Защо забравяме още един голям български празник?

25.09.2019 г. Защо забравяме още един голям български празник?

 Спирдон Спирдонов

Чудесно е, че всяка година отбелязваме Деня на обявяването на независимостта на България – 22 септември. Както и Съединението на Княжество България с Източна Румелия – 6 септември. Имаме още много празници. Историята ни е богата. С фундаментално значение е националният ни празник – 3 март. Също и 6 май, когато припомняме бойната ни слава.

Но защо забравяме да отбелязваме всяка година по най-тържествен начин годишнината от създаването на българската държава. Както 111 години независимост, 133 години от Съединението, 141 години от Освобождението и т.н. Защо през тази, 2019 г., например, не честваме 1338 години България. Колко народи могат да се похвалят с такова дълголетие на своята държава! Със сигурност – нито една от нашите държави-партньорки в НАТО и ЕС! Как искаме да имаме авторитет в тези организации, щом не напомняме, че сме държава на 1338 години, че сме дали на Европа крилицата, че сме стълб на православието, което е сред стълбовете на европейската цивилизация.

Ето един въпрос: Защо, както отбелязваме и то напълно заслужено победите във войните през миналия век, не правим това за бляскавите успехи на царете ни до падането под турско робство, когато са постигнати голяма част от идеалите, за които днес си говорим в минало време. Нали тогава бяхме незаобиколим фактор в Европа, към което сега се стремим! Защо не честваме и няколкото златни века на българската духовност и култура от времето, което за всички други европейски народи е тъмно Средновековие. Главното питане обаче е защо се страхуваме да показваме всяка година пред Европа и пред света дълголетието на държавата си? Защо не оценяваме, че това е необходимо за самочувствието на българина? Крайно време е да се освободим от комплекса за малоценност. Добре е да се намерят смели патриоти, които да обосноват необходимостта от такъв празник и да направят най-удачното предложение за неговото честване. А това бе направено по блестящ начин в началото на 80-те години на ХХ век с мащабното и всенародно честване на 1300 години от основаването на българската държава. Това честване и до днес се признава за патриотичен връх на своето време. Защо не се поучим от този опит, защо не го продължим? Скоро България ще стане на 1340 години. И тогава ли ще си замълчим?

(Коментарът е публикуван във в. „Земя”, 25 септември 2019 г.)