по тържествен начин се отбелязва присъединяването на новоприетите седем страни към Северноатлантическия пакт.

БГНЕС: Обмислен или емоционален беше изборът да станем членове на алианса?

Златан Стойков: Обстановката след разпадането на Съветския съюз, разпускането на Варшавския договор, разпадането на Чехословакия, разпадането и войната в Югославия, рухването на Берлинската стена, обединяването на Западна и Източна Германия и ускореното присъединяване на Полша, Унгария и Чехия към НАТО предразполагаше Р. България да кандидатства за членство в Алианса. Тези няколко исторически момента и като се има предвид и осигуряването на сигурност на народа и териториалната цялост на страната ни, изборът за членството в Алианса бе обмислен от държавното ръководство и народните представители. Имаше, разбира се, емоционални изказвания и декларации, но с течение на времето, България доказва, че е направила правилно своя стратегически избор. Изборът, който бе продиктуван от нашата европейска идентичност и от убедеността, че мястото ни е в семейството на държавите, които споделят свободата и правата на човека, върховенството на закона, демокрацията и пазарната икономика. Нашата страна продължава да води и активна политика по отношение на страните – партньори и има своя принос към политиката на НАТО за „отворени врати“. Също така участваме и в редица многонационални проекти, водещи към изграждането на единните оперативни способности на НАТО. По повечето от тези проекти нашата страна е водеща.

БГНЕС: Консуматори ли сме на сигурност или допринасяме за нея?

Златан Стойков: Не само като съвременник, но и като непосредствен ръководител по сформирането и подготовката на формированията от Въоръжените сили за участието им в операции и мисии за граница в Камбоджа, Ирак, Босна и Херцеговина, Косово, Афганистан мога да кажа, че нашата страна се доказа като отговорен и надежден съюзник, допринасящ за международната сигурност и в борбата с тероризма. Въоръжените ни сили активно участват в учения, конференции, семинари, включени в специализираната програма на НАТО и ЕС. Един от видимите примери за участието на страната в политиката за изграждането на способности в рамките на НАТО е разкриването през 2014 г. „Център за изследване изграждането и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на криз и реагиране при бедствия“. С този център Р. България доказа участието си в политиката за изграждане на колективните способности на НАТО. Като част от усилията на Алианса да подобри своята система за колективна отбрана, която да бъде адекватна на новите заплахи на територията на нашата страна бе развърнат и Щабен елемент за интегриране на силите на НАТО, който официално бе активиран на 3 септември 2015 г., едновременно с щабните елементи на НАТО в Естония, Латвия, Литва, Румъния и Полша. В резултат на поетите ангажименти от Р. България, Въоръжените сили допринасят за попълване с личен състав командната структура на НАТО. Командването на съвместните операции и трите обединени командвания на видовете Въоръжени сили (СВ, ВВС, ВМС).

До този момент, в който отбелязваме 15 години от нашето членство в НАТО, Р. България и Въоръжените й сили допринасят за сигурността на страните членки на НАТО, но никога не са били консуматори. Въпреки че с този мизерен бюджет 1,5 % от БВП, сме на санитарния минимум, Въоръжените сили продължават достойно да представят страната ни в колективната сигурност на Европа. Близо 15 000 военнослужещи от Въоръжените сили участваха в 12 операции и мисии на НАТО на трите континента – Европа, Азия и Африка. По голяма част от военнослужещите участваха многократно в операциите и мисиите. През този период, при този оскъден бюджет и безмилостно съкращаване на личния състав на Въоръжените сили, успешно бяха сертифицирани декларираните щабове и формирования за участие в колективната отбрана на Алианса. Определените формирования носеха и продължават да носят дежурство в състава на Силите за отговор на НАТО в режим на оперативна готовност. Също така формирования в различен състав участваха в съвместни учения в различни страни членки на НАТО и ЕС, като DINAMIC FRONT, SABER JUNCTURE, COMBINED RESOLVE и редица други. Участието на българските военнослужещи в тях допринесе за повишаването и усъвършенстването на оперативните способности на Българската армия за изпълнение на задачи от национален и международен характер.

БГНЕС: Какъв съюзник е България с този некомплект от личен състав и модернизация, която все още не е приключила?

Златан Стойков: По отношение на некомплекта от Въоръжените сили с личен състав не съм в състояние да коментирам, но дълбоко съм убеден, че след пет години, когато ще честваме двадесетата годишнина от приемането на Р. България в НАТО, тези проценти ще се доближат до 50. В продължение на 30 години на реформи и модернизация на Въоръжените сили и сега когато отбелязваме 15 години от нашето членство в Алианса ние да коментираме този процент на некомплект и не приключила модернизация е недопустимо за нашите политици и обидно за хилядите офицери стажанти и войници, които със своето участие в трите мисии: „Отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност“ и „Принос към националната сигурност в мирно време“ да говорим за тези два проблема. В 21 век, в епохата на високите технологии, 15 години са много време за превъоръжаване (модернизацията) на Въоръжените сили и мотивацията на младежите да бъдат военнослужещи. В тях допринесоха за повишаване на способностите на подразделенията за изпълнение на задачи от национален и международен характер. Наличието на съвременни технологии и борбата с тероризма задължават държавното ръководство да осигури добро окомплектоване със съвременна техника и достатъчно подготвен личен съставна Въоръжените сили, които да бъдат адекватни на днешните заплахи. Те трябва да придобият всички необходими оперативни способности за рационалното им включване в колективната сигурност, част от която е и България.

Що се отнася до модернизацията на трите вида Въоръжени сили през тези 15 години бяха пропуснати не лоши възможности за придобиване на нов многоцелеви изтребител за ВВС, бронирана бойна машина за СВ, бойни фрегати за ВМС и не на последно място съвременни индивидуални и колективни средства за окомплектоването на личния състав и подразделенията. Жалкото е, че тази възможност никога няма да се върне в тогавашните финансови стойности. От всичко това е видно, че основния извод е, че колкото повече се бавим, необходимостта от нова бойна техника за Българската армия ще става все повече решаваща, а цената за нейното придобиване все по-висока и непоносима за ограбената ни държава. С това обстоятелство трябва да се съобрази всеки държавен ръководител и 240-те народни представители в Народното събрание на Р. България. Поради закъснялото превъоръжаване на армията с ново съвременна бойна техника, всякакви експерименти и лобизъм са пагубни за авторитета, които имаме в Алианса.

БГНЕС: Какво трябва да се направи от тук нататък?

Златан Стойков: Правителството на Р. България трябва да направи всичко възможно и да сподели финансовата тежест на колективната отбрана. С оглед на изпълнението на нашия ангажимент към решението от Срещата на върха в Уелс за увеличаване на разходите за отбрана 2 % от БВП. Независимо че Министерският съвет на Р. България утвърди национален план, които предвижда този процент да бъде постигнат до 2024 г., нищо не пречи това да стане в периода 2021- 2022 г. Все пак трябва да отбележим, че Р.България, в т. ч. и Въоръжените сили, продължава да спазва всички отговорности и задължения, свързани с прилагането на мерките за укрепване на доверието и сигурността. Страната е в състояние да изпълнява задачите си по мисиите, произтичащи от Конституцията по гарантиране на суверенитета, сигурността и териториалната цялост на държавата в рамките на колективната отбрана на Северноатлантическия пакт. Р. България е вече утвърден и надежден съюзник на НАТО ние отбелязваме 15-та годишнина, изпълнени с удовлетворение от постигнатото, но и устремени към усъвършенстване на нашия принос към колективната отбрана. /БГНЕС