Да спрем графоманията в запасното войнство
16.08.2019 г.
Бригаден генерал от запаса Стефан Стефанов, председател на Столичната организация на СОСЗР
Преди четири години със статията си „Дошло е време да се включим в политическите процеси” направих опит да обърна внимание на гражданското общество, че офицерите като част от най-интелигентното съсловие, не бива да бъдат подценявани и пренебрегвани.
В навечерието на изборите за органи на местно самоуправление, членовете от военно-патриотичните организации, с активна гражданска позиция, започват основателно да си задават въпроси, свързани с политиката и участието в нея. Други мои колеги се впускат в законодателни анализи, свързани с политическата дейност на военно-патриотичните организации и поднасят на обществото тези, които са дълбоко неправилни и необосновани. По мое мнение, те хвърлят в смут знаещите и въвеждат в заблуждение незнаещите.
Започвам с уговорката, че нямам юридическо образование и бих искал настоящето изложение да го изнеса извън полето на правната материя, доколкото е възможно, въпреки, че за целта съм ползвал и съответната консултация от авторитетен юрист.
Например, в творбата си „Военно-патриотичните организации и политическата дейност” от 23 май 2019г., авторът, генерал от запаса, популярен със статиите си във военния печат, навежда доводи, за това, как е законосъобразно тези неправителствени организации да си взаимодействат с политическите партии. Доколкото свободата на изразяване е конституционно гарантирано право на всеки гражданин, приемам публикуваното като изразени лични впечатления по темата, но имайки предвид името, с което авторът се ползва сред запасното войнство, намирам направените „юридически анализи”, изискващи специални знания, за съзнателно въвеждане в заблуждение на множество заинтересовани субекти.
Използването на медийната трибуна за пропагандиране на тези, които изкривяват правоприлагането, е опасно, защото води до съществени нарушения на закона и морала въплътен в него, и затова аз апелирам към здрав разум и ограничаване на произволните интерпретации и самодейни тълкувания. В това число, поставям и себе си, и умолявам пишещите събратя, да спрем да пишем по въпроси, които не разбираме.
Нека с необмислените си действия, не допускаме грешки, които да предизвикат „ефекта на пеперудата“. И макар за някои, тези мои страхове да изглеждат пресилени, с настоящето изложение, искам да обърна внимание именно на тези ”незначителности”, които могат да се превърнат в глобални грешки, и „един мах с крило на пеперуда в Сингапур, лесно да стане причина за възникването на мощно торнадо в Северна Каролина”.
Няма да се спирам на всички авторови тези, плод на творчески пристрастия, които категорично не споделям, като напр. „ …………………взаимоотношенията с политическите партии е един от въпросите, които затормозяват обединителните процеси на военно-патриотичните и родолюбиви организации. Този проблем е в основата на напрежението, тлеещо между Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО)”. Това твърдение е несъстоятелно, поради колизия със закона, който не допуска извършването на политическа дейност от организации създадени с идеална цел.
Акцентът на съчинението, предмет на моя коментар, е поставен върху парламентарната „дискусия за правото на военно-патриотичните организации на политическа дейност ……. ”.
Ако внимателно и добросъвестно прочетем стенографските протоколи от заседанието на парламентарната Комисия по отбрана от 15 май 2019г. и от пленарното заседание на 44-то Народно събрание от 16 май 2019г. можем да направим единствения правилен извод, че дискусия, с такъв предмет, не се е състояла. Парламентарните дебати са били фокусирани само по един въпрос - дали финансовата и материална помощ, предоставяна от Министерството на отбраната на военно-патриотичните организации, създадени за общественополезна дейност, се ползва в обхвата на тяхното предназначение, а не за политическа дейност.
Онтологията на правото е в нормативната му същност, изразяваща се в система от норми, които трябва да бъдат вътрешно съгласувани. Това е смисълът на всяка система. Правотворчеството, опирайки се на науката, трябва да гради безпротиворечива правна система. Затова в парламента, работят законодателни референти, които имат за задача, да следят нормотворческия процес и да стопират авторския нагон на много народни представители, които с дидактическо усърдие създават противоречиви правни норми или такива с неясна правна същност.
Всъщност, законодателното предложение в чл.226м от ЗОВСРБ, внесено между първо и второ четене, по същество е правилно, но правно-технически неиздържано, по причина, че същото е уредено с императивни норми в Закона за политическите партии, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Уставите на организациите, към които законодателят препраща, като висш израз на автономията на сдружението. Става въпрос за добавяне на изричния текст „…..които не осъществяват политическа дейност”, към действаща норма, уреждаща правото на министъра да предоставя безвъзмездно помещения на военно-патриотичните организации и сродни такива. Видно от стенограмата, мотивите на вносителите са били, да се предотвратят някои злоупотреби, тези помещения да се използват за политическа дейност, като посочват и примери в тази насока. Да се прави извод, че с неприемането на това допълнение, „разумът надделя”, е равносилно да се изопачава смисълът и значението на законодателното предложение, поради невярна представа от страна на автора на статията, за неговата правна същност.
Трябва да сме късогледи, за да не признаем, че много неправителствени организации, ползващи материални ресурси от държавата и общините, провеждат отявлена политическа дейност, както в нарушение за закона, така и на своите устави.
Авторът отива по-далеч в дързостта си, и за да убеди сам себе си, с болт шрифт прави категоричен извод, че „ Дискриминационното отношение към ВПО, които провеждат политическа дейност, се дължи може би на погрешно тълкуване на чл.12, ал.2 от Конституцията.”
Четящият веднага би се запитал: Кой тълкува погрешно Конституцията?
Отговорът обаче не закъснява, и за да обогати общата ни култура, ни засипва с нова доза правно-историческа справка:
През 2015г. по искане на общото събрание на търговската колегия на ВКС, в Конституционния съд е образувано дело №1, с молба да се постанови решение за тълкуване на чл. 12, ал. 2 от Конституцията "Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии", защото според него конституционната норма съдържа неяснота и затова е необходимо Конституционният съд да отговори на следните въпроси:
1. "Поставянето на политически цели" и "извършването на политическа дейност" представляват ли две отделни хипотези на забраната, предвидена в чл. 12, ал. 2 от Конституцията по отношение на гражданските сдружения.
2. Какъв вид политически цели и извършването на какви видове политическа дейност могат да се определят като "присъщи само на политическите партии" и са забранени за гражданските сдружения. Могат ли гражданските сдружения по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Конституцията да си поставят политически цели или да извършват политическа дейност, свързана с промени в унитарния характер на държавата, промени, отнасящи се до териториалната цялост, единството на българската нация, осъществяване на народния суверенитет и ограничаване на държавния суверенитет.
На практика, в своето искане за тълкуване, ВКС, говори за неяснота на конституционния текст, а не за погрешно тълкуване, както за пореден път свободно интерпретира автора.
Единственото вярно твърдение в разглежданото повествование, е юридическия факт, че КС е отклонил искането на ВКС за тълкуване на чл. 12, ал. 2 от Конституцията и е прекратил производството.
Ако задълбочено бъде разгледан въпросният казус с Конституционното определение, ще стане ясно, че основната причина за формулиране на искането за тълкуване на ВКС, са осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека и основните свободи (ЕСПЧ) по три дела срещу България - две дела на ЕСПЧ по жалби на ОМО Илинден срещу решения, с които се отказва регистрация на сдружение ОМО Илинден поради политическия характер на целите му и Решение от 21.06.2007 г. по делото "Жечев срещу България" със сходен предмет.
Авторът обаче разглежда Конституционното определение, в светлината на своя личен проблем: участието на ВПО в политиката и взаимоотношенията с политическите партии, а това според него, бил един от въпросите, които затормозяват обединителните процеси на военно-патриотичните и родолюбиви организации.
Нерде Ямбол, нерде Стамбул!!!!!
Искането е отправено за изясняване на съдържанието на посочената разпоредба от Конституцията - чл.12, ал.2 предвид установеното от ЕСПЧ противоречие на трайната практика на българските съдилища по този въпрос с чл. 11 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията).
Член 11 от Конвенцията гласи:
"1. Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.
2. Упражняването на тези права не подлежи на никакви други ограничения освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация."
Конвенцията поставя доста стриктни изисквания към законовите ограничения за сдружаване. По принцип едно тълкуване на конституционна разпоредба не се прави само за себе си, а във връзка с относими международноправни актове, по които България е страна и които имат приоритет пред Конституцията.
Именно затова съдиите от ВКС са поискали от КС тълкуване на чл. 12, ал. 2 от Конституцията - за да се установи точното й съдържание, предимно в светлината на чл. 11 от Конвенцията и трайната, задължителна по своя характер, практика на ЕСПЧ на тази норма.
Авторът обаче, има необуздано желание да внесе ново разбиране за същността на тълкуването на чл.12, ал.2 от Конституцията. Набрал самочувствие, въвежда нов правен принцип: „…….всичко, което не е забранено, е разрешено.”
С вещината на конституционалист, продължава самонадеяно да ни агитира в две важни, направени от самия него констатации: че нямало законова пречка гражданските сдружения, включително и ВПО, да участват в политиката и че същите имат право на политическа дейност, с изключение на ограниченията по чл. 2, ал. 1 и 2, и чл. 44, ал. 2 от Конституцията, които засягат въпросите за местното самоуправление, териториалната цялост на страната, единството на нацията и т.н. и т.н.
За да обоснове тезите си, авторът надълго и широко се разпростира и на полето на философската и политическа науки. Разсъждавайки върху семантиката на думите политика, политическа дейност, партийна дейност, в техния тесен и по-широк смисъл, стига до логическото съждение, че „Няма законова пречка военно-патриотичните организации и съюзи да си взаимодействат с политически партии по въпроси от взаимен интерес”. Това можело да става, според автора, чрез подписване на споразумения за сътрудничество и съвместна дейност, като се позовава на практика от близкото минало.
Чудя се, защо му е на ВКС, да пита Конституционния съд, как да прилага чл.12, ал.2 от Конституцията, след като сред запасното войнство има толкова вещи и ерудирани личности.
Трябва да се признае обаче, майсторството, с което авторът, успява да се измъкне от собствените си недомислици и вътрешни противоречия. Веднага бърза да се застрахова с уговорката, че „В тези споразумения за сътрудничество обаче трябва да се съблюдават наложените от Закона за политическите партии ограничения като: чл. 3 Организациите, които не са политически партии, не могат да участват в избори и чл.20, ал.3 Политическите партии не могат да създават свои структури в юридически лица с нестопанска цел.“
Какви са релевантните правни норми подредени по юридически ранг, които категорично изключват извършване на политическа дейност, каквато определено представлява, подписването на политически споразумения.
Конституция на Република България, чл.12, ал.2 "Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии"
Закон за юридическите лица с нестопанска цел, §2 от ПЗР „Организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и дейност, присъща на вероизповедание, както и читалищата, се уреждат с отделен закон.”
Закон за юридическите лица с нестопанска цел, чл.2, ал.1 „Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях.”
Устав на СОСЗР, чл. 1, ал.1 „Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва, наричан по – долу за краткост „Съюзът“, е регистриран съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел като сдружение за осъществяване на обществено полезна дейност.”
чл. 6 „Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва по своя характер е национална, родолюбива, съсловна, независима и непартийна организация.”
Устав на КООСО, чл.1, ал.1 „Конфедерацията е доброволно неправителствено сдружение с нестопанска цел на равноправни независими организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел”.
В този ред, може да се направи единствения правен извод, че Споразуменията, които подписва КООСО с политическите партии, са в категорично противоречие както с техния Устав, така и със ЗЮЛНЦ и Конституцията.
Отговорно твърдя, че призовавайки към подписване на споразумения с политическите партии, авторът призовава към нарушаване на правовия ред в Република България.
Една от законово допустимите форми на участие в изборния процес на административно-териториалните структури на СОСЗР, е чрез подкрепа на независими кандидати, издигнати от местни инициативни комитети.
Да пишеш по въпроси, които не разбираш, е най-малкото безотговорно. Мнозина ще ме обвинят в липса на колегиална етика, която изисква по-толерантно и премерено отношение. Разбирам мотивите им. Но, не е ли по-обидно, да въвеждаш в заблуждение множество колеги, за които авторът е авторитет.
Дали това е следствие от безотговорно поведение, или е плод на болестна графомания?! Преценете сами!
(Вестникът за войската и народа „Otbrana.com“ е готов да публикува и други мнения по темата.)
