Част трета: За честта на пагона и още нещо

05.10.2019 г. Част трета: За честта на пагона и още нещо

 Генерал-майор о.з. д-р Стоимен Стоименов

Понятието евроатлантически ценности, което не съществува в класацията на юридическите термини на ООН, води началото си от Атлантическата харта, подписана между САЩ и Великобритания на 14 август 1941 г. Известно е, че чрез прибавяне на думите „американски ценности“ към европейската ценностна система, която е съгласуван набор от етични ценности, служещи като стандарт за насочване на човешкото поведение, се получи понятието „евроатлантически ценности“. Редица европейски страни, като например ФРГ, Франция и някои други, не използват и не се позовават на категорията „евроатлантически ценности“. Не са малко учените, които оспорват и категорията „западни ценности“, като считат, че с нея се изразява по-скоро западният начин на живот. Препоръчва се вместо понятието „западни ценности“ да се говори за правила, норми, принципи и законодателни актове, гарантиращи върховенството на закона. Учени и политолози застъпват виждането, че понятието „евроатлантически ценности“ звучи абсурдно. Това е така, защото то изпразвало от съдържание думата „ценност“, чието кратко определение е нещо положително, нещо добро. Няма лоша ценност. В този порядък на мислите, не можем да избягаме от въпроса- що за  евроатлантическите ценности са съсипването на Ирак заради лъжата, че притежава ядрени и химически оръжия, което впоследствие роди Ислямска държава, или въздушните удари по Сърбия, заради плана „Подкова“, целящ етническото прочистване на Косово, наличието на какъвто и до днес не е доказано, но Сърбия даде свидни човешки  жертви- загинали 4 000 души, ранени 10 000 души, 18 000 души умрели и 30 000 заболели от рак, както и претърпени материални щети, възлизащи на 100 милиарда долара, или пък „Арабската пролет“, която срина Сирия и  Либия и наводни Европа с мигранти? Действително военните съюзи са силови органи за постигане на определени военни и политически цели, но може ли да се каже, че подобни действия хармонизират на ценностната система? Тези разсъждения  най-малко ни водят към размисъл за измеренията и проявленията на евроатлантическите ценности. Моето скромно мнение е, че истината е да се придържаме приоритетно към нашите исторически, традиционни ценности на офицерската професия. Още повече, че човешкото достойнство и морал на които се основава ЕС и общите ценности от които се ръководи НАТО като демокрацията, правата на човека и върховенството на закона са намерили, както вече стана дума,  по един добър начин своето място в Основния закон  на Р. България. В своето историческо развитие България е давала свидни жертви за чужди интереси. Какви национални, пък и колективни интереси защитавахме в Ирак, където оставиха костите си 13 достойни български чада, а повече от 30 бяха ранени. Мисля, че е крайно време у нас да се установят два незаобиколими, железни принципа. Първият да бъде – българския национален интерес е над всичко останало и вторият-- решенията за България, да се вземат от суверена и публичните власти в България.

С лансирането на идея  за приоритета на националните интереси, не оспорвам и не поставям под съмнение нашата европейска и евроатлантическа интеграция и колективната отбрана и сигурност. Едното няма нищо общо с другото. За задълбочаване на интеграцията и на колективната отбрана е по-удачно да се възприеме и работи за утвърждаване на такива ценности като: развитие на взаимноизгодното сътрудничество в рамките на двете общности; партньорство и солидарност; взаимопомощ, взаимното уважение и  доверие; обща грижа за запазване на мира и сигурността на планетата Земя.

Говорейки за националните и за привнесени ценности, трябва да се проникнем от разбирането, че тук всъщност не става дума за някакво заяждане или за антиатлантическо говорене за каквото сигурно някои ще ме обвинят. Иде реч за нещо жизнено важно - за отърсване от чуждопоклоничеството и националния нихилизъм, за честта на най- старата държава в Европа, която има осезаем принос в световната цивилизация, за честта на българската войска, покрила с неувяхваща слава бойните си знамена и най-после - за честта на пагона на българския офицер, която е защитавана и отстоявана при всякакви превратности на историята.

На фона на проблемите, свързани с офицерската професия, в условията на кадрови колапс във въоръжените сили, една от възможните мерки за излизане от тази ситуация е да заложим в политиката и в практическите си действия на  изконните български ценности, в центъра на които безспорно е честта на пагона. Нужно е преподреждане на приоритетите, промяна и  

презареждане

с нова енергия на дейностите, свързани с възраждане на честта на пагона. И тук имам предвид честта на пагона, както на действащите офицери, така и на офицерите и генералите от резерва и запаса.

За да няма спекулации с моята особа и позиция, ще почертая, че не се стремя да продавам солена вода на Черно море. Това е само една  гледна точка за състоянието и приоритетите на работата за възраждане блясъка на офицерския пагон. Надявам се това да правят и други колеги с активна гражданска позиция.

Три са основните факторите, от които в най-голяма степен зависи не само честта на пагона, но и престижът на офицерската професия. Това са държавата, гражданското общество и самото офицерско съсловие. Връзката между

държавата и възраждането на честта на пагона

е пряка и непосредствена. В ЗОВСРБ, член 177 ал. 2 се подчертава, че „Защитата на достойнството и честта на военнослужещия е задължение на държавните органи и на длъжностните лица на територията на Р. България и извън нея“. Влиянието и въздействието на държавата за повишаване на авторитета на офицерството и честта на неговия пагон може да бъде  пряко, целево и непосредствено, както и опосредствено, чрез всичко, което се прави за армията и отбраната на страната.

Между държавата и офицерството в това отношение трябва да има подписан справедлив и честен договор.

 Държавата трябва да гарантира на офицерския корпус:

- висок жизнен стандарт и качество на живот;

- да е неразделна част от елита на нацията;

- да бъде най-привилегированото съсловие в държавата;

- сигурност на протичане на службата и справедлива система за кариерно развитие на офицерството;

- изключване на държавни решения, с които се  обезличава  офицерската професия и професионализма, каквито  случаи имаше с назначения на ръководители на специални служби, включително и приемане на закони в интерес на конкретна личност, както вече за втори път се процедира във военното разузнаване.

Отговорност на държавата е създаването на условия, предпоставки и гаранции за престижа на военната служба и на офицерската професия, в това число, както повелява закона, и за защита на честта на пагона.

Задължение и отговорност на държавните власти и органи е в отбранителната политика, визията и стратегията за развитие на армията и въоръжените сили,  да намерят подобаващо място въпросите, свързани с офицерския корпус, с неговата чест и достойнство. Става дума за нормативната уредба,  приемането на доктринално-концептуалните документи, бюджета и отчета на изпълнението на поставените цели и задачи по колективната и националната отбрана.  Държавата в лицето на Министерството на отбраната носи непосредствена отговорност за разработване на ръководните и работните документи, свързани с човешките ресурси, кариерното развитие, военно-образователната система, жизнения стандарт и качеството на живот на офицерите и техните семейства.

Върху компетентните държавни органи и институции лежи отговорността за медийната политика в интерес на военната професия и в частност на защитата на честта на офицерския пагон. Смущаващо е, че в обществените медии, да не говорим за частните такива, няма специализирани предавания, посветени на армията и службата в нея. А такава практика  в миналото имаше, която в условията на демокрацията беше преустановена.

По телевизиите могат да се видят разни конкурси, формати и предавания за най- различни вип персони- реални и фалшиви, но специализираните предавания за героизма на военната служба в мирно време, за вип офицерите, сержантите и войниците отсъстват от екрана. Не казвам лоша дума за когото и да било. Говоря за военно- патриотично възпитание на младите хора , за престижа на професията на дълга, за националния интерес в областта на сигурността, от който са заинтересовани и собствениците на медии.

От телевизионния екран  ежегодно се излъчват какви ли не класации за личности на годината - спортист на годината, футболист на годината, финансист на годината, полицай на годината, пожарникар на годината  и т.н. , но офицер, сержант и войник на годината няма. Това е упрек към Министерството на отбраната, защото много  прояви достойни за гордост при изпълнение и на трите мисии на въоръжените сили остават неизвестни за българската общественост.

Има какво да се прави и по линия на културата, отдиха, спорта и развлеченията  в интерес на грижата за офицерството и за честта на пагона. Само един пример. Да вземем въпроса за последствията от преобразуване на Домовете на народната армия във военни клубове.  Вече го няма например Централния дом на народната армия (ЦДНА). Съжалявам, но Централният военен клуб (ЦВК) не е дом на армията. Няма ги и местата за срещи след работно време на хората от военното съсловие- сладкарницата,  гарнизонния  стол, стола за старши офицери. Тези помещения са предоставени на частни фирми, а заведенията могат да се ползват от офицерите на общо основание. Средата в тези по принцип средища на военното съсловие  е чужда, коренно различно от завещаните ни традиции от нашите предци за полково или офицерско семейство. Не знам скоро в ЦВК да са се състояли офицерски сватби, балове  и други  изяви на офицери от кадъра и запаса. Подобна е картината и в гарнизоните в провинцията. Оказва се, че за Министерството на отбраната парите и печалбата са по-важни от грижата за офицерите, за офицерската чест и достойнство.

Много може да се желае и по отношение връзката гражданско общество- офицерство. След премахване на наборната военна служба като че ли се прекъснаха взаимоотношенията на различните структури на гражданското общество с армията и офицерството.

Възкръсването на честта на пагона в най-голяма степен зависи от самото офицерско съсловие.

Три са задължителните условия, за да го има в живота и в правния мир качеството чест на пагона:

- Първо - това качество трябва непрекъснато да се изгражда и възпитава в офицерския състав;

 - Второ - чувството за чест трябва да се поддържа постоянно в активно състояние;

- и Трето- трябва да се прави необходимото щото офицерът да бъде верен към ценностите на честта  и да носи отговорност в това отношение. 

 Офицерът, чието верую е честта на пагона:

- поставя тази чест в центъра на ценностната си система;

 - държи своята  чест и лично достойнство издигнати високо на пиедестал;

 - е образец на чест, порядъчност и благородство;

 - не допуска отклонения и нарушения на клетвените слова и се ръководи от разбирането, че потъпкването на  военната клетва е безчестие, което заслужава презрение и омраза;

 - има самочувствието, че се е посветил на най-мъжката и значима професия, упражняването на която изиска убеденост и готовност да се  понасят неизбежните трудности и лишения;

 - опира се не само на мундира, а и на нравственото превъзходство;

- не прекланя гръб и стои изправен срещу предизвикателствата пред неговата чест и морал;

- дава личен пример на почтеност, благородство и добронамереност навсякъде и във всичко.

Офицерът, държащ на честта на пагона, не може да  си позволи:

- поругаване на личната му чест и достойнство;

- разрив между думи и дела;

- угодничество на силните на деня;

 - използване на служебното положение за лично облагодетелстване;

 - действия и прояви на морална деградация и уронване на честта и достойнството на офицерската професия.

Повишаването  на честта на пагона е свързано с приноса на офицерския корпус за утвърждаване на армията не само като фактор в отбраната на страната, но и като:

- държавна институция, осъществяваща консолидиращо въздействие върху българското общество;

 - фактор за единение на българската нация, за преодоляване на политическата конфронтация и противопоставянето в обществото, за покаяние, опрощение и единение, за изживяване на жаждата за мъст и реванш, от които са завладени някои граждани и политически сили;

 - институция с принос за утвърждаване на националната идентичност и приобщаване към българските национални идеи и интереси на граждани с небългарски етнически корени;

- твърдина на българската държавност и на българския национален дух.

В изявата и защитата на честта на пагона особено важна ролята играят военно-патриотичните и родолюбивите организации. Генералите и офицерите от резерва и запаса, за разлика от действащите си колеги, са ежедневно между хората и със своята дейност и поведение не само показват, но и защитават честта на пагона. Работата за военно- патриотичното възпитание на подрастващото поколение, обществени инициативи като Брод за България и Националния събор на запасното войнство, наред с всичко останало, допринасят и за живителната сила на войнската чест и достойнство. Офицерите от запаса - издатели като Спирдон Спирдонов, Росен Панчалиев, Лазар Мурджев със списанията, вестниците и сайтовете, които списват, правят много за популяризиране достойните дела и честта на българското офицерство. Запасното войнство е силно, когато е единно и сплотено. Това сега не е така. Затова е необходимо започналият процес на единение и обединение да се доведе до край.

- - - 

Иска ми се да завърша този материал с един пример от нашата военна история, който по неповторим начин показва какво значи признание на честта на пагона на българския офицер. През 1936 година в столицата на Великобритания Лондон с международно участие се провежда Лондонският конгрес на Британския легион във връзка с честванията на победите на британската армия в Първата световна война. Когато край подредените за участие в грандиозния парад бойни знамена минава българската военна делегация, командващият фелдмаршал лорд Милн заповядва: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителя от Дойран“! Признание, което изпълва с национална гордост. Затова заветът на нашите предци е  „бий, за да те уважават“!  Трансформиран за мирно време този завет би звучал така - готви се упорито, ден и нощ, овладявай до съвършенство бойното майсторство, с действия и поведение бъди пример за подражание в казармата и в обществото и тогава ще можеш да кажеш, че изпълняваш с чест и достойнство дадената клетва за вярна служба на Отечеството!

 Р.S. Този материал написах и посвещавам на моята 77 годишнина и на 59 годишнината от поставяне на раменете ми пагоните на честта като курсант във ВНВУ  „Васил Левски“, лични празници, които отбелязах на тази дата.