Млади генерали и офицери си тръгват от армията

24.09.2019 г. Млади генерали и офицери си тръгват от армията

 Някои по собствено желание, както се казва, други поради ограниченията на закона.

Спирдон Спирдонов

Умее ли българската държава да пази военните си кадри? Това е сериозен въпрос, който в последно време не се радва на очаквания отговор. Той има продължение „...и да използва подготовката им?“.

Има няколко факта, които будят размисъл. Нека да започем от частното и да преминем към общото. През август си тръгнаха трима млади генерали с мотива „по лични причини“. Няма съмнение, че зад тази формулировка стоят различни човешки истории. Факт е, обаче, че армията остана без офицери с по няколко образования, научни звания, натрупан опит и реално показани качества за по-нататъшно кариерно развитие.

Другото лошо е, че самата власт не е признателна към труда и усилията на отиващите си от армията. За тези генерали, например, се оказа, че не са заслужили държавна награда. Има само спазване на процедурата: предложение от правителството  за освобождаване, указ и толкова?! Инициатива за нещо друго, макар и от морален характер, какъвто те безспорно за заслужили, няма.      

Подобна, но в интерес на истината, по-сериозна ситуация имаше по времето, когато министър на отбраната бе Николай Ненчев. Тогава голяма част от висшите офицери, които стигнаха върха на военната пирамида или почти се докоснаха до него, си тръгнаха преждевременно. За началниците на отбраната този резултат  беше на сто процента.

Но да отидем към общото. Законът е така написан и гласуван, че наистина воените кадри у нас си тръгват учудващо рано. Не става дума само за генералите и адмиралите. И никой не смее да пипне пределната възраст за военно звание, чието навършване означава скъсване с военната професия. Съдете сами. Полковниците си тръгват на 56 години, бригадните генерали и генерал-майорите на 58, генерал-лейтенантите – на 59 и генералите, който у нас е само един, на 62 години. А младшите офицери, майорите и подполковниците си отиват заедно –на 55 години?!

Въпросителните и удивителните, обаче продължават. Тези дни МО ни предложи промени в Закона за резерва на въоръжените сили. Един факт създава повод за друго учудване. Какъв е той? Пределната възраст за водене на военен отчет на резервистите и запасните с военна подготовка за  войниците (матросите), сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери  е 55 години. Т.е. в момента, когато някой от тях (без войниците) напуне военната професия, според закона, на 55 години,  с натрупани знания и подготовка, армията се лишава от неговите услуги. Приблизително така стои въпросът и при останалите офицери. Защото военните окръжия водят на военен отчет старшите офицери до навършване на 60 години, а за генералите и адмиралите – 63. След това са най-обикновени пенсионери, т.е. ненужни на отбраната на страната. Началникът на отбраната, например, се уволнява на 62 години, изкарва една година в запаса и край със задълженията към защитата на Отечеството. Всичко това на фона на проблемите с осигуряването на подготвен запас и резерв. Някой трябва да се сезира. На първо място това е законодателят.