Президентската институция пита, МО отговаря

24.07.2019 г. Президентската институция пита, МО отговаря

 Министерството на отбраната е отговорило на въпроси на президентската институция за договорите за придобиване на самолети F 16 Block 70. Предлагаме ви въпросите и отговорите в две последователни публикации.

Otbrana.com

Въпрос 1. Отговарят ли договорите като съдържание на поставените изисквания в ПИР и ако не, къде е несъответствието?

Въпреки, че в ПИР няма поставени конкретни изисквания към договор/и, с оборудването, което ще се придобие в резултат на подписаните 4 (четири) договора по програмата за чуждестранни военни продажби, напълно ще се изпълнят изискванията на ПИР относно преодоляване на дефицита от способности на ВВС (т. 2.2. Дефицит от способности), а именно: · „съвместими с Алианса системи за комуникация, навигация и опознаване „свой-чужд”; · радиус на действие; · защитеност на комуникациите (режими Have Quick II, Secure Voice); · тактическа радиолиния за обмен на глас и данни (Link-16); · точност и ефективност на въздействието; · действия денем и нощем във всякакви метеорологични условия; · системи за самозащита и електронна борба (EW); · системи за планиране и анализ на мисиите; системи за подготовка на летателния състав (симулатори и др.).“

Изпълняват се също така всички изисквания на т. 3.1.1.1. Необходими бойни възможности на самолетите, а именно: „За изпълнение на поставените задачи и покриване на изискванията, изтребителите от българските ВВС следва да разполагат с оборудване, осигуряващо пълната оперативна съвместимост във въздуха и на земята и висока ефективност на въздействие. Изтребителите трябва да имат многоцелеви способности за различните роли, да имат адекватен радар с режими за работа по въздушни и земни цели, съвременен изчислителен комплекс, интегрирана система за самозащита, система за обмен на тактическа информация Link-16, нашлемна система за целеуказване, интеграция на контейнери за наблюдение и целеуказване, интегрирано съвременно високоточно въоръжение, система за планиране и анализ на мисията и симулатори за подготовка на състава. Самолетите следва да притежават и необходимите маневрени и пространствено-времеви характеристики (радиус и продължителност на полета).“

Напълно е изпълнено и изискването на т. 3.1.2. Въоръжение, а именно:„За решаване на задачи с новия тип боен самолет е задължително и придобиването на основни типове ракетно, бомбово и артилерийско въоръжение, осигуряващи въздействие във всякакви МТУ, денем и нощем по: • въздушни цели във и извън пределите на визуалната видимост; • подвижни и стационарни цели на повърхността с висока точност на поразяване (на по-късен етап). Доставката на въоръжение задължително обхваща и придобиването на наземно оборудване и обучение на личен състав за неговата експлоатация“. „Сложността на изпълняваните задачи от съвременните МЦИ изисква наличието на наземни спомагателни системи за обучение и планиране на мисията, даващи възможност на летателния състав за пълноценна подготовка за конкретната мисия в определена обстановка, осигуряваща безопасност на полета и ефективно изпълнение на поставената задача.“

Напълно е изпълнено и изискването на т. 3.1.4. Наземно техническо оборудване, а именно: „За експлоатация на самолетите е необходима доставката на имущество за техническа и логистична поддръжка, като наземно техническо оборудване, измервателна и тестова апаратура, специализирани инструменти, специализирана логистична автотранспортна техника и други. Количеството и видът на това оборудване зависят както от типа на конкретния самолет, така и от договорената система за логистична поддръжка“. Както бе оповестено и по-рано, доставката на първите два самолета не отговаря на изискванията на ПИР, а именно: • „самолети – в три последователни години, с първа доставка (два самолета) не по-късно от 24 (двадесет и четири) месеца от датата на влизане в сила на договора.“ Съгласно графика за доставка, всички самолети ще бъдат доставени в две последователни години (2023 и 2024). Първите два произведени самолета ще се използват за обучението на българския инженерно-технически състав на място във САЩ. Третият и четвъртият самолет, ще бъдат първите самолети доставени в Република България, което е планирано за средата на 2023 година (48 месеца след подписване на договора). До края на 2023 година ще бъдат доставени още 4 самолета. През второто тримесечие на 2024 година, които ще бъдат доставени и останалите два самолета (на практика това са първите два 3 произведени самолети, които след приключване на обучението ще бъдат транспортирани до Република България). Относно постигането на първоначална и пълна оперативна готовност – очевидно е, че при посоченият по-горе график за доставка не може да бъде изпълнено изискването за постигането на първоначална оперативна готовност „В края на третата година от датата на влизане в сила на договора за доставка на самолетите“, но може да бъде изпълнено изискването за постигането на пълна оперативна готовност „В края на петата година от датата на влизане в сила на договора за доставка на самолетите“, предвид факта, че в края на петата година ВВС ще са получили всички самолети и въоръжението за тях и ще е приключил процесът на подготовка на летателен и инженернотехнически състав.

Напълно са изпълнени изискванията на ПИР за доставка на резервните части (РЧ), средствата за наземно обслужване (СНО), средствата за обучение (СО), обучение и въоръжението (В), а именно: „в шест последователни години, с доставки, стартиращи приблизително след 12 (дванадесет) месеца от датата на влизане в сила на договора.“ Договорите не включват изграждането на необходимата инфраструктура.

Въпрос 2. Освен тези договори, ще бъде ли необходимо подписването и на други договори, свързани с тези, които се предлагат за ратификация в съответствие с изискванията на ПИР? Ако да, на каква стойност? Това допълнителни разходи ли се явяват? Какви са изискванията в тези допълнителни договори, ако има такива?

Както е посочено по-горе, в ПИР няма поставени конкретни изисквания към договор/и. В доклада до Министерски съвет ясно е отбелязано, че “с цел оптимизиране и намаляване на разходите за транспорт на доставяното оборудване, в LOR Министерството на отбраната е информирало правителството на САЩ, че ще поеме тези разходи, които не са изрично включени в LOAs. Очаква се тези разходи да са на обща стойност 25 – 30 млн. щатски долара, разпределени в годините за доставка. В случай, че Република България реши да използва заявените си часове в програмата на НАТО C-17, то тези разходи могат да бъдат намалени.“  Военновъздушните сили не разполагат с информация за необходимост от други допълнителни договори, свързани с тези, които се предлагат за ратификация. Очевидно е, че за целия жизнен цикъл на самолетите (40 – 45 години) ще трябва да се сключват и други договори за доставки и услуги. Това обстоятелство е изрично посочено в т. 3.1.5. Интегрирана логистична поддръжка от ПИР, а именно: „Осигуряването на поддръжката на самолетите за целия жизнен цикъл е сложен процес, не по-малко важен от самото придобиване. Опитът от практиката показва, че само 30-50% от общата цена на жизнения цикъл са за придобиване, докато останалите 50-70% са за осигуряване на експлоатацията. Проектът предвижда, като част от договора за придобиване, първоначално осигуряване на интегрирана логистична поддръжка от типа Performance-Based Logistics за първите 3 години. По този начин се гарантира ефективно усвояване на самолета и достигане на готовност за оперативното му използване. Впоследствие, след приключване на първоначалния период, следва да се сключи дългосрочен договор за поддръжка на самолетите, каквато е утвърдената практика в редица държави от НАТО и ЕС. По този начин не се налагат непрекъснати процедури и сключване на договори за доставки и услуги и се намалява значително риска при осигуряване на регулярната летателна дейност.“ А в т. 5.3. Разходи за поддръжка от ПИР изрично е посочено, че разходите за поддръжка не са част от него: „Предполагаемите годишни разходи за интегрирана логистична поддръжка се очаква да бъдат от порядъка на 30 - 40 млн. лева, при общ годишен нальот 1500 часа. Тези разходи ще бъдат осигурявани след третата година от бюджета на Министерството на отбраната и не са част от настоящия проект за инвестиционен разход.” За разлика от другите предложения, не е необходимо сключването на допълнителни договори за закупуване на оборудване, въоръжение и/или лицензи от трети страни.

В рамките на проекта трябва да бъде обновена инфраструктурата на летището за постоянна дислокация на самолетите. Изграждането на тази инфраструктура не е част от подписаните четири договора със САЩ. Каква сума ще е необходима за нейното изграждане ще стане ясно след провеждането на съответните процедури по ЗОП.

Въпрос 3. Каква е цената за цялостното изпълнение на договора (LOAs)? Допуска ли се увеличаване на крайната цена на контракта и ако да, с колко? Как ще се съгласуват промените в цената с българската страна? Какви механизми са предвидени за защита на националните ни интереси? При какви условия американската страна ще предлага промяна в цената? Дължи ли МО допълнителни плащания на българската държава при съответните доставки (данъци, такси, мита и др.) и ако да, какъв е очакваният им приблизителен размер? Има ли включени в договора/ите изисквания за плащане на такси и налози от страна на България вместо правителството на САЩ, поради внос на оборудване от трети страни? Ако има такива разходи, които следва да се поемат от страната ни, какъв е очаквания размер и той включен ли е в стойността на договора/ите?

Както е посочено в четирите договора, общата им прогнозна цена е 1,256 млрд. щатски долара. Съгласно Стандартните условия на договорите, стойността на изделията, които ще бъдат доставени, определянето на наличностите, графикът на плащанията, както и прогнозният график на доставките се изчисляват на базата на най-добрите налични данни към момента на изготвяне на офертата. При подготовка на проектодоговори за придобиване на високотехнологични отбранителни продукти, чието производство зависи от закупуване на материали, наемане на специалисти за изработка, комплектация/интеграция и оценка на качеството и планиране на доставки и предоставяне на необходимото обучение 2 или 3 години след сключване на договорите, не е реалистично да се изчисли и предостави фиксирана цена. Поради това при формиране на цените в проектодоговорите се използва посочения подход за максимално точна прогноза на цените на отбранителните продукти и услуги към момента на извършване на доставката на определяне. Въпреки това Правителството на САЩ поема ангажимент да направи всичко възможно за осигуряване на изделията на посочените цени в долари и в рамките на посочената наличност. Фокусирайки се върху евентуалното увеличение, не бива да се пропуска и фактът, че ако стойността на доставеното имущество или услуги е по-ниска 6 от посочената в съответната линия цена, получената разлика остава на разположение на купувача (за финансиране на друга покупка, за компенсиране на евентуално увеличение на стойността по друга линия или за възстановяване обратно по сметката на купувача). Пример за тази възможност е SFI B4 LSI и кореспондиращата й бележка 139 от проектодоговор BU-D-SAB (F-16 Block 70), която осигурява гъвкавост са използване на средствата с цел потенциална компенсация. Следва да се отбележи, че при определени условия (ако бъде сключено споразумение с Банката на Федералния Резерв на САЩ, Клон Ню Йорк, Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната на САЩ и Министерството на отбраната на Република България) може да се очаква Република България да реализира приходи от инвестирането на авансовото плащане, с нетна доходност около 1,5%. Допълнителен положителен елемент от еднократното депозиране на средствата е избягването на плащането на отрицателни лихви по сметки в левове и евро на държавата в БНБ. Към настоящия момент отрицателната лихва е в диапазона 0.32 – 0.60%. Условията по програмата за чуждестранните военни продажби на САЩ, включително тези, касаещи евентуалната промяна в общата прогнозна цена, са публични и достъпни за всички – намират се на интернет портала на Агенцията за подпомагане в областта на сигурността. Всяка промяна в общата прогнозна цена става посредством Допълнително споразумение към конкретния договор, който в нашия случай отново подлежи на ратификация. Колко и какви данъци, такси, мита и др. подобни допълнителни плащания при съответните доставки МО дължи на българската държава (при условие, че МО е част от тази държава) Военновъздушните сили не могат да кажат. Макар и разходи от гледна точка на МО, не е коректно същите да се посочват като увеличаване на цената – от бюджетна гледна точка или от гледната точка на националния интерес, тези разходи не нарушават баланса на държавния бюджет – те не излизат извън Република България. Тук може да се отбележи, че на основание Регламент 150, голяма част от доставките – самолетите и резервните части за тях са освободени от мита. В договорите няма изисквания за плащане на такси и налози от страна на България вместо правителството на САЩ, поради внос на оборудване от трети страни. Съгласно условията на програмата FMS, основният изпълнител (в случая, Lockheed Martin), носи отговорност за тези разходи, в случай на внос на оборудване от трети страни (забележка 67, стр. 52 от BU-D-SAB).

Въпрос 4. Как се отразява на крайната цена неопределеността на някой от доставките и обучението на летателния и техническия състав? Как ще бъде защитен националния интерес на страната?

Предвид факта, че прогнозната сума, предвидена за обучението на летателния състав е изчислена на базата на най-ресурсоемкият сценарии – от неподготвени пилоти до пилоти на F-16 Block 70 с квалификация за използване на въоръжение „въздух-въздух“ и ‚въздух-повърхност“, дозареждане във въздуха, а част от летателния състав до ниво инструктор, неопределеността в случая може да доведе до намаляване цената, а не до нейното увеличаване, предвид фактическата подготовка на състава, който ВВС ще изпратят за обучение. Същото, но в по-малка степен касае и обучението на техническия състав. Няма неопределеност по отношение на нивото на подготовка на летателния състав – то е такова, каквото е поискано в LOR – IQT, NVG, JHMCS II, TGP, FLUG, Functional check flights и IPUG. В договора за самолетите е предвидена и доставката на класифицирани тактически пособия (инструкции) за бойното използване на самолета при изпълнение на мисии „въздух-повърхност‘. Няма неопределеност и по отношение на подготовката на инженернотехническия състав – те ще бъдат обучени да извършват всички дейности, за които Република България ще придобие оборудване и техническа документация. Неопределеността по отношение на доставките може при определени обстоятелства да има положителен ефект, отчитайки не до там позитивния опит, който българската страна има от придобиването на C-27J Spartan и AS 532 AL Cougar, където част от придобитите по договорите резервни части и консумативи (определени още на етап договор), вече повече от 10 години след получаването им все още седят в складовете и по всичко изглежда няма да са необходими въобще в процеса на експлоатация. Това, което се предлага в случая с F-16 Block 70, е по време на така наречените „срещи за определяне на конкретните детайли“ (definitization conferences), на базата на оперативните потребности на ВВС, да бъде фиксирано какво количество (по типове и номенклатури) резервни части, консумативи, и т.н. да бъде доставено, в рамките на планираните за това прогнозни средства. Прогнозните средства са разчетени при 200 часа нальот на един самолет на година.

Въпрос 5. В стойността на договора/ите включена ли е стойността на разходите за извършване на site survey за изграждане на необходимата инфраструктура? В договорът се предвижда извършването на оценка и контрол на поети ангажименти на българската страна по отношение спазване на изисквания, поставени от американска страна. Кой ще поеме тези разходи и включени ли са в стойността на договора/ите? Възможно ли е българската страна да откаже извършването на такава проверка и при какви условия?

Да, в стойността на договор BU-D-SAB, линия 705 (забележка 149) е включена стойността на разходите за извършване на site survey за изграждане на необходимата инфраструктура в основната оперативна база. Относно останалите подвъпроси на въпрос 5 моля, уточнете кои от четирите договора визирате, както и коя линия (забележка) от него.

Въпрос 6. Какъв е срока за цялостното изпълнение на договора/ите и допуска ли се отлагане на изпълнението му/им? Ако да, с колко месеца? При забава на изпълнението от американска страна, предвидени ли са някакви санкции за забава и ако да, в какъв размер са? Ако не са предвидени, то как е защитен националния интерес? Кога ще бъдат доставени самолетите в България, моля представете график при възможност.

Както е посочено и по-горе сроковете за доставка/изпълнение са прогнозни, на базата на наличната към момента на изготвяне на офертата информация. Предвид прогнозния характер на тези срокове е възможна тяхната промяна. Това са договори Правителство – Правителство. Общовалидна практика е правителствата да подхождат с доверие едно към друго когато сключват договори между тях. В случая, ГАРАНТ за изпълнение на договорите от страна на американските компании е правителството на САЩ. При забава/неизпълнение, правителството на САЩ налага същите санкции по отношение на компаниите, с които е сключило договор/и за доставка на съответното оборудване за Република България, каквито би наложило, в случай, че тези договори бяха сключени в интерес на МО (ВВС) на САЩ. В тази връзка, националните интереси са защитени така, както правителството на САЩ защитава своите интереси при взаимоотношенията си с американските компании. Прогнозната доставка на самолетите и останалото оборудване са посочена в частта “Estimated Deliveries by Quarter” на всеки един от договорите, като конкретно за самолетите е както следва: 2023 2024 първо тримесечие второ тримесечие трето тримесечие четвърто тримесечие първо тримесечие второ тримесечие трето тримесечие четвърто тримесечие 1 x F-16C 4 x F-16C 1 x F-16C 1 x F-16D 1 x F-16D Според договора BU-D-SAB, и при условие, че същият бъде подписан и финансиран до 31.07.2019 г., първите два самолета (1 боен и 1 учебно-боен) ще бъдат доставени в средата на 2023 година, още четири бойни самолета ще бъдат доставени до края на 2023 г., а последните два самолета (1 боен и 1 учебно-боен, които ще бъдат използвани за обучение на наш летателен и инженерно-технически състав в САЩ) ще бъдат доставени през първото тримесечие на 2024 година. Всички останали доставки – на въоръжение, средства за наземно обслужване и обучение ще бъдат синхронизирани по време с доставката на самолетите, така че да започне веднага летателна дейност със самолетите в Република България и те да разполагат с необходимото въоръжение.

Следва