Част втора: За честта на пагона и още нещо

05.10.2019 г. Част втора: За честта на пагона и още нещо

 Генерал-майор о.з. д-р Стоимен Стоименов

Ето такива са славните български традиции, които ни завещаха нашите предци. Между тях високо е възвисена честта на пагона като показател и критерии за отдаденост на офицерството на народното дело, на доблестна служба на род и Родина.

Днес, при новите реалности в страната и света, компетентните държавни органи  трябва да кажат как се

онаследяват и продължават

ли се тези български национални традиции в работата за изграждане на офицерския корпус. Тук отчитам обстоятелството, че някои от качествата и характеристиките на честта на пагона с времето губят своята актуалност. Нали е апсурдно да искаме чрез дуел днес да се защитава честта на пагона. Все пак сме в ХХІ- ви век и няма как копи пейст да повтаряме някои разбирания и действия, прилагани преди 100 и повече години. Нужно е да сме адекватни на времето, в което живеем. Това означава, че това което е отживяло времето си не подлежи на  реновиране. Но всичко от нашите национални традиции, което е работещо и е в синхрон с днешните реалности трябва да се използва в обучението и възпитанието на офицерския състав.  Струва ми се, че това сега не е така. И признание в този дух направи не кой да е, а министърът на отбраната, което, разбира се, му прави чест. В приветствието си към Втория национален събор на запасното войнство, състоял се на 14. 09. 2019 г. в местността „Крънска кория“ край г. Казанлък, вицепремиерът по сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов откровено призна, че „Във времената, в които...се пренебрегват националното достойнство и чест на българина,... когато хората, като че ли са забравили понятия като чест, достойнство, род, служба,...вашата роля (на запасното войнства)  като хора, които са служили на България...е изключително важна.“ Като съвременници на загробилия ни  преход ние сме свидетели, а мнозина са и потърпевши от грубото посегателство върху честта на пагона на българските офицери.

Един по общ и не така професионален

преглед  и анализ

на нормативната база, на стратегическите, ръководни и работни документи, свързани с отбраната и въоръжените сили, показват, че въпросът за честта на пагона не получава заслужаващото си място и внимание във въоръжените сили и не е поставен в центъра на ценностната система на днешния офицерски корпус.

В Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. България (ЗОВСРБ) има текстове - чл. 177 ал.2 и чл. 178, които регламентират защитата на честта и достойнството на военнослужещите и определят отговорностите на държавните органи и длъжностните лица в това отношение.

В Актуализираната стратегия за национална сигурност за войнска чест и достойнство не се говори.

Същото се отнася и за Доктрината за въоръжените сили на Р. България.

В Националната отбранителна стратегия се разглежда същността и ролята на Системата за управление на човешките ресурси и на Модела за кариерно развитие на военнослужещите. Посочва се, че „Военно-образователната система ще се развива на основата на българските военни традиции....Организацията и провеждането на индивидуалната подготовка на личния състав от въоръжените сили са насочени към изграждане на лидерски качества и високи морално-психически и патриотични качества“. И тук качеството  чест на пагона не се споменава.

В Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020  в раздел VІІІ-ми „Хората в отбраната“, се поставя като цел изграждането на офицерите като лидери. Войнската чест или честта на пагона също не се споменават.

В Докладите за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Р. България през 2017, а и през 2018 година, няма нито дума за клетвения ангажимент да се защитава честта на пагона.

В Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Р.България, Глава втора „Военнослужещите и взаимоотношенията между тях“, Раздел ІІ „ Общи задължения на военнослужещите“, чл. 114 точка 4  посочва, че „военнослужещият е длъжен да пази честта на пагона“.

В Кодекса за етично поведение на военнослужещите, утвърден от министъра на отбраната, в изпълнение на член 178 ал.3 от ЗОВСРБ, се споменава само, че трябва да се спазва принципът за почтеност.

По подобен начин въпросът за честта на пагона стои и при атестирането на военнослужещите, регламентирано с член 158 ал.2 на ЗОВСРБ, която гласи:  „Атестирането  на военнослужещите да се извършва по система от критерии, чрез които да се оценяват техните личностни характеристики.“ В издадената за тази цел Наредба са регламентирани пет атестационни формуляра, по които се оценяват военнослужещите съответно от Министерството, видовете въоръжени сили, подофицерския и войнишкия състав. На оценка подлежат професионалните компетентности и личностните характеристики на военнослужещите. Прави впечатление, че в критериите за оценка на офицерите, качеството „Взаимоотношения и войнска етика“ е в опашката на личностните характеристики, докато, „Лидерски способности и умения“ са поставени в челото на професионалните компетентности. По- впечатляващото в случая е, че не е предвиден критерий за оценка как военнослужещите отстояват  и защитават  честта на пагона.

Много рядко думите „чест на пагона“ се споменават в изявления, лекции, речи, интервюта на представители на политическото и военното ръководство на армията. На 2 септември 2019 г. на тържественото откриване на учебната година в ковачницата на военни кадри- В.А.“Г.С.Раковски“, лекции изнесоха министърът и началникът на отбраната. Началникът на отбраната не каза нито дума за чест на пагона или за нещо пряко свързано с тази водеща ценност в моралния облик на офицера, която военната Алма матер трябва да изгражда и възпитава. От своя страна министърът на отбраната също не спомена това комплексно нравствено-етично качество, но в заключителната част на лекцията си постави ударението на лидерството като подчерта:„ Днес ние повече от всякога трябва да градим истински лидери, а не просто високо подготвени професионалисти“.

Този най-общ преглед на документацията на Министерството на отбраната ясно показва, че въпросите, свързани с честта на пагона като съвкупност от нравствени качества и принципи на поведение, в днешно време не срещат горещ прием в армията и въоръжените сили.  Те не намира подобаващо място нито в доктринално-концептуалните, ръководни и работни документи, свързани с отбраната и сигурността на страната, нито пък в практическата дейност във войските и щабовете.  С това могат да се обяснят до голяма степен проблемите в армията, свързани с човешките ресурси и като цяло с духовния фактор. И действително за каква изява и защита на честта на пагона можем да говорим в годините на демокрацията,  когато:

 - хиляди офицери в хода на военните реформи най-безцеремонно бяха изхвърлени на улицата без каквато и да е държавна грижа и помощ. Безценен национален капитал от образовани, подготвени, дисциплинирани, с управленски опит, знаещи и можещи офицери беше безотговорно разпилян и лишен от възможността да работи в името на общественото благо;

 - офицерският корпус се обезличи и постави на тясно от политиците, изолира се от обществените процеси, затвори се в казармите и щабовете;

 - наблюдаваме безропотно покорство на висшия команден състав. Сещам се за три случая за целия период на прехода за напускане на армията от висши военни, поради несъгласие с политически решения, отнасящи се до отбраната и въоръжените сили ;

 - генерали и офицери, попаднали в Парламента или в изпълнителната  власт, без да са препоръчани от военно-патриотичните организации, се придържат към партийната дисциплина и към поведение, описано по неповторим начин от народния трибун Христо Смирненски в бележитата му творба „Приказка за стълбата“;

- жизненият стандарт и качеството на живот на офицерите и техните семейства не са адекватни на характера на полагания труд, на трудностите на професията и на ограничаването на  човешки им права и свободи;

 - продължава сривът на престижа на военната служба и на офицерската професия и др.

Създадената ситуация, проблемите, свързани с онаследяването и продължаването на българските национални традиции, в това число и с опазването на честта на пагона, показват важността на въпроса за приоритетите в изграждането, кариерното развитие и поведението на офицерите в армията и обществото. В това отношение се откроява значимостта на връзката

чест на пагона - лидерство,

нейните измерения, припокриването и различията между тези две качества на офицера. Тук в крайна сметка основният въпрос е дали не се прави подмяна на приоритетите и какви са последиците, ако това е така.

В условията на демокрацията  лидерството се лансира като  пръв приоритет в усилията за изграждане и възпитание на  офицерския корпус. И тази нагласа е оправдана с оглед на изискванията към съвременните военни ръководители и тяхната роля в осигуряването на националната и колективната отбрана. Лидерството е изключително актуална тема в демократичния свят. То си изучава в училища, вузове, военни академии и колежи. Организират се специализирани курсове, семенари, конференции и други публични изяви. Приемат се специални програми за международна подготовка на млади лидери. Разработват се теории и трудове по лидерската проблематика.

Много и най-различни са определенията на лидерството. Някои автори го определят като философия за живота. Всъщност то е процес на социално влияние, което впряга усилията на другите хора за постигане на по-високи цели. Лидерството е действие и поведение. Съвременният лидер е визионер в своята област. Хенри Кисинджър казва, че „Задачата на лидера е да преведе хората от там, където се намират, до там, където никога не са били“. Лидерът се характеризира със силата на своето въздействие, с влиянието и доверието на колектива. Лидерските качества са морални ценности, убеждения, характер, знания и умения. Истинският лидер е автентичен, всеотдаен, уважаван, почтен, комуникативен, смел, целенасочен, скромен, великодушен, грижовен, сърдечен, взискателен.

За същността и характеристиките на честта на пагона вече стана дума в началото на този материал. Тук ще добавим, че честта е качество на човека, което се проявява във връзката и взаимоотношенията в колектива и обществото. Честта на пагона намира израз в отговорността и верността на идеите, идеалите и военната клетва. Офицерът отстоява и защитава честта на пагона, когато неговите действия и поведение са в хармония с конкретен кодекс на честта и с моралния кодекс на обществото като цяло.

Съпоставката на лидерството и честта на пагона показва, че те имат помежду си много общо и в голяма степен  се припокриват:

- синоними на лидер са вожд, началник, предводител, командир, шеф;

- в някои документи на МО се слага знак за равенство между лидерски умения и командни способности (Атестационен формуляр на офицерите от ВВС);

 - и двете понятия са качества, които характеризират поведението и действията на офицера;

- офицерът не може да бъде лидер, ако не е пример за подражание по отношение отстояването и опазването на честта на пагона;

- качествата, с които се характеризира офицера - лидер и  офицерът, отстояващ честта на пагона, в много голяма степен са едни и същи;

- изискванията на Закона и на Военния устав към поведението на лидера и на офицера, който не е в тази позиция, съвпадат;

 - няма разлика в критериите за оценката на офицерите в зависимост от това дали са  лидери или не.

Изводът, който може да се направи е, че, работейки за изграждане и възпитаване на лидерски качества, в същото време, дори и да е неволно, се градят и качества, характеризиращи честта на пагона.

Наред с приликите и известното припокриване, между лидерството в армията и честта на пагона има обаче и съществена разлика. Без да отивам на полето на теорията, бих желал в практико-приложен план  да изложа някои съществените различия които заслужават внимание и което е по- важно- да се отчитат в работата за изграждане на офицерския състав.  

Първо: Лидерството в гражданския живот и в армията не е едно и също. Лидерът в гражданския живот определя посоката и чрез психологическо въздействие влияе на хората, които доброволно го следват. Офицерът - командир или началник, влияе върху своите подчинени от позициите на длъжността и властта, която произтича от заеманата служебна позиция. И още. Отношенията, които се изграждат при лидерството, са в посока „лидер - последовател“, а при офицера са „началник - подчинен“. Видно е, че разликата е твърде съществена и е от принципен характер;

Второ: Въпросът за изграждане на лидерски качества в курсантите и офицерите в документи на МО и в изявления, както вече беше казано, се поставя на общо основание. Възникват такива въпроси като: всички ли офицери ще са лидери във формированията, в които служат; не е ли вярно, че лидерът, т.е. водачът във взвода, ротата, щаба е един; какво става в един войнски колектив когато формалния и неформалния лидер са различни лица; може ли да се породи конкуренция за лидерски позиции и какви ще бъдат последствията за реда, дисциплината и сплотеността на този колектив.

Трето: Не се ли създават предпоставки с това механичното пренасяне на лидерството от гражданския живот във въоръжените сили да възникне колизия между лидерството и основния принцип на военното строителство, какъвто е единоначалието?;

Четвърто: Лидерството се проявява преди всичко във взаимоотношенията между хората. В армията тези въпроси са строго регламентирани с Устава за войсковата служба. Всичко свързано с единоначалието, с отношенията началници - подчинени, старши-младши е подробно разписано. Излизането извън тези норми може да бъде дисциплинарно нарушение или престъпление. Пита се къде е тук лидерството?

Пето: Традицията във войската е да  се говори за формиране в офицерския състав на високи професионални, командно-организаторски и нравствено-етични качества. Сега тази постановка на въпроса е подменена с лидерски качества. Говорим за военни лидери. Трудно се схваща какво ново, по-различно от традиционното българско разбиране за качествата на  офицерски корпус се внася с възприемане и налагане на понятието лидерство.

От друга страна трябва да се има предвид, че в документи на МО лидерството е отнесено към професионалните компетентности, докато честта на пагона е нравствено-етично качество.

Поставяйки по този начин въпроса за общото и различията между лидерството и честта на пагона, аз съвсем не искам да противопоставям едното качество  на другото. И двете имат своето място в изграждането, възпитанието и кариерното развитие на офицерския състав. Тук по-скоро става дума за подреждане на приоритетите, за синхрон и съответствие на повелите на военната клетва. За сетен път подчертавам, че честта на пагона стои в центъра на ценностната система на българския офицер и на това място я поставям не аз, а военната клетва. Ако тази теза не се оспорва, то тя трябва да бъде защитена с дела.

Вече навлязохме в един въпрос от принципен характер, който е  свързан с ценностите, които изповядва българският офицер и като цяло за  ценностната система на българското офицерство. В условията на демокрацията и особено след приемането ни за пълноправен член на НАТО и ЕС, у нас много се говори за изграждане и възпитание на офицерите в дух на евроатлантическите ценности. Затова въпросът спада ли качеството

чест на пагона към евроатлантическите ценности

е изключително актуален. Това е червена граница  и въпрос на националната чест и достойнство.

Днес е модерно да се пише и говори за възпитанието на офицерския корпус в духа на евроатлантическите ценности. В подкрепа и защита на тази тенденция могат да се приведат убедителни аргументи. Смущаващото в случая е, че българските национални традиции по отношение на нравственото изграждане на офицерството останаха на по- заден план, да не кажа и по-силни думи.

Всъщност много се  говори за евроатлантически ценности , но малко се знае за генезиса и използването на това понятие в различните страни от европейската общност. Ето какво пише в официалните документи на двете общности - ЕС и НАТО. В  чл. 2 на Лисабонския договор, подписан на 13 декември 2007 г., пише, че ЕС се основава на „...зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и зачитане на правата на човека“. По- нататък се подчертава, че тези характеристики са общи за едно общество „чиито характеристики са плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равноправието между жените и мъжете“. Във  Вашингтонския договор се посочва, че „Алиансът е единствената по рода си общност на свобода, мир, сигурност и споделени ценности“. И още един цитат от Стратегическата концепция за отбрана и сигурност на държавите - членки на организацията на Северноатлантическия договор, приета от държавните и правителствени ръководители в Лисабон през 2010 г.  „Нашият Алианс, се посочва в раздела „ Алианс на ХХІ-ия век“, е източник на надежда, защото се основава върху споделените ценности за лична свобода, демокрация, човешки права и върховенство на закона“.

Както се вижда, комплексното качество чест на пагона не е ценност по евроатлантическата ценностна система, докато във военната клетва то е изведено като пръв приоритет. Тук бихме могли вече да говорим за противоречие между прокламираните евроатлантически ценности и военната клетва. От друга страна, приведените цитати показват, че в съдържателно отношение евроатлантическите ценности не съдържат  нищо по-различно от принципите, нормите и ценностите, залегнали в Конституцията на демократична България.

(Край на част втора, следва част трета)