Президентската институция пита, МО отговаря (Втора публикация)

24.07.2019 г. Президентската институция пита, МО отговаря (Втора публикация)

 Министерството на отбраната е отговорило на въпроси на президентската институция за договорите за придобиване на самолети F 16 Block 70. Предлагаме ви въпросите и отговорите в две последователни публикации. Втора публикация.

Otbrana.com

Въпрос 7. Има ли дублирани разходи т.е. такива, които задължително съгласно българското законодателство се поемат от държавата ни и в същото време са включени в LOA? Как са защитени националните интереси?

С цел да Ви отговорим на въпроса, моля, уточнете кои разходи визирате (конкретен договор, линия, забележка и т.н.), както и кое според Вас поражда техния задължителен характер за нашата държава – норма, закон и т.н.

Въпрос 8. Има ли т. нар. „гаранции за добро изпълнение“? Ако няма, как е защитен националния интерес на България?

Считаме, че тук аналогията със закона за обществените поръчки е неуместна. Както е посочено по-горе, правителствата по презумпция подхождат с доверие едно към друго когато сключват договори между тях. В случая, ГАРАНТ за изпълнение на договорите от страна на американските компании е правителството на Съединените американски щати. При забава/неизпълнение, правителството на САЩ налага същите санкции по отношение на компаниите, с които е сключило договор/и за доставка на съответното оборудване за Република България, каквито би наложило, в случай, че тези договори бяха сключени в интерес на Министерството на отбраната (ВВС) на САЩ. В тази връзка, националните интереси са защитени така, както правителството на САЩ защитава своите интереси при взаимоотношенията си с американските компании.

Въпрос 9. В договорите има включени частни компании, въпреки че договорът е “G to G”. Спазени ли са изискванията на българското национално законодателство и как посочените компании са избрани?

Четирите договора представляват договори „Правителство – правителство“ и се сключват по реда на Закона за международните договори на Република България. В тази връзка напълно са спазени изискванията на българското национално законодателство. По изрично искане от българска страна, изразено в LOR, с цел съкращаване на времето за подготовка и предоставяне на LOA, компаниите, които в процеса на подготовка на LOR бяха идентифицирани като единствени доставчици на конкретно оборудване – като пример: Lockheed Martin за самолетите и симулаторите за летателния състав, General Electric за двигателите, L3 за системите ROVER 6i, и т.н., бяха посочени като “sole source”. Съгласно действащата нормативна уредба на Програмата FMS, американската страна е извършила анализ на това наше искане и е установила, че то не противоречи на установените норми за провеждане на процедури по възлагане на договори за отбранителни продукти в САЩ и е уважила нашето искане (това обстоятелство е обективизирано в забележка 191 от договор BUD-SAB, а самата процедура е описана в глава/член C6.3.4. от Security Assistance Management Manual (SAMM)). Правната рамка, съгласно която се изпълняват дейностите на Програма FMS, е налична на сайта на Агенцията за подпомагане в областта на сигурността (Defence Security Cooperation Agency-DSCA) на адрес https://www.samm.dsca.mil/ и всеки би могъл да почерпи информация за целите на извършвания от него анализ.

Въпрос 10. Каква е ролята на т.н. definitization conference и кога е предвидено да се провежда тя? В резултат на провеждането й, очаква ли се да възникнат допълнителни разходи, както и на решения, противоречащи на заложените параметри в ПИР? Ако да, как ще бъде защитен националния ни интерес?

Както вече бе отбелязано по-горе, ролята на definitization conference (които са различни по различните направления – Training needs analysis (за 11 обучението), за резервните части и консумативите, за инструмента и т.н., е да бъде окончателно определено, на базата на оперативните потребности на ВВС, какво количество (по типове и номенклатури) резервни части, консумативи, инструменти и т.н. да бъде доставено, в рамките на планираните за това прогнозни средства. Прогнозните средства са разчетени при 200 часа нальот на един самолет на година, при полети от една оперативна база. Тези конференции се провеждат в кратък срок (два – три месеца или помалко) след формалното влизане в сила на договорите за американската страна, което настъпва 7 – 10 дни след превеждането на авансовото плащане от наша страна. В резултат на провеждането на тези конференции не се очаква да възникнат допълнителни разходи, както и решения, противоречащи на заложените параметри в ПИР.

Въпрос 11. Има ли в договора/ите позиции с неясно дефинирано съдържание на доставките? Ако има, кои са те и как това ще се отрази на изпълнението им, както и на крайната стойност на договора/ите? Как е защитен националния интерес?

Както е отбелязано и в отговора на въпрос 10, в договорите има позиции с неясно съдържание на доставките, които ще бъдат конкретизирани след извършването на definitization conference. На този етап, такива са всички позиции, касаещи доставката на резервни части и консумативи – например линия 056 (и забележка 56 към нея) от договор BU-D-SAB, линия 009 (и забележка 9 към нея) от договор BU-P-AAD и т.н. В резултат на провеждането на тези конференции не се очаква да възникнат допълнителни разходи и/или възпрепятстване на изпълнението на договорите. Точно обратното, целта на тези конференции е договорите да се изпълнят, така, както е предвидено в тях - в зададените финансови и времеви параметри.

Въпрос 12. Как ще се коментира от правна гледна точка придобиването на оборудване, обект на договора/ите от българска страна, заплащането му и в същото време оставащо постоянна собственост на американското правителство?

Изключително погрешно е тълкуването, че Република България заплаща конкретно оборудване, което после остава собственост на САЩ. В случая става въпрос за заплащане на услуги, които правителството на САЩ ще изпълнява в полза на Република България, като за изпълнението на тези услуги – генериране/осъвременяване на базата данни за системата за самозащита, генериране/осъвременяване на базата данни за разпознаване на въздушни цели и т.н., правителството на САЩ ще придобие хардуер, заплатен от нас, който в процеса на изпълнение на договорите, а и в бъдеще ще бъде използван само и единствено за нуждите на Република България. Поради факта, че за генерирането на тези бази с данни, отново отбелязваме – в полза на Република България, се ползва американска секретна информация, която не се предоставя в суров (необработен) вид, всички тези дейности се извършват на територията на САЩ. Тези бази с данни са уникални за всяка една държава потребител и поради тази причина за всяка държава правителството на САЩ придобива отделен хардуер. Като правило, базите с данни се осъвременяват на всеки две години или при поискване на конкретен потребител – например, в случай че се налага пребазиране на самолетите в зона на операции, в която са разположени противникови средства, различни от тези, които вече са интегрирани в базата данни.

Въпрос 13. Има ли ограничение в ролите които трябва да изпълнява многофункционалния самолет в съответствие с ПИР, обект на доставка съгласно LOA?Ако има, какви са ограниченията, коя е причината за налагането на тези ограничения, какви са вижданията за компенсирането им и кога? Чие е решението за ограничаване на ролите (ако има такива), които може да изпълнява самолета – на политическата или на военната експертиза? Ще има ли необходимост от допълнително обучение на летателен и ИТС в последствие, за да има начин за цялостно използване на многофункционалните възможности на самолета и ако има, кога се планира, и на каква цена? Необходимо ли е закупуването на допълнително въоръжение и на каква цена?

Няма ограничение в ролите, които трябва да изпълнява многофункционалния самолет в съответствие с ПИР. Самолетите са напълно оборудвани с хардуер и софтуер, позволяващ изпълнението на задачи „въздухвъздух“, „въздух-повърхност“ и целеуказване/разузнаване. Договорите предвиждат придобиване на комплект от последните модификации на авиационните управляеми ракети “въздух-въздух” за близки (AIM-9X II) и средни дистанции (AIM-120C7), като и комплект неуправляемо въоръжение “въздух-повърхност”. С цел намаляване на цената, количеството на ракетите AIM-9X II е намалено наполовина – от 24 бр. на 12 бр. 13 Относно управляемото въоръжение „въздух-повърхност“, изискването в LOR и RFP е в софтуера на самолета да е интегрирано високоточно въоръжение (управляеми боеприпаси) „въздух-повърхност“, така че при подкачване на съответния боеприпас, самолетът да го разпознае, и той да може да бъде използван, в това число симулиран с цел обучение. Както е отбелязано по-горе, това напълно отговаря на изискванията на т. 3.1.2. Въоръжение от ПИР, а именно: „За решаване на задачи с новия тип боен самолет е задължително и придобиването на основни типове ракетно, бомбово и артилерийско въоръжение, осигуряващи въздействие във всякакви МТУ, денем и нощем по: • въздушни цели във и извън пределите на визуалната видимост; • подвижни и стационарни цели на повърхността с висока точност на поразяване (на по-късен етап). Доставката на въоръжение задължително обхваща и придобиването на наземно оборудване и обучение на личен състав за неговата експлоатация“. Следва да се отбележи, че извеждането на високоточното въоръжение като опция в RFP и придобиването му „при наличие на финансови средства в последствие в етапа на договаряне“ е извършено от военната експертиза още през 2016 г., на заседание на борда за управление на проекта, проведено на 18.10.2016 г. Това решение е обективизирано в Протокол № 7, рег. № 400- 9520/18.10.2016г., Приложение №1 към настоящото писмо. Управляеми боеприпаси могат да се закупят при необходимост и при наличие на финансови средства без да се налага модернизация на самолета. В случай на реализация на икономии по договорите, каквито се очаква да има по някои от перата в тях, е възможно увеличение на количествата на управляемото авиационно въоръжение “въздух-въздух”, както и закупуване на управляемо авиационно въоръжение “въздух-повърхност”. В договорите е видна единичната цена за управляемото авиационно въоръжение “въздухвъздух” от типа AIM-9X II и AIM-120C7. Министерството на отбраната не разполага с актуални единични цени на интегрираното управляемо авиационно въоръжение “въздух-повърхност”. Към момента на получаване на отговорите на RFP, общата прогнозна цена на авиационното управляемо и неуправляемо въоръжение “въздух-повърхност” бе 18 280 510 млн. щатски долара. Договор BU-D-SAB предвижда придобиването на последно поколение контейнери за целеуказване с възможност за предаване на видео информация в реално време до наземно базирани приемници Rover 6i. С цел намаляване на цената на първия етап, бройката на доставяните контейнери не е 4 (колкото са по LOR и RFP), а 2, но това е оборудване, предназначено основно за работа по земни цели и подпомагане на действията на ССО, СВ и ВМС, все задачи, които е предвидено да се усвояват с придобиването на вторите 8 самолета. В същото време, следва да се отбележи, че вместо заявените в RFP 4 терминала Rover 6i, в LOA са включени 8, което от своя страна ще позволи разширяване на обхвата на взаимодействието между ВВС, ССО, СВ и ВМС. В обучението на летателния състав е предвидено и обучение за използването на самолета за решаване на задачи „въздух-повърхност”. Що се отнася до ИТС, те ще бъдат обучени да поддържат оборудването и въоръжението, което понастоящем е включено в договорите. В случай на придобиване на други типове въоръжение, в съответния договор ще бъде включено и обучение на ИТС. Закупуването на въоръжение е постоянен процес, част от средствата за жизнения цикъл на една оръжейна система, и поради тази причина считаме, че е несериозно да се смята, че дори да бяхме купили още 12 ракети AIM-9X II (както е заложено в RFP) щяхме да сме приключили със закупуването на ракети до края на жизнения цикъл на самолета. Тук следва да се отбележи и фактът, че самолетът ще може да използва и по-стари модификации на посочените по-горе ракети, които са значително по-евтини и могат да се използват за тренировъчни цели. Ако в бъдеще МО реши, може да ги закупи от европейски компании, които предлагат такива стари ракети, след изпълнение на мероприятия за удължаване на техния ресурс. В таблицата по-долу е изброено въоръжението, което е интегрирано на самолетите. „Въздух-въздух“ AIM-9X II, AIM-9L, AIM-9M AIM-120C7, AIM-120C5 „Въздух-повърхност“ GBU-10/12/24 Paveway (PW) GBU-31/38 Joint Direct Attack Missile (JDAM) GBU-49/50 Enhanced Paveway II (EPII) GBU-54/56 Laser Joint Direct Attack Missile 15 GBU-39/B Small Diameter Bomb (SDB) Трябва да се отбележи, че няма никаква разлика във възможностите на бойния (F-16C) и учебно-бойния самолет (F-16D).

Въпрос 14. Има ли наложено ограничение на съдържанието на необходимия пакет за 3 (три) – годишна интегрирана логистична поддръжка т.е. доставя ли се всичко необходимо и ако не, каква е причината? Как ще се осигури непрекъсваемостта в експлоатацията на авиационната техника и има ли клауза, изискваща американската страна да поеме всички разходи, ако по една или друга причина не е осигурена ИЛП? има ли оборудване, за което не е осигурена 3-годишна интегрирана поддръжка и ако има, защо е прието от българска страна? Това не е ли в противоречие с изискванията на ПИР?

Няма наложено ограничение на съдържанието на необходимия пакет за 3 (три) – годишна интегрирана логистична поддръжка т.е. доставя се всичко необходимо за поддръжката на самолетите в авиобазата при разчет 200 летателни часа на самолет на година (със 100 часа сумарно повече отколкото 1500-те часа годишно предвидени в ПИР). В рамките на тези първи три години е предвидена и поддръжката на средствата за наземно/логистично обслужване, въоръжението и т.н. Няма оборудване (поне МО не е запознато), за което по един или друг начин (в зависимост от оборудването) да не е осигурена първоначалната 3 (три) – годишна поддръжка. Това, което е редуцирано в процеса на преговорите, е стойността на прогнозните разходи за резервни части, консумативи и ремонти, предвидени в първоначалните разчети на американската страна. Както е посочено по-горе, тези средства са разчетни и са възможни следните три варианта – средствата ще са достатъчни, средствата ще са повече от необходимите, средствата ще са по-малко от необходимите, при което може да се наложи дофинансиране (било за сметка на излишъци по други пера от договорите, ако има такива, или сключване на нов договор за поддръжка). Непрекъсваемостта в поддръжката на който и да е самолет, не само F-16, може да се осигури само и единствено със сключване на дългогодишни договори за поддръжка, още преди изтичането на първоначалната логистична поддръжка. Това е отразено и в ПИР – т. 3.1.5. Интегрирана логистична поддръжка „Осигуряването на поддръжката на самолетите за целия жизнен цикъл е сложен процес, не по-малко важен от самото придобиване. Опитът от 16 практиката показва, че само 30-50% от общата цена на жизнения цикъл са за придобиване, докато останалите 50-70% са за осигуряване на експлоатацията. Проектът предвижда, като част от договора за придобиване, първоначално осигуряване на интегрирана логистична поддръжка от типа Performance-Based Logistics за първите 3 години. По този начин се гарантира ефективно усвояване на самолета и достигане на готовност за оперативното му използване. Впоследствие, след приключване на първоначалния период, следва да се сключи дългосрочен договор за поддръжка на самолетите, каквато е утвърдената практика в редица държави от НАТО и ЕС. По този начин не се налагат непрекъснати процедури и сключване на договори за доставки и услуги и се намалява значително риска при осигуряване на регулярната летателна дейност.“

Въпрос 15. Придобиваното имущество, съгласно предлаганите за ратифициране LOA, ще позволи ли цялостно обслужване на самолета вкл. и катапултните кресла, двигателя, окачваемо оборудване и въоръжение, оборудване височинно, наземно, тренажорно и др. за нива O и I? Ако не, какво имущество ще се налага да се обслужва извън страната (моля за подробно описание)? Какви са сроковете за извършване на обслужване на ниво I извън страната?

Оборудването за поддръжка, което е предвидено да се достави по тях, ще позволи изпълнението в авиобазата на всички дейности от ниво O и поголямата част от дейностите от ниво I – това са дейностите свързани с поддръжка на двигателите – пълно разглобяване и сглобяване с последващо тестване в авиобазата, поддръжката на управляемото авиационно въоръжение, пневматика, хидравлика и т.н. За част от оборудването на самолета, основно новата авионика, на този етап не се предвижда придобиване на способности за поддръжка на ниво I – или защото все още не е разработена подобна апаратура, или защото самото оборудване, поради встроения си контрол (даващ му възможност за локализиране на дефектирал вътрешен модул), позволява само две нива на поддръжка – О и D. На този етап Министерството на отбраната не разполага с детайлна информация за кое оборудване от авиониката на самолета ще имаме наземното оборудване и правото да извършваме поддръжка на ниво I. Очаква се такава информация да бъде получена по време на definitization conference. Министерството на отбраната няма опит по програмата FMS и не може да каже какви са сроковете за извършване на обслужване на ниво I извън страната.

Въпрос 16. Предвидено ли е по договор цялостна калибровка, проверка и обслужване на КИА и КПА? Ако не, каква е причината и до какви проблеми би довело това, като време и финансови средства и др.?

В договор BU-D-SAB е предвидена доставката на напълно функционираща лаборатория за прецизни измервания и калибриране (Precision Measurement Equipment Laboratory (PMEL)) – линия 075 (и забележка 75 към нея), както и резервни части и оборудване за нея - 076 (и забележка 76 към нея).

Въпрос 17. Допуска ли се в договора придобиването на резервни части, оборудване, екипировка и др., които не са новопроизведени и ако да, каква е причината за това? Не е ли в противоречие с изискванията на българската страна?

Моля, конкретизирайте кой от четирите договора визирате. Във всеки един от договорите, в частта Items to be Supplied, графа (колона) 5 – SC/MOS/TA, кодовата буква “P”, означава, че съответното оборудване е новопроизведено и ще бъде доставено директно от склада на завода производител. Това важи за самолетите и въоръжението (100% от случаите) и над 95% процента от останалото оборудване за поддръжка. Кодова буква “S”, означава че съответното имущество е ново, но ще бъде доставено от складовите наличности на МО (ВВС) на САЩ (основно за съкращаване на сроковете за производство, тъй като някои стоки са с много дълъг срок на производство). Кодова буква “X” означава смесен източник – новопроизведено, от завода производител и ново, от складовите наличности на МО (ВВС) на САЩ. Тези буквени кодове са детайлно описани в частта Letter of Offer and Acceptance Information на всеки един от четирите договора.

Въпрос 18. Уважени ли са от американска страна националните ни изисквания за отпадане на административните разходи и разходите, които не са свързани с производството на придобиваното имущество (NRC)? Ако да, то в какъв размер са направените изключения в полза на българската страна?

От отправените в LOR искания от страна на Република България за намаляване на цената посредством опростяване на някои разходи, в четирите 18 проекта на договори, Правителството на САЩ е удовлетворило само искането за изключване на разходите, които не са свързани с непосредствената разработка на самолетите за България (Non Recurrent Costs). Следва да се отбележи, че са изключени само разходите, които зависят от САЩ. Съществуват разходи, които не са свързани с непосредствената разработка на самолетите за България, но са платени от други държави (Special Non Recurrent Costs) и не могат да бъдат изключени от цената. Това е обективизирано в забележки 207 и 208 от договор BU-D-SAB, забележка 15 от договор BU-D-AAA, забележка 25 от договор BU-P-AAD и забележка 12 от договор BU-P-LAR. Министерството на отбраната не разполага с информация каква е общата стойност на всички NRCs, които не са включени в стойността на договорите. На този етап не е предложено обучение на летателен и/или инженернотехнически състав по други програми на САЩ, поискано в LOR с цел намаляване на крайната цена.

Въпрос 19. Каква е техническата гаранция на придобиваната техника и имущество и кой е отговорен за нея – американското правителство или подизпълнителите?

Техническата гаранция на придобиваната техника и имущество са отговорни компаниите, с които американското правителство ще сключи договори за доставка. Тя е различна, в зависимост от вида на конкретната техника и имущество – например самолетите имат 6 месеца гаранция, докато системите Link-16 - четири години.